№ 104
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500027 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С. Г и Л“ ЕООД срещу
определението от 29.12.2020г., постановено по ч.гр.д. № 149/2019г. по описа
на Самоковския районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя
за допълване на определението за прекратяване на делото в частта за
разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че на ищеца не се следват
разноски нито в исковото, нито в заповедното производство, поради липса на
основанията по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Намира, че този извод противоречи на
събраните по делото доказателства. Намира за доказано, че след предявяване
на иска ответникът е изплатил изцяло процесното задължение. Счита, че с
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Изразява становище, че произнасянето на исковия съд по разноските в
заповедното производство не е обусловено от направено за това искане в
исковата молба, а е служебно задължение на съда, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОГТК на ВКС, стига те
да са поискани със заявлението. Сочи, че в случая тази предпоставка е
изпълнена, като разноски били поискани както със заявлението, така и с
молбата за оттегляне на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение
и да осъди ответника „М.Т.“ ООД да му заплати разноските в заповедното и в
исковото производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по
жалбата.
Съдът намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
1
Със заявление по чл. 410 от ГПК, подадено на 27.11.2018г., „С. Г и Л“
ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу „М.Т.“ ООД за
сумите 10000 лв. главница и 200 лв. – неустойка, дължими по договор за
паричен заем от 04.09.2017г.
По заявлението е било образувано ч.гр.д. № 1254/2018г. на РС- Самоков
и е постановена Заповед № 1058/27.12.2018г., с която същото се уважава
напълно, като в полза на заявителя са присъдени и разноски в размер на 204
лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
След подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, съдът е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок.
Преди изтичане на срока, заявителят надлежно е предявил иска си по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, доплащайки държавна такса от 204 лв., като по него е
било образувано гр.д. № 149/2019г. на РС- Самоков.
Преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, с
молба от 26.06.2019г., ищецът е заявил, че ответникът „М.Т.“ ООД му е
заплатил исковите суми от 10000 лв. – главница и 200 лв. – неустойка, поради
което и на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявените искове и моли съда
да прекрати производството по делото, като му присъди направените
разноски в заповедното и в исковото производство. Към молбата е приложен
заверен препис от банково извлечение, от което е видно, че сумата 10200лв. е
заплатена на 14.06.2019г. от „М.Т.“ ООД на „С. Г и Л“ ЕООД, а като
основание за плащането е посочено „връщане на заем по договор от
04.09.2017г.“.
С Определение № 673/26.08.2019г. Самоковският районен съд е
прекратил производството по делото, без да се произнесе по искането за
присъждане на разноски.
Определението не е обжалвано, но на 03.10.2019г. „С. Г и Л“ ЕООД е
подало молба за допълването му в частта за разноските.
На 29.12.2020г. съдът е постановил обжалваното в настоящото
производство определение, с което е отхвърлил молбата, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е приел, че в случая няма основания
за отклонение от това правило.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 269 от
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е
недопустимо поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските. Видно е, че законодателят е предвидил
два различни срока за подаване на молба за изменение или допълване на
съдебен акт в частта за разноските: ако съдебният акт е необжалваем, срокът
е едномесечен и започва да тече от датата на постановяване на акта, а, ако
актът е обжалваем, молбата следва да се подаде в срока за обжалване. При
това, съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „началният момент, от който започва да тече
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение
на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която
2
няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако
същото е обжалваемо”.
В настоящия случай молителят „С. Г и Л“ ЕООД е бил уведомен за
прекратителното определение на 09.09.2019г. чрез процесуалния си
представител адв. Ж., видно от отбелязването върху отрязъка от съобщението
в този смисъл на л. 27 от делото. Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е започнал
да тече от тази дата и, с оглед продължителността му, е изтекъл на
16.09.2019г. – присъствен ден. Молбата за изменение на решението в частта
за разноските е подадена чрез куриер на 03.10.2019г. и е просрочена, а
следователно – недопустима. Произнасяйки се по тази молба, Самоковският
районен съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде
обезсилен, а самата молба – оставена без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определението от 29.12.2020г., постановено по гр.д. №
149/2019г. на Самоковския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „С. Г и Л“ ЕООД от
03.10.2019г. за допълване на Определение № 673/26.08.2019г. в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3