Определение по дело №258/2023 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2023 г.
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20237250700258
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                           13.12.2023г.                        гр.Търговище   

                                    

Административен съд - гр.Търговище                          втори състав                 

на тринадесети декември            две хиляди двадесет и трета година,

в закрито заседание в следния състав

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

като разгледа докладваното  адм.д.№258 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на М.А.М. ***, действащ чрез а.. С.М. ***, против Решение №2153-25-59 от 01.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-84-5 от 03.10.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО)883/2004 на М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО. След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне и датата на входиране на жалбата в ТП на НОИ - Търговище, където директно е подадена. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя – гр. Търговище, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към момента следва да бъдат уважени направените от оспорващия доказателствени искания и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание за установяване на причините, поради които жалбоподателят пребивавал над 10 години в Швейцария, и за непрекъснатата му връзка със семейството му в България. Следва да се издаде исканото от оспорващия съдебно удостоверение, въз основа на което да получи справка за пътуванията си от и за РБългария в посочения период.

Поради изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

М.А.М. ***, в качеството му на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.01.2024 г. от 11.00 ч., в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-59 от 01.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-84-5 от 03.10.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО)883/2004 на М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО. Като отменителни основания се сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване и на материалния закон. Жалбоподателят не оспорва материалната и териториална компетентност на органа, издал оспореното решение, както и съответствието на това решение с изискванията за форма. След изложен анализ на относимата правна уредба, съдържаща се в Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите на социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., и Регламент (ЕО) № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г., оспорващата страна навежда аргументи в подкрепа на твърдението, че мястото на обичайно пребиваване за жалбоподателя е България: последният притежавал собствено жилище, имал съпруга и деца, и преобладаващата част от роднините и социалните му контакти били в Република България, отделял средства за газификация на жилището, сключвал договори за потребителски кредити, завръщал се поне два пъти годишно в България и имал намерение да се установи в Република България. Сочи се, че в продължение на седем месеца жалбоподателят чакал ТП на НОИ-Търговище да се произнесе по заявлението му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО, регистрирано с вх. № 251-00-84/09.01.2023г.и след като това не се случило отново започнал работа в чужбина като на 25.07.2023г. представил в ТП на НОИ- Търговище декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на ПОБ, с която декларирал, че считано от 28.07.2023г. ще упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване в Швейцария. Жалбоподателят оспорва констатацията в оспореното решение за липса на принос от негова страна към осигурителната система на България в продължение на 12 години, като посочва, че от трудовата му книжка било видно, че в друг период от 10 години е имал трудов стаж и към тази система. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ, а административната преписката да бъде върната на главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище за ново произнасяне по Заявление за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО, регистрирано с вх. № 251-00- 84/09.01.2023г. на М.М., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендира за присъждане направените по делото разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева за държавна такса.

С оспореното Решение №2153-25-59 от 01.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище е потвърдено Разпореждане № 251-00-84-5 от 03.10.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО)883/2004 на М.А.М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО. Основния аргумент за постановения и потвърден отказ е направената констатация, че след анализ на фактите и обстоятелствата, събрани в хода на производството по определяне правото на ПОБ от значение за определяне на държава – членка по пребиваване е установено, че Република България не е държава - членка по пребиваване по време на последната заетост на М., като в настоящият случай намерението на лицето не се явявало водещ критерий за определяне на държавата по пребиваване, а се отчитало тогава, когато между отделните институции няма постигнато съгласие относно държавата по пребиваване. Органът е приел, че жалбоподателят не е икономически обвързан с Република България, че за периода от м.04.2011 г. до настоящия момент липсвали подадени данни от осигурители в България, което означавало, че лицето не е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или по чл. 4а от КСО; от М.А.М. не били подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2011 г. до 2022 г. включително. В оспореното решение е посочено, че в конкретния случай компетентната държава, която следва да отпусне и изплати ПОБ на жалбоподателя, е Конфедерация Швейцария, където лицето е имало стабилна и дългосрочна заетост. 

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващият заявител М.М. е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /компетентност на органите, издали оспореното решение  и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове/. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

 УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявление му е имал качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване" по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на жалбоподателя М.А.М. съдебно удостоверение, въз основа на което същият да получи от ОД на МВР -Търговище справка за датите, на които същият е излизал от и влизал на територията на РБългария.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: