РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Павликени, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140100509 по описа за 2023 година
Предявени са от Д. Ц. И., Е. Ц. И. и И. Ц. И. искове по реда на чл. 422 ГПК, уточнени с
молба с вх. № ***16.10.2024 г. и в съдебно заседание против Ц. Ц. Ц. искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумите от по 359,75 лева, претендирани от всяка от ищците и
които суми съставляват дължима от ответника част от получено от него адрендно плащане
за стопанските 2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 18.04.2023 г. до
окончателното заплащане, за които суми на 28.04.2023 г. им била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС – П.
Ищците твърдят, че с ответника са наследници на Ц. И. Ц., бивш жител на с. Д.,
починал на 31.05.2020 г. Приживе наследодателят им притежавал земеделски земи, отдадени
за ползване на ОКС „***“, с. В.. Поддържат, че през 2020 г. и 2021 г. дължимите суми по
арендните правоотношения в общ размер, възлизащ на 11158,55 лв. са изплатени на
ответника Ц. Ц.. Излагат твърдения, че всяка от тях притежава по 1/6 от дял от
наследството, оставено от Ц. И.. Поканили ответника да им заплати от получените суми,
съответни на дела им в наследството, като на 01.03.2021 г. им била изплатена сума в общ
размер от 4500 лв. Дължимият остатък в общ размер от 1079,27 лева не им бил заплатен.
Към съда са отправили искане за установяване дължимостта му, или от по 359,75 лв. за всяка
от ищците. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва, че с ищците са наследници на Ц. И. Ц., че в
качеството си на такъв е получил плащания по договори за наем на земеделска земя за
стопанските 2020 и 2021 г., техния размер, размера на квотите на ищците в наследството,
както и че е заплатил на ищците сума в общ размер от 4500 лв. на 01.03.2023 г. Посочва, че
сума в размер ма 1000 лева била изтеглена от наследодателя им на 24.02.2020 г., поради
което същата следва да бъде извадена. Оспорва дължимостта на исковите суми. Уточнява, че
в хода на процеса, на 09.12.2024 г. е заплатил сума в размер на 96,84 лева, с която е погасил
1
задълженията си.
В условията на евентуалност предявява насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата от общо 800 лева или по 266,67 лева от всяка от ищците,
съставляващи разходи, направени по повод смъртта на наследодателя Ц. И. Ц.. Ищецът по
насрещните искове твърди, че по повод смъртта на наследодателя сторил разходи за
организация на погребение и за паметна плоча в общ размер от 1600 лева, като ответниците
не са му възстановили припадащата им част от общо 800 лева или по 266.27 лева, за които е
отправил искане за осъждането им.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по този насрещен иск са депозирали отговор, с
който оспорват иска по основание и размер с твърдения, че паметна плоча не е поставена, а
е положен надпис върху старата, както и, че твърдените разходи не са реално сторени.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните намери
за установено следното:
Предявени и са искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от по 359,75 лева –
дължим остатък от ренти за стопанските 2020 г. и 2021 г. и искове с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумата от по 223,86 лева – лихва за забава върху 1/6 от сумата 5652.77, лв. за периода
05.11.2020 г. – 01.03.2023 г.; сумите от по 126,56 лв. – лихва за забава върху 1/6 от сумата от
5505,78 за периода 30.10.2021 г. – 01.03.2023 г.
В проведеното на 12.12.2024 г. ищците оттеглят претенциите с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумите от по 223,86 лева – лихва за забава върху 1/6 от сумата 5652.77, лв. за периода
05.11.2020 г. – 01.03.2023 г.; сумите от по 126,56 лв. – лихва за забава върху 1/6 от сумата от
5505,78 за периода 30.10.2021 г. – 01.03.2023 г., а ответникът и ищец по насрещните искове е
оттеглил исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от по 91,36 лева обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.06.2020 г. – 01.09.2023 г., с оглед на което
производството по тези претенции е прекратено. Следва да бъде обезсилена издадената
заповед за изпълнение на парично задължение в съответствие с прекратителните
диспозитиви.
Страните не спорят, че са наследници на Ц. И. Ц., размера на квотите си от
наследството, в което са включени следните поземлени имоти:
1. ПИ с идентификатор 12783.122.17, съставляващ нива с площ 3.191 дка в местността
„***“;
2. ПИ с идентификатор 21138.177.13, съставляващ нива с площ 2,751 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
3. ПИ с идентификатор 21138.13.8, съставляващ нива с площ 6,212 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.
4. ПИ с идентификатор 21138.89.33, съставляващ нива с площ 4,977 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
5. ПИ с идентификатор 21138.92.4, съставляващ нива с площ 6,055 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
6. ПИ с идентификатор 21138.152.19, съставляващ нива с площ 23,981 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
7. ПИ с идентификатор 21138.166.7, съставляващ нива с площ 4,615 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
8. ПИ с идентификатор 21138.106.1, съставляващ нива с площ 14,998 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
9. ПИ с идентификатор 21138.202.29, съставляващ нива с площ 1,685 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
10. ПИ с идентификатор 21138.170.21, съставляващ нива с площ 7,319 дка в местността
„***“ в землището на с. Д.,
11. ПИ с идентификатор 21138.106.2, съставляващ нива с площ 1,999 дка в местността
2
„***“ в землището на с. Д. и
12. ПИ с идентификатор 21138.124.6, съставляващ нива с площ 9,397 дка в местността
„***“ в землището на с. Д., както и нива в местността „ ***“ с площ 8.421 дка
Същите са установими и от постановеното при признание на иска решение №
***/10.12.2020 г., постановено по гр. д. № ***/2020 г. по описа на РС – П.
Между страните няма спор, а и от представения по делото Договор № ***/01.07.2020 г.
за наем на земеделска земя, сключен между Ц. Ц. Ц. и ОКС „***“ с. В. по силата на който Ц.
е предоставил за временно възмездно ползване на ОКС „***“ 13 ниви, всяка
индивидуализирана с местонахождение и площ и с обща площ 91,763 дка за срок от една
година.
Ползването на същите имоти е обект на Договор № ***/26.07.2021 г., като към тях са
добавени още две ниви с площ съответно 1,827 дка и 1,686 дка. Срокът и на този договор е
една година.
Представени са четири броя РКО, издадени от ОКС „***“ с № ***/16.09.2020 г. за
сумата от триста лева, обозначени като авансов наем на земя 2020, РКО от 04.11.2020 г. за
сумата от 5352,77 лева, означени като „рента 2020 г. 91,763 дка“, РКО № ***/02.09.2021 г. за
сумата от 1000 лева, означен като авансов наем на земя 2021 и РКО от 29.10.2021 г. за сумата
от 5587 лева, означени като рента 2021 г. Сумите и по четирите ордера са получени от Ц. Ц.
Ц..
С отговора на исковата молба е представен и РКО № ***/24.02.2020 г. видно от който
на наследодателя на страните Ц. И. Ц. е изплатена сума в размер на 1000 лева – авансов
наем на земя за 2020 г. от ОК „***“.
За размера на изплатените на ответника Ц. Ц. суми по тези договори свидетелства и
приложеното към отговора на исковата молба Удостоверение с изх. № ***/30.08.2023 г. от
ОКС „***“ с. В., което съдържа информация за размера на изплатените авансово наемни
вноски, получателите им, договора по който са изплатени и съответно наемната годишна
цена за ползване на декар земеделска земя по всеки един от договорите. Така според
отразеното в това удостоверение по Договор № ***/01.07.2020 г. за ползването на общо
91.763 дка на ответника Ц. Ц. е изплатена сума в общ размер на 5652,77 лева – по 61,60 лв.
за декар, от които 300 лева – изплатени авансово на ответника на 16.09.2020 г. и 1000 лв.
изплатени на 24.02.2024 г. на неговия баща като авансово наем на земя за 2020 г. за внесени
по Договор от 28.06.2019 г. земеделски земи. По Договор № ***/26.07.2021 г. за ползването
на общо 109,790 дка на ответника била изплатена сума в общ размер от 6587 лв. – по 59,99
лв. за декар, от които 1000 лв. изплатени авансово. Уточнено е в удостоверението, че
изплатената за ползването на 18,027 дка цена касае имоти лична собственост на ответника,
за който факт по делото няма и спор.
Страните не спорят че преди завеждане на делото, на 01.03.2023 г. ответникът е
заплатил на ищците доброволно сума в размер на общо 4500 лева.
Анализът на коментираните по-горе доказателства води до следните изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, по
които в тежест на ищците стои установяването на получените суми от ответника по арендно
правоотношение и техния размер. Установява се че общият размер на получените от
ответника Ц. Ц. наемни вноски по двата договора възлиза на 12239,77 лева, от които 5652,77
по договора за наем на земеделска земя от 01.07.2020 г. и 6587 лв. по договора за наем на
земеделска земя от 2021 г. Следва да се отбележи, че от плащанията получени за 2020 г. не
следва да се приспада сумата от 1000 лева авансово заплатени наемни вноски на
наследодателя Ц. И. Ц., въпреки отразеното в удостоверението. На първо място този аванс е
заплатен по повод Договор от 28.06.2019 г. На следващо място това отразяване в
удостоверението не кореспондира с приложените по делото РКО, касаещи договора от
3
01.07.2020 г. По този договор е заплатена сума в размер на 5352,78 лв. – рента за 2020 г. за
ползването на 91,763, дка. При цена за декар 61,60, общата наемна цена за година за 91,763
дка. Възлиза на 5652,78 лв. Ако сумата изплатена на наследодателя бе реално приспадната
от тази цена, то за изплащане биха останали 4652,78 лева, а се установи да са изплатени
общо, в това число и аванс 5652,78 лв. От тази сума съобразно квотата на всяка от ищците в
наследството се полага по 1/6 или по 942,13 лева или 2826,39 лева общо за трите ищци. Тази
претенция не е предмет на спора, доколкото след прецизиране на иска се уточни че
търсената разлика над платените доброволно 4500 лева съставлява дължима рента за 2021 г.
По договора за наем на земеделска земя от 26.07.2021 г. ответникът е получил сума в
общ размер от 6587 лв. за ползване на 109,790 дка земеделска земя при цена на декар 59,99
лева. От тази сума следва да бъде приспадната получената наемна цена за ползване на
имоти, лични на ответника с обща площ 18,027 дка, или сумата от 1081,44 лв. Така
получената за наследствените от Ц. Ц. имоти наемна цена възлиза на 5505,56 лв. От тази
сума съобразно квотата на всяка от ищците в наследството се полага по 1/6 или по 917,59
лева. или 2752,78 лв. общо за трите ищци. При съотнасяне на тази сума към платената преди
завеждане на делото сума в размер на 4500 лева се формира разлика от общо 1079,17 лева
(2826,39+2752,78-4500), или по 359,72 лв. за всяка от ищците и за тази сума се явяват
основателни претенциите. Предвид заявеното от ответника и признато от ищците по тези
искове плащане в хода на процеса на сума в общ размер на 79,27 лева, то исковете следва да
бъдат уважени за сумата от по 333,3 лева за всяка от ищците, а за разликата до предявения
размер от 359,72 лв. – отхвърлени, поради плащане в хода на процеса. С писмената си
зашита ищците обаче правят отказ от предявените от тях искове за сумата от общо 79,27 лв.,
поради което производството в тази част подлежи на прекратяване, съответно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение следа да бъде обезсилена и за тези суми.
По насрещните искове:
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г., на Пленума на
ВС, правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който да може да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна
норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не
съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Приема се, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от е
връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от
няколко общи факта, т. е. при твърдения за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице за сметка
на имуществото на друго лице произтича от един общ факт или от обща група факти.
В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ищеца и ответниците са
наследници на лицето Ц. И. Ц., че всеки една от тях е приел наследството на своя
наследодател, както относно размера на квотите в наследството. В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН всяка една от наследниците отговаря за задълженията, с
които наследството е било обременено, съобразно дяловете, които получава.
По делото се установи, че наследодателят Ц. Ц. е починал на 31.05.2020 г., както и че
към момента на смъртта му ответниците Д., И. и Е. И.и не са били на територията на
страната, съответно не са присъствали на погребението му. Установява се от събраните
гласни доказателствени средства, че погребение е организирано от сина му Ц. Ц. Ц., който е
направил разходи по този повод в размер на 1600 лева. Данни за тези обстоятелства съдът
черпи от показанията на свидетелите М. С. и С. А., последната придружавала ищеца в
траурната агенция и възприела предаване на сума по нейни твърдения в размер а 1600 лева
за организация на погребение и изработка на надгробна плоча. Тези изявления намират
4
подкрепа и в заявеното от св. Събева, присъствала на погребението. Съдът цени с вяра
заявеното от тези свидетелки.
Представени са фактура и касов бон, които също удостоверяват направен разход по
повод смъртта на Ц. Ц.. Действително в тях е отразена дата на издаване 18.05.2023 г. – близо
3 год. след смъртта на лицето, което поставя под съмнение обстоятелството дали не са
съставени за целите на процеса. Но дори и да се приеме подобна хипотеза, то извършването
на разходи за организация на погребение и изработване на надпис на надгробна плоча по
повод смъртта на Ц. И. Ц. се установява. Установява се, че тези разходи са сторени от
неговия син и ищец по насрещните искове. Чрез събрание гласни доказателствени средства
се установява и техния размер – 1600 лева. Изложеното обуславя уважаването на
претенциите по чл. 59 ЗЗД за сумата от по 266,67 лв. от всяка от ответниците. Ответниците
следва да бъдат осъдени и да заплатят законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква в правната сфера на ищците,
доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Ищците са представили доказателства за сторени разноски в заповедното производство
в размер на 450 лв. – адвокатски възнаграждение и 67,00 лв.- заплатени държавни такси или
общо 517 лв.
В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 73,22 лв. и 2.20 лв. такси за възпроизвеждане на документи, 700 лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат по главните искове, 500 лв. – адвокатско възнаграждение по
насрещните искове и 400 лв. – възнаграждение за един адвокат за преговори при медиация.
Ищците претендират и сума от 1125,68 лв. разноски за свидетел, която не следва да им бъде
присъждана. Разноски за/по производството /по смисъл на чл. 71 и чл. 78 ГПК/ са разходите,
необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда
процесуални действия - разходи на свидетели, вещи лица, преводач и тълковник, за
публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни
поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл. 76 ГПК разноските
за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според
обстоятелствата. Други разходи, в това число разходи за придвижване в населеното място,
от едно населено място до друго или от чужбина дори и да са направени, не са разноски за
производството по смисъла на цитираните разпоредби. Уредената в чл. 78 ГПК отговорност
за разноски /ограничена отговорност, която се реализира само и единствено в рамките на
висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход без да води до
забавянето му/ включва заплатените такси, разноските за производството и
възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила такъв, но други разходи на
страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване.
Не следва да бъде присъждано и заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лева, тъй
като процедура по съдебна медиация по см. на чл. 140а ГПК по делото не е осъществявана, а
към момента и невъзможно предвид обявяването за противоконституционни на
разпоредбите, уреждащи задължителното й провеждане. Ако страната е предприела
действия по доброволна такава, то сторените разходи не следва да бъдат възлагани в нечия
тежест, отделно липсват каквито и да е доказателства за проведена извънсъдебна медиация.
Общият размер на сторените разноски от ищците по отношение главните искове възлиза на
775,42 лв., или по 258,47 лв. Съобразявайки отхвърлената част, както и прекратената част от
производството на ищците в исковото производство следва да бъде присъдена сума в размер
на 77,50 лв. за всяка от ищците и по 51,64 лв. в заповедното производство по ч. гр. д. №
***/2023 г. по описа на РС – П. Предвид прекратяването на производството по част от
насрещните искове следва да им бъдат присъдени разноски в общ размер 127,58 лв. или по
5
42,53 лв. за всяка.
Ответникът и ищец по насрещните искове е представил доказателства за заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв., както и доказателства за заплатена
държавна такса по насрещните искове в размер на 50,00 лв., или общо 1250 лв. Отчитайки
прекратената част от производството по главните искове в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съответни на тази част, а именно сумата от 420,08 лв. или по
140,02 лв. Съобразявайки уважения насрещен иск за главница и оттегления такъв за лихва за
забава, в полза на ищеца по насрещните искове следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 484,13 лева или по 161.38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. Ц. Ц. с ЕГН
********** дължи на Д. Ц. И. с ЕГН ********** на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 333,33
лева, представляваща дължим остатък от 1/6 от получено от него адрендно плащане за 2021
г., по Договор за наем на земеделски земи от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.04.2023 г. до окончателното заплащане, за която сума на 28.04.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2023 г. по описа на
РС – П., като за разликата от 26,39 лева, както и по отношение на сумата от 5,85 лева –
законна лихва за периода 18.04.2023 г. – 09.12.2024 г. върху платената в хода на
производството главница, ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството поради отказ
от предявения иск.
ОСЪЖДА Д. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 59 ЗЗД сумата от 266,67 лева, представляваща 1/6 от сторените от Ц. Ц. Ц. разходи
по повод смъртта на Ц. И. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 01.09.2023 г. до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. Ц. Ц. с ЕГН
********** дължи на Е. Ц. И. - К. с ЕГН ********** на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от
333,33 лева, представляваща дължим остатък от 1/6 от получено от него адрендно плащане
за 2021 г., по Договор за наем на земеделски земи от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 18.04.2023 г. до окончателното заплащане, за която сума на 28.04.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2023 г. по описа на
РС – П., като за разликата от 26,39 лева, както и по отношение на сумата от 5,85 лева –
законна лихва за периода 18.04.2023 г. – 09.12.2024 г. върху платената в хода на
производството главница ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството поради отказ
от предявения иск.
ОСЪЖДА Е. Ц. И. - К. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 59 ЗЗД сумата от 266,67 лева, представляваща 1/6 от сторените от Ц. Ц. Ц. разходи
по повод смъртта на Ц. И. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 01.09.2023 г. до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Ц. Ц. Ц. с ЕГН
********** дължи на И. Ц. И. с ЕГН ********** на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 333,33
лева, представляваща дължим остатък от 1/6 от получено от него адрендно плащане за 2021
г., по Договор за наем на земеделски земи от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.04.2023 г. до окончателното заплащане, за която сума на 28.04.2023 г. е
6
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2023 г. по описа на
РС – П., като за разликата от 26,39 лева, както и по отношение на сумата от 5,85 лева –
законна лихва за периода 18.04.2023 г. – 09.12.2024 г. върху платената в хода на
производството главница, ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството поради отказ
от предявения иск.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 59 ЗЗД сумата от 266,67 лева, представляваща 1/6 от сторените от Ц. Ц. Ц. разходи
по повод смъртта на Ц. И. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 01.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати на Д. Ц. И. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,50 лв. – разноски в исковото производство и 51,64
лв. в заповедното производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС – П., и на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 42,53 лв. – разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА Д. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,02 лв. и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 161,38 лв. –
разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати на Е. Ц. И. – К. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,50 лв. – разноски в исковото производство и 51,64
лв. в заповедното производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС – П., и на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 42,53 лв. – разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА Е. Ц. И. – К. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,02 лв. и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 161,38 лв. –
разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** да заплати на И. Ц. И. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,50 лв. – разноски в исковото производство и 51,64
лв. в заповедното производство по ч. гр. д. № ***/2023 г. по описа на РС – П., и на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 42,53 лв. – разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН ********** да заплати на Ц. Ц. Ц. с ЕГН ********** на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140,02 лв. и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 161,38 лв. –
разноски по насрещния иск.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 28.04.2023 г. Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РС – П. В ЧАСТТА относно
присъдената в полза на всяка една от заявителките лихва за забава в размер на 223,86 лв. за
периода 05.11.2020 г. – 01.03.2023 г., сумите от по 126,56 лева – лихва за забава за периода
30.10.2021 г. – 01.03.2023 г., както и по отношение на сумата от общо 79,27 лева, или по
26,39 лв. за всяка от заявителките – част от претендираната главница и сумата от 17,57 лева
– законна лихва върху платената сума от 79,97 лв. за периода от 18.04.2023 г. до 09.12.2024 г.
Решенето в частите, с които се прекратява производството и с които се обезсилва
издадената заповед за изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване в
1-седмичен срок от получаване не препис от него пред ВТОС. В останалата част подлежи
на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от него.
7
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8