№
гр. Кърджали, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 145 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в
от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна
жалба от „Галенит“ АД,
***, чрез пълномощник, срещу Решение № 106/08.10.2021 г. по анд №694/2021 г.
по описа на Районен
съд - Кърджали.
Касаторът намира оспореното решение за неправилно и
необосновано, като постановено при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва изцяло направените от въззивния
съд изводи за материалната и процесуална законосъобразност на наказателното
постановление. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват
извършването на „плащане“ по смисъла на ЗОПБ. Твърди, че касовата бележка,
послужила като основание за констатирането на нарушението, не е самостоятелен
документ, а е относима към фактура, издадена от „***“
АД с получател „Галенит“ АД, паричната стойност по
която е изцяло платена по банков път и чрез прихващане. Разходният касов ордер,
който съда приел, че също доказва наличието на плащане в брой, не съдържал
задължителните реквизити съгласно Закона за счетоводството, поради което не бил
годно доказателство за установяване на извършено плащане. На следващо място,
излага съображения както за неизпълнение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН от страна на наказващия орган, така и за неизпълнение на изискванията на
чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН за посочване на всички доказателства, потвърждаващи
нарушението. Твърди и нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
производството пред административния орган било образувано след изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя. В тази връзка сочи, че органите на
НАП били в обективна възможност да установят нарушението и неговия автор още на
07.08.2020 г., а АУАН бил съставен близо 5 месеца след това - на 22.01.2021 г.
Счита също, че описаното в НП деяние, представлява маловажен случай на
административно нарушение, по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. На последно
място счита, че при постановяване на акта си съдът допуснал и съществени
процесуални нарушения, довели до необосновани правни изводи, тъй като не
обсъдил обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и
приетата съдебно-счетоводна експертиза. По горните съображения иска отмяна на оспореното
решение, както и на потвърденото с него
наказателно постановление. В представена по делото молба, поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Ответникът
по касация – Директор на ТД
на НАП - Пловдив,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение за законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата
за неоснователна. Счита, че нарушението е
доказано по безспорен начин, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
отмяна на НП. В тази връзка, намира
оспореното решение за правилно.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок,
и е подадена от
надлежно легитимирано лице - страна по анд №694/2021
г. по описа на РС-Кърджали. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение, районният съд
е потвърдил Наказателно постановление № 575333 – F586811/29.04.2021 г.,
издадено от директора на
ТД на НАП - Пловдив, с което
на „Галенит" АД,
***, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лв.,
за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. С горното
решение, касаторът е осъден да заплати на НАП и сумата
от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението
си въззивният съд е приел,
че събраните по делото доказателства, в т.ч. и приета
съдебно-счетоводна експертиза, доказват по безспорен начин вмененото на касатора административно нарушение, а именно, че на
31.07.2020 г. дружеството, чрез свой служител е извършило плащане в брой на
сумата от *** лв., на друго дружество – „***“ АД, ***,
за което последното издало касов бон, с което е нарушена забраната на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. При извършената служебна проверка, съдът на констатирал
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. АУАН и
НП били съставени от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани и съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават
НП до степен, налагаща отмяната му. Във връзка с възраженията на жалбоподателя
за липса на доказателства за реалното плащане на сумата, в мотивите към
решението е посочено, че в случая, за плащането на процесната
сума е съставен разходен касов ордер №**/*** г. от „Галенит“
АД и издаден касов бон №**/***г. от „***“ АД. Като първични документи, те
документирали както изплащането на парични средства от касата на дружеството,
така и осъществяването на плащане в брой. Аргумент в тази насока било и
заключението на вещото лице, според което процесната
сума от *** лв., представляваща част от фактура № **/*** г., издадена от „***“
АД, с получател „Галенит“ АД, е била платена от
последното дружество, в брой, на 31.07.2020 г. Действията на касатора по сторниране на процесното плащане и осчетоводяване на прихващане между
двете дружества, въззивния съд възприел като последващи началото на административнонаказателното
производство и осъществени с цел да бъде прикрито, извършеното на 31.07.2020 г.,
административно нарушение. Изложени са и доводи във връзка с възраженията в
жалбата за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е отбелязано,
че нарушението е установено от органите по приходите на 03.11.2020 г., при
извършена проверка и от тази дата започнал да тече тримесечния срок за издаване
на АУАН, който в случая бил издаден на 22.01.2021 г., т.е. в рамките на законоустановения давностен срок.
Съдът отхвърлил като неоснователен и доводът за липсата на изследване на
въпроса за вината с мотив, че се касае за нарушение, извършено от юридическо
лице, чиято отговорност, по арг. от чл. 83 от ЗАНН, е
обективна и безвиновна. Изложени са и съображения за
липса на основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По горните
съображения, съдът потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав намира,
че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно. При
правилно установена фактическа обстановка, въз основа на цялостен анализ на
събраните по делото доказателства и след обсъждане на всички възражения на
жалбоподателя, съдът е формирал законосъобразни правни изводи относно
оспореното НП.
В
случая,
с издаденото наказателно постановление, "Галенит" АД, ***, е санкционирано за това,
че на 31.07.2020 г. чрез счетоводителя си Р. Д. е
извършило плащане в брой на сумата от *** лв. на „***“ АД, ***, в
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
поради което, на основание чл. 5, ал. 1 ЗОПБ, му е наложена имуществена санкция
в размер на 5 000 лв.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл.3,
ал.1, т.1
ЗОПБ, плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност,
равна на или надвишаваща
10 000 лв. За да е налице фактическият състав на горното нарушение
е необходимо да е налице плащане на територията на страната; плащането да е над посочения
размер и да не е извършено чрез превод или
внасяне по платежна сметка, а понятието „плащане“, по смисъла на ЗОПБ,
следва да се разбира като предаване на парична сума на
каквото и да е правно основание.
Установено е по делото, че „Галенит“ АД, *** е получател по доставка на златно-сребърна сплав,
за което от „***“ АД, *** е издадена фактура № **/*** г., на стойност *** лв. На 31.07.2020 г. бил издаден разходен
касов ордер №*** от „Галенит“ АД за плащане към „***“
АД, на сумата от *** лв., като в същия било отразено, че сумата се отнася по
горепосочената фактура. На същата дата, „***“ АД е регистрирало продажба в брой
на стойност *** лв. с фискална касова бележка (фискален бон) № *** от *** г. с
ДДС.
Според писмените обяснения,
дадени от изпълнителния директор на „Галенит“ АД в
хода на проверката извършвана от органите на НАП, лицето, платило в брой сумата
от *** лв. на „***“ АД, било счетоводителката на дружеството-касатор
- Р. Д.
Според заключението на вещото лице, контрагентите по фактура
№**/*** г. нямат насрещни вземания и задължения, като стойността на фактурата е
платена по различни начини, както следва: *** лв. платени по банков път; ***
лв. – чрез прихващане между двете дружества и *** лв. – платени в брой на
31.07.2020 г.
При така установеното,
съдът намира за безспорно установено, че на 31.07.2020 г. касаторът
е извършил плащане в брой на сумата от *** лв., представляваща част от парична престация по фактура № **/** г., което представлява админинистративно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ,
скрепено с налагането на имуществена санкция по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ.
При тези данни, и след като е доказано
наличието на извършено плащане в брой
на сумата от *** лв., съдът намира,
че са
налице всички елементи от фактическия
състав на нарушението по чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ,
визирано в процесното НП, поради което същото се явява законосъобразно.
Неоснователни са
възраженията на касатора за неспазване на тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно посочената законова разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Началният момент, от който започва да тече горния срок е този на откриване на
нарушителя, респ. когато са налице достатъчно данни за извършване на нарушение
и за самоличността на нарушителя. От приложените доказателства е видно, че с
такива данни органите по приходите са разполагали на 03.11.2020 г., при
извършена от тях проверка, поради което нарушението и нарушителя са открити на
03.11.2020 г. От тази дата е започнал да тече тримесечния срок по чл. 34, ал .1
от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Такъв е бил съставен на 22.01.2021 г., или в
рамките на установения в закона срок.
Настоящия състав намира за
неоснователни и доводите на касатора за наличие на
условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното
нарушение не е такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 1 т ЗОПБ, за да съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид
изложеното,
съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото
производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и
предвид заявеното от ответната страна искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по
касация, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правна
помощ.
Ето защо,
и на основание
чл.221, ал.2
от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 106/08.10.2021 г., постановено по анд №694/2021 г.
по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА
„Галенит“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на ТД на НАП-Пловдив,
деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.