№ 174
гр. Варна, 07.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900297 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ) по иск на Й. БЛ. ИВ., ЕГН **********, от
********, представлявана от адв. Д. (САК), със служ. адрес: ********
********, електронен адрес(обявен в ЕПЕП): ********, предявени срещу
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********,с адрес гр. София, бул. Г.М.Д. №1, чрез юрисконсулт
Д.С. със служ. електронен адрес(обявен в ЕПЕП): ********, за заплащане на
справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, причинено от водач – застрахован собственик на
МПС, както следва:
1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от
телесно увреждане (множествено счупване на подбедрица, натъртвания и
охлузвания по цялото тяло), неприключило оперативно лечение и
рехабилитация и психични страдания от изживяното произшествие и резултат
от нараняването (мъчително възстановяване от остра и тежка психотравма и
продължаващи психогенни кризи, съхранени страхове и дискомфорт в
ежедневието) в общ размер от 100 000лв.,
2. за понесени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за използване при лечението медицинско изделие в размер на 850лв.,
както и законна лихва върху всяка от тези главници, начислена за период от
уведомяването на застрахователя - 25.02.2021г. до окончателно изплащане на
обезщетенията по банкова сметка на пострадалата в банка ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД клон Варна с IBAN ********.
3. обезщетение за неоснователно забавяне на определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение(като сбор от главници и лихви върху тях),
1
считано от дата на забавата на застрахователя 19.03.2021г до предявяване на
иска на 16.05.2021г.,в размер на 1638.89лв.
ведно със законна лихва върху общия размер на застрахователните
обезщетения с лихвата върху тях до окончателното им изплащане.
Ищцата, чрез пълномощника си е основала претенцията си на
твърдения, че водачът М.Д., застрахован за управление на т. а. „Волво ФХ",
peг.№ ********(товарен влекач) за риск „гражданска отговорност” е
предизвикал ПТП на 28.01.2021 г. по път II-2008, в с. Езерово, като нарушил
правилата за движение: с превишена скорост навлязъл в пътна лента за
насрещно движение и там, въпреки предприета спасителна маневра на
управляван от Й. БЛ. ИВ. л. а. „Тойота Ярис", рег.№ ********, настъпил
удара в предна дясна част на лекия автомобил, който бил избутан от платното
поради разликата в масите на МПС.
Сочи, че при удара в части от купето на своя автомобил, И. получила
фрактура на лява подбедрица, както и натъртвания и охлузвания по цялото й
тяло, които са били диагностицирани непосредствено след ПТП в спешния
център на МБАЛ „Света Анна – Варна“, след което от 28.01.21 до 05.02.21г е
била изследвана и лекувана последователно в отделение за коремна хирургия
и ортопедия. Твърди, че на 31.01.21 била извършена операция за фиксиране
на фрактурата с тубуларна плака (закупена допълнително от нея) и крайникът
е бил иммобилизиран с гипс за 30 дни; при изписването й е предписан
домашен постелен режим, последван от постепенно раздвижване с патерици,
като временната нетрудоспособност поради това увреждане е продължила до
март 2022г. Лечението е било довършено в хода на процеса с наложителната
операция за премахване на остеозинтезиращия материал. Сочи, че здравето й
не е възстановено в цялост, като продължава да изпитва болки при движение
и има нужда от чужда помощ в ежедневието си. Пострадалата излага и
твърдения за болезнени физически и психически изживявания, съпътствали
принудителната промяна в обичайния за нея начин на живот. Сочи, че поради
обездвижването на крака за дълъг период от време, е ограничила излизанията
си от дома си, страхува се да остава сама, не може да обслужва сама
домакинството си. Според ищцата, стресът от преживяното нараняване и
продължителното болезнено и все още непълно възстановяване на здравето й,
се отразили негативно и на психическото и емоционалното й състояние, като
тя описва продължаващи и понастоящем потиснатост, затвореност,
самовгълбеност, чувство за страх, тревожност и безпокойство,
раздразнителност, загуба на апетит, нарушения в съня и концентрацията.
Твърди, че получава чести кризи като внезапно си спомня за преживения
инцидент и отново го преживява мъчително – получава сърцебиене,
треперене, главоболие, световъртеж, потене, нощни кошмари и безсъние,
като страховете за съмнително възстановяване се засилили при очакваната
нова операция и продължават при качване в транспортно средство. Счита, че
негативните за нея последици с такъв интензитет и продължителност, както и
направените разходи при покупката на медицинското изделие, използвано за
операцията й, са основание за ангажиране отговорността на застрахователя
по процесната застраховка в целия поискан размер, но уведоменият на
25.02.21г. с искане за обезщетяване застраховател е изискал с уведомление
2
изх.№ 1467/19.03.2021г, допълнителни доказателства, след което с
уведомление изх.№ 2443/19.05.2021г. е отказал да определи компенсацията.
По същество, допълнително упълномощената адв. С. пледира бланкетно
за уважаване на доказаната претенция в цялост. В общо писмено становище
двамата адвокати на ищцата обосновават пораждане на отговорността на
застрахователя за вреди, установени категорично от събраните експертизи,
свидетелските показания и подлежащо на зачитане решение на наказателен
съд. С доводи за категорично установена коланна травма, молят за отричане
на съпричиняване и определяне и присъждане на пълен размер на
обезщетението за доказаните вреди в справедливия размер, съответен на
особено интензивните негативни последици в емоционален, финансов, битов
и социален аспект.
Ответното застрахователно дружество, чрез юрисконсултите си не
оспорва, че е регистрирало претенцията на пострадалата като обединена щета
№ 0801-00965/2021-02, 0801-00965/2021-03, но тъй като в представения от нея
протокол за ПТП липсвали категорични данни за вината на застрахования
водач и за необичайно дълго продължаващ процес на възстановяване на
счупен крайник, застрахователят не е покрил спорната отговорност на
застрахования. Оспорва търсения от ищцата паричен еквивалент като го счита
за несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени
вреди от този характер. Отделно възразява за наличие на съпричиняване на
престъпния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че поведението й
като водач на МПС не е било съобразено с изискване за използване на
обезопасителни средства при пътуване в автомобил (предпазен колан за водач
на предна лява седалка), което обективно е допринесло в значителна степен
за завишения интензитет на самите увреждания. Позовава се и на кредиторова
забава, като сочи, че е изискал, но пострадалата не е представила
доказателства за банковата си сметка до изпълнение на указание на съда на
11.06.2021г. след предявяване на иска. Оспорва и претенцията за лихви, като
счита, че олихвяването на лихвите, включени в обезщетението би довело до
двойно обезщетяване на едни и същи вреди, а застрахователят не следва да
носи отговорност за забава преди да е надлежно сезиран с претенция по чл.
380 ал.3 КЗ.
По същество упълномощен адвокат Г.(ВАК) пледира за отхвърляне на
исковете, като излага съображения необосновано висок размер на
претенцията, като моли съда да съобрази установените в практиката на
съдилищата критерии за обезщетяване на страдания от такъв характер и в
случай, че приеме иска за основателен да редуцира размера с поне 70%.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на
разноски по делото, уточнени в неоспорени списъци по реда на чл. 80 ГПК (л.
212 и л. 215).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение №109/20.01.2022г. (л.123), като съдът
е зачел позоваване на настъпили в хода на процеса нови факти относно
продължаващото лечение на пострадалата и приключването на разседването
за пристъпно причиняване на уврежданията й. Окончателната правна
квалификация и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на
3
страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно
заседание (л. 180) по проекта, възприет от страните без възражения (л.125-
128).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на полицa №
BG/30/1200003130575, сключена за покритие в периода от 10/11/2020 до
10/11/2021г. на гражданска отговорност на автомобилист за управление на
МПС peг.№ ******** (товарен влекач „Волво ФХ"), оповестена в публичен
регистър от застраховател "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахования водач,
като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпила
средна телесна повреда с противоправното поведение на водача М.Л.Д. са
установени с влязло в сила решение по АНД 3838/2021г по описа на ВРС, с
което подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност. Решението
за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с което
дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение на
присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК).
Застрахователното събитие по задължителната застраховка е договорено като
противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил,
а то изцяло покрива фактическия състав на престъплението по чл.343, ал.1,
б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни
обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя, обезпечил отговорността на причинителя на
вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за
виновно и противоправно причиняване на 28.01.2021г. на път II-2008, в с.
Езерово, обл. Варна на престъпен резултат – средна телесна повреда на
ищцата като друг участник в ПТП, управлявал л.а. „Тойота Ярис", рег.№
********, като несъмнено е установил причиняване на фрактура на лява
подбедрица на малкия пищял в долна трета, обусловила трайно затруднение в
движението на левия крайник обичайно изискващо възстановяване за период
около два месеца, като съставомерна последица от удара на автомобилите, в
резултат на нарушените правила за движение от застрахования водач при
управление на застрахованото МПС.
Съдът зачита този съдебен акт и приема за установен и механизма на
причиняването на този вредоносен резултат с неправомерното поведение на
застрахования - като управлявал композиция от застахования т. а. „Волво
ФХ", peг.№ ******** и прикачено към него полуремарке „Магиар СР34 Б21
ЕП", peг.№ ********, нарушил правилата за движение – движейки се със
скорост 68 км/ч превишил допустимата стойност на скоростта за категория
„СЕ" в населено място (чл.21, ал.1 ЗДвП) и предприел маневра изпреварване
без да съобрази забранената за пресичане надлъжна пътна маркировка (по
чл.6, т.1, пр.4 и чл.63, ал.1 и ал.2 ППЗДВП), като навлязъл в пътна лента за
насрещно движение, където ищцата Й. БЛ. ИВ. управлявала своя лек
автомобил. В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че
4
пострадалата И. се е движела със скорост 44км/ч. и след като е възприела
опасността при навлизането на влекача в нейната лента е предприела
незабавно аварийното спиране на л. а. „Тойота Ярис", но поради заледяването
на участъци от пътната настилка, гумите загубили сцепление и той започнал
да се плъзга напред и косо, докато настъпил удар в предна му дясна част с
продължилия напред влекач, а поради разликата в масите, лекия автомобил
бил избутан от платното за движение. Доколкото съставомерно за престъпния
състав е само най-тежкото по степен засягане на здравето, зачитането на акта
не изключва и установяване на други, погълнати от средната телесна повреда
увреждания (Решение № 3 от 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т.
о., ТК).
За настъпилия вредоносен резултат ищцата се позовава на
медицинската документация от проведено лечение, включваща както
първоначално диагностициране при прием в спешен център и шокова зала,
така и последната извършена в хода на процеса оперативна интервенция.
Медицинските книжа (болнични листове, епикризи и изследвания) са
допълнително интерпретирани от назначен от съда медицински експерт.
Съдебният лекар потвърждава(л.191), че още при приема на пациентката в
спешния център непосредствено след катастрофата наред с фрактурата на
лява подбедрица са били диагностицирани травматични увреждания в
областта на корема без засягане на вътрекоремни органи и кръвонясядания по
предна коремна стена по хода на предпазния колан, като пациентката е била
приета за активно наблюдение и консервативно лечение за три дни във втора
коремна клиника на МБАЛ Св. Анна именно поради значителните оплаквания
от болки в областта на корема и гърдите. След категоричното изключване на
други вътрешни увреждания, лечението на пациентката е продължило в
клиниката по ортопедия, където е предприето оперативно лечение, при което
е наложена вътрешна фиксация на костта с плака и винтове и крайникът е
обездвижен с гипс за поне 4 седмици. Комплексът от наранявания според
експерта изцяло съответства на взаимодействието на тялото на обезопасен с
колан водач с детайли на МПС, тъй като синините по корема са типични
следи от предпазното поемане на удар при задържане към седалката, но този
предпазен механизъм не предпазва от травмиране крайниците на шофьора,
които контактуват с твърдите предмети при сблъсък. Съдебният медик е
проследила и информацията за здравословно състояние на пострадалата
преди увреждането и след проведеното лечение, като потвърждава, че няма
данни за предходни заболявания и всички диагностицирани непосредствено
след ПТП увреждания са надлежно третирани, възстановяването е протекло
обичайно без усложнения в рамките на два, два и половина месеца на
ограничаване на движенията без натоварване на крайника, като след първата
операция е бил необходим период от поне четири-пет месеца до
възстановяване на самостоятелните движения в пълен обем, а наложителната
втора операция за изваждане на металната синтеза е била извършена в
препоръчителния едногодишен период след поставянето. Според
допълнително дадените обяснения на в.л. д-р Г.(л. 218), задържането на гипса
на крайника за 2 месеца, вместо препоръчания контролен срок от 1 месец, не
само че не е усложнило оздравителния процес, но е съхранило
благоприятното действие на вътрешната фиксация, тъй като периодът е
5
съвпадал с препоръчителното щадене, когато раздвижване не желателно.
Медикът потвърждава, че изпитваните от пациентката болки както поради
коремната травма, така и поради фрактурата са били особено интензивни в
първите 10 дни и това е наложило третирането с болкоуспокояващи
медикаменти, като допълнително болковия синдром е обострян и при всеки
нов етап на възстановяване на крайника – при започване на натоварване и
раздвижване, при продължително стоене и движение, като до два-три месеца
на препоръчително щадене, придвижването на пострадалата е следвало да се
извършва с помощни средства (патерици, проходилки) и тя се е нуждаела от
чужда помощ в ежедневието си. Експертът не изключва поява на периодични
болки при промяна на атмосферни условия или прекомерно натоварване в
областта на излекувана травма. След протичане на последна операция, кракът
е възстановен изцяло, като вещото лице не е намерило следи от влошаване
поради неизвършена препоръчителна рехабилитация, макар че документация
за такива медицински дейности не е била намерена. Към настоящия момент
лекарят е констатирал наличие на останали оперативни белези, насложени
един върху друг при двете оперативни интервенции, с дължина от 10 см по
протежение на външна страна на подбедрица, като макар и да е забележим,
този белег не променя обичайния анатомичен вид на крайника. Вещото лице е
констатирало категорично и употребата на медицинско изделие от вида,
посочен в представения от ищцата платежен документ за фиксираща плака.
Отделно психологичната експертиза (л.207) установява, че
непосредствено след ПТП и особено в периода на възстановяване на
физическото си здраве, ищцата е изживяла интензивен стрес, като внезапното
и неочаквано събитие е ангажирало вниманието на пострадалата върху
последиците от телесните наранявания. Впоследствие стресът се е
трансформирал в дистрес с психосоматични прояви (мисли за безизходица и
безпомощност и травмиращи спомени), задълбочени и поради емоционалните
затруднения на ищцата да преодолее факта, че е ангажирала с влошеното си
здраве дъщеря си в момент, в който самата тя е имала нужда от подкрепа като
млада майка, родила детето си скоро след инцидента. Според вещото лице в
течение на времето психотравмата не е преработена, довела е до
постравматично разстройство, изразило се в нарушение на психичен баланс
на личността с негативно влияние на настроения, емоции, волева дейност,
понижена самооценка, повишаване на страхова готовност, затруднения в
контактите и затруднения в ежедневие. Психологът констатира
продължителна средна форма на депресивна реакция, която не е преодоляна
напълно за изтеклата година, и затруднява социалното функциониране на
личността като остатъчен резултат и понастоящем. Тези установени
експериментално при освидетелстване на ищцата негативни последици се
проявят като поведенчески реакции и соматични симптоми: социална
несигурност(отдръпване), безсъние, нощни кошмари, треперене, депресивно
настроение, тревожност и безпокойство, усещане за безнадеждност и
безперспективност, но вещото лице потвърждава(л.218), че тези последици са
преодолими при продължаване на хомеопатичната терапия, прилагана от
пострадалата и ангажиране на личната й мотивация особено след
положителното оценяване на възстановяването на движението й и
способността й да се грижи за себе си и близките си.
6
Макар и депозирани от близък роднина на ищцата, съдът не намира
основание да не кредитира показанията на разпитана свидетелка М.Т. (л.219),
тъй като те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и
кореспондират на медицинската документация и наблюденията на експертите.
Дъщерята на пострадалата ясно описва изживяванията на ищцата
непосредствено след катастрофата и периода на възстановяване и лечение.
Свидетелства за болезнено понесени не само физически болки, първоначално
локализирани на местата на притискането от колана в горна част на тялото и в
крака, но и симптоматиката на стресовото изживяване като ясно проявен
страх за физическото й възстановяване, притеснения от нови наранявания и
избягване на плашещи я активности (пътуване в кола, движение по стълби)
до степан да промени дотогавашната си работа, изискваща шофиране до друг
град и носене на тежести. Свидетелката описва и плановете, които имали да
получи от майка си първоначалната помощ за отглеждане на детето й, които
били осуетени и това допълнително притеснило ищцата, която предпочела
след изписване от болницата да се прибере в своето жилище в гр. Девня,
макари то да не е било удобно (на висок етаж, без асансьор) и да разчита на
помощ от своя партньор, за да не затруднява допълнително бъдещата майка.
В тази част показанията кореспондират както със заключението на психолога,
така и на свидетеля А. Д.(л.220). Този свидетел описва подробно и
последователно понесени от ищцата страдания както от първоначално
хоспитализиране (на него първи се обадила пострадалата за да сподели
притесненията за бъдещето си), така и затрудненията по обслужването й в
домашните условия след изписването, наложили постоянно ежедневно пълно
обгрижване за хранене, тоалет и хигиена в продължение на поне 20 дни
(докато не е можела да става), забавянето на свалянето на гипса поради
продължителното залежаване и страха от ново нараняване, както и нуждата
от постоянно наблюдение и подкрепа в следващите още 2 месеца на
постепенно раздвижване с проходилка и патерици. Съдът кредитира
изложените от свидетеля показания, като депозирани от лице, ангажирано
непосредствено с грижите за пострадалата и изцяло кореспондиращи със
заключението на медика. Свидетелят потвърждава и емоционалния срив на
своята партньорка, която се срамувала много от безпомощното си
състояние(ползвала подлога, памперси), опасявала се, че е загубила
привлекателност (влошената походка и белега), болезнено понасяла
принудителната промяна на навиците й и изоставянето на любимите й
занимания с физическа активност (туризъм, фитнес) поради остатъчните
физически болки в областта на нараняването. Допълнително този свидетел
сочи, че принудителното домашно лечение и особено трудното придвижване
от 5 етаж на сградата и страха от ползване на МПС изолирали ищцата от
приятелския й кръг, с който преди инцидента тя общувала интензивно както в
гр. Девня, така и по месторабота в гр. Варна. Свидетеля предава
впечатленията си от опита на пострадалата да се върне на досегашната си
работна позиция след раздвижването си, но въпреки съдействието, което
получила от работодателя и колегите си, не успяла да я запази, тъй като се
притеснявала да шофира и се чувствала нетрудоспособна. Потвърждава, че
емоционалното й състояние не е възстановено, като е останала затворена,
избягва социални контакти поради сниженото си самочувствие (усещала се
некрасива) и страх от пътуване в автомобил.
7
В заключение, съдът приема за установени като причинени на ищцата
от противоправното поведение на застрахования водач леки телесни
увреждания по корем и гърди породили негативни изживявания като
значителни по интензитет болки и неудобства в началния период от две
седмици и изцяло отшумели до два месеца от инцидента и по-значимото като
тежест на негативната симптоматика средно тежко увреждане - фрактура на
крайника и съпъстващите го болки и значителни по интензитет неудобства от
наложително обездвижване, съпроводени с психичен дискомфорт и
значителни затруднения в ежедневието и зависимост от чужда помощ за общ
период около два месеца, последван от допълнителен период на
рехабилитация и ново обостряне на болковия синдром и психическото
напрежение при втората операция за премахване на остеоситезата. Тези
страдания и изживяния стрес са причинили продължителна негативна
психична реакция на посттравматично разстройство с благоприятна прогноза,
но все още затрудяващо социалното функциониране на личността. Макар
телесните увреждания да не са оставили значим дефицит във функциониране
на крайника, ищцата ще търпи оперативния белег и определени затруднения
при влошаване на времето и по-сериозни натоварвания, които ще
продължават негативно да нарушават физическия и психическия й комфорт.
Други трайни остатъчвни последици, които да налагат допълнителни
възстановителни процедури или продължаващо лечение не се доказаха
категорично по делото.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд,
обвързващ страните, в настоящото производство е допустимо, с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, да се изследва и
степента на причиняване на вредоносния резултат с поведението и на
увреденото лице като участник в ПТП, когато конкретно възражение за
съпричиняване е предявено от ответника(Решение № 67/15.05.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 696/2020 г., II т. о., ТК).
В хода на приключилото разследване на престъпното поведение на
застрахования са съставени удостоверителни документи относно
констатираните обективни факти при оглед на местопроизшествие: протокол
за оглед и фотоалбум със дигитални снимки. Тези документи, съставени
непосредствено след събитието, се ползват с доказателствена сила за
обстоятелства, възприети пряко от длъжностно лице – съставител по
отношение на констатираното заварено положение на участвали в инцидента
МПС, следите от взаимодействието им, конкретното състояние на пътната
инфраструктура и тайните ориентири на мястото (Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 870 от
18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1436/2013 г., I т. о., ТК). Фиксираните в тях
данни и установения от наказателния съд механизъм на настъпване на удара и
последиците върху тялото на пострадалия, допълнително са били изследвани
от вещите лица, назначени от настоящия съд.
Лекарят е потвърдила, че леките увреждания съответстват на обективни
следи от употреба на колан(коланна травма). Автоекспертът е установил, че
автомобилът е бил оборудван с обезопасителен колан, който бил сложен от
8
водача. Съдът кредитира това заключение, тъй като експертът убедително
обосновава извод за употреба на колана, като обяснява технически
блокирането му в отпуснато положение, фиксирано при огледа, като резултат
от задействане на пиропатрон, по команда от датчик на компютърна система,
отчела опасност при удара на автомобила. Отделно от това и двете вещи лица
са категорични, че въпреки възпиращото действие на колана, движение на
крайниците не може да се предотврати и при поставен колан не може да се
изключат ударите, понесени в долна част на крака. Затова съдът приема, че
поведението на водача е било съобразено с правилата за употреба на
предпазен колан (изисквано според чл. 137а ар.2 ЗдвП), съответно не е
доказана небрежност при обезопасяване, което да е годно да осуети или
конкретно да намали вредоносен резултат от удара.
При така установените факти, съдът намира претенциите на
ищцата за частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за
това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие справедлив
еквивалент на вреди, понесени от увредения като нарушения на негативен
кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са настъпили в неимуществената
сфера на пострадалия, но само в обема на доказаните увреди и страдания,
изцяло преодолени с медикаментозно лечение на леките травми до 2-3
седмици и двете последователни операции, необходими за пълно
възстановяване на функциите на крака след понесена фрактура, ограничили
обичайни ежедневни активности и социална реализация на личността за
период около година (съвпадащ с временната нетрудоспособност до
11.03.2022г.) и протрахирана, но преодолима с поддържаща терапия
депресивна реакция на изживяна психотравма в процес на преработка със
собствени сили на личността и поддържащо хомеопатично лечение.
Не се доказа съпричиняване на така установения краен вредоносен
резултат, тъй като поведението на водача обективно не е създало
предпоставките нито за самото ПТП, нито за въздействието на удара върху
надлежно обезопасен участник в движението.
За определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът отчита
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, възприети трайно като
критерии за обосноваване на "справедлив" размер на компенсация за
цялостната негативна промяна в живота на пострадалия(Решение № 9 от
4.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
9.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2546/2019 г., II т. о., ТК). Като такива съдът
отчита: комплекс от средно по степен телесно увреждане и няколко леки, с
интензивен болкови синдром и нужда от обгрижване на легло до 2- 3
седмици, около два месеца затруднена подвижност и нужда от подпомагане,
и ползване на помощни средства до 4-5 месеца, продължителен
възстановителен процес с две операции и болезнена рехабилитация, протекъл
в рамките на обичайното; комбинирано с увреждане на състоянието на
психическите нагласи до преодолима депресивна реакция, проявена като
промяна на самооценка и личностни перспективи в резултат на силен стрес и
интензивна симптоматика в първи два месеца, значително намаляла в хода на
9
възстановяването на физическите възможности до една година, компенсирана
до страхове, натрапливи спомени, снижена самооценка и самоограничение в
общуването; неотстраними, но неособено тежки козметични дефекти;
претърпяване на увреждането в период от живота, когато постадалата е
планирала поемане на значима на този етап от живота й социална функция на
грижовна баба в помощ на дъщеря й, очакваща първо дете, която е останала
неосъществена и некомпенсирана от загубени обичайни до този момент
пълноценни за нея общуване с партньор, колеги и приятели. Тъй като
последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани,
при определяне на общото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява целия комплекс от тези фактори. Не може да се сподели довода
на ответника за пълно възстановяване на пострадалата от телесното й
увреждане при явно констатирани от психолога дефицити в социално
функциониране и промени в поведението, както и потвърдената от медика
вероятност за физически дискомфорт на мястото на фрактурата и в бъдеще. В
този смисъл увреждането на ищцата следва да се обезщети при отчитане и на
това, макар и не интензивно трайно остатъчно действие. Няма основание като
критерий за този вид вреди да бъдат съобразявани финансови последици от
промяната на работното място и функциите на ищцата, доколкото те биха се
изразили в имуществени вреди, а такава претенция не е предявена.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Затова съдът отчита съответния лимит на застрахователно
покритие /чл. 492 ал. 1 КЗ/ и динамиката на икономически процеси в страната
към релевантния за настъпване на увреждането момент. Приложимите към
2021 г. стойности са били актуализирани в края на 2018 г. Затова като
обичайна съдебна практика при определяне на обезщетения по справедливост
следва да се отчитат казуални разрешения по случаи на причинени вреди с
подобен характер след този момент. На съда са известни размери за
комплексни увреждания от вид, сходен с процесния в порядъка 20 000лв. –
100 000лв. според различната продължителност на възстановителния период
и трайните остатъчни последици (Решение № 260256 от 18.01.2022 г. на СГС
по гр. д. № 311/2021 г., Решение № 14 от 17.01.2022 г. на ОС - Варна по т. д.
№ 217/2021 г., Решение № 270 от 2.04.2019 г. на ОС - Варна по т. д. №
1597/2018 г, Решение № 171 от 2.12.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 594/2021 г.)
В случая, физическите страдания са в обичайна средна степен, но по-
съществени по интензитет са преодолимите негативни последици в
емоционална и социална сфера на личността, поради което съдът определя
сумата от 60 000лв. С този паричен еквивалент би се постигнал справедливия
размер за общо понесени физически болки и емоционални страдания, както и
отражението на инцидента и битовите неудобства при лечението върху
психиката на пострадалата, както и непълноценната й роля в тесния семеен
кръг и промяната в професионалните й нагласи и общуване в широкия
приятелски кръг, като негативни последици от деликта. Горницата до 100
000лв. не е обоснована за този интензитет и вид на уврежданията и
10
претенцията следва да се отхвърли.
Допълнителен негативен за ищцата резултат са и разходите, направени
за закупуване на изделието за остеосинтеза, за което съдебният медик е
потвърдила, че е приложено при лечението на пациента. Размерът на сумата
платена за сметка на ищцата се установява с касов бон(л.13), издаден като
разписка за плащане в брой на 850лв. До този размер е основателна
претенцията за имуществените вреди.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците, като лихва, дължима от
застрахованото лице. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая няма доказателства за уведомяване на ответника за
събитието преди постъпването на претенцията от пострадалата на 25.2.2021г
и до изтичане на тримесечния срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от
КЗ) застрахователят е получил всички документи, с които пострадалата е
могла да се снабди (представени с приложение вх. № 1121/16.03.2021г,
цитирано в отказа на л. 95). При съпоставка с данните от досъдебното
наказателно производство е видно, че към този момент застрахованият не е
бил привлечен като обвиняем и експертиза не е била изготвена, поради което
и причините за сблъсъка не са били изяснени от разследващи органи. Затова
съдът приема, че след като е представила подробно описание за събитието и
протокола за ПТП с началната схема на местопроизшествието и
първоначалната документация от приема в спешния център и първата
хоспитализация, пострадалата е изчерпила обективно съществуващите
доказателства към този момент и не може да носи неблагоприятни последици
от непълнота на доказателствата (Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК). Специалната уредба на претенцията по
задължителната застраховка позволява на застрахователя да се освободи от
отговорност за забавата на делинквента, като въз основа на собствената си
експертиза определи и предложи обезщетението, но ако има основателни
съмнения относно наличието на деликт, вкл. като осъществен от конкретно
посоченото лице – делинквент, същият има правото да откаже
застрахователно обезщетение. Това разрешение съответства и на
формираната съдебна практика, възприемаща неприключилото наказателно
производство като преюдициална пречка за приключването на спора по
гражданските последици на престъплението до постановяване на влязла в
сила присъда, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Като е избрал да откаже
да се произнесе след като са изтекли 15 дни от представяне на наличната
документация, застрахователят е приел да покрие и риска от увеличаване на
дължимата сума с лихвите за забава занапред. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, дължими от делинквента, но по силата на чл. 497, ал. 1
КЗ тази законна лихва вече на собствено основание се поема от уведомения за
11
увреждащото събитие застраховател(Решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 на ВКС, ТК, I отд., Решение № 18 от 11.04.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 164/2021 г., II т. о., ТК). В случая срокът е изтекъл на 06.04.2021г. (чл. 497
ал.1 т.1 КЗ) и от този момент съдът следва да присъди законната лихва за
компенсация на забавата, за която отговаря застрахования по чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
Неоснователно е позоваването на кредиторова забава, тъй като за да има
значение задължението за посочване на банкова сметка, кредиторът следва да
е определил обезщетение извънсъдебно и липсата на указан начин на плащане
да препятства надлежно предложено изпълнение (Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК).
Липсва обаче основание за допълнително възлагане на застрахователя
на отговорност за забава. Имуществената застраховка „Гражданска
отговорност” има обезщетителен характер. Предназначението й е да
репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за
третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде
ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент.
Следователно забавата на застрахователя е функция на забава на
застрахования и се урежда само от специалните правила на чл. 497, ал. 1 КЗ.
Повторно обезщетяване на други вреди, произтичащи от късно изпълнение на
договорното задължение по договора, сключен между застрахован и
застраховател не е предвидено в закона, а и не може да се обоснове с общи
принципи, с оглед посочените по-горе възможности на застрахователя
своевременно да откаже да поеме отговорността на делинквента и така да
легитимира пострадалия с право на иск за съдебно установяване на нейния
обем и основание. Всички допълнително съединени претенции за лихви са
неосователни.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за
разноските по делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на разноски, като в списъка по
чл. 80 ГПК е посочено само вземане на адвоката, защитавал ищцата в
заседанието по съществото на делото, за безплатно предоставено на клиента
правно обслужване. Представено е пълномощно, в което ищцата е възложила
на адвокат С. представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв като
материално затруднено лице. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК)
при липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, съдът следва да приеме за установена
материалната затрудненост на страната като основание за договарянето на
безплатната услуга. Ограничените имуществени възможности на ищцата са
били декларирани и пред съда по повод искане за освобождаване от такси и
разноски. В случая минималният размер за тази услуга, според интереса (102
488.89лв.) с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ, възлиза на
3579.78лв. От тази сума на адвоката следва да бъде присъдена само част от
2125.39лв., съразмерна на основателната част от иска(60850/102 488.89).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по
сметка на съда следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в
размер на 2450лв. (сбор от 4 % от присъдени обезщетения), дължими от
осъдения ответник. Направените авансирани от бюджета разходи в размер на
12
500 лв. за възнаграждение на експерт(по допуснатите експертизи), назначени
в полза на страна, освободена от авансово внасяне на разноски, също следва
да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на
основателната претенция или до размер от само 296.86лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността на
ищцата за разноски. Според представения неоспорен списък и приложени
към него доказателства за уговорен и изплатен в брой хонорар на адвокат в
минимален размер от 300 лв. и депозирани по сметка на съда разходи за
експертизи от 600лв., общият размер на доказани плащания възлиза на 900лв.,
от които в полза на ответника следва да се присъди само част от 365.65лв.,
съответна на отхвърлена част от иска(41638.89/102 488.89).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район
Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р Г. М. Д. № 1 да заплати на Й. БЛ. ИВ., ЕГН
**********, от ********, обезщетение по застраховка „гражданска
отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 28.01.2021 в с.
Езерово, причинено от застрахован с регистриранa полица №
BG/30/1200003130575 водач на МПС peг.№ ******** (товарен влекач „Волво
ФХ"), заявени с претенция на пострадало лице по обединена щета № 0801-
00965/2021-02, 0801-00965/2021-03 за изплащане по банкова сметка на
пострадалата в банка ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД клон Варна с IBAN
********, както следва:
60 000 лв.(шестдесет хиляди лева) компенсация за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки от телесно увреждане (множествено счупване на
подбедрица, натъртвания и охлузвания по корема и гърдите), поетапно
оперативно лечение вкл. премахване на остеоситнезиращ имплант и
рехабилитация и психични страдания от изживяното произшествие и резултат
от нараняването (мъчително възстановяване от остра и тежка психотравма и
продължаващи психогенни кризи, съхранени страхове и дискомфорт в
ежедневието);
и 850 лв.(осемстотин и петдесет лева), компенсация за понесени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицинско
изделие,
ведно обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тази
главницата, начислена за период от 07.04.2021г.(следващ изтичане на срока за
произнасяне по предявена претенция от уведомен застраховател) до
окончателно изплащане, на осн. на осн. чл.499 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497
КЗ, вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район
Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р Г. М. Д. № 1 да заплати на адвокат П. С.
С.а, ЕГН ********** със служебен адрес ********, сумата от 2125.39лв.(две
13
хиляди сто двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
част съразмерна на основателната част от иска от възнаграждение за
безплатно предоставена на ищцата Й. БЛ. ИВ. договорена адвокатска услуга
за процесуално представителство, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район
Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р Г. М. Д. № 1 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN ********,
следните суми:
2450 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева), представляваща дължима
по делото държавна такса по основателния размер на иска, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК,
296.86 лв. (двеста деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи,
съразмерно на основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, че
следва да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума,
като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в
полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. БЛ. ИВ., ЕГН **********, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК ********* искове за присъждане на горница над 60
000 лв. до 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от същото застрахователно събитие, законна лихва върху дъжимото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, начислена за период от
уведомяването на застрахователя - 25.02.2021г. до срока за произнасяне по
представените документи, изтекъл на 06.04.2021. и за присъждане на
обезщетение в размер на 1638.89 лв. за неоснователно забавяне на
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение(като сбор от
главници и лихви върху тях), считано от дата на забавата на застрахователя
19.03.2021г до предявяване на иска на 16.05.2021г., ведно със законна лихва
върху общия размер на застрахователните обезщетения с лихвата върху тях
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Й. БЛ. ИВ., ЕГН **********, от ******** да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район Изгрев, жк.
Дианабад, бул. Д-р Г. М. Д. № 1 сумата 365.65 лв.(триста шестдесет и пет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща част от направените от
ответника по делото разноски, съответна на отхвърлена част от исковете, на
осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7, изпратено
14
на електронните адреси, обявени по делото( л. 134 и л. 111) с указание за
потвърждаване на връчването и предупреждение за последиците, указани в
определение № 109/20.01.22г.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15