Решение по дело №97/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3999
Дата: 2 септември 2024 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20241110200097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3999
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110200097 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Н. К. (чрез адвокат И. И.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 8182955, издаден от СДВР за това, че на
19.09.2023г. в 19:05 часа в град София, по бул. „Цариградско шосе“ до № 147, с посока на
движение от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“, при ограничение на скоростта от 80
км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, лек автомобил „***” с рег. № **** се е
движил със скорост от 105 км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност
– в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4817635, с което е
нарушен чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП и на основание чл.189, А.4, вр. чл.182, А.4, вр. А.1, т.3
от ЗДвП на И. Н. К. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на И. Н. К. се сочи, че Електронният фиш е неправилен, неоснователен и
незаконосъобразен. Критикува се, че не било посочено кога е съставен Електронен фиш
Серия К № 4817635, обосноваващ повторността, както и кога е било извършено
нарушението, отразено в него. Според жалбоподателя от написаното в Електронния фиш не
става ясно дали К. е собственик на моторното превозно средство (МПС) или е негов
ползвател, поради което се затруднявало правото му за защита. Жалбоподателят отрича да е
собственик и ползвател на МПС-то. Според К. няма доказателства, че именно той е
управлявал автомобила при извършване на нарушението. С тези аргументи се иска от съда
да отмени Електронния фиш и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото
1
разноски.
В писмо с вх. № 1484 от 03.01.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния
фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в
чл.189, А.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и
Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление,
въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и §6, т.65 от
ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1195, като се отбелязва, че
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, А.8 и А.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 1484 от 03.01.2024г. се посочва, че техническото средство
е одобрен тип средство за измерване съгласно чл.26, А.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията
и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Заявява се, че процесният Електронен фиш е бил
връчен на 02.12.2023г., а Електронен фиш Серия К № 4817635/2021г. е връчен на
29.06.2022г. и е влязъл в сила на 23.02.2023г. Освен това с цитираното писмо изрично се
прави и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. Н. К. не се явява лично, но се
представлява от адвокат И.. В съдебно заседание на 26.03.2024г. адвокатът заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.06.2024г. адв. И. посочва,
че с обжалвания Електронен фиш незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, тъй като без абсолютно никакво основание административно-наказващият
орган е решил, че именно К. е собственик на МПС-то и е шофирал автомобила в деня на
нарушението. Пред СРС адвокатът заявява, че К. не е нито собственик, нито ползвател на
МПС-то. По делото нямало и доказателства жалбоподателят да е управлявал автомобила на
процесната дата. Нямало и доказателства К. да е собственик на МПС-то. От приложените по
делото доказателства адвокатът прави извод, че името на жалбоподателя се среща
единствено в справката от Отдел „Пътна полиция“ за това, че той е получил свидетелството
за регистрация на автомобила при неговата първоначална регистрация, но това не доказвало,
2
че К. е ползвател на автомобила или негов собственик. Въпреки това Електронният фиш бил
издаден срещу И. К. като собственик на МПС-то, а не в друго качество, като например
родител на непълнолетно лице. По време на съдебните прения пред СРС адв. И. признава,
че И. Н. К. е баща на непълнолетния собственик на автомобила М. К.а, но счита, че това не
означава, че жалбоподателят ползва МПС-то, тъй като ползвател на автомобила би могъл да
е и другият родител или трето лице извън кръга на семейството. Определя се като
неоснователно твърдението на въззиваемата страна, че собственикът не е подал декларация
по чл.189, А.5 от ЗДвП, тъй като такава декларация може да подаде само и единствено
собственика на автомобила, но не и И. К.. Същевременно се твърди, че Електронният фиш
не е връчен на собственика, за да подаде той декларация. Според защитата жалбоподателят
не може да носи лична административно-наказателна отговорност само на основание, че има
качеството на законен представител на собственика, тъй като чл.188 от ЗДвП не предвижда
отговорност на законния представител на малолетно или непълнолетно лице, каквато
отговорност е предвидена в чл.188, А.2 от ЗДвП за законните представители на
юридическите лица. Ако се приеме обратното, това щяло да означава едно недопустимо
разширително тълкуване на закона относно субектите на административно-наказателната
отговорност. Според адв. И. от СДВР е следвало да положат повече усилия, за да установят
нарушителя като се има предвид Закона за лицата и семейството, Семейния кодекс и Закона
за защита на детето. Изтъква се, че тежестта на доказване на всички елементи от
обективната и субективна страна на нарушението е на административно-наказващия орган.
С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди
разноски в полза на жалбоподателя, във връзка с което се представя и списък с разноски.
Въззиваемата страна - СДВР не изпраща представител пред СРС в съдебните
заседания на 26.03.2024г. и 04.06.2024г.
По делото има приложени писмени бележки с вх. № 96046 от 22.03.2024г. от гл. юрк.
Х., в които се твърди, че жалбата на И. К. е неоснователна, необоснована и недоказана. По
отношение на обжалвания Електронен фиш се заявява, че при издаването му са спазени
разпоредбите на чл.188 и чл.189, А.4 и сл. от ЗДвП. Преповтаря се фактическата обстановка
от Електронния фиш и се твърди, че нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) CORDON M2 № MD1195, заснемащо нарушения
на ЗДвП, работещо в отсъствие на контролен орган, при автоматичен режим, като към
момента на нарушението техническото средство е преминало първоначална и последваща
метрологична проверка. В писмените бележки гл. юрк. Х. се позовава на чл.189, А.15 от
ЗДвП и иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено
доказателствено средство за установяване на нарушението. Според гл. юрк. Х.
административно – наказващият орган правилно е приложил чл.182, А.4 от ЗДвП, тъй като
деянието е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 4817635/2021г., влязъл в сила на 23.02.2023г. Поради това и
доколкото в конкретния случай скоростта е превишена с 25 км/час, се претендира
административното наказание да е правилно определено в законоустановения му размер. В
3
писмените бележки се цитира §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се заявява, че административното
обвинение е доказано от обективна и субективна страна. Процесуалният представител на
въззиваемата страна иска СРС да вземе предвид, че напоследък са зачестили
пътнотранспортните произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост.
Поради това поведението на жалбоподателя е укоримо, тъй като водач, който си позволява
шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя жИ.т, но и този на другите
участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на
процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Х. иска и присъждане
в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбоподателят е
поискал адвокатско възнаграждение, което надвишава нормативно определения минимум,
гл. юрк. Х. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
М. И. К.а (родена на 01.10.2008г.) е собственик на лек автомобил „***” с рег. № ****.
Неин баща е жалбоподателят И. Н. К..
Срещу И. Н. К. бил издаден Електронен фиш Серия К № 4817635 от СДВР, с който на
основание чл.189, А.4, вр. чл.182, А.1, т.2 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, А.1 от ЗДвП, извършено на
27.04.2021г. в 14:12 часа в град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ срещу 5-та МБАЛ
София, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, при ограничение на
скоростта 50 км/ч. за населено място, като лек автомобил „Тойота Хайлендър Хибрид
Лимитед“ с рег. № СА 1388 ММ бил заснет с АТСС TFR1-M № 613 да се движи със скорост
от 68 км/час след приспаднат толеранс в полза на нарушителя. Този Електронен фиш бил
връчен на К. на 29.06.2022г. и е влязъл в законна сила на 23.02.2023г.
За времето от 18:30 часа до 20:30 часа на 19.09.2023г. видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1195 (за която е издаден Протокол № 020-
СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.) е била позиционирана в
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 147, за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“, при посока на задействане –
приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта
на посоченото по-горе място било 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място.
На 19.09.2023г. в 19:05 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 147, с посока
на движение от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“ лек автомобил „***” с рег. № **** се
движил със скорост от 109 км/час при ограничение на скоростта 80 км/час за населено място,
въведено с пътен знак В-26. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
4
MD1195. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 14.03.2023г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този
Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100
км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 8182955, с който на основание чл.189, А.4,
вр. чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП на И. Н. К. е наложена „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението е
извършено на 19.09.2023г. в 19:05 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 147, с
посока на движение от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“, при ограничение на скоростта
80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място, при установена скорост от 105 км/ч.
(след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 25 км/час, като нарушението
е извършено с лек автомобил „***” с рег. № ****, установено е с техническо средство с №
MD1195 и е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила
на Електронен фиш Серия К № 4817635 на 23.02.2023г.
Процесният Електронен фиш е връчен на И. Н. К. на 02.12.2023г. и е обжалван с
жалба, изпратена по пощата на 16.12.2023г. чрез ОПП – СДВР до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: разписка за връчване на
Електронен фиш Серия К № 8182955 (лист 5 от делото); плик от жалба (лист 6 от делото);
снимков материал – снимка на нарушението, на техническото средство и на пътния знак
(лист 7, лист 15 и лист 36 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „***” с рег.
№ **** (лист 8 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 9 от делото); Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от
14.03.2023г. (лист 10 от делото); справка в сайта на Български институт по метрология за
вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46 (лист 11 от делото); Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване (лист 12 от делото); Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. (лист
14 и лист 35 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 8182955 (лист 16 от делото); Ежедневна форма на отчет (лист
17 от делото); Сертификат за успешно завършен курс на обучение (лист 18 от делото);
справка за нарушител/водач (лист 19-21 от делото); Електронен фиш Серия К № 4817635
(лист 22 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 4817635 (лист 23 от делото); писма от ОПП-СДВР с вх. № 86730 от
15.03.2024г., с вх. № 96521 от 25.03.2024г. и с вх. № 124858 от 15.04.2024г. (лист 34, лист 89
и лист 104 от делото); писма от Български институт по метрология с вх. № 83526 от
13.03.2024г., с вх. № 83567 от 13.03.2024г. и с вх. № 93344 от 21.03.2024г. - с приложени
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените
5
за използване типове средства за измерване и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-
радарна система“ (лист 44-57, лист 59-72 и лист 79-87 от делото); писмо от Столична
община с вх. № 92467 от 20.03.2024г. с приложена схема (лист 74-75 от делото), както и
справки по Наредба 14/2009г. за И. Н. К. и за М. И. К.а (лист 100 и лист 103 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Приложеният на лист 18 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито
едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че СТ.АТ.
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. като лице, което е разположило и настроило АТСС) е
преминал обучение и може да борави с техническо средство CORDON M2.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-61890 от 20.09.2023г. и Ежедневна форма на отчет от 19.09.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. се установява мястото, посоката на движение
на контролираните МПС-та, броят на установените нарушения и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, както и че ограничението на скоростта на движение на
превозните средства е 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. От
Ежедневната форма на отчет от 19.09.2023г. се установява, че на същото място и посока на
движение (като отбелязаните в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г.) е било разположено АТСС, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 80 км/час,
въведено с пътен знак В-26 в населено място. Доколкото датата, мястото, посоката на
движение, часовият диапазон, ограничението на скоростта и наличието на пътен знак В-26,
вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. и в Ежедневната форма на отчет от 19.09.2023г. съвпадат,
СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, А.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
19.09.2023г.; че документът е регистриран под № 4332р-61890 от 20.09.2023г.; посочени са
имената и подписите на лицето, което е разположило и настроило АТСС, лицето, което е
приело Протокола и е свалило изображенията и видеозаписите, както и лицето, което е
проверило Протокола. Поради това съдът не приема, че липсва реквизит в Протокола за
6
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от
20.09.2023г. В него е посочено, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че
измерва при стационарен режим. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения,
номерата на първото и на последното изображение, видът и номерът на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
издаден Протокол № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 15 и лист 36
от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метрология с вх. №
83526 от 13.03.2024г., с вх. № 83567 от 13.03.2024г. и с вх. № 93344 от 21.03.2024г.,
приложените Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M2
Многоцелева фото-радарна система“, справка от сайта на Български институт по
метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46, Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. се доказва, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически
годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от
20.09.2023г. се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол № 020-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г. и в същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология
(на лист 44, лист 59 и лист 79 от делото), то следва, че посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от
20.09.2023г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON M2 с № MD1195, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. техническо средство (CORDON №
MD1195) фигурира и в снимковия материал на лист 7 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано при заснемане на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, А.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
7
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 от делото се установява марката и регистрационният номер
на автомобила; датата, часът и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; видът и
номерът на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по
делото снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични
дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката на
лист 7 от делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1195, съдът приема,
че процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от
20.09.2023г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 7 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-61890 от 20.09.2023г. има припокриване и касателно мястото, датата и часовия
диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че коментираната тук снимка е
направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства. Приложената на лист 7 от делото снимка съдържа не само географски
координати, но и точно посочено място – име на населеното място (гр. София), улица (бул.
„Цариградско шосе“), ориентир (до № 147), посока на движение на превозното средство.
Това място изцяло съвпада с посоченото в обжалвания Електронен фиш място на
извършване на нарушението. Поради това съдът приема, че чрез даденото описание на
мястото на нарушението в Електронния фиш жалбоподателят може да се ориентира в
пространството къде се твърди да е извършил процесното деяние.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 15
и лист 36 от делото, тъй като на основание чл.189, А.15 от ЗДвП и тези снимки се явяват
годно веществено доказателствено средство. От тях се установява къде е било
позиционирано АТСС, както и какво ограничение на скоростта е зададено с пътния знак В-
26.
Съдът дава вяра и на писмото от Столична община с вх. № 92467 от 20.03.2024г.,
както и на приложената към него схема, тъй като са годни, достоверни, взаимно подкрепящи
се и непредубедени писмени доказателства. От тях става ясно, че на процесното място към
19.09.2023г. е имало поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта 80
км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в снимката на лист 7 от делото, в Ежедневната
форма на отчет от 19.09.2023г. и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-61890 от 20.09.2023г. От съвкупната преценка на
посочените по-горе писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на
процесната дата и място ограничението на скоростта е било 80 км/час, въведено с пътен знак
В-26 в населено място.
8
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 9 от делото е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 8182955 (на лист 16 от делото) и разписката за връчване на Електронен фиш Серия К №
8182955 (на лист 5 от делото) са достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че процесният Електронен фиш е
връчен на 02.12.2023г.
Пликът на лист 6 от делото има достоверна дата, заради която съдът се доверява и на
това писмено доказателство, като съответно приема, че жалбата на К., подадена чрез адв. И.,
е била изпратена до ОПП – СДВР по пощата на 16.12.2023г.
От гореизложеното следва, че жалбата на И. К. (подадена по пощата чрез адв. И.) е
депозирана в законоустановения срок.
Приложените на лист 8, лист 19-21, лист 100 и лист 103 от делото справки са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира напълно. От справката за нарушител/водач
се доказва, че И. Н. К. има множество предишни нарушения по ЗДвП. От справката за
собствеността на лек автомобил „***” с рег. № **** следва, че собственик на заснетия лек
автомобил е М. И. К.а, а от двете справки по Наредба 14/2009г. се установява, че И. Н. К. е
баща на М. И. К.а, както и че последната е родена на 01.10.2008г.
Писмата от ОПП-СДВР с вх. № 86730 от 15.03.2024г., с вх. № 96521 от 25.03.2024г. и
с вх. № 124858 от 15.04.2024г. са еднопосочни, обективни и достоверни. Поради това и
доколкото не се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото, съдът се
доверява на приложените на лист 34, лист 89 и лист 104 от делото писма и съответно
приема, че във връзка с процесния Електронен фиш не е била подадена декларация по
чл.188 и чл.189, А.5 от ЗДвП, както и че за същото нарушение не е бил съставен Електронен
фиш на друго лице, различно от И. Н. К..
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото Електронен фиш
Серия К № 4817635, издаден от СДВР и справка от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 4817635, тъй като те са обективно съществуващи,
достоверни и непредубедени писмени доказателства. Освен това те намират опора и в
справката за нарушител/водач. От съвкупната преценка на доказателствата, приложени на
лист 19-21, лист 22 и лист 23 от делото съдът достига до извода, че на И. Н. К. е налагано и
друг път административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, А.4, вр. чл.182, А.1, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл.21, А.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 4817635, издаден
от СДВР, връчен на К. на 29.06.2022г. и влязъл в сила на 23.02.2023г. Тези констатации се
потвърждават не само от справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 4817635, но и от отразеното на лист 21 от делото в справката за
9
нарушител/водач. Поради това съдът приема, че по отношение на жалбоподателя К. има
влязъл в сила на 23.02.2023г. Електронен фиш Серия К № 4817635, който се отнася за
същото нарушение като процесното.
Приетата фактическа обстановка и направеният доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
А.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа Електронният
фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и изрично е посочено, че
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл.189, А.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш,
съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена е
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана скорост на движение
на МПС-то, както и ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в
населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му правна квалификация по чл.21, А.2, вр. А.1
от ЗДвП. Доколкото е посочена разрешената, установената и превишената скорост, както и
посоката на движение на автомобила, става ясно, че нарушението, вменено на К., се състои
в това, че водачът е избрал скорост на движение над разрешената, като последната е била
сигнализирана с пътен знак В-26. В Електронния фиш е записано, че е имало пътен знак В-
26, който е сочел ограничение на скоростта 80 км/час в населено място. Именно заради
10
въведеното ограничение на скоростта с пътен знак и превишаването на това ограничение (в
случая с 25 км/час) правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП.
В Електронния фиш автомобилът е индивидуализиран по вид, марка и регистрационен
номер. Макар да не е посочена категорията на превозното средство, доколкото в
Електронния фиш е изрично записано, че нарушението е извършено с „лек автомобил“ в
населено място, съдът приема, че не съществува неяснота относно съществени елементи от
фактическия състав на нарушението. Мястото, датата и часът на извършване на деянието са
ясно посочени и в достатъчна степен конкретизирани. Поради това СРС не счита, че има
неяснота при словесното или цифровото описание на нарушението, нито че същото е
останало неясно за жалбоподателя. В Електронния фиш е отбелязана и наложената на
основание чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП глоба - в размер на 200 лева, като е указано в
какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не
се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Според чл.189, А.4 от ЗДвП реквизит на Електронния фиш е да е посочен размерът на
глобата, а не санкционната норма, въз основа на която се налага тази глоба. Поради това и
доколкото в Електронния фиш е посочено, че на И. К. се налага „глоба“ в размер на 200
лева, а същевременно с думи е посочено, че превишената стойност на скоростта е 25 км/час
и е реализирано в населено място, то с прилагането на чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП
достатъчно точно е определено основанието за санкциониране на жалбоподателя.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21, А.2, вр.
А.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието.
Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество, а не като съществено
процесуално нарушение, тъй като и ако не беше посочен чл.182, А.4 от ЗДвП пак става ясно,
че нарушението се състои в „движение“, т.е. в управление на МПС със скорост над
разрешената в населено място при наличие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта 80 км/час. Гореизложеното показва, че е неоснователна критиката на
жалбоподателя относно липсата на въведени в процесния Електронен фиш данни кога е
съставен Електронният фиш, обосноваващ повторността, респ. кога е било извършено
нарушението, отразено в него, тъй като тези обстоятелства не са въздигнати в задължителни
реквизити по чл.189, А.4 от ЗДвП и въпросът дали е налице „повторност“ касае решаването
на спора по същество.
Това, че в Електронния фиш не е записано правното основание за ползване на
автомобила (качеството на родител на жалбоподателя), нито има изрично позоваване на
чл.26, А.3 от ЗАНН, не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на процесния Електронен фиш. Формално в него е посочено лицето, което се счита
за ползвател на автомобила. Дали това е така или не е въпрос по съществото на спора, но
доколкото фигурира съдържание срещу този реквизит по чл.189, А.4 от ЗДвП – не е налице
съществено процесуално нарушение. Обстоятелствата, че И. К. е баща на собственика на
МПС-то, който собственик към датата на деянието е бил непълнолетен не са сред
11
задължителните данни, които следва да присъстват в Електронния фиш съгласно чл.189, А.4
от ЗДвП, поради което и липсата им в Електронния фиш не е съществено процесуално
нарушение.
Водим от изложеното съдът приема, че конкретното нарушение е достатъчно ясно и
разбираемо описано в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия
състав на нарушението по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП. Процесният Електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на ЗДвП и без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и без да е било реално нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, А.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, А.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, А.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, А.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
В случая, от датата на нарушението /19.09.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/02.12.2023г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, А.1, т.5 от НК. Към
момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец септември
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, А.3, вр.
чл.80, А.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
12
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
А.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, А.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
13
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчалИ. е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
19.09.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, А.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 19.09.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 109 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
% при скорост над 100 км/час - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 105
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 105 км/час. Доколкото от приложената на лист 7 от делото снимка
14
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 109 км/час, то
след приспадане на толеранса от 3 %, следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 105 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 109 км/час.
От писмото на Столична община и приложената към него схема, от Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-61890 от
20.09.2023г., от Ежедневната форма на отчет и от снимката на лист 7 от делото се
установява, че в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ до № 147, при посока на движение
от бул. „Копенхаген“ за бул. „Брюксел“ към 19.09.2023г. е имало поставен пътен знак В-26 за
ограничение на скоростта 80 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 105 км/час, при ограничение на
скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място, водачът на лек автомобил
„***” с рег. № **** е извършил нарушение по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26. Движейки се на посочените в
Електронния фиш място, време и посока на движение със скорост от поне 105 км/час, при
условие, че ограничението на скоростта е 80 км/час, въведено с пътен знак В-26, обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 80 км/час (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността за грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 25 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21,А.2, вр. А.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае задължението си по ЗДвП, че не
следва да управлява МПС със скорост над ограничението, зададено с пътен знак В-26 в
населено място. В случая с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта 80 км/час,
а реално е била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 %) скорост от поне 105 км/ч.
Това означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***” с рег. № **** на
19.09.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложените на лист 8, лист 100 и лист 103
от делото справки е видно, че собственик на автомобила е дъщерята на жалбоподателя,
доколкото към датата на деянието 19.09.2023г. М. И. К.а не е била навършила 15 годишна
възраст (т.к. е родена на 01.10.2008г.), т.е. е била непълнолетна и неправоспособна за
управлява лек автомобил (предвид нормата на чл.151 от ЗДвП), то правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на нейния баща и законен
представител, още повече, че според справката на лист 8 от делото заявлението за
регистрация на превозното средство е било подадено и свидетелството за регистрация на
МПС е било получено от жалбоподателя И. Н. К.. Според чл.188, А.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено МПС-то отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
15
посочи на кого е предоставил превозното средство. В случай, че автомобилът е бил
управляван от лице, различно от собственика, разпоредбата на чл.189, А.5 от ЗДвП дава
възможност наказаното лице да посочи в 14-дневен срок от получаване на Електронния фиш
кой е управлявал автомобила, както и да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. С разпоредбата на чл.189, А.5 от ЗДвП
законодателят е въвел законова презумпция, че при неподаване на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на Електронния
фиш, собственикът се приема за извършител на констатираното нарушение. Предвид тази
презумпция за административно-наказващия орган не съществува задължение да издирва
лицето, управлявало заснетия автомобил. Същевременно доколкото И. Н. К. е получил
препис от Електронен фиш Серия К № 8182955, то той е разбрал на 02.12.2023г., че му е
издаден Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189, А.5 от ЗДвП не е подал
в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия Електронен фиш.
От тук следва, че в случая на основание чл.188, А.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на И. Н. К. – като баща и законен представител
на близо 15-годишния собственик на МПС-то, доколкото този баща и законен представител
на детето – собственик на автомобила не е посочил дали и на кого е предоставил МПС-то за
ползване на 19.09.2023г. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че според
чл.26, А.3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетно лице на
възраст от 14 до 16 години, отговарят родителите. В конкретния случай към датата на
извършване на нарушението собственикът на МПС-то М. И. К.а е била на възраст над 14
години и под 16 години, поради което административно-наказателна отговорност за
извършеното с нейния автомобил нарушение по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП следва да носи
нейният родител. Съгласно чл.129, А.1 от Семейния кодекс СК) всеки от родителите може
сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на
непълнолетното си дете в негов интерес. Поради това и доколкото жалбоподателят се доказа
по делото, че е баща на М. К.а, а от писмото на ОПП – СДВР с вх. № 124858/15.04.2024г.
може да се направи извод, че за процесното нарушение не е била ангажирана
административната отговорност на майката на М. К.а, то се налага изводът, че правилно е
ангажирана административната отговорност на И. Н. К. – доколкото той е баща на
собственика на МПС-то и по силата на чл.129, А.1 от СК е разполагал с възможността
писмено да декларира данни на лицето, което е управлявало автомобила и да му представи
копие на свидетелството за правоуправление, но като не се е възползвал от възможността,
дадена му в чл.189, А.5 от ЗДвП, вр. чл.129, А.1 от СК, следва да се ангажира неговата
отговорност за извършеното нарушение по ЗДвП с автомобила на непълнолетната му
дъщеря, още повече, че именно този родител на М. К.а е получил свидетелството за
регистрация на МПС-то, а и не е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на другия родител на детето – собственик на МПС-то, с което е извършено
процесното нарушение.
16
След като е получил свидетелството за регистрация на МПС-то и не са ангажирани
доказателства друго лице да е управлявало автомобила в процесния момент, то като родител
на непълнолетния собственик на автомобила правилно е санкциониран жалбоподателят К..
Гореизложеното показва, че не може фактическият ползвател на автомобила да избегне
административно – наказателна отговорност за нарушение на чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП
само защото собственик на МПС-то е непълнолетно лице. В този смисъл е и установената
съдебна практика - Решение № 900 от 13.02.2023г. на АССГ, XXVI касационен състав и
други.
В случая на И. Н. К. е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП. Предвид посоченото превишение на
скоростта с 25 км/ч. и записаното в Електронния фиш обстоятелство, че нарушението е
извършено в населено място, следва, че определеният размер на глобата от 200 лв. всъщност
е двукратният размер на глобата от 100 лв., предвидена в чл.182, А.1, т.3 от ЗДвП. Въпросът
тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с „глоба“ в
размер на 200 лева (като двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, А.1, т.3 от ЗДвП). В
процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено е с думи,
че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и дата на влизането му в сила. Според §6, т.33 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, А.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в
сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП
не е визирано в чл.174, А.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е
извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно постановление или
Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“
нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
Електронен фиш Серия К № 4817635 се отнася за „същото по вид“ нарушение като
визираното в Електронен фиш Серия К № 8182955, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено в
или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и
също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и
същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 4817635, издаден от
СДВР, справката за нарушител/водач и справката от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 4817635 И. К. е бил санкциониран по
административен ред за нарушение на чл.21, А.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К №
4817635, който е влязъл в сила на 23.02.2023г. Считано от тази дата (23.02.2023г.) в 1-
годишен срок, а именно на 19.09.2023г. К. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21 от
ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че процесното деяние е
извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 4817635, т.е.
17
при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се
ангажира административно – наказателната отговорност на жалбоподателя именно при
условията на чл.182, А.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта
(с 25 км/ч. над ограничението от 80 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %), мястото на
извършване на нарушението (в населено място) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че
спрямо И. К. (като баща и законен представител на непълнолетния собственик на МПС-то и
ползвател на същото, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и
доколкото деянието е извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на
чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер
на наказанието по чл.182, А.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание при превишение на скоростта
в населено място с 25 км/час и начина на определяне на глобата при повторност не
позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът
е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, А.2, вр. А.1 от ЗДвП,
извършено е повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото - на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, А.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш (СДВР)
има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Електронния
фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален представител на въззиваемата страна е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР с писмените бележки с вх.
№ 96046 от 22.03.2024г. Съгласно чл.63д, А.1 от ЗАНН в настоящото производство страните
имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато въззиваемата страна е била
защитавана от юрисконсулт - на основание чл.63д, А.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, А.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото e настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният представител на въззиваемата
страна не е взел участие в съдебните заседания пред СРС, а единствено е депозирал писмени
18
бележки по делото. Освен това самият правен спор не се отличава с фактическа или правна
сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8182955, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, А.4, вр. чл.182, А.4, вр. А.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
А.2, вр. А.1 от ЗДвП на И. Н. К. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА И. Н. К. с ЕГН **********, с адрес : **** да заплати на СДВР сумата от
80 (осемдесет) лева за направени по делото разноски от въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19