№ 10329
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20231110164468 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал.
1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Л. В. Ц. с искане да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 748,07 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 1127544/28.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 73,77 лева, представляваща
договорна лихва по Договор за потребителски кредит 1127544/28.08.2018 г. за периода от
20.09.2018 г. до 20,08,2019 г., както и сумата от 134,82 лева, представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 20.09.2018год. до 23.02.2021год. , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5532/23.02.2022год. по ч. гр. д. № 8122/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 28.11.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на
кредитор, и Л. В. Ц., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит
№ 1127544 по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора бил
предоставен на ответника заем в размер на 1500 лева, а той се задължил да го върне на 12
броя вноски, съгласно погасителен план, всяка от които в размер на 154,65 лева, с краен
срок до 20.08.2019 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и
годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно Общите условия за предоставяне
на кредити, представляващи неразделна част от договора, ответникът се задължил да
заплати лихва за забава при просрочване на погасителна вноска в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Посочва, че на 28.08.2018 г. между
ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД и да отговаря като солидарен длъжник пред кредитодателя заедно с
ответника – кредитополучател. Сочи, че на 28.08.2018 г. „Ай Тръст“ ЕООД е сключил с
„Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да отговаря
спрямо кредитодателя за изпълнението на всички задължения на ответника по процесния
договор за кредит. Поради неизпълнение на задълженията на ответника – кредитополучател
по договора за кредит, на 18.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от същия
1
суми по процесния договор за кредит, а именно: 748,07 лева – главница, 73,77 лева –
договорна лихва и 134,82 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава, с което поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника. Посочва, че на 23.02.2021 г., с уведомление по ел. поща, поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД уведомил длъжника, че е изпълнил задълженията му по договора за кредит, както и за
задълженията му за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер на 527,85 лева, ведно със сумата от 86,58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата. Твърди, че на 02.03.2021 г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент и „АПС Бета
България“ ЕООД, като цесионер, по силата на който цедента е прехвърлил своите вземания
спрямо ответника на цесионера. Твърди, че на 30.03.2021 г., чрез имейл съобщение по
посечена от ответника електронна поща, същият бил уведомен за извършената цесия,
евентуално моли за връчване на уведомлението с настоящата искова молба. Сочи, че с оглед
изискванията на чл. 6 от ЗМДВИП, за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. по
договора за кредит не е начислявана законна лихва за забава. Поддържа, че към настоящия
момент ответникът все още не е погасил процесните задължения по договора за кредит.
Предвид изложените съображения предявява настоящите установителни искове. Претендира
разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. А. М. М. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции по основание и размер. На първо място прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Навежда
твърдения, че не било доказано да е получил заемната сума. Относно договора за
поръчителство твърди, че липсват подписи на посочените в същия страни. Оспорва да е бил
уведомен за извършената цесия. Навежда възражения за нищожност на договора за кредит и
на отделни негови клаузи, предвид че същите не отговаряли на изискванията на ЗПК. В тази
връзка аргументира, че не е получил необходимата преддоговорна информация, както и че
процесният договор за кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 33а
ЗПК, а именно, че не отговарял на изискването за големина на шрифта, че същият не
съдържал информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, както и че не била посочена методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент. Предвид изложеното моли съда да обяви
процесния договор за недействителен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор № 1127544/28.08.2018 г. и Приложение № 1 към него се
установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който „Кредисимо“ АД, в качеството на кредитодател, предоставя на Л. В. Ц., в качеството
на кредитополучател, кредит в размер на 1 500 лв., срещу поемане от негова страна на
насрещно задължение за връщане на същия в срок до 20.08.2019 г. съгласно погасителен
план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 12 броя месечни погасителни вноски
всяка в размер от по 154,65 лв., като кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент
в размер на 41,24 % при годишен процент на разходите от 50,00 %, при което общият размер
на всички плащания възлиза на сумата от 1855,80 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от
2
договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на сумата по него е
предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от „Кредисимо“ АД юридическо
лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита. В договора за
предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му
имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети още общи условия за
предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД, приложими към договорите за предоставяне
на потребителски кредит.
В изпълнение на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от договор за потребителски кредит
№ 1127544/28.08.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител, и ответника
Л. В. Ц., в качеството на потребител, е сключен договор за предоставяне на поръчителство
от 28.08.2018 г., ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения,
възникнали съгласно договор за потребителски кредит с отпусната сума от 1 500 лв. и краен
срок на погасяване – 20.08.2019 г., срещу което потребителят дължи месечно
възнаграждение в размер от по 105,58 лв., или общо за периода на действие на договора за
кредит /12 месеца/ - сумата от 1266,96 лв.
В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство от 28.08.2018 г. е сключен
и договор за поръчителство от 28.08.2018 г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, по
силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнение
на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната сума от
1500 лв. и краен срок на погасяване – 20.08.2019 г.
Представена е справка-извлечение от системата „Кредисимо“ ЕООД за клиент Л. В. Ц.
по договор № 1127544 към 19.03.2021год. ,в която е отразена сума от 972,24лв. счетоводен
текст – превод разлика нов заем на 28.08.2018год. и сума от 537,76лв. – погасяване
задължение по стар заем с отпусната сума по нов заем.
Съгласно разписка за извършено плащане от 28.08.2018 г. е извършен превод в полза
на Л. В. Ц. на сума от 972,24лв. ,с основание „паричен превод към EasyPay : credissimo
плюс“.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, наречен в договора „Цедент 1“, „Ай Тръст“ ЕООД,
наречен в договора „Цедент 2“ и „АПС Бета България“ ЕООД, наречен в договора
„Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на цесионера свои парични вземания, произтичащи
от просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени между
„Цедент 1“ в качеството на кредитодател и физическите лица, в качеството им на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, които към
23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По силата на договора „Цедент 2“ продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя
3
„Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент
1“ като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и вземанията на
„Цедент 2“ по договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на
„Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности,
включително и с начислените лихви. Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са
посочени в Приложение № 1 към договора, а вземанията на „Цедент 2“ са
индивидуализирани в Приложение № 1 към него, които към 23.02.2021 г. са в размер на 11
494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се изготвя и подписва на хартиен носител от
двете страни при сключване на договора и съдържа поотделно описание на вземанията на
„Цедент 1“ за всеки отделен договор за потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“,
произтичащи от встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния
кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени
между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица -
кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“. Изрично е посочено, че
прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на договора, настъпва с
подписването му, като неразделна част от договора за цесия са Приложение № 1 - списък на
индивидуализираните и прехвърлени вземания, Приложение № 2 - приемно-предавателен
протокол, Приложение № 3 - пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на
длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД и Приложение № 4 - Рамков
договор за поръчителство между между „Цедент 1“ и „Цедент 2“, ведно с приложенията и
анексите към него.
От служебно извършена справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на
основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на „Ай Тръст“ ЕООД е
„Кредисимо“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са
свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД .
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между
„Кредисимо“ ЕАД и Л. В. Ц. по силата на процесния договор за потребителски кредит №
1127544/28.08.2018 г. по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който на ответника е предоставена сумата от
1500 лв. и за ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума
съобразно уговореното с договора; че е настъпил падежът на задължението за връщане на
сумата; че кредиторът е бил надлежно удовлетворен от дружество, с което длъжникът се е
намирал във валидно договорно правоотношение по договор за предоставяне на
поръчителство; че поръчителят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор, след което
4
вземанията валидно са прехвърлени с договор за цесия на ищеца; че длъжникът е уведомен
за прехвърлянето на вземането.
В случая, ищецът „АПС Бета България“ ЕООД претендира установяване
съществуването в негова полза на вземания срещу ответника Л. В. Ц., произтичащи от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която
от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Предвид изложените от ищеца фактически
твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че
правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил
съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления -
Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В
конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на
ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/.
Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до
извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Доказателствената сила на така
създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен
документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството
на изявлението - арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на
неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на
5
документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само
подписаните официални документи - чл. 179, ал. 1 ГПК.
Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т.
дело № 672/2017 г., I т.о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, не съдържащо
квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила,
не е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление.
Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на
понятието „електронен документ“, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е
съдържание, съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на
хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за
потребителски паричен кредит 28.08.2018г. и договор за поръчителство от 28.08.2018год.,
съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника Л. В. Ц., в т. ч. и
три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се
счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е
била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че
процесните договори са били сключени именно от ответника Ц., който се е съгласил на
отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни.
Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че „Кредисимо“ ЕАД /тогава АД/, в
качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. „Ай тръст“ ЕООД, в
качеството си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя
Л. В. Ц. за сключването на двата договора от 28.08.2018 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3
ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство - арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
В случая, по делото не се спори, че процесните договори, сключени между ответника
Л. В. Ц., кредитора „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, а именно: договор за
потребителски кредит № 1127544/28.08.2018 г. и договор за предоставяне на поръчителство
от 28.08.2018 г. са били подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние - адрес на електронна поща и телефонен номер, който
представлява валиден начин за сключване на договори съгласно ЗПФУР и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електронният
документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го
страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на
електронен документ и доколкото от страна на ответника не е поискано изрично
представянето на преписите от процесните договор за потребителски кредит и договор за
предоставяне на поръчителство от 28.08.2018г. на дигитален носител, следва да се приеме,
че те представляват годно доказателство за авторството на обективираните във всеки от тях
6
изявления и тяхното съдържание. Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за
действителност както на договора за потребителски кредит, така и на договора за
предоставяне на поръчителство, още повече, че от страна на ответника не се релевирани
никакви оспорвания в тази насока.
В същото време обаче, доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е
обусловено не само от постигането на съгласие между страните, но също така и от реалното
предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, съдът приема, че
ангажираните по делото доказателства не са годни да установят факта на реално предаване
на заемната сума в размер на 1 500 лв., предмет на договора за кредит, от кредитодателя в
полза на клиента. Това е така, доколкото от т. 3 на стандартния европейски формуляр стават
ясни единствено възможните начини за усвояване на същата чрез направеното препращане
към т. VI. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити на кредитора, а именно: по
банкова сметка, в брой в някой от офисите на кредитора в десетдневен срок от датата на
сключване на договора, чрез извършване на директен превод към изрично посочен търговец
или чрез предоставена от кредитора карта, без обаче да се установява каква е била
конкретната уговорка в тази насока. В случая, от съдържанието на самия договор не може да
се извлече наличието на изрична клауза, удостоверяваща предаването на заемната сума в
брой, в който случай би могло да се направи извод, че в тази част същият има характер на
разписка.
Представената по делото разписка за извършено плащане от 28.08.2018 г. е извършен
превод в полза на Л. В. Ц. на сума от 972,24лв. ,с основание „паричен превод към EasyPay :
credissimo плюс“ не носи подпис на ответника ,следователно не доказва полузаването на
сумата на посоченото основание.
Доколкото е налице изрично оспорване от негова страна на предоставянето на заемната
сума от кредитора на кредитополучателя, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване факта на отпускане на заемната сума в полза на ответника, до
какъвто извод обаче не се достига предвид липсата на успешно проведено доказване от
страната, която носи доказателствената тежест за установяване на посочения факт.
Изложеното обосновава извод, че предявените от ищеца кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло, без да бъдат обсъждани останалите изложени от
ответника доводи за недължимост на исковите суми.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, който обаче не претендира и
не доказва извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат с настоящия
съдебен акт. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за
негова сметка.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81 В, ап. 3 срещу Л. В. Ц.,
ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Яворов“,бл.19 ,вх.Б,ет.3,ап.14 положителни
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД ,за
признаване на установено , че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 748,07
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1127544/28.08.2018
г., ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 73,77
лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит
1127544/28.08.2018 г. за периода от 20.09.2018 г. до 20,08,2019 г., както и сумата от 134,82
лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
20.09.2018год. до 23.02.2021год. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5532/23.02.2022год. по ч. гр. д. № 8122/2022 г. по
описа на СРС, 65 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8