№ 11337
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. Х.
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110146871 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „....“ ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
на 24.08.2015 г. между „.....” ООД и ответника Г. В. И. бил сключен договор за
потребителски кредит № ......, по силата на който на ответника била предоставена сумата в
размер на 300 лв. С подписването на договора ответникът декларирал, че е получил
посочената сума, с което кредиторът изпълнил задълженията си по договора за кредит.
Ответникът се задължил да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна
лихва и такси на 45 седмични погасителни вноски в срок до 04.07.2016 г. Ответникът
преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпила
на 02.09.2015 г. Крайният срок за погасяване на кредита настъпил на 04.07.2016 г., с което
изискуем станал целият неплатен остатък от главното задължение по договора – главница,
която била дължима ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. На 28.07.2016 г. с договор за
прехвърляне на вземания „.....” ООД прехвърлило на ищеца вземането си към ответника по
процесния договор за кредит. За извършеното прехвърляне въз основа на дадено от цедента
1
пълномощно ищецът – цесионер изпратил до длъжника уведомление за цесията с
препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД на адресите, посочени в договора за
кредит. При посещението на постоянния адрес на ответника пощенският служител
установил, че ответникът се преместил да живее в гр. София, поради което върнал пратката
в цялост на ищеца. Ответникът не бил открит и на настоящия му адрес, поради което
пратката била върната като непотърсена. Затова към исковата молба е приложено
уведомление за връчване на ответника. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.09.2020 г. по ч. гр. д. №
41198 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 169 състав. На основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането си, които били изпълнени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски, направени в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. И. чрез назначения му от съда особен
представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Процесуалният представител изразява становище, че от съдържанието на приложените към
исковата молба договор за цесия и удостоверение не се установява ищецът да е придобил
конкретно вземане срещу ответника. Отделно от това прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит №....../24.08.2015 г. ведно с
Приложение №1 и Приложение №2 към него, както и формуляр за кандидатстване за кредит.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., ведно с
удостоверение от 09.08.2021 г. в уверение на това, че със същия е прехвърлено и вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит №....../24.08.2015 г.
Представено е пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на
вземанията, както и уведомление за цесията и 2 бр. обратни разписки.
Представено е извлечение от електронен портал на НАП за изчисляване на законна
лихва за забава.
Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че сумата от 300 лв. е предоставена на кредитополучателя, размерът на
дължимите суми съгласно сключения договор за кредит, както и че по кредита няма
плащания от ответницата.
2
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяване по делото на
следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение между „.....”
ООД и ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № ...... от
24.08.2015 г., което съществувало през процесния период; обстоятелството, че ответникът
усвоил предоставената сума от 300 лв. в пълен размер; размера на претендираните вземания
и настъпването на изискуемостта им; извършеното прехвърляне на процесните вземания,
качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ.
упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото
задължение;
В тежест на ответника пък е да докаже погасяване на възникналото за него
задължение.
По делото не се спори, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит
№....../24.08.2015 с „.....“ ООД.
Установява се посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза
обстоятелството, че сумата, предмет на договора, й е била предоставена.
От представените по делото доказателства е видно съществуването на валиден
договор за цесия между „.....“ ООД и ищеца от дата 28.07.2016 г., с който вземания на
третото лице са прехвърлени на настоящия ищец, както и че с договора за цесия „.....“ ООД е
упълномощил „....“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето. Недоказано обаче е
обстоятелството, че процесният договор за цесия от 28.07.2016 г. обхваща вземането спрямо
ответника, защото представеното в тази връзка удостоверение /подписано от С.П.,
упълномощено лице за „.....“ ЕООД, предходно наименование „.....“ ООД/ не е годно
доказателство за установяването на това обстоятелство. Той не се ползва с обвързваща сила,
а е частен документ, обективиращ волеизявление на трето лице. Още повече, че се оспорва
от ответната страна в производството. Съдът счита, че от съдържанието на договора за цесия
не става ясно, че същият касае настоящото спорно правоотношение. Посочено е само, че
прехвърляните вземания са изброени в Приложение 1, каквото по делото не е представено.
Следователно недоказана остава активната материална легитимация на ищеца за получаване
на вземането от ответника вместо кредитодателя.
При това положение искът, предявен от ищеца се явява недоказан, така
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК от „....“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ...... срещу Г. В. И., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. В. И., ЕГН **********, дължи на „....“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ......, сумата от 300 лв., главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумата; 81.17 лв. лихва за забава за периода 14.07.2017 г. до
13.03.2020 г.
Решението в останалата му част може да се обжалва пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4