Р Е Ш Е Н И Е № 260088
20.01.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 15.12.2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Цонкова
като разгледа докладваното от съдия
Георгиева в.гр.дело № 2708 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.Р.Я.,
представляван от служебния си адвокат адв.Н.Р. *** против Решение № 260350/11.09.2020
г., постановено по гр.д.№ 3925/2019г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от жалбподателя против „Айбекс Риълти“ ЕООД, гр.Пловдив искове с
правна квалификация чл.49, вр.чл.45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 476, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
вследствие унищожаване на движими вещи на ищеца, оставени в наетата от него
стая в “Стар Хотел”, собственост на ответното дружество, както и за заплащане
сумата от 4 523, 26 лв. – обезщетение за причинени от противоправното деяние на
ответното дружество неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата предявяване на исковата молба – 21.06.2018 г., до
окончателното им погасяване.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и моли за неговата отмяна. Навежда оплаквания за неправилна преценка
от страна на първоинстанционния съд на събраните доказателства и неправилно
приложение на материалния закон, за което излага подробни съображения. Настоява за
постановяване на решение, с което искът бъде уважен.
Въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жлаба в срока по чл.263 ГПК, в който мотивира становище за нейната
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Пловдивският
окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата
по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице против съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Производството е образувано по искова молба от И.Р.Я. против „Айбекс Риълти“ ЕООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 49 , вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 476, 74 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, вследствие унищожаване на движими вещи на ищеца, оставени
в наетата от него стая в “Стар Хотел”, собственост на ответното дружество,
както и за заплащане сумата от 4 523, 26 лв. – обезщетение за причинени от
противоправното деяние на ответното дружество неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата предявяване на исковата
молба – 21.06.2018 г., до окончателното им погасяване.
За да обоснове претенцията си ищецът е
изложил в исковата молба следното:
Сочи, че в
средата на м. март 2014 г. до 07.04.2014 г. / след допуснато уточнение в
исковата молба в първото съдебно заседание пред районния съд/ отседнал в „Стар
хотел“ в гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 13. Още при настаняването си в
хотела бил предплатил всички нощувки за
посочения период. Твърди, че на 07.04.2014 г. му се наложило да напусне гр.
Пловдив за два дни, като преди да замине, уведомил рецепцията на хотела, че ще
отсъства около два дни, но ще се върне и ще продължи да ползва наетата хотелска
стая. След няколко дни ищецът пристигнал в гр. Пловдив и веднага отишъл в
хотела, където установил, че няма достъп до стаята си, както и че всичките му
лични вещи, принадлежности, пари и багаж липсват. От рецепцията го уведомили,
че когато клиент не е заплатил нощувка, то за времето, през което личните му
вещи са заемали хотелската стая, трябва да заплати глоба на стойност 120 лева.
За да получи багажа си ищецът трябвало да заплати стойността на глобата, но
вещите си така и не получил. Твърди, че след това повторно му била поискана
същата сума. Ищецът отново заплатил сумата от 120 лева, но личните му
принадлежности пак не били върнати. Поискал обяснение от управителя и служители
на хотела защо са влизали в стаята му и защо вещите му липсват, като от
управителя получил отговор, че вещите си следва да потърси в ІV-то РПУ на МВР –
Пловдив, тъй като поради подаден от тях сигнал, полицаи от ІV-то РПУ на МВР –
Пловдив били иззели личните му вещи, защото сред тях намерили боеприпаси.
Ищецът потърсил личните си вещи от ІV-то РПУ на МВР – Пловдив, от където му
съобщили, че в ползваната от него хотелска стая не е извършван оглед, нито
претърсване или изземване, като в хода на извършената от полицията проверка по
преписката не са изземвани и приобщавани лични вещи и багаж от органите на МВР.
Ищецът подал изрично писмено заявление до полицията, заведено с рег. №
441000-1962/16.03.2017 г. по описа на ІV РПУ – гр. Пловдив, като в отговор
получил писмо изх. № 1097/29.03.2017 г., с което ІV РПУ – гр. Пловдив го
уведомява, че през 2014 г. в 04 РПУ била образувана преписка № ЗМ-213/2014 г.
след получен сигнал от служители на България Стар хотел за незаконно притежание
на боеприпаси, както и че при извършената проверка по сигнала от служителите на
04 РУП – Пловдив не са извършвали оглед, претърсване и изземване от стаята,
ползвана от ищеца, както и че по преписката не са изземвани и приобщавани лични
вещи или багаж на ищеца от органите на МВР. На 14.05.2018 г. ищецът отново се
обадил на рецепцията на хотела като отново обяснил каква е обстановката по
случая, както и, че от ІV РУП му посочили, че вещите му следвало да се намират
в хотела. Рецепционистката, която била на смяна, му отговорила, че тя не може
да направи нищо по въпроса, тъй като личните вещи на ищеца навремето били взети
от служител на хотела на име А., който вече не работил в хотела и тя не знае
къде са тези вещи.
Вещите, които ищецът твърди да не са му
върнати , са следните: Наказателно процесуален кодекс – 1 бр. на стойност 6
лева; ЗИНЗС – 1 бр. на стойност 6 лева; НК – 1 бр. на стойност 6 лева; мобилен
телефон с марка „Нокиа“ модел 1000 – 1 бр., зарядно устройство за телефона – 1
бр. и сим карта на оператор „Мтел“ /сегашно наименование „А1“/ - 1 бр., всички
на обща стойност от 10 лева; касетофон – 1 бр. на стойност 20 лева; очила с
диоптър +1,50 – 1 бр. на стойност 3 лева; гребен – 1 брой на стойност 1 лев;
химикалки, щракащи с логото на ПП „Герб“ – 10 бр., единична цена за 1 бр. –
0,60 лева или на обща стойност от 6 лева; бели листа /бяла копирна хартия/ -
100 бр. на стойност 5 лева; карирани листи – 100 бр. на стойност 5 лева; якета
– зимни, дебели, шушлекови – 3 бр., единична цена на едно яке 24 лева или на
обща стойност от 72 лева; дънки, сини – 3 броя, с единична цена 20 лева или на
обща стойност от 60 лева; бельо и чорапи – 1 сак – на стойност 60 лева; чаршафи
и калъфки – бели, шарени, памучни – 4 бр., комплектът е на стойност 10 лева,
общо всички на стойност 40 лева; български лева – 300 лева; евро – 1500 евро с
левова равностойност по фиксинга на БНБ – 2933,74 лева; цигари „Виктори“ – 2
стека по 20 кутии цигари, при цена на кутия от 4,10 лева или на обща стойност
от 82 лева; нескафе 3в1 – 2 кутии или 56 пакетчета, при стойност на едно
пакетче разтворимо кафе на стойност 0,35 лв., или общата стойност на 2-те кутии
е в размер на 19,60 лева; лекарства – 1 чанта със следното съдържание: Ликонекс
100мг – 2 кутии; Диазепам, ампули – 10 броя на стойност 10 лева; течен аналгин
– 10 ампули на стойност 1 лв.; Парацетамол; Паракопдал; Сопрал; Анаприл за
кръвно налягане – всичките на обща стойност 150 лева; шампоани Палмолив – 2 бр.
при цена на един шампоан от 6 лева, или общо на стойност от 12 лева; сапун Тео
– 10 броя, при единична цена от 1,20 лева, общо на стойност 12 лева; одеколон –
13 вида по 4,50 всеки от тях на обща стойност 58,50 лева; обувки 7 чифта, зимни
обувки – 150 лева; летни – 30 лева, от кожа и от плат, на обща стойност 690
лева; маратонки – 1 бр. на цена от 30 лева; кърпи за лице – 3 бр. по 4,30 лева
всяка от тях на обща стойност 12,90 лева; носни кърпи – 2 стека по 20 пакетчета
на стойност 4 лева; ключове /секретни/ - 8 бр. по 5 лева всеки, или обща
стойност от 40 лева; чехли – 1 бр. на стойност 2 лева; стотинки, събрани в
найлонова торбичка на стойност 500 лева;документи – документ за самоличност
лична карта; карти за игрална зала, от които 2 броя за казино „Тримонциум“ и
казино „Принцес“; експертизи и епикризи за заболяванията му, необходими и важни
за лечението му, инвалидната пенсия; дрехи – 2 броя сакове, съдържащи: зимни
фланелки, зимни и летни ризи, анцузи, пуловери, елечета, тениски, летни блузи,
зимни и летни шапки, ръкавици, хавлии за баня, всички на стойност 250 лева;
сакове – 2 броя на стойност 80 лева.
Я. поддържа, че в резултат на
незаконното задържане и невръщане на собствените му вещи при поискване, е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на описаните вещи,
възлизаща на сумата от 5 476, 74 лева , както и неимуществени такива. Относно
последните е заявил, че е претърпял множество неудобства – отнети му били вещи
на значителна стойност, които той като „социално слаб“ не би могъл да си
позволи закупуването им отново. Не му били върнати оригинални документи с
изключително важно съдържание и значение за него и здравето му. Единият от тях
бил документът му за самоличност, като за загубването на личната си карта
следвало да заплати глоба и такса за издаване на нов документ за самоличност. В
хотелската стая се намирали и оригинали на ТЕЛК решения и медицински епикризи.
Задържането на личните вещи, документи и лекарства на ищеца възпрепятствали
лечението на заболяванията му, като вследствие задържането на багажа му,
здравословното му състояние се влошило, тъй като за дълъг период не могъл да
взема лекарствата си, някои от които изписвани със „зелена рецепта“. С това той
станал сериозна заплаха както за себе си, така и за околните, защото не могъл
да контролира кръвното си налягане, диабета си, тревожността и нервността си,
свързани с психичното му заболяване. Без лекарствата си и без пари за закупуването
на нови, той претърпял емоционална вреда и психическа обремененост, както и се
застрашавал животът и здравето му. По повод цялата разправия с управата на
хотела, станал раздразнителен, агресивен и сприхав. За период от 3-4 години той
бил в състояние на стрес и в състояние на психически тормоз, тъй като счита, че
управата на хотела го била измамила и ощетила, което пък му отключило високо
кръвно налягане и диабет.
Ответникът „Айбекс
Риълти” ЕООД е оспорил претенциите по основание и размер. Посочил е, че
действително ищецът бил настанен в „Стар хотел“ в гр. Пловдив, като в хотела
пребивавал няколко седмици. Напуснал хотелската си стая, като в същата оставил
личните си вещи. Не бил уведомявал рецепцията, че след 2-3 дни ще се върне, за
да продължи да ползва стаята. Пет-шест дни след напускането му не се появил, не
се обадил да потвърди продължаване на престоя си, поради което персоналът на
хотела отворил стаята му, за да я почистят с оглед предстоящо настаняване на
други лица с резервация, като събрали личния му багаж в собствения му сак и в
чувал. При събирането на багажа забелязали пълнител с патрони на пистолет „Глок“
и сигнализирали полицията. Хотелът бил посетен от двама полицаи от ІV РПУ на
МВР – Пловдив, които преровили багажа на ищеца в присъствието на рецепциониста
А. като поемно лице, намерили заредения пълнител на пистолет и затворнически
книжа. Полицаите описали патроните, от два стари телефона в сака иззели СИМ -
картите, след което багажът на ищеца /тениски, анцунг, чорапи, бельо, два стари
телефона, малък транзистор/ бил преместен в багажното отделение на хотела и
впоследствие в неползван сутеренен ресторант в хотела, където престоял поне
година-година и половина. Багажът мухлясал, започнал да мирише и бил изхвърлен
при започнал ремонт в хотела. По-късно по време на разпит рецепционистът А.
/който отдавна не работи в хотела/, разбрал от полицейски служител Щ. от ІV РУП
на МВР – Пловдив, че ищецът не се е появил в хотела, тъй като непосредствено
след напускането му е бил задържан на гарата в гр. Лом за извършени от него
престъпления. Ответникът твърди, че съгласно вътрешните правила на хотела
изоставен и непотърсен багаж от напуснал гост се съхранява един месец и
впоследствие се изхвърля. Заявява, че личните вещи на ищеца не съдържали
другите описани в молбата-уточнение на исковата молба движими вещи извън
споменатите по-горе. Повдигнал възражение, че исковите претенции са погасени по
давност съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Първоинстанционният съд, след събиране на
поисканите от страните доказателства, е намерил иска за неоснователен и е
постановил атакуваното решение, с което го е отхвърлил. До този извод съдът е
достигнал след анализ на събраните по делото доказателства, от които не се установява
противоправно поведение на служител на дружеството, като един от кумулативно
изискуемите елементи на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД.
Преценявайки
служебно правния статут на обжалваното съдебно решение съгласно нормата на
чл.269 ГПК се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР №
1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен
изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално
правна норма и когато се следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото.
В случая
съдържанието на въззивната жалба обосновава нуждата от самостоятелна преценка на
събраните доказателства във връзка с наличието на елементите на гаранционната
отговорност при деликт по чл.49 ЗЗД.
Успешното провеждане на иска по чл.49 от ЗЗД изисква
наличието на следните кумулативни предпоставки- противоправно деяние, извършено
от лице в изпълнение или по повод на възложена му работа, то да е извършено
виновно, настъпили вреди и причинно- следствената им връзка с деянието, като на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди / чл.51, ал.1 ЗЗД/.
Всички тези предпоставки подлежат на пълно, главно доказване от ищеца, в който
смисъл е и четения от първоинстанционния съд доклад по делото по реда на чл.146
от ГПК при разпределението на доказателствената тежест в процеса, като само
вината се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 ЗЗД./. Липсата на
която и да е от горепосочените законови предпоставки води до неоснователност на
претенцията и нейното отхвърляне.
По отношение наличието на противоправно поведение на
служители на ответното дружество, след преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че такова не се установява. Съображенията
са следните:
Безспорни между страните са следните фактически
обстоятелства: През м.март 2014 г. ищецът се е настанил в хотел „Стар хотел“ в
гр.Пловдив, където е пребивавал до 07.04.2014 г. На последно посочената дата е
напуснал, като е оставил в хотелската си стая лични вещи.
Твърдението на ищеца, че при заминаването си е
уведомил служител на хотела за предстоящото си отсъствие не се установява от
нито едно доказателство по делото.
Документално установени по делото са следните относими
факти: Ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Враца
в периода 10.04.2014 г. до 05.06.2015 г. Впоследствие , на 03.08.2015 г. е бил
задължан по мярка за неотклонение „задържане под стража“, като до 05.09.2019 г.
е излежавал наказание „лишаване от свобода“ / съгласно справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“/. По подаден на 08.05.2014 г. сигнал на служител на
хотела, че в изоставен багаж на техен гост са открити 14 бр.боеприпаси- бойни
патрони 14 мм за пистолет и един брой
пълнител, е била образувана преписка №ЗМ 213/2014 г. / пр.пр.№ 5720/2014 г. на
РП-Пловдвив/ , приключила с внасяне на обвинителен акт за престъпление по
чл.339, ал.1 НК срещу Я., по който е образувано НОХД № 1427/2014 г. на РС
Враца. По преписката се съдържа приемо-предавателен протокол от 08.05.2014 г.
за предаването на намерените боеприпаси на полицейските органи от служителя на
хотела А.Г.
В показания си пред съда посоченият служител съобщава,
че след престоя си в хотела, ищецът изведнъж изчезнал. Тъй като не разполагали
с негови контакти, два или три дни по-късно, по решение на управителя на
хотела, стаята била освободена от личния му багаж, който бил събран от
камериерка. При събирането му били открити боеприпаси за пистолет и пълнител,
заради което подали сигнал в 04 РУП на МВР. На място пристигнали служители на
МВР, които иззели боеприпасите и СИМ-карти за мобилен телефон. Свидетелят
заявява, че според вътрешните правила на хотела забравени вещи се
съхранявали за период от 1 месец, след
което се изхвърляли. Независимо от това обикновено се изчаквало и по-дълго. В
случая вещите на Я., които според свидетеля били дрехи, тоалетни
принадлежности, тениски, панталони, Закон за изпълнение на наказанията и
затворнически документи, били съхранявани повече от една година в хотела.
Изложените от този свидетел факти се съдържат и в показанията на свид.Г.-
камериерката, която е събрала багажа от стаята на ищеца. Същата описва вещите –
анцуг, тениски, бельо, чорапи, два стари телефона, малко транзисторче.
Потвръждава и безспорния факт, че сред вещите е намерила боеприпаси и пълнител,
за което незабавно уведомила администратора Г., който от своя страна
сигнализирал 04 РУП. И този свидетел
съобщава, че според правилата на хотела забравените вещи се съхраняват 1 месец,
като тези на ищеца първоначално били прибрани в багажното помещение за този
срок, а след това преместени в друго помещение, където престояли около две
години, докато мухлясали и били изхвърлени. Твърди, че в този период ищецът не
се е появил в хотела да потърси багажа си.
Представено е по делото писмо с изх.№
441000/22.03.2017 г. от ОД на МВР-Пловдив, изпратено в отговор на заявление на
ищеца ото 16.03.2017 г., с което е
поискал информация за местонахождението на вещите си. Съдържанието на отговора
е относно образувана преписка по сигнала от 08.05.2014 г.
Така
събраните по делото доказателствени средства не доказват изложените в исковата
молба на ищеца фактически твърдения, а напротив- ги опровергават.
На първо
място, както се посочи, остава неподкрепено от нито едно доказателство
твърдението на Я., че при напускането си на 07.04.2014 г. е уведомил
служителите на хотела за предстоящо отстъствие и намерение да се завърне след
два-три дни. Опровергават се и твърденията му, че няколко дни по-късно се върнал в града и отишъл в
хотела, където установил, че няма достъп до стаята си, както и че всичките му
лични вещи, принадлежности, пари и багаж липсват, тъй като е установено, че в
периода 10.04.2014 г.- 05.06.2015 г. / повече от година/ се е намирал в затвора
в гр.Враца за изтърпяване на наказание. Така установява се, че ищецът не се е
завърнал, защото е бил задържан за изтърпяване на наказанието си, стаята е била
освободена от служителите на 08.05.2014 г., когато са открити и боеприпасите, а
останалите вещи са били съхранявани според свидетелите почти две години. Следва
да се посочи, че съдът изцяло кредитира свидетелските показания, тъй като освен
че са основани на преки и непоследствени впечатления и са логични,
кореспондират с писмените доказателства по делото, имащи характер на официални
свидетелстващи документи.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд,
липсват нормативно установени правила, изискващи периодът, пред който местата
за настаняване са длъжни да съхраняват забравени вещи на гости, поради което
следва да се съблюдават общоприетите правила за поведение при съобразяване
нормите на добросъвестността при осъществяване на определена търговска
практика. В случая възприетият от ответника период от 1 месец за съхраняване на
вещите е напълно разумен и съответства на добрата търговска практика. Нещо
повече, установи се , че в разглеждания казус вещите са били съхранявани за
доста по- дълъг срок, през който ищцът е имал възможност да ги потърси. Единствените
данни за предприети от ищеца действия в тази насока се съдържат едва в отговора
на 04 РУП от 22.03.2017 г. по заявлението му от 16.03.2017 г., т.е., почти три
години след напускането на хотела. Твърденията за посещения на място и
отправяни претенции за връщане на вещите и за заплащане на изисквани от хотела
глоби остават недоказани.
Гореизложеното обосновава категоричния извод, че
липсва противоправно поведение на служител /-и/ на ответното дружество ,
посочено в исковата молба като незаконното задържане и невръщане на собствените
му вещи при поискване. Отсъствието на тази една от кумулативно изискващите се
предпоставки по чл.45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
по чл.49 ЗЗД на ответника налага от своя страна извод за недоказаност на
претенцията, а от там- и за нейната основателност, без да е необходимо да се
изследват наличието на останалите – вреди и причинно-следствена връзка с
деянието. В същия смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, които
настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща на осн.чл.272 ГПК.
Предвид
изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което атакуванато решение
ще се потвърди като законосъобразно и правилно.
При този
изход на делото на въззиваемата страна ще се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 800 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 260350/11.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 3925/2019 г. на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА И.Р.Я.
с ЕГН ********** да заплати на „Айбекс Риълти“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от
800 лв. разноски за възизвната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….
2……………...........