Решение по дело №423/2024 на Административен съд - Силистра

Съдебното производство е образувано по касационна жалба на „Крон Секюрити“ ООД против Решение № 155/30.10.2024 г. постановено по АНД № 488/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра. С последното е потвърдено Наказателно постановление № 19-2400079 от 16.05.2024 г.,издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра с изпълнително деяние, свързано с допускане полагането на извънреден труд в хипотезата на чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, за съществени нарушения на процесуалните правила и за постановяване на решението в нарушение на изискването за съответствие на наказанието с изискванията за справедливост и маловажност. Посочени са и трите основания по чл. 348 от НПК. Развити са съображения за липса на осъществено изпълнително деяние, като се сочат конкретни разпоредби в трудовото законодателство. При условията на алтернативност се моли, ако не се уважат исканията за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон и поради нарушение на процесуалните правила, то да се намали имуществената санкция, като се сведе до предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда"-Силистра, чрез юрисконсулт А.,оспорва жалбата като неоснователна.Развива подробни съображения в следния смисъл:

В административно-наказателното производство не са допуснати заявените в касационната жалба нарушения. Простъпката е установена чрез събиране и приобщаване към преписката на необходимите и относими писмени доказателства.

В касационната жалба са визирани задължения, които са били изпълнени от работодателя, но не са предмет на административното обвинение, в частност – предварителното изготвяне на графици за периода на сумирано изчисляване на работното време на охраняемия от търговското дружество обект в град Силистра.

Положеният извънреден труд е отчетен по реда на чл. 149 от КТ, но този факт нито е спорен, нито е относим към административното обвинение, защото изпълнителното деяние е полагането на нерегламентиран извънредния труд. Налице е полагане на извънреден труд в размер на 78 часа за период от четири месеца при отсъствие на предпоставките за неговата допустимост по изключение, които предпоставки са посочени изчерпателно в чл. 144, точки от 1 до 6 от КТ. Чл.144,т.5 от КТ допуска по изключение полагането на извънреден труд да бъде осъществявано законосъобразно, когато възложената работа не може да бъде извършена и приключена в рамките на законоустановеното работно време. Настоящият случай не е такъв. Завареният при проверката охранител е полагал труд при сменен режим на работа с продължителност на работната смяна от 12 часа, допустим като размер при полагането на извънреден труд. Така че въобще не е била налице коментираната в касационната жалба хипотеза – оставане извън работно време, за да се довърши възложената работа.

Съждението относно наетия персонал като численост, респ. отсъствие на членове на персонала поради разрешени отделни видове отпуски няма отношение и не рефлектира върху случая. Задължение на работодателя е да обезпечи кадровото осигуряване на охранителната дейност с достатъчен персонал. Самата охранителна дейност се извършва по договор за охрана, сключен по реда на частната охранителна дейност.Поради тези обстоятелства, негово е задължението да организира по адекватен начин извършването и изпълнението на задълженията си по този договор като по никакъв начин не се допускат условия за нарушаване на трудовото законодателство на наетите лица - охранители.

Не отговаря на действителността твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не е извършил задълбочено, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства, като превратно ги е интерпретирал в обжалваното нарушение. В съдебното решение са изложени достатъчно категорични и обосновани изводи относно характера на извършеното деяние.

Що се касае до справедливостта: Съразмерността на наложеното наказание съобразно целите на административното санкциониране по чл. 12 от ЗАНН, следва да се има предвид, че наложената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер, който надвишава минимално предвидения в санкционната норма размер- 2500 лева,вместо минималния от 1500 лева, броят на неизплатените извънредни часове за период от 4 месеца е значителен - 78 часа.Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от КТ предвижда максимален размер на извънредния труд, който могат да полагат работниците и служителите при условията на допустимост в рамките на една календарна година, да не надхвърля 150 часа. В процесния случай за четири месеца наетото лице е положило труд, който е половината от така фиксирания размер,но при условия на допустимост на извънредния труд, какъвто процесният не е.

Не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ, респ. редуциране на наложената административна санкция в размерите, предвидени във визирания привилегирован състав. Деянието не е маловажно,защото с оглед на характера и естеството на нарушението, то е неотстранимо. Няма как да бъде отстранено извършването на вече положен извънреден труд назад във времето. Освен това за работника С. П. К. – ***, който е заварен по време на проверката – са настъпили вредни последици с оглед на неосигуряване от страна на работодателя на установените режими на труд и почивка, които под една или друга форма биха могли, а и сигурно са рефлектирали с оглед възрастта на лицето, на неговия здравен статус.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Силистра, в настоящия касационен състав,намира жалбата за допустима като постъпила в законоустановения срок, подадена от активно легитимирана страна срещу въззивен акт, подлежащ на касационно оспорване.

С процесното наказателно постановление № 19-2400079 от 16.05.2024 г. за нарушаване на разпоредбата на чл.143,ал.2 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева в хипотезата на чл.414,ал.1 от КТ за това, че в нарушение на установения забранителен режим за упражняване на трудова дейност извън установеното за наетото лице работно време,по разпореждане на работодателя работникът С. К. е положил извънреден труд в размер на 78 часа за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2023 г.

Касационната инстанцията извършва проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактическите установявания на въззивната инстанция/ чл.220 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН/.

Фактическите установявания на районния съд сочат, че при проверка на 02.04.2024 г. контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра констатирали, че в обект на касатора, находящ се в гр.Силистра, [улица]по трудов договор с касатора е работил С. К..Изпълнявал е длъжността ***. От представената от касатора на контролните органи трудово-правна документация се установило, че за периода от 01.09.2023 г. до 31.12.2023 г. същият е положил извънреден труд без да са налице предпоставките по чл.144 от Кодекса на труда.

Въз основа на така установените факти районният съд обосновал извод за неоснователност на жалбата, тъй като наказателното постановление е издадено от компетентен държавен орган – Директорът на Д“Инспекция по труда“-гр.Силистра, в рамките на предоставените му правомощия. Съвкупната преценка на доказателствата установявала извършено нарушение от страна на дружеството-касатор, правилно квалифицирано от държавните органи като такова по чл. 143, ал.2 КТ. В резултат потвърдил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд е спазил изискването за пълно и всестранно изясняване на обективната истина за всички правно-значими фактически обстоятелства. Обхватът на последните се определя от визираното в закона изпълнително деяние. В процесния случай е констатирано, че служителят К., по разпореждане на работодателя, полага извънреден труд, какъвто труд е забранен съгласно императива на чл.143,ал.2 от КТ. Изведените факти са подведени законосъобразно под приложимата правна норма.

Неоснователен е доводът на касатора, че липсва изпълнително деяние, защото извънредният труд бил заплатен.Във фактическия състав на нарушението се включва не незаплащането на труд, а полагането на извънреден такъв в нарушение на изискванията за допускането му.

Неоснователен е доводът на касатора, че липсва изпълнително деяние, защото било налице обстоятелството по чл.144,т.6 от КТ, а именно – за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.Както ответникът подробно уточнява, не е налице хипотезата на чл.144,т.6 от КТ – довършване на започната работа, тъй като процесният труд е полаган регулярно в рамките на предвиденото по трудовия договор работно време.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в необсъждане в пълнота на доказателствата и доводите на жалбоподателя. Видно от протокола от съдебно заседание по делото са разпитани трима свидетели, а самият въззиваем не е имал доказателствено искане, което да не е уважено.

Обективната истина спрямо правнозначимите елементи от изпълнителното деяния по чл.414,ал.1 във връзка с чл.143,ал.2 от КТ е изяснена в пълнота. Последната се определя от обхвата на изпълнителното деяние като в процесния случай той се заключава в установяване на следното обстоятелство – положен извънреден труд, какъвто е забранен.

Извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 415в КТ,тъй като не са налице материално-правните предпоставки за приложението на посочения текст – нарушението не би могло да се отстрани веднага след установяването му и от същото са произтекли вредни последици за работници и служители,които са увредили здравния статус на работника.

Определената имуществена санкция от 2 500 лева съответства на тежестта на нарушението – 78 дни, разпореден и положен,забранен извънреден труд, тъй като е определена към законовоустановения минимум от 1 500 лева и в рамките на нормирания обхват – минимален размер - 1 500 лева и максимален размер – 15 000 лева.Законодателят е предвид минимален размер санкция от 1 500 лева и за един ден извънреден труд. В процесния случай надвишението на минимума от един ден е седемдесет и осем пъти, което превишение следва да ангажира отговорност, която надхвърля минимално-предвидената.

Оспореното решение е валидно и допустимо като издадено от законен състав в предметните рамки на правомощието на органа на съдебна власт.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Силистра

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155 от 30.10.2024 г. по НАХД № 488/2024 г. по описа на Силистренския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване.