РЕШЕНИЕ
№ 12266
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110138648 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [*********] против С. Ф. К. и
Р. И. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 25494/2022 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [*********] твърди, че е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците - настоящи
ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в [*********]. Тъй като издадената заповед
била оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване
на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на
съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [*********] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [*********] на
клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди
се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими
суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане
в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването
в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се
съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответниците бъде признато за установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както
следва: сумата от 602,34 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [*********], ведно със законната лихва, считано от
16.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,89 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2018 г. до 29.04.2022 г., сумата от 2,32 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 0,39 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.08.2020 г. до
29.04.2022 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата
ответници, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Ответниците признават, че не са платили претендираната от тях сума за главница за
дялово разпределение на ТЕ в размер на 2,32 лева, но поради неполучаване на фактура
за това задължение. Изразяват желания да заплатят същата при представяне от страна
2
на ищеца на фактурата, с която е начислена процесната сума. Отделно от предходното,
ответниците излагат становище, че ищецът не бил посочил период, за който се
претендира обезщетение за забава върху всяко отделно вземане, което препятствало
възможността да организират защитата си. Останалите предявени искове се оспорват с
твърдения, че претендираните суми не се основаван на реален отчет на уредите за
дялово разпределение, съгласно Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.
Поради неоснователност на главната искова претенция се излагат доводи за
неоснователност и на обусловената от нея акцесорна претенция за обезщетение за
забава. Правят възражение за погасяване на претендираните вземания по давност, тъй
като от падежа им до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
тригодишния срок е изтекъл. Противопоставят се на доказателствените искания на
ищеца за допускане на експертизи, тъй като вещите лица следва да работят по
документи, които не се намират в кориците на делото. Сочат, че на 14.06.2018 г. от
ФДР им е връчена индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., от която се установявало, че са надплатили сумата от
71,72 лева, която сума не била включена в издаденото на 31.07.2018 г. съобщение към
фактура, издадена въз основа на горепосочената индивидуална справка. Поддържа се
още, че след изготвянето на главния отчет от ФДР за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., на ответниците била връчена индивидуална справка за отопление и топла
вода, като не било отчетено приспадането на горепосочената сума. Поддържат, че
сумата от 71,72 лева не била приспадната и в последващите издадени общи фактури за
процесния исков период. Оспорва се отразеното в индивидуална сметка, че в имота
има топъл водомер без уред, съответно подгряването на вода е определено „на база“.
Излагат, че в процесния имот е монтиран нов водомер през 2016 г., което е
констатирано от ФДР при извършваните отчети, а начисленото количество топлинна
енергия за топла вода пред периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е произволно
начислено и в нарушение на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Ответниците твърдят още, че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК са се
разпоредили със собствеността на топоснабдения имот, като изразяват становище за
очевидно несъответствие в отразеното при предаване на владението на имота на
новите собственици и посоченото в справка на ищеца по отношение показанията на
водомера за топла вода. По изложените в отговора доводи и съображения ответниците
молят за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират разноски
и правят възражение за прекомерност на претендирано от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - [*********] изразява становище,
че през процесния исков период дружеството не е извършвало ДР на ТЕ, поради което
и не представя изисканите от него документи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
3
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 25494/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – настоящи
ответници да заплатят солидарно на кредитора – настоящ ищец, суми за главница и
лихви за доставена топлинна енергия и дялово разпределение до процесния недвижим
имот. Тъй като издадената заповед е оспорена, съдът е дал указания на ищеца, че може
да предяви искове за установяване на оспореното вземане. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот, нотариален акт за
учредяване ва договорна ипотека върху недвижим имот, молба-декларация за
откриване на партида, безспорно се установява, че процесния недвижим имот е
собственост на ответниците в режим на СИО.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.04.2022 г. е, че ответниците са се разпоредили с имота. Видно от
приложения по делото приемо-предавателен протокол е, че при предаване владението
на имота на новия собственик, страните по договора са отразили показанията на
измервателните уреди и са постигнали съгласие незаплатените от продавачите
/настоящи ответници/ разноски за отоплителна енергия, да бъдат заплатени съгласно
начислената ТЕ по изравнителна сметка за 2021 г. и съгласно показанията на
топломерите, отразени в протокола.
По делото са приложени изготвените индивидуални справки за отопление и
топла вода в процесния недвижим имот за периода 2016/2017 г., 2017/2018 г.,
2018/2019 г., 2019/2020 г., за 2020/2021 г. и за 2021/2022 г., изготвени от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
По делото са приложени съобщения към фактура от 31.07.2018 г., от 31.07.2019
г., от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г, както и фактура от 31.07.2020 г. за 1/12 част от
дялово разпределение, на стойност 2,32 лева.
По делото е приложена жалба от ответника К. до ищцовото дружество, подадена
по електронна поща на 10.09.2021 г. Видно от жалбата е, че ответникът не е осигурил
достъп за отчет през 2021 г., не е упражнил правото да запише нова дата за отчет, но
изразява несъгласие с начислената ТЕ за БГВ. По делото няма данни за отговор от
страна на ищеца.
По делото са представени снимки на водомери, без данни за тяхното
местонахождение и автор. Съдът не обсъжда приложените снимки, тъй като същите не
представляват доказателства по смисъла на ГПК, а дори да се приеме обратното –
4
същите нямат обвързваща доказателствена сила, не съдържат подпис, нямат
достоверна дата.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и извършените
допълнителни проверки в ТР „Земляне“ и ФДР „[*********] е констатирало, че в
процесния имот през исковия период /обхващащ три отчетни периода/ е разпределяна
ТЕ за отопление по отчет на 3 бр. ИРРО и от сградна инсталация. Потреблението на
топла вода е по отчет на един водомер. Вещото лице е констатирало /а това
обстоятелство се потвърждава от жалба от ответника до ищеца/, че за отчетен период
2020г./2021 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на водомера, поради което ФДР е
разпределила вода по норма за разход за един обитател. Вещото лице е посочило още,
че от ответниците не са представени възражения пред ФДР по повод разпределената
ТЕ за исковия период, нито срещу издадените изравнителни сметки. През исковия
период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно действащите към
момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните
разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената
по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Топломерът, монтиран в АС на процесния блок, е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи исковия период. Изслушано в проведеното на
25.10.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице заявява, че представения към
писмения отговор приемо-предавателен протокол е една година след исковия период,
поради което не го е обсъждал при изготвяне на заключението.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответниците суми за
процесния период възлизат на сумата от общо 604,66 лева, в т.ч. сумата от 2,32 лева за
дялово разпределение. Мораторната лихва върху главницата за периода от датите на
падеж на съответните фактури до 29.04.2022 г. е в размер на 54,28 лева., в т.ч. 0,39 лева
върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
5
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, ответниците не оспорват
обстоятелството, че са собственици на процесния недвижим имот, който са придобили
в режим на СИО, обуславящ тяхната солидарна отговорност.
Основните възражения на ответниците се свеждат до оспорване количеството
доставяне ТЕ в имота и нейното отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме наличие
на валидно облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка
с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответниците са била потребители на топлинна енергия за битови
нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
6
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през горепосочените периоди са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
По делото се установи, че конституираното като трето лице-помагач на страна
на ищеца дружество не е извършвало дялово разпределение в имота на ответниците,
но това обстоятелство не променя изводите за извършвано такова в процесния имот.
От представените от ответниците към писмения отговор индивидуални справки
безспорно се установява, че дялово разпределение е извършвано, макар и от трето за
делото дружество. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва
да бъде кредитирано се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на
заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит,
както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените
му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по
гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е
работил върху обективни данни, а не върху предположения.
Ответниците не оспорват, че през отчетен период 2020/2021 г. в имота не е бил
осигурен достъп за отчет на измервателните уреди. Напротив – признават това
обстоятелство в жалба до ищеца /приложена към писмения отговор/. Признават още, че
не са поискали допълнителна дата за отчет, за да не заплащат допълнително за тази
услуга. Предходното не обуславя извод за неправилно отчитане и разпределение на ТЕ
в имота, а за неизпълнение задължение на абоната да осигури достъп до имота за отчет.
В конкретния случай, поради неосигурен достъп, за отчетен период 2020/2021 г. ТЕ за
БГВ е начислена по предвидения в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. ред – чл.69, ал.2,
т.2.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че не е
взело предвид данните, вписани в протокола за предаване владението на новия
собственик на имота, тъй като касае период след процесния. В конкретния случай няма
7
основание съдът да даде вяра на приложени по делото снимки, за които по-горе бяха
изложените мотиви, че не представляват доказателства по смисъла на ГПК и не се
ползват с обвързваща доказателствена сила, вместо на извършен отчет по надлежния
законоустановен ред. Отделно от предходното, видно още от заключението на СТЕ е,
че абонатът – настоящ ответник не се е възползват и от гарантираното му от закона
право да подаде възражение срещу изготвената изравнителна сметка, в случай, че е бил
несъгласен с начислените суми.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответниците, както и относно
коректното отчитане и начисляване на ТЕ за имота, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 16.05.2022 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
16.05.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период кредитни известия към фактурите за
прогнозно начислена ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. приема, че те са
погасени по давност. Независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща
фактура № ********* на 31.07.2019 г., в която са включени издадените прогнозни
фактури през процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова
давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с
изтичане на 30 дни след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 310,04 лева и за периода от
17.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед предходното, акцесорната исковата претенция за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде уважена като основателна за сумата от 32,58 лева и за
периода от 17.05.2019 г. до 29.04.2022 г., тъй като съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, при
8
неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Настоящият съд намира за неоснователна претенцията на ищеца за сумата от
сумата от 2,32 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Действително, съгласно
чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата
разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се
установява, че трето за делото лице е извършвало услугата в жилищната сграда, в която
се намира и процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана
сумата от общо 2,32 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото
лице, съответно за него да е възникнало право да я претендира в настоящото
производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 0,39 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете против двамата ответници.
Направените в хода на исковото производство от ищеца разноски възлизат на сумата
от 775,00 лева /175,00 лева – платена държавна такса, 300,00 лева – депозит за СТЕ и
300,00 лева – депозит за ССчЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищцовото дружество в минимален размер от
100,00 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Съразмерно на уважената част от предявените искове, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 454,99 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В хода на исковото
производство доказателства за направени разноски има само от ответника К. –
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. По отношение на
последното съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител
9
на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като по аналогични на
изложените по отношение размера на юрисконсултското възнаграждение мотиви,
съдът приема, че адвокатското възнаграждение също следва да е в минимален размер,
който определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 300,00 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника К. сумата от 144,02 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното и съразмерно
на уважената част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 39,00 лева
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника К. разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 144,02 лева /определено след редуциране размера на възнаграждението на
основание чл.78, ал.5 ГПК до размера от 300,00 лева, определен съгласно чл.7, ал.7,
вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [*********], със седалище и адрес на управление: [*********] срещу С. Ф. К., ЕГН
********** и Р. И. К., ЕГН **********, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата от 310,04 лева представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 17.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [*********], ведно със законната лихва, считано от
16.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 32,58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 17.05.2019
г. до 29.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за доставена
топлинна енергия сумата над 310,04 лева до пълния предявен размер от 602,34 лева и
за периода от 01.05.2018 г. до 16.05.2019 г., както и иска за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за сумата над 32,58 лева до пълния предявен
размер от 53,89 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 16.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от[*********], със седалище и адрес на управление:
[*********] срещу С. Ф. К., ЕГН ********** и Р. И. К., ЕГН ********** искове за
признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 2,32
10
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 31.08.2020 г. до 29.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. Ф. К., ЕГН ********** и Р. И. К., ЕГН ********** да заплатят на
[*********], със седалище и адрес на управление: [*********] на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 454,99 лева, представляваща направените разноски по исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 39,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 25494/2022г. по
описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „[*********], със седалище и адрес на управление:[*********] да
заплати на Р. И. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 144,02
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете и сумата от 144,02 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 25494/2022г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [*********], със седалище
и адрес на управление: [*********], помагач на страната на ищеца [*********]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11