Присъда по дело №1715/2023 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 109 |
| Дата: | 7 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.) |
| Съдия: | Яна Дичева Атанасова - Митева |
| Дело: | 20232120201715 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 май 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно
производство № 3292 ЗМ-449/2022г. по описа на Четвърто РУ- ОДМВР- Бургас, изх. №
9886/2022г. и Пор. №1627/2022г. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е
повдигнато обвинение срещу Т. Я. Я., с ЕГН: **********, роден на *************, за това
че:
около 01,00 часа на 24.07.2022г. в гр.Бургас, бул.„А. Г. Коджакафалията“ до магазин
„Тришър“, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Е. Г. С., родена на
***** сваляйки късите панталони и долното си бельо, изваждайки си члена и натискайки
главата на седящата на тротоара С. към половия си орган, като употребил сила, изразяваща
се в сграбчване за тялото отпред и натискане на главата й, след което й нанесъл два удара с
юмрук по лицето - престъпление по чл.150, ал.1, предл. първо от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4
НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 3 месеца, което след
редукцията по чл.58а НК да се намали до размер от 1 година и 6 месеца „Лишаване от
свобода“, чието изпълнение на основание чл.66 НК да се отложи с определяне на
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия - адв.Н. – БАК, моли с оглед наличието на множество
смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, спрямо същия да се определи
наказание в минимален размер.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като моли
да му бъде наложено условно наказание „Лишаване от свобода“. Изразява съжаление за
стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т. Я. Я., с ЕГН: **********, е роден на *******************.
Около 00,30 часа на 24.07.2022г. подсъдимият Т. Я. излязъл да разходи кучето си,
като преди това бил употребил значително количество алкохол. Той се спрял на бул.„А. Г.
Коджакафалията“ до магазин „Тришър“ и си взел кафе от намиращата се там кафемашина.
Я. забелязал, че в близост до него на бордюра било седнало едно момиче, което си гледало в
телефона. Това била пострадалата Е. Г. С., която се прибирала от жилището на приятеля си
и чакала маршрутка, която трябвало да мине в 01,30 часа. Докато чакала, тя седнала в
1
близост до спирката и започнала да си пише с нейна приятелка, като гледала надолу към
телефона си.
Подсъдимият Т. Я. наблюдавал С. около 5 минути. Той изпитал сексуално желание,
което искал да удовлетвори, поради което се приближил към нея, свалил късите панталони и
долното си бельо, извадил си члена и сграбчил С. отпред. Преди тя да разбере какво става,
той хванал с две ръце главата й и започнал да я натиска към члена си. Подсъдимият искал да
„свърши“. С. рязко се изправила и започнала да крещи, при което подсъдимият Я. й нанесъл
два удара с юмрук по лицето. Тя все пак успяла да изблъскала Я., като в този момент видяла
много добре и лицето му. Пострадалата установила, че това е мъжът с кучето, с когото се
била разминала преди малко и който си взел кафе от машината. В този момент Я. си вдигнал
гащите.
С. крещяла: „Помощ! Помощ! Извикайте полиция, помогнете ми!“ и същевременно
замахвала, за да удари подсъдимия, но не успявала да стори последното. Той на свой ред й
казвал: „Млъкни ма, курво!“.
В този момент една жена започнала да вика от терасата на съседния блок: „Остави
момичето, какво правиш?“. Подсъдимият Я. казал на пострадалата, че ще я намери и тръгнал
в посока магазин „Тришър“. Пострадалата С., силно разстроена, тръгнала в обратната
посока, като вървяла между колите на паркинга. Жената от съседния блок я попитала какво
прави там, а тя й отговорила, че чака маршрутката в 01,30 часа.
В този момент й се обадил приятелят й Ст. и й предложил да я закара. Тя била
много разстроена и започнала да му обяснява, че непознат мъж се е опитал да я изнасили.
Докато говорела по телефона видяла, че подсъдимият отново върви срещу нея, като идва от
паркинга. Когато обаче чул, че тя говори по телефона, Я. избягал.
Когато С. стигнала до спирката, при нея дошъл друг непознат мъж - свидетелят
Н.В.П., който й казал, че е видял какво й се е случило и ще я придружи до полицията, за да
подаде сигнал. Преди да стигне до пострадалата, П. видял нападателя още веднъж да иска да
доближи момичето, но когато Я. го забелязал, сменил посоката на движение.
Виковете за помощ чула и свидетелката К.Ф.Ф.. Тя излязла на терасата си на петия
етаж и видяла как подсъдимият Я. си вдига ципа на панталона, след което отива в
градинката пред магазина и отвързва някакво куче. Направила клип, на който се виждал
извършителят в гръб. Чула и как момичето обяснява на една жена на терасата на съседния
блок, че този мъж се опитал „да си навре оная работа в устата й и посегнал да я бие.“. Тя
видяла и как мъжът се опитва отново да се приближи към момичето и чула как момичето му
казва да се маха, че ще извика полиция. След това тя се обадила на тел. 112 и сигнализирала
за случилото се.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания
на свидетелите Е. Г. С. /л.27-28 и л.40 от ДП/, Н.В.П. /л.31 от ДП/, К.Ф.Ф. /л.32 и л.36 от
ДП/, Ст.И.И. /л.35 от ДП/, обясненията на подсъдимия, протокол за разпознаване на лица и
предмети /л.37-39 от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети /л.41-43 от ДП/,
протокол за освидетелстване /оглед на лице/ /л.44-47 от ДП/, протоколи за доброволно
предаване /л.53-56 от ДП/, характеристика /л.80 от ДП/, справка от ЦПЗ гр.Бургас /л.84 от
ДП/, седебномедицинска експертиза №76/2022г. /л.90-91 от ДП/, протокол
№504/14.12.2022г. /л.96-99 от ДП/, 2бр. CD /л.101 и л.102 от ДП/, протокол №23/ДНК-309-22
2
/л.105-110 от ДП, справка за пътувания на лице – български гражданин /л.26 от ДП/, справка
за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното
производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Я. се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Престъплението по чл.150 НК се намира в раздел VIII „Разврат” на глава II от
Особената част на Наказателния кодекс. Блудството, инкриминирано в разпоредбата на
чл.150, ал.1 от НК, съпроводено с използване на сила или заплашване, е двуактно
престъпление, тъй като само по себе си блудството с лице, навършило 14 години, не е
престъпление, ако е извършено доброволно. Непосредственият му обект се изразява в
накърняване на свободата на пострадалия при избор на полов партньор и на полово
поведение. Упражняването на принудата и заплашването се явяват част от изпълнителното
деяние.
В конкретната хипотеза, за да осъществи инкриминираните действия по възбуждане
и удовлетворяване на половото си желание без съвкупление, подсъдимият е използвал на
сила, като след като си свалил късите панталони и долното бельо и извадил члена си, той
сграбчил пострадалата за тялото отпред и натикал на главата й, след което й нанесъл и два
удара с юмрук по лицето. Ето защо и деянието на подсъдимия Я. е съставомерно от
обективна страна, тъй като същият е извършил описаните в обстоятелствената част
действия, целейки да възбуди или удовлетвори половото си желание, без съвкупление.
От субективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението по чл.150 НК,
е необходимо деецът да е имал и специална съставомерна цел при извършване на деянието -
да възбуди или удовлетвори полово желание, като не е необходимо тази цел да е постигната,
за да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. От доказателствата по делото се
установява, че тази цел е била налице в съзнанието на подсъдимия, който е желаел, както да
възбуди, така и да удовлетвори половото си желание. Той е обективирал намерението си да
извърши действия, които са насочени към възбуждане и удовлетворяване на половото му
желание без съвкупление. Деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината „пряк
умисъл“ по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 НК във вр. чл.54, ал.1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства.
3
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Я. обстоятелство, съдът отчете
интензитета на осъщественото посегателство и констатираната у същия престъпна
упоритост. Тези обстоятелства са изводими от неговото поведение – нанасянето на два удара
с юмрук в лицето на пострадалата, отправеното към нея предупреждение, че „ще я намери“
и обстоятелството, че макар и да се е оттеглил от местоизвършването на деянието отново се
е върнал на същото, именно с цел продължаване на престъпната си деятелност. Освен това,
деянието е извършено в тъмната част на денонощието и на място на, което няма други лица,
които биха могли да окажат помощ на пострадалата. Всичко това навежда към извода за по
– висока обществена опасност на деянието.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на Я. обстоятелства. Като такива на
първо място съдът отчете липсата на предходни осъждания и оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване. Също така БРС взе предвид изразеното от
подсъдимия съжаление за стореното, което по мнение на съдебния състав не е формално.
Това навежда на извода за действително изградена критичност на дееца към извършеното от
него деяние и желание същият да коригира поведението си.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.54,
ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца,
като след извършване на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наложи окончателно наказание от
3 /три/ години. Съдът определи на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание да бъде отложено с определяне на изпитателен срок от 5 /пет/ години.
Определяйки наказание в посочения размер, съдът намира, че така определеното
наказание би постигнало целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция
спрямо лицето.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства - 2бр. CD прономеровани и
прошнуровани по делото като л.101 и л.102, да останат приложени по делото за срока на
съхранение на същото, след което да бъдат унищожени по реда на ПАС.
По разноските:
Съдът се произнесе и по направените в хода на наказателното производство
съдебно-деловодни разноски в смисъл:
– осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Т. Я. Я., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр.Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 1932,06лв. /хиляда деветстотин тридесет и
два лева и шест стотинки/.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4