№ 33
гр. Б., 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. С., с адрес гр. С., ул. „Д. п.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*, срещу Електронен фиш Серия К *., издаден от ОДМВР – С., с който
на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21,
ал1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен поради неправилност и незаконосъобразност.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита в вх. № 419
от 08.06.2021г. на ОД на МВР- С., чрез гл. юрик. Р. Р., с която моли Съдът да
остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и
недоказана. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
1
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 26.10.2019г. в 11.48 часа, в Софийска област,
община Б., АМ- Х. 35.500 км, посока В., при ограничение на скоростта от 90
км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС БМВ 523, с регистрационен номер *,
собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.
При разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е установена скорост на
движение на описания автомобил от 102 км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 12 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1204р-6883/29.10.2019г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба * от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
От приложена по делото справка за връчване на ЕЛ става ясно, че
същият е връчен на жалбоподателя на 31.10.2020г.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1,”; заповед * и заповед *, и
2
двете на Министъра на МВР, Заповед * на АПИ, бланка на електронен фиш;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване * снимков материал,
протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС
*, справка за регистрация на БМВ 523, с регистрационен номер *, справка-
отговор от Областно пътно управление-С. изх. *, които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г.. и срок на валидност на същото- 07.09.2027г..
От снимковия материал на устройството, автомобилът на
жалбоподателя е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка,
заснет е от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да
било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена
вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
3
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок видно от
датата на връчване на електронния фиш и датата на входиране на жалбата на
жалбоподателя. Подадена е от процесуално легитимирано лице с правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване акт от което следва, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ARH CAM S1”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65, "автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени
доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение * Съгласно чл. 30 от ЗИ
срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години.
Посоченият по делото АТСС е в срока на валидност на първоначалното си
удостоверение и съответства на одобрения тип, следователно е било годно да
установи нарушението.
4
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип №
ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба * от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложената снимка с *, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той е и водач на посочения автомобил – М. Й. С..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
* и заповед * на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите
и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
5
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за
видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за
това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба */12.05.2015г.,
като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съгласно приложението. В случая съшия е
надлежно попълнен и приложен по делото, следователно Съдът приема, че е
съставен съответния, задължителен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението на
Наредба */12.05.2015 г. на МВР и са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
същата наредба.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в две съдебни заседания, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
6
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя М. Й. С..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К *., издаден от ОДМВР – С.,
с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на М. Й.
С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Й. С. да заплати на Областна дирекция на МВР-гр. С.
разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7