№ 18
гр. Силистра, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Теодора В. Василева Въззивно
гражданско дело № 20223400500004 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподател: П. СТ. АРГ. – редовно призована, не се явява. За нея се
явява адв.Т.Г. С. – АК – СИЛИСТРА, редовно преупълномощен от адв.Р.Г.
Г. – АК – СИЛИСТРА – и допуснат от съда от преди.
Ответник: Г. С. СТ. – редовно призована, не се явява. За нея се явява и
адв.В.Т. В. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощен и приет от съда от
преди.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.С.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
С Определение №17 от 12.01.2022г., съдът е изготвил проект за доклад,
1
към който се придържа и в днешното съдебно заседание, като се е произнесъл
по предварителните въпроси.
АДВ.С.: Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения по
същия. Моля да бъде приет за доклад по делото.
АДВ.В.: Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения по
същия. Моля да бъде приет за доклад по делото.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за доклад по делото, обективирания за такъв в Определение
№17 от 12.01.2022г., постановено по настоящото дело.
АДВ.С.: Поддържаме жалбата. Нямаме други доказателствени искания.
АДВ.В.: Оспорваме жалбата. Поддържаме писмения отговор по
въззивната жалба. Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, въззивната жалба, с която сте
сезирани е подробно аргументирана и аз няма да ви губя време като я
преповтарям.
Това, което ми се иска да кажа като акцент, е свързано единствено и
само с недвусмислено установеното, като в резултат от правната логика
обективирана от съда в първоинстанционното решение.
От една страна той, съдът, приема че обективно извършената сделка
като покупко – продажба е в противоречие с интересите на представлявания,
тъй като цената, на която е закупен имотът, е значително по – ниска от
обективната, действаща към момента на сключването на сделката, цена.
От друга страна това, което в крайна сметка е решаващият мотив е
извлечен от волята на упълномощителя, съгласно която воля пълномощникът,
2
в случая ответникът в производството, разполага с възможността както да
договаря сама със себе си, така и да надари себе си със земеделските земи, за
които се простира представителната власт.
Следва да се признае пред Окръжен съд – Силистра, че за първи път се
занимах малко по – подробно с въпроса за това, какъв е мотивът на договора
за дарение, какво е намерение да се дари и възможно ли е да има
пълномощно, с което упълномощителят да предостави представителна власт
на пълномощника да надари сам себе си.
Естествено, като казвам че се запознах, просто прочетох симулацията на
проф.Кръстю Цончев, който отделя особено място на договора за дарение
като един от привидните и прикрити договори в рамката на гражданската
симулация. Това, което аз научих от изясненията, които се правят от
проф.Цончев е, че общоприето в романската правна система е поставянето на
знак на равенство между мотива „даря“ с намерението да се облагодетелства
конкретно лице. За изследователите на договора за дарение, договорът за
дарение придобива все повече и повече характер на договор „intuitu personae“,
където определената, като личност, страна по договора за дарение е
надареният. Да, аз се съгласявам да бъде намалено моето имущество, но за да
облагодетелствам конкретен правен субект. Този избор е неотменим и няма
как да бъде предоставен на трето лице, пък макар и с пълномощно, което
дори да е изрично ще влезе в противоречие с принципната разпоредба на
чл.225 от ЗЗД, съгласно която за да имаме валиден договор е нужно онзи,
който има намерение да облагодетелства да го направи веднага с формиране
на своето волеизявление.
Това, което в крайна сметка би трябвало да обсъдите Вие, като
правораздавателен орган, е допустимо и възможно ли е да се заобиколи
забраната за обещание за бъдещо дарение, прокламирана от нашия
законодател в уредбата за дарението посредством пълномощно, с което
упълномощеното лице има право да договаря само със себе си, сключвайки
договор за дарение от името на упълномощителя със себе си.
Моето мнение е, че това е начин за заобикаляне на забраната, прикрито
обещание за дарение в бъдеще – това едно. Второ, игнориране на личния
избор, който следва да бъде направен към момента на сключването на
договора за дарение от дарителя. Тази е причината да поставя под съмнение и
изводите на Районен съд – Силистра, които между другото и това лесно може
да бъде установено при разглеждане на делото от Вас, са направени по
възражения срещу предявения иск по чл.40 от ЗЗД, което не е направено от
ответника. Малко или много правораздавателният орган е решил да действа
служебно в тази материя и преценявайки доказателствата да приеме, че
интересите на моята доверителка не са увредени не поради контрадикцията,
която е осъществена между двете страни в производството, а чрез
интерпретиране на една фраза, която , според мен, технически е била
поместена в пълномощното без да ѝ се обърне необходимото внимание.
3
Ето защо, аз Ви моля да уважите въззивната жалба, като присъдите на
доверителката ми разноски, които са направени пред двете инстанции.
АДВ.В.: Уважаеми окръжни съдии считам, че въззивната жалба е
основателна и моля да я оставите без уважение.
В становището си по въззивната жалба подробно съм изложил мотивите
си за това, като най – общо днес съвсем накратко ще обърна Вашето
внимание към следното:
Не може да се пренебрегне фактът, че упълномощителката на два пъти
през три години е дала представителна власт на доверителката ми да извърши
сделки, съобразно нейното решение – дали да дари, продаде или замени
процесните недвижими имоти.
Не мога да приема с лека ръка, че през тези три години ако тя е имала
лична воля това, което тя е направила като грешка, както каза колегата, в
първото си пълномощно от 2013г. то тя би повторила тази грешка след три
години отново.
Отделно от това смятам, че имат своето място в анализа на нейната воля
и желание декларациите, които тя е подписала пред нотариус по чл.264, ал.1
от ДОПК, свързани с отчуждаването на имота.
Ето защо, аз направих съответното искане по чл.176 от ГПК, относно
поставените от мен въпроси, каквито забележете състав от друг съд – а
именно Димитровград тя оспори изцяло представителната власт, която е
предоставила на упълномощеното лице – моята доверителка.
В тази връзка за смятам, че тук има място и моето съждение относно
възрастта на ищцата и доколко тя, към датата на упълномощаване на
колегата, действително, въпреки наличните медицински документи, тя
осъзнава същината на настоящия процес.
Действително, по делото се установи, че продажната цена по сделката
покупко – продажба на процесните имоти по – скоро гравитира около
данъчната оценка на имотите, което смятам, че е обичайна практика която се
е наложила през годините и на пръв поглед това би могло да поради някакви
съмнения.
Категоричен съм обаче, че не са налице тезите на чл.40 от ЗЗД предвид
обстоятелството, че и в двете пълномощни по един несъмнен и категоричен
начин и двамата упълномощители, защото не бива да забравяме, че във
второто пълномощно и бащата на доверителката ми също участва като
упълномощител, са дали възможност, права на доверителката ми да дари,
включително и сама на себе си. Считам, че по никакъв начин сключената
сделка не е била в ущърб на ищцата и не е пострадала вследствие на тези
извършени действия. Т.е., те не са били извън нейния, вече установен в
4
пълномощните, интерес.
Не без значение е, макар и Районен съд – Силистра да е оставил встрани
същината на нещата обстоятелството, че моята доверителка и семейството
през годините назад са извършили редица действия, свързани с
благосъстоянието на упълномощителката, досежно ремонтите на нейния
имот, което между впрочем беше оспорено заедно с всички останали въпроси
в нейния разпит, но то пък мотивира и причината, поради която в крайна
сметка, тук ще намеся и тира с маслини и други вече лични и роднински
отношения, са довели до желанието тя именно по този начин тя да се
разпореди със своето имущество, като предостави възможност да дари или
продаде нейната доверителка в един по – късен момент.
Още един аргумент в тази насока, ако моята доверителка е имала за цел
да действа в ущърб на своята упълномощителка, то тя би могла да стори това
още 2013г., но е видно, че тя цели три години не се възползвала от
предоставената възможност. Нещо повече, известен факт е по делото, че от
2016г. до настоящия момент, тя също не е предприела действия, с които да се
разпореди с тези имоти така, защото в един бъдещ процес да отмени
възможността на доверителката си да си възстанови имотите.
Когато става въпрос за втория иск по чл.108 от ЗС не бива да се
пренебрегва фактът, че това не е възможно да се случи, дори и при уважаване
на въззивната жалба, тъй като по отношение на една част от тези имоти
дарението е безвъзвратно установено, продажбата или замяната – в случая
продажба, тъй като бащата на доверителката ми, като упълномощител, е
починал и такъв процес не е заведен.
Ето защо аз ще Ви моля да потвърдите решението, както и във всички
останали изложени документи и в становището ми, на Районен съд –
Силистра като правилно и законосъобразно и да ни присъдите сторените в
това производство разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10:49часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и е изготвен на 08.02.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5