и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 30/12.06.2007 год. по ч.н.дело № 150/2007 год., в производство по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК, Момчилградският районен съд е отменил Постановление от 23.05.2007 год. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград за прекратяване на досъдебно производство № 81/2006 год. по описа на РПУ – Крумовград, образувано срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград, за извършено престъпление по чл.129 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и е върнал досъдебното производство на РП-Крумовград за продължаване на действията по разследването. Срещу определението на съда е подаден протест от Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград, с който се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано и „изпълнено с юридическа празнота”. В протеста са коментирани съдебни актове на Районен съд-Момчилград и на Окръжен съд – Кърджали, които не са приложени, нито към досъдебното производство, нито с протеста, поради което и настоящия съдебен състав не следва да обсъжда. Твърди се, че въпреки точно и безспорно установената фактическа обстановка, а също и изпълнението на всички указания на РС-Момчилград до този момент, необяснимо за прокурора отново било отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП-Крумовград от 23.05.2007 г., въпреки, че същото било мотивирано с оглед установената фактическа обстановка и събраните доказателства. Съдът бил приел, странно за прокурора, че последният не бил изпълнил задължението си да установи в какво се изразява приноса на пострадалия за състоянието на обвиняемия към момента на деянието, дали също така не било осъществено някое от действията по закон, тъй като състоянието на физиологичен афект /силно раздразнение/ имало правно значение само в изрично предвидените в закона случаи – чл.118 и чл.132 от НК. Тези фактически обстоятелства следвало да бъдат установени по несъмнен начин и изследват във връзката, която закона изисквал. В протеста се твърди, че в хода на разследването били събрани всички възможни писмени и други доказателства за разкриване и установяване на фактическата обстановка. Безспорно било установено, видно от заключението на съдебно психиатрично-психологичната експертиза №185/20.01.2006 г., че към момента на извършване на деянието обв.Стоян Балтаджиев е бил вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като при извършване на деянието налице бил елемента на лекомислие. Същият бил психически годен правилно да възприема фактите и събитията, имащи значение за даваните от него обяснения на досъдебното производство. Освидетелствания бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия, като според експерта и вещо лице, в конкретния случай били ограничени възможностите за оценка на ситуацията, в която да се търси избор на алтернативни решения. Заключението на психиатрично-психологичната експертиза 0185/20.01.2006 г. било последователно, мотивирано, стабилно и обосновано, видно от логичните заключения на вещото лице. Същото, за да даде такова твърдо и непоколебимо заключение било сметнало, че са налице всички предпоставки за такова заключение, респективно стабилен доказателствен материал и безспорно установена фактическа обстановка. Самото произнасяне на вещото лице по този начин, наред с анализ на останалия събран доказателствен материал бил достатъчно основание наблюдаващия прокурор да се произнесе с едно обективно и законосъобразно заключение за прекратяване на производството. РС-Момчилград бил този, който произволно игнорирайки с лека ръка доказателствения материал, събран до момента и се произнесъл изключително бланкетно, произволно, несериозно и немотивирано. Експертизата в нито един момент от разследването не била оспорвана и било необяснимо произнасянето на съда по отношение законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. С протеста се предлага да бъде отменено определение №30/12.06.2007 г. постановено по ч.н.д.№150/2007 г. по описа на РС-Момчилград като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното: Досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Крумовград от 30.05.2006 г. срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград за това, че на 20.04.2006 г. около 21.30 – 22.00 часа в гр.Момчилград, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, причинил на Димитър Валентинов Пашов от гр.Момчилград средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на втори и трети долни десни зъби и в областта на левия й ъгъл, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около един и половина, два месеца при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК. С постановление от 23.05.2007 г. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК е прекратено досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК. В постановлението си прокурорът е приел, че се касае за извършено престъпление по чл.132 от НК, тъй като видно от заключението на психиатрично-психологичната експертиза 0185/20.01.2006 г., се касаело за установено по категоричен начин състояние на физиологичен афект по отношение на обв.Балтаджиев, предизвикано и в следствие на поведението на пострадалия Пашов. Съгласно разпоредбата на чл.161 от НК, за средна телесна повреда при условията на чл.132 от НК, наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд, поради което били налице основания за прекратяване на досъдебното производство, тъй като липсвали данни за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С определение № 30 от 12.06.2007 г. по ч.н.д.№ 150/2007 г., Момчилградският районен съд е отменил постановлението от 23.05.2007 г. за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като е приел, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Счел е, че наблюдаващия прокурор не е изпълнил задължението си да установи в какво се изразява приносът на пострадалия за състоянието на обвиняемия към момента на деянието, дали не е осъществено някое от действията по закон, тъй като състоянието на физиологичен афект има правно значение само в изрично предвидените от закона случаи – чл.118 и чл.132 от НК, и когато е предизвикано от пострадалия с посочените в закона действия. Съдът е посочил също, че тези фактически обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин и изследват във връзката, която правната норма изисква. Протестираното определение е законосъобразно, правилно и обосновано. Не е достатъчно да се посочи, както е сторил прокурора в постановлението си, че деецът е изпаднал в състояние на физиологичен афект „предизвикано и в следствие на поведението на пострадалия Пашов”, а следва точно и недвусмислено да се посочи както изисква разпоредбата на чл.132 от НК, състоянието на силно раздразнение на обвиняемия, с кои точно от изброените в цитирания текст хипотези – с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, е предизвикано от пострадалия, от което са настъпили или е било възможно са настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Още повече, че това са част от съставомерните признаци на престъплението по чл.132 от НК и е недопустимо те да не бъдат посочени, в противен случай деянието би било несъставомерно. Неоснователно се твърди в протеста, че Районният съд произволно е игнорирал доказателствения материал и в частност неоспорената по делото експертиза, която установявала състоянието на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия. Настоящият съдебен състав при извършената проверка констатира, че това експертно заключение е обсъдено от решаващия съд при това именно в контекста на изводите му за приложимост на правната квалификация по чл. 132, ал.1 от НК. Напълно обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че не е достатъчно субективното убеждение, че се извършва противозаконно действие по отношение на правнозащитени права, а то трябва обективно да съществува. Не всяко противозаконно действие може да бъде основание за прилагане на цитирания привилегирован състав, а само онова, от което са настъпили тежки последици за виновния или неговите близки или е било възможно да настъпят такива. Трябва също така, както е посочил първоинстанционния съд да съществува причинна връзка между деянието и последиците. В отмененото прокурорско постановление липсва подобно описание. Още повече, че то следва да се извлече от установената фактическа обстановка по делото, което не е сторено, а единствено следва да се предполага, което е недопустимо и което безспорно накърнява правото на пострадалия да разбере, какво конкретно от поведението му /думи или действие/ е предизвикало състоянието на силно раздразнение у обвиняемия и съответно изпадането му във физиологичен афект, за да може той /пострадалия/ да реализира правото си на защита. За да приеме, че при извършване на деянието обв.Балтаджиев е бил в състояние на физиологичен афект предизвикан от поведението на пострадалия Пашов, прокурора се е позовал единствено на заключението по извършената съдебна експертиза. В последната обаче е описано, че заключението е дадено единствено на база обясненията на обвиняемия за собствените му преживявания, при проведеното изследване за нуждите на експертизата. В този смисъл, експертизата е изпълнила предназначението си по чл.144 и чл.152 от НПК да даде професионален отговор и оценка на съобщаваните от дееца данни, но по същество не експертът, а прокурора е този, който следва да направи оценка на установените правнорелевантни факти. Освен че принципно, съгласно чл.154 от НПК, заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство, те са длъжни да го обсъдят не изолирано, а наред с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е сторено от прокурора. От съществено значение за състоянието на дееца при извършване на инкриминираното деяние е въз основа на какви първични данни са изградени експертните изводи и доколко тези данни (в случая съобщени от обвиняемия) са съответни на останалите доказателства, събрани по делото. Като е обсъдил изолирано само експертното заключение, а не комплексно доказателствата събрани по делото и по-конкретно показанията на свидетелите очевидци на деянието, прокурора е постановил необосновано постановление до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Необсъждането на релевантните факти, които са от значение за преценката налице ли са условията на закона за прилагане на привилегирования състав по чл.132 от НК, е достатъчно основание за отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. С оглед на изложеното следва да се потвърди определението на районния съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство и същото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените от съда указания. Ето защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 12.06.2007 г. по ЧНД № 150/2007 г. на Момчилградския районен съд, с което е отменено постановление от 23.05.2007 г. на районния прокурор при РП-Крумовград за прекратяване на досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград, с ЕГН **********, за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените от съда указания. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|