Решение по дело №2657/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                                          22.02.2019 г.                        гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и втори януари                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИКОЛИНА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 2657 по описа  на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 196, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.195, ал.1  във вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 03.11.2017 г. закупил от ответника помпа WILO “TWU 4-0414DM”, за което била издадена фактура №********** от 03.11.2017 г. На 07.11.2017 г. подвързали помпата с въздушен пускател 16А при термична защита 4А и я пуснали в сондажа на 60 м дълбочина. Помпата работила нормално два дни и на третия изобщо не тръгнала. След като я извадили, установили, че двигателят й е гръмнал, а не както твърдял вносителят – изгорял. Не били съгласни с констатациите относно причината за повредата, тъй като в производствения обект имало машини, които работели с високочестотен ток и не се допускала промяна в напрежението, а и била повредена единствено закупената помпа. Също така ищецът твърди, че не било възможно при разменени фази помпата да работи два дни, а термосвиваемата муфа била направена от специалист на ответното дружество. Ищецът  счита, че причината за повредата е некачествено уплътнение на помпата и навлизането на вода в същата, което била причина за настъпилата повреда. С рекламация – уведомление от 20.12.2017 г. ищецът уведомил ответника за настъпилата повреда. Уведомлението за рекламация било получено от ответника на 13.01.2018 г. След неговото получаване, ищецът провел няколко телефонни разговора с управителя на ответното дружество, но същият отказал да подмени  закупената от ищеца стока в срока на гаранцията, като единствено предложил да направи отстъпка с 20 % от цената при закупуване евентуално на нова помпа, поради което ищецът счита сключения между него и ответника договор за покупко-продажба за развален.

С молба от 19.06.2018 г. ищецът уточнява исковата си претенция, като заявява, че претендира връщане на продажната цена на закупената помпа, тъй като същата била погинала поради недостатъците й – некачествено уплътнение, вследствие на което е навлязла вода в нея и помпата е гръмнала.

Искането на ищеца до районния съд е да бъде осъден ответника „Комерторг” ЕООД да му върне сумата от 898,64 лева, представляваща стойността на закупена движима вещ, описана във фактура №**********/03.11.2017 г., погинала поради недостатъците й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до  окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Комерторг” ЕАД е подал отговор, в който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага следните съображения за това: чрез търговския си обект, находящ с е в гр. Сливен ответникът извършвал продажба на водни помпи  WILO “TWU 4-0414 DM”. Посочените помпи се доставяли от вносителя „ВИЛО БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. София, бул. Г.М Д. 54, ет. 4. При закупуване на помпата на 03.11.2017 г. продавачът в магазина Людмил И. Б. изрично предупредил купувача, че помпата трябва да се  включва към мрежата чрез подходящо табло, което се продава в магазина и  което било снабдено с необходимата защита. Купувачът обаче отказал да си  купи това табло, а заявил, че в началото щял да включи помпата директно към мрежата, а едва по - късно  щял да си купи таблото. Ответникът категорично възразява на твърдението, че причина за повредата на водната помпа е некачествено уплътнение, довело до  навлизане на вода в същата. Видно от представения по делото констативен протокол, подписан от управителя на ответното дружество, процесната помпа била постъпила в сервиза на дружеството на 10.11.2017 г. и след извършен преглед било установено, че причината за възникналата повреда не била в дефектиралото уплътнение, а в резултат на неправилна работа с помпата, включваща неправилно подвързване на същата към ел.мрежа, неизправна инсталация или работа с по-високо от  допустимото напрежение. Независимо от категоричното му становище, ответникът изпратил помпата за преглед и становище и на вносителя „ВИЛО БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. София. Становището на вносителя, обективирано в писмо от 04.12.2017 г, също приложено към исковата молба, повтаряло изцяло констатацията на ответника за неправилна работа с водната помпа. Това от своя страна обуславяло категоричния отказ на ответника да приеме да признае гаранцията и да извърши ремонт на помпата при гаранционни условия. Искането на ищеца ответникът да бъде осъден да му възстанови покупната цена на водната помпа, ведно със закупените заедно с нея кабел, кабелна муфа и възвратен вентил, както и законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното й изплащане, включително и направените разноски, според ответника било изцяло неоснователно. Задължение на търговеца било да осигури гаранционен ремонт и подмяна на части на изделието,когато то не работи, но не и в случаите, когато повредата е в  резултат на неправилна работа с помпата.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание ответникът оспорва иска по изложените в отговора съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 03.11.2017 г. ищцовото дружество „Бачо“ООД е закупило от ответното дружество „Комерторг“ ЕООД помпа WILO “TWU 4-0414DM”, заедно с кабел, кабелна муфа термосвиваема и възвратен вентил с месингов диск, на обща стойност 898.64 лева – факт, установим и от представената и приета като доказателство данъчна фактура №********** от 03.11.2017 г. По делото е представена и гаранционната карта на помпата.

Видно от констативен протокол от 10.11.2017г. , на тази дата в сервиза на ответното дружество е постъпила процесната помпа, като в протокола е посочено, че при направения оглед е била констатирана следна повреда – изгорял двигател, а като възможни причини за това са изброени следните: работа с по – високо от допустимото напрежение на ел. тока, работа с неизправна инсталация, отпадане на фаза или неправилно подвързване на кабели (разменени фази). Видно от протокол за извършен технически преглед и ремонт от 04.12.2017г. ответното дружество е изпратило помпата на производителя „Вило България“ЕООД, като констатациите на производителя са, че моторът на помпата е изгорял вследствие подаване на прекалено високо напрежение (токов удар) или неправилно подвързване към ел. мрежата, като заключението е за неправилна експлоатация на помпата, което не попада в гаранционните условия на производителя.

Видно от рекламация – уведомление, изходящо от „Бачо“ООД, получено от „Комерторг“ ЕООД на 13.01.2018г., дружеството – купувач е изразило несъгласие с констатираните (посочени по – горе) причини, довели до повредата на помпата, като е посочило, че причина за повредата е некачествено уплътнение и навлизане на  вода в помпата, поради което е предоставило 14 – дневен срок на продавача за отремонтиране на помпата или за сключване на споразумение.

За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани като свидетели лицето, свързало помпата към ел. инсталацията – Г.С. и служителят в магазина, продал помпата - Л И. Б..

Свидетелят Б. разказва, че през м.ноември 2017 г. в магазина дошъл управителят на ищцовото дружество и поискал да си купи трифазна помпа. Свидетелят му предложил помпа, WILO “TWU 4-0414DM”, като му пояснил, че при тази помпа следва да се закупи табло 531, което предпазва от изгаряния и че без него помпата не е защитена. Разказва още, че монопомпите се продавали окомплетовани с табло, а при трифазните – таблото се купувало отделно. Клиентът отказал, като му заявил, че ще вземе само помпата и като види колко вода ще вади и дали е доволен от дебита, тогава ще си закупи и табло. След няколко дни клиентът се върнал с помпата, върху която имало три дупки и цепнатина и се оплакал, че помпата е изгоряла. Свидетелят му обяснил, че не е постъпил правилно, като е пуснал помпата без табло, а клиентът му казал, че включил помпата в мрежата, че е работила добре и бил доволен от дебита, на следващия ден помпата пак била пусната и в един момент помпата не изхвърляла вода, клиентът (управителят на ищцовото дружество) я извадил и видял поражението. Свидетелят казва още, че кабелите на  помпата са били включени не със щепсел, а жиците били вкарани в трифазния контакт. Съставили веднага протокол, като свидетелят казал на клиента, че ако повредата е по тяхна вина, ще му я възстановят, но ако производителят установи, че е станало по вина на клиента – няма. Помпата била изпратена на производителя, който констатирал, че помпата е била неправилно свързана и затова е изгоряла.

Свидетелят Г.Сразказва, че работи като ел. монтьор в ищцовото дружество и че и преди е свързвал такъв тип дълбочинни помпи. Управителят на дружеството закупил такава помпа от ответника и го помолил да я свърже. Свързал помпата по класическия  начин, тя била с трифазен мотор, асинхронен, работела на напрежение на три фази по 380 волта. Схемата на свързване била доста проста – свързал я с въздушен пускател, в който имало токова защита, която се настройвала според номиналния ток на помпата, който бил три ампера, така пишело на табелата. Тя се завишавала малко и се правила на 3,6 ампера, за да не изключва постоянно помпата. Разказва още, че подвързването на помпата направил по следния начин - имало в близост табло, от таблото бил изведен кабел, който бил захранен през предпазители и отивал до въздушния пускател. Той захранвал въздушния пускател и на изхода на въздушния пускател се захващала помпата, т.е. се свързвал кабелът, който отивал до самата помпа. На стената се монтирало  въпросното ПВ или въздушен пускател, който имал два бутона „пуск” и „стоп” и по този  начин се спирала и пускала помпата.Помпата работила така свързана около два дни, а на третия ден не тръгнала. Проверил напрежението, което отивало към помпата и си било нормално. След това извадили помпата, която била пусната на дълбочина около 60 м и след нейното изваждане видял, че на корпуса на електромотора имало цепнатина, която била отворена отвътре навън. Захранващият кабел, който излизал от самата помпа и който следвало фабрично да бъде уплътнен, за да не влиза вода, бил прекъснат и прегорял. Свидетелят казва, че като огледал помпата и пукнатината, предположил, че вътре в ел.мотора се е получило налягане, което можело да е от газ, който нямало от къде да дойде, или от пара и затова предположил, че в помпата по някакъв начин е влязла вода и вследствие на това се е получила пара и налягане, което довело до изгарянето на помпата. Свидетелят казва, че изключва възможността да е разменил фазите, защото в този случай помпата нямало как да работи два дни. Във връзка с експлоатацията на помпата свидетелят разказва, че помпата се продавала с около 1 метър кабел, а за да се спусне на 60 м дълбочина се слагал допълнителен кабел, който се свързва с основата на помпата с ел.муфа и затова е удължил кабела.

Съдът кредитира свидетелките показания на двамата свидетели, в частите им, които пресъздават техни непосредствени впечатления относно закупуването, свързването, експлоатацията и рекламацията на помпата и съответстват на писмените доказателства по делото. Що се касае до предположенията на двамата свидетели за причините за повреда на помпата според тях, в тази им част казаното от тях няма характер на свидетелски показания, поради което съдът не ги взема предвид.

За изясняване на причината за повредата на помпата са назначени по делото съдебно - технически експертизи. Според заключението на първоначално назначената съдебно – техническа експертиза, повредата на помпата е изгорял двигател, а възможните причини – късо съединение в двигателя или пренапрежение. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото заяви, че „му се струва много малко вероятно“ да е навлязла вода в помпата от уплътнението, но в крайна сметка заяви, че не може да определи с категоричност причината за късото съединение – дали се дължи на проблем с помпата или на проблем извън нея -  по захранващата линия. Поради този отговор на вещото лице, бе назначена повторна съдебно – техническа експертиза. Според заключението по нея, повредата на помпата се дължи на късо съединение в статорните намотки на ел. двигателя, водещи до разкъсвания на обвивката й, като разкъсването продължава и засяга части от статорната намотка. Вещото лице е посочило, че причина за настъпване на повреда от този тип е липсата на адекватна защита или липса на каквато и да е защита на помпата от различни аварийни режими, като отхвърля като възможна причина  некачествено уплътнение на помпата и проникване на вода, тъй като в този случай повредите щяха да бъдат бъдат в посока нагоре по проводника, а не навътре към ел. мотора, както е в случая (л.2, абзац последен от заключението). Вещото лице е посочило още, че при монтажа и пускането в експлоатация на помпата е следвало да бъде окомплектована с контролер S531, какъвто е бил предложен на ищеца по данни на свидетел по делото. Вещото лице изключва възможността да не е била изпълнена правилно електрическата схема, тъй като била проста. Счита, че проблемът се явява в неправилния подбор на въздушен пускател и неправилното място за захранване – трифазният въздушен пускател е бил съединен на твърда връзка с ел. табло с три 63 амперови винтови предпазителя. Вещото лице е дало заключение, че експлоатацията на помпата след това поражение е невъзможна. При изслушването му в съдебно заседание то заяви, че е категорично, че фабричен дефект на помпата не може да доведе до тези поражения и че причината е комплексна – неправилно подбрано място за присъединяване и неправилно подбрано устройство за защита. Вещото лице каза още, че използваният въздушен пускател, който бил закупен отделно от помпата, не е подходящо избран за този вид помпи и че при всички случаи тази помпа е щяла да гръмне с този пускател (виж съдебен протокол от 13.12.2018г., стр. 2). Вещото лице заяви, че не изключва възможността и за пренапрежение в електропреносната мрежа. Съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено заключението по повторната експертиза, което кореспондира с писмените доказателства по делото относно причината за повреда на помпата и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Отделно от това, между заключенията на двете вещи лица няма съществени различия, според заключението на първоначалната експертиза повредата се дължи на късно съединение или пренапрежение, като вещото лице по повторната експертиза в детайли и аргументирано доразви доводите, до които беше достигнало и първото вещо лице, обясни причините за това късо съединение и аргументира тезата си защо отхвърля възможността повредата да се дължи на фабричен дефект  на помпата, затова и съдът дава вяра на това заключение.

По делото е представено и прието като писмено доказателство и писмо от „Електроразпределение юг“ АД, съгласно което за периода от 03.11.2017г. до 10.11.2017г. за обекта на „Бачо “ ООД няма постъпили и регистрирани смущения по захранващия извод или регистрирани повреди в съоръжения, собственост „Електроразпределение юг“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Съгласно чл. 193 ГПК продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. В тези случаи купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача – чл. 193 ГПК, като съгласно чл. 196 ГПК такива права има купувачът, когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие.

По делото не е спорно възникналото продажбено правоотношение между страните. В случая ищецът продавач твърди наличие на скрит недостатък на вещта, т.е. такъв, какъвто не е могъл да се забележи при първоначалния преглед на вещта – а именно некачествено уплътнение на помпата, в резултат на което помпата е изгоряла. Фактът, че двигателят на помпата е изгорял също не е спорен по делото. Спорна е причината за това – дали се дължи на скрит фабричен недостатък на вещта или неправилно свързване и експлоатация на помпата.

В доказателствена тежест на ищеца - продавач, изрично разпределена му и с доклада по делото, е да установи твърдения от него фабричен недостатък на помпата, което означава да проведе пълно и главно доказване на този факт, т.е. да създаде сигурно убеждение у съда за осъществяването му, което той не стори в процеса. Не само, че същият не проведе такова доказване, но и събраните по делото доказателства оборват това му твърдение - констативен протокол от 10.11.2017г., протокол за извършен технически преглед и ремонт от 04.12.2017г. и заключението на назначената повторна съдебно – техническа експертиза, които изключват възможността настъпилото късно съединение в двигателя на помпата да се дължи на фабричен дефект на същата. Според заключението на вещото лице по повторната съдебно – техническа експертиза повредата на помпата се дължи на късо съединение в статорните намотки на ел. двигателя, водещи до разкъсвания на обвивката й, като разкъсването продължава и засяга части от статорната намотка. А причината за това е комплексна – неправилно подбрано място за присъединяване и неправилно подбрано устройство за защита, възможна причина е и пренапрежение на ел. мрежата, но не и дефект на вещта. Всъщност и заключенията по двете експертизи и писмените и гласните доказателства са подробно обсъдени при изложението на фактическата обстановка, поради което съдът намира за ненужно да ги преповтаря и тяхната поотделна и съвкупна преценка води до крайния извод, че повреждането на процесната вещ до степен пълна негодност не се дължи на скрит недостатък на вещта. Представеното от ищеца писмо от „Електроразпределение юг“ АД, съгласно което за периода от 03.11.2017г. до 10.11.2017г. за обекта на „Бачо “ ООД няма постъпили и регистрирани смущения по захранващия извод или регистрирани повреди в съоръжения, собственост „Електроразпределение юг“ АД, не подкрепя ищцовата теза, а напротив – то е в съответствие с основната изложена от вещото лице причина за настъпилото късо съединение - неправилно подбрано място за присъединяване и неправилно подбрано устройство за защита. Затова за дружеството – купувач не възниква правото да си търси връщане на продажната цена на закупената  стока, каквото претендира в настоящото производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли, като неоснователен, предявеният от ищеца против ответника иск за връщане на сумата от 898,64 лева, представляваща стойността на закупени движими вещи – помпа, WILO “TWU 4-0414DM”, заедно с кабел, кабелна муфа термосвиваема и възвратен вентил с месингов диск, съгласно данъчна фактура №**********/03.11.2017 г., поради погиване на помпата заради недостатъците й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда  до  окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.  78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по делото в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение и 180 лева за възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 530 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бачо“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Сливен, ж.к. Дружба, бл.1, вх. В, ап.5 представлявано от управителя Атанас Костадинов Хаджиев, против „Комерторг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики, бл. 65, вх. 0, ет. 1, ап.4, представлявано от управителя Христо Янев Сабанджиев, иск за заплащане на сумата от 898,64 лева, представляваща стойността на закупени движими вещи – помпа, WILO “TWU 4-0414DM”, заедно с кабел, кабелна муфа термосвиваема и възвратен вентил с месингов диск, съгласно данъчна фактура №**********/03.11.2017 г., поради погиване на помпата заради недостатъците й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.03.2018г. до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „Бачо“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Сливен, ж.к. Дружба, бл.1, вх. В, ап.5 представлявано от управителя Атанас Костадинов Хаджиев, да ЗАПЛАТИ на Комерторг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики, бл. 65, вх. 0, ет. 1, ап.4, представлявано от управителя Христо Янев Сабанджиев, сумата в размер на 530 лева, представляваща направените от ответното дружество  разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: