РЕШЕНИЕ
№ 2112
гр. Варна, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110111793 по описа за 2023 година
Ищецът „В. и К. В“ ООД сочи, че в качеството си на В и К оператор,
предоставя В и К услуги на ответника П. К. за имот на адрес гр.Варна, ***,
който, като потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и
К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1137295, чийто
титуляр е ответникът. На 17.02.2023г. ищцовото дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС срещу К., което е
уважено в рамките на ч.гр.д. №1906/2023г. по описа на ВРС, ГК-31 състав,
като са присъдени следните суми 316,03лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 29.07.2021г. до
30.01.2023г.; сумата от 22,63лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 30.09.2021г. до 13.02.2023г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-17.02.2023г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Съдът дал на
основание чл.415, ал.1 т.2 ГПК възможност на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си поради невъзможността на се връчи на
длъжника съобщение за издадената заповед. Претендираната сума за
главница за абонатен номер 1137295, представлява цена на реално доставени
и отчетени В и К услуги за отчети извършени на 30.09.2021г., 22.12.2021г.,
25.02.2022г., 28.07.2022г. и 29.11.2022г. чрез използването на електронен
карнет (таблет), а за останалия период представлява служебно начислени
кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба №4 от
11.09.2004г. на МРРБ. Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК
във връзка с чл.415 ГПК моли съда да признае за установено, че ответникът, в
1
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1137295, дължи на „В. и К.-Варна" ООД сума в общ размер на
316,03лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 29.07.2021г. до 30.01.2023г. на адрес гр.Варна, ***; сума
в общ размер на 22,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 30.09.2021г. до 13.02.2023г.; както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед от 21.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД №1906/2023г. по описа на ВРС и да се присъдят разноските в исковото и
заповедното производства.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал чрез процесуалният си
представител отговор, в който сочи, че оспорва иска и счита, че не дължи
претендираните суми.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума
представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на
ответника е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на
задължението, като в тежест на ищеца е да докаже плащане или друго
правопогасяващи или правоизключващи факти.
По отношение на това ответникът явява ли се собственик на имота за
консумация на ВиК услуги в който се търси възнаграждението съдът намира
следното:
По делото от страна на ищеца е представена разпечатка от публичния
регистър на Агенция по вписванията, от който се установява, че ответника
притежава жилище на адрес гр.Варна, у*** Възражението направено от
особения представител на ответника, че в документацията на ищеца не е
отразен конкретен номер на апартамента се явява неоснователно, тъй като
липсват както твърдения така и доказателства от ответниковата страна, че тя
притежава и друг обект на същия адрес. По изложените съображения съдът
намира, че се е доказал факта на наличие на ответникова собственост върху
имота с адрес гр.Варна, *** за който се претендират сумите.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи плащане на
процесните суми, тъй като не е живял в жилището. Задължението за
заплащане на В и К услугите е за потребителя на В и К услуги. Съгласно
представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1 потребители са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят В и К услуги. В конкретния случай ответника се явява
собственик на имота, за който са предоставени услугите, като няма данни за
учредено право на ползване за същия. Твърдението, че ответника не е
обитавал жилището и съответно в него не ползвана ВиК услуга не е
подкрепено с доказателства, но дори и да бяха събрани такива те не биха били
достатъчни за да оборят твърденията на ищцовото дружество. Това е така,
защото консумация на вода в един обект може да се осъществява и неволно
примерно поради теч от крайна точка.
2
При това положение следва да се приеме за доказано, че за процесния
период са предоставяни В и К услуги. От представените доказателства –
справка за недобора може да се направи обоснован извод, че представители
на ищеца са имали нередовен достъп до водомерното устройство в обекта
като това се установява от факта, че част от начисленията са за по 4куб.м.
вода, което отговаря на предвиденото в ОУ за начисляване на служебна
консумация за един човек при липса на реален достъп за отчет, но има и
други записвания които са за по-големи количества ползвана вода.
От заключението на допуснатата и изготвената по делото ССЕ се
установява и размера на задълженията на ответника за посочените периоди,
като вещото лице е посочило, че дължимите се суми съответстват на
претендираните главница и лихви, както и че липсват извършени погасявания
от страна на ответника за тях.
Предвид изложеното съдът приема, че искът се явява основателен за
сумата от 316.03лв. главница за времето от 29.07.2021г. до 30.01.2023г., което
води на свой ред до основателност на обусловения иск за лихви в размер на
22.63лв. за времето от 30.09.2021г. до 13.0.2.2023г.
Предвид изхода на спора и направеното искане за заплащане на
направените по делото разноски, съобразно представения списък, ответникът
следва да заплати на ищеца разноските за заповедното производство-135лв. и
за настоящото производство-1 095лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, ***, ДЪЛЖИ НА ищеца ”В.
и К.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, **,
представлявано от управителя В. Б. Р. следните суми:
316,03лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени
ВиК услуги за периода от 29.07.2021г. до 30.01.2023г. на адрес гр.Варна, ***;
сума в общ размер на 22,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 30.09.2021г. до 13.02.2023г.; както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-17.02.2023г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед от 21.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД №1906/2023г. по описа на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК вр. Чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. К. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ НА
”В. и К.” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, у***
сумите от 135лв. разноски по заповедното производство и 1 095лв. разноски
по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4