гр. Велико Търново, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
изслуша докладваното от съдията Банев по частно КНАХД № 10126/ 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Т.П.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Разпореждане № 718/ 21.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на Районен съд - Велико Търново. С обжалваното разпореждане е върната частната жалба на Т.П.И. срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, с което е оставено без уважение искането за допускане на правна помощ по реда на чл. 213а, ал. 3 от АПК, по същото дело.
Подателят на частната жалба твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като съгласно чл. 95, ал. 5 от ГПК, определението с което се отказва правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба. От настоящата инстанция се иска да отмени разпореждането на PC - Велико Търново и върне делото за администриране на жалбата срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, Към частната жалба са приложени разпечатки от определения на Върховен административен съд.
Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение № 532/ 21.12.2022 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС е потвърдено наказателно постановление на ВПД „Началник сектор „ПП" при ОД на МВР - Велико Търново, с което на Т.П.И. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба" в размер на 750,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Срещу решението на районния съд е подадена жалба от Т.П.И., като в жалбата е заявено че подателката оттегля упълномощаването на ***Т.Т.от АК - Плевен. С жалбата е направено искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК, състояща се в изготвяне на жалба срещу решението на районния съд и процесуално представителство пред АСВТ.
С Разпореждане № 237/ 06.02.2023 г. районният съд е указал на жалбоподателката, че следва да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПрП/, определил е седмичен срок за представянето на такива доказателства и е указал последиците при непредставянето им. Разпореждането от 06.02.2023 г. първоначално е върнато с отбелязване, че Т.И. не е открита при три посещения на известния по делото адрес и няма лице на което да бъде предадено съобщението. При повторно изпращане от съда, разпореждането е върнато с отбелязване, че по сведения от домоуправителя, лицето е напуснало адреса от м. ноември 2022 година. Съдът е приел, че съобщението за разпореждането е връчено на дата 26.03.2023 г. и след изтичане на определения в него срок за представяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, с Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. е оставил без уважение искането за допускане на правна помощ по реда на чл. 213а, ал. 3 от АПК. В разпореждането е посочено, че не подлежи на обжалване, като в мотивната му част е обосновал този си извод с разпоредбата на чл. 213а, ал. 7 от АПК. Съобщението за това разпореждане също е върнато с отбелязване от 13.04.2023 г., че лицето е напуснало адреса, посочен пред районния съд. С частна жалба подадена по куриер на 19.04.2023 г., Т.П.И. е обжалвала Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, с твърдения че е узнала за нето след обаждане по телефона, на дата 13.04.2023 година. Посочила е нов адрес за призоваване и че счита частната жалба за допустима, на основание чл. 95, ал. 5 от ГПК. С Разпореждане № 718/ 21.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС частната жалба е върната на подателя с мотиви, че в съдържанието на Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по същото дело е вписано, че то не подлежи на обжалване. Разпореждането от 21.04.2023 г. е доведено до знанието на Т.П.И. на дата 26.04.2023 г., жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез ВТРС, по куриер, на дата 02.05.2023 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Обжалваният съдебен акт представлява разпореждане по чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, подлежащо на оспорване на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, като частната жалба е подадена в срока по чл. 230, предл. първо от АПК. Същата е подадена от надлежна страна - участник в производството пред ВТРС, чиято частна жалба е върната, пред компетентния да я разгледа съд. От външна страна отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213, вр. с чл. 231 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 213а, ал. 3 от АПК, приложим в развилото се пред ВТРС производство на основание чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно оспорване, за освобождаване от държавна такса, както и по направените преди изпращане на делото искания за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ и исканията по чл. 166 и чл. 167 /от АПК, бел. моя/. В конкретния случай пред районния съд е направено искане за назначаване на правна помощ, изхождащо от страна по разгледано от него дело, с цел обжалване на постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 5 от АПК, определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. При липсата на различна изрична уредба в АПК, цитираната норма е субсидиарно приложима в развилото се пред ВТРС производство, на основание чл. 144 от АПК и чл. 63в от ЗАНН. До същият извод се достига и при тълкуване на нормите на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 25, ал. 1, изр. последно от
ЗПрП, доколкото последната също изрично предвижда, че отказът за предоставяне на правна помощ /на органа, който ръководи процесуалните действия, в случая районния съд/, се мотивира и подлежи на обжалване по съответния ред. Съответният ред в случая е този по Глава тринадесета на АПК.
Обратно на възприетото от решаващия състав, разпоредбата на чл. 213а, ал. 7 от АПК не дава аргумент за необжалваемост на разпорежданията за отказ за предоставяне на правна помощ. Действително, в същата са изчерпателно изброени категории актове на първоинстанционния съд по администриране на жалбата срещу неговото решение, които подлежат на обжалване с частна жалба и в нея от актовете по чл. 213а, ал. 3 от АПК, като обжалваеми са посочени единствено тези, с които се отказва освобождаване от държавна такса. Същевременно обаче, всички останали категории съдебни актове по чл. 213а, ал. 3 от АПК, подлежат на обжалване по силата на други процесуални законови разпоредби - чл. 66, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, чл. 166, ал. 3 от АПК, чл. 167, ал. 3 от АПК, а за отказите по исканията за предоставяне на правна помощ - цитираните по-горе разпоредби на ГПК и ЗПрП. Поради това изричното изброяване в чл. 213а, ал. 7 от АПК цели въвеждане на обжалваемост на категории актове, за които такава не е установена в друга правна норма, без да изключва обжалваемостта на непосочените в нея актове, вкл. тези по чл. 213а, ал. 3 от АПК. Аргумент за този извод се съдържа и във вече обсъдената по-горе норма на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК.
Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно разпореждане за връщане на частната жалба срещу разпореждането, с което на Т.П.И. е отказано предоставяне на правна помощ. Същото следва да бъде отменено и доколкото от наличните към момента писмени доказателства не се установява друго основание за връщане на частната жалба на Т.И. срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. на ВТРС, делото следва да бъде върнато на същия съд и състав, за администриране на тази частна жалба.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63г от ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 718/ 21.04.2023 г., постановено по АНД № 20224110200527/ 2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
Връща делото на Районен съд - Велико Търново, за администриране частната жалба на Т.И. с ЕГН **********, срещу Разпореждане № 645/ 10.04.2023 г. по АНД № 20224110200527/ 2022 г. по описа на този съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.