Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 22.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д.
Арнаудов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 102 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на ЕТ „Шони – 80 – Ш.И.“,
депозирана чрез адвокат Г.И.от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
17/18.02.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
355/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно
постановление № 27-0000911/28.11.2019г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр. Шумен, с което на ЕТ „Шони – 80 – Ш.И.“, ЕИК
*********, в качеството му на работодател, за нарушение по чл. 264 от КТ и на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1800 лв. като съдът я е намалил на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди,
че контролните органи са посочили неправилна дата за момент на извършване на
простъпката. Поддържа и становището, че деянието следва да бъде възприето за
„маловажно“ по смисъла на чл. 415в от КТ. Поради това се отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на процесното постановление, като вместо тях
касационният съд да определи санкционния размер воден от правилото на чл. 415в
от Кодекса. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат И..
Ответната
страна, Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмен отговор, с
който аргументира становище за законосъобразност на въззивния акт. Претендира
присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На
21.10.2019г. била инициирана проверка за спазване на трудовото законодателство
на ЕТ „Шони – 80 – Ш.И.“ в стопанисвания от него обект-гостилница „Шони“,
находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „Борис Спиров“ № 41. Същата продължила по
документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен на
30.10.2019г. В нея взели участие служители на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Шумен - свидетелят М.М./на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда"- гр. Шумен/ и свидетелят С.К./на длъжност „главен
инспектор" в същата дирекция/.
В
хода на контролната дейност от работодателя били изискани различни документи,
включително таблица за отчитане явяването/неявяването на работа за месец април
2019г. и ведомости за
заплати. След техния преглед били констатирани общо десет нарушения на
трудовото законодателство, част от които свързани с неизплатено в удвоен размер
трудово възнаграждение за работа през дните на официални празници - 27.04. и
28.04.2019г. на работника Ф.К.Х., която с трудов договор №09/05.02.2019г. била
назначена на длъжност „работник кухня“, при непълно работно време, с размер на
основно месечно трудово възнаграждение от 280.00 лева, с периодичност на
изплащане ежемесечно до 25-то число.
Съгласно
представената таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец
април 2019г., служителят полагал труд на 27.04. и 28.04.2019г. /Велика събота и
Великден/. Тези дни са обявени за официални празници. За месец април 2019г. на
работника било изплатено основното трудово възнаграждение в размер на 280 лева,
т.е. на Х. не бил изплатен с увеличение положеният от нея труд през посочените
дни. Увеличеното възнаграждение за положения труд в празнични дни е следвало да
бъде заплатено на работника до 27.05.2019г. /първият работен ден/. В даденото
писмено обяснение от 30.10.2019г. работодателят посочил, че дължимото трудово
възнаграждение за положен труд в празнични дни ще бъде заплатено през същия
месец.
Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол №ПР1934339, като във връзка с
констатираните нарушения на трудовото законодателство, включително и за
горепосоченото, контролните органи на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ предоставили
задължителни предписания. Срокът на изпълнение на предписанието относно
изплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение през дните на
официален празник - 27.04. и 28.04.2019г. бил до 29.11.2019г. Предписанието
било изпълнено от работодателя на 05.11.2019г.
Предвид
установеното при извършената проверка, на жалбоподателя бил съставен АУАН за
извършено нарушение по чл. 264 от КТ като жалбоподателят отказал да го подпише,
което било удостоверено с подпис на свидетел.
Въз
основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Районният съд обсъдил наведените от жалбоподателя доводи
за наличие на съществени процесуални опущения, като ги отхвърлил като
неоснователни, приемайки също, че контролните органи са посочили надлежната
дата, на която е била осъществена противоправната деятелност. Съдебният състав
достигнал и до решаващия извод за безспорната установеност на вмененото на
търговеца неизпълнение. Същото съдът счел, че не може да бъде възприето за
„маловажно“, независимо, че било отстранено след констатирането му, тъй като от
него са произлезли вредни последици за работника и това обстоятелство
препятства приложението на чл. 415в от КТ. При извършената проверка относно
наложената санкция, предходната инстанция приела, че тя следва да бъде
редуцирана до законовия ѝ минимум от 1500 лева, поради което изменила НП
съобразно приетото в мотивите си.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Правилно
районният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло
при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.
По безспорен начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на
задължението за работодателя да начисли и изплати допълнително трудово
възнаграждение за положения труд на официалните празнични дни /27.04.2019г. и
28.04.2019г./ през месец април 2019г. Видно от приложения трудов договор между
работника и търговеца, възнаграждението следва да бъде платено до 25-то число.
В случая санкционираното лице е следвало да изпълни това си задължение до
27.05.2019г., доколкото 25.05. и 26.05.2019г. са били почивни дни, поради което
закономерно проверяващите са счели, че неизпълнение на тази престация е налице
към следващия ден, а именно 28.05.2019г., която дата правилно е
индивидуализирана като момент на извършване на деятелността.
Касационната
инстанция възприема за правилен и законосъобразен и решаващия извод на районния
съд за неприложимост на чл. 415в от КТ спрямо процесното неизпълнение. Съгласно
ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., разпоредбата на чл.
415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в
хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква
обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава
възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на
констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на
нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Касационният
съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на касатора не е
малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност,
поради което не са осъществени предпоставките на привилигерования състав за
изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на същото след
установяването му, но от него са произлезли вреди за работника, както правилно
е прието от наказващият орган, а впоследствие и районният съд. Нарушението по
същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите –
правото да получат възнаграждение за положения от тях труд /в случая
допълнително възнаграждение за положен труд на официален празник/, нарушаването
на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение,
което е изплатено с няколкомесечно закъснение, което обосновава извода, че в
резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за
работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от
възнаграждението за труда си, което е било изплатено едва през ноември 2019г. и
то в резултат на дадените на дружеството предписания. Това обстоятелство
категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното
неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал.
1 от КТ, до какъвто законосъобразен извод е достигнал и районният съд.
Относно
претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът
съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./
в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение,
определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен разноски по делото в размер на 80
лева.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Велики
Преслав като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 17/18.02.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
355/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ЕТ
„Шони – 80 – Ш.И.“, ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.07.2020 г.