№ 84
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200638 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351 А – 60 от
15.01.2021 година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на М. Т. М. с
ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„Генерал Скобелев” № 10, вход „Б”,
етаж 5, ап.№ 30, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Ив. Ив., за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят М. Т. М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен и неправилен – били допуснати съществени
процесуални нарушения, бил съставен в противоречие с материалния закон и
не било извършено инкриминираното нарушение.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Т. М., се явява.
1
За него се явява адвокат Ив. Ив., който пледира за отмяна на обжалвания акт,
тъй като не било налице посоченото материалноправно основание за налагане
на административното нарушение, инкриминираното нарушение не било
доказано, не ставало ясно дали НП е издадено на базата на Постановлението
на Прокурора или на базата на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и било налице маловажен случай.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 02.01.2021 година свидетелите Д. Хр. Д. и Ал. М. Ал. (служители в
РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си
задължения около 14.15 часа в град Свиленград, област Хасково, на булевард
„България” № 185 в заведение за бързо хранене „Captain Food” извършват
проверка, при която установяват, че жалбоподателят няма поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго предпазно
средство, покриващо носа и устата. Проверката е извършена по време на
извънредната епидемична обстановка - Решение № 855 на Министерския
съвет от 25.11.2020 година за удължаване срока на обявената с Решение №
325 на Министерския съвет от 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12.06.2020
година, Решение № 418 на Министерския съвет от 25.06.2020 година,
2
Решение № 482 на Министерския съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525
на Министерския съвет от 30.07.2020 година, Решение № 609 на
Министерския съвет от 28.08.2020 година и Решение № 673 на Министерския
съвет от 25.09.2020 година.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Хр. Д. – Младши полицейски инспектор към РУ -
Свиленград при ОДМВР – Хасково съставя против жалбоподателя М. и в
негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 619579 и с входящ № 351 А
– 60, входиран на дата 08.01.2021 година. Това процесуално действие
извършва и с участието на свидетеля Ал. М. Ал.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, свързано
непоставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устатата в закрито
обществено място (търговски обект, достъпен за гражданите и предназначен
за обществено ползване), въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4
от ЗЗ с т. 7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото). А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, която вписва за нарушена. Отказът на жалбоподателя да
получи екземпляр от АУАН и да го подпише е удостоверен с подписа, трите
имена и адреса по местоработата на Илиан Веселинов Х..
За случая е изготвена Докладна записка.
Срещу Акта не постъпва Възражение в законоустановения 7-дневен срок.
Образувана е преписка с вх.№ 279/2021 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, за
престъпление по чл. 355 от НК. С Постановление от 15.01.2021 година,
Милена Славова - Прокурор в Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград, отказва да образува Досъдебно производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В
Постановлението е посочено, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна. Постановлението от дата 15.01.2021 година, ведно с
преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград на ОДМВР - Хасково по компетентност за вземане на
3
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М.М..
Сезиран с така съставения АУАН и с Постановлението на Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград за отказ да се
образува наказателно производство, след получаване на преписката,
Директорът на ОДМВР - Хасково, издава процесното НП № 351 А - 60 на
15.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и налага на
жалбоподателя М. административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 20.07.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора на ОДМВР – Хасково, вземайки предвид факта, че Д. Хр. Д. заема
длъжността Младши полицейски инспектор в РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково и служебно известното обстоятелство, че лицето, подписало НП –
Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му длъжността
„Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният е явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество по закон съгласно
чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
4
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица,
определени от Директорите на ОДМВР. Видно от т. 1 на Заповед с № 272з-
940/25.03.2020 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
полицейските органи от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 02.01.2021 година
актосъставителят Д. Хр. Д. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Д., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 09.07.2021 година), т.е. бил е длъжностно лице, определено от
Директора на ОДМВР - Хасково. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д.
безспорно се явява длъжностно, предвидено в ЗЗ, което има правомощията по
чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗЗ. Лицето, подписало НП – Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента
на издаването му длъжността „Директор на ОДМВР - Хасково” и деянието е
извършено в зоната на отговорност на ОДМВР – Хасково.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
Производството е от административнонаказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има
предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е. за безспорно
установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава,
че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от
НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че
от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
5
нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и
задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на
обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира за основателно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Ив. Ив., че не е
доказано извършването на нарушението от страна на М.М.. От показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. и А. не стана ясно нищо, тъй
като те не си спомнят за конкретния случай предвид изтъкнатия от тях факт,
че на същата дата са съставили около 10 – 15 на брой АУАН за идентични
нарушения. Ангажиращият административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя факт, с оглед на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, че не е поставил защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устатата в
закрито обществено място – заведение за бързо хранене, не може да се
приеме за безспорно доказан, а само за предположение като се изхожда от
това, че свидетелите не си спомнят нищо за конкретния случай. Съдът
съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно
нарушение в случая не може да почива на предположения. Преценявайки
представените по делото доказателства, настоящият Съдебен състав по свое
вътрешно убеждение, намира че те не водят до изводи, които са единствено
възможни, изключващи всички останали.
Предвид изложеното дотук, Съдебния състав намира, че вмененото на М.
Т. М. нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до
единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП,
обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай Съдът приема, че с издаването на НП АНО е нарушил разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като е наложил санкция на М. без да е установил по
безспорен начин извършеното нарушение.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
6
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа,
трите имена и адрес по месторабота на Илиан Веселинов Х..
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити
и минимално изискуемо съдържание. Съдът би приел, че е налице в НП
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Т.е. Съдът
би приел, че правилно е посочена нарушена законова разпоредба, като точно
и ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой подзаконов
нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е въведена.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, по която е квалифицирано нарушението
в НП съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде
направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов
нормативен акт), съдържаща описание на мерките. Ето защо в АУАН и в НП
изрично е посочено, че противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са
въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година. Фактът, че при
посочване на нарушената правна норма, наказващият орган не е изписал
конкретната хипотеза на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, не би довело до различни
правни изводи, тъй като изрично е посочено, че противоепидемичните мерки
по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ са въведени със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020
година и тъй като този подход не би засегнал правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Фактът, че
при посочване в НП на оправомощаващата го разпоредбата, наказващият
орган не я е изписал правилно, не би довел до различни правни изводи, тъй
като този подход не би засегнал правото на защита на наказания, предвид
изложеното по-горе.
7
Действително в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на свидетеля А., но
тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, както и че е
служител на МВР, би било налице пълно индивидуализиране на посоченото
лице и не би бил наличен проблем с неговата индивидуализация. От друга
страна констатираният пропуск не би представлявал съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било
налице. По същите съображения Съдът ни би приел, че посочването в НП, че
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е на
Районна прокуратура – Свиленград вместо вярното Районна прокуратура –
Хасково и тъй като ноторно известно е че считано от 01.01.2021 година
Районна прокуратура – Свиленград вече е Териториално отделение на
Районна прокуратура – Хасково.
Съдът би приел, че при издаването на Акта и НП са спазени
предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 (считано както от издаване на
АУАН, така и от датата на постановяване на Постановлението за отказ да се
образува наказателно производство) на чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдът не би
приел, че представлява съществено процесуално нарушение факта, че в НП е
посочено, че е издадено въз основа на Постановлението за отказ да се
образува наказателно производство и въз основа на съставения АУАН, тъй
като считано от който и да е от двата акта НП е издадено в срок, ето защо
наведеното от адвокат И. в тази насока възражение би било неоснователно.
Съдът би намерил, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе
bis in idem”. Действително видно от събраните по делото
доказателства, Административнонаказателната преписка (АНП) по описа на
ОДМВР - Хасково, образувана въз основа на АУАН с № 351 А - 60, е била
изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –
Свиленград, тъй като АНО е преценил, че се съдържат данни за извършено
8
престъпление по чл. 355 от НК, като в тази връзка е била образувана
прокурорска преписка с № 279/2021 година, като с Постановление от
15.01.2021 година е отказано да се образува наказателно производство. След
като е налице отказ да се образува наказателно производство, в случая не би
било налице едновременно ангажиране на наказателната и
административнонаказателната отговорност на лицето, за едно и също
деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на
отговорност или за административно нарушение, или за прес тъп ление, но не
и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност
следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това
положение би изключило и опасността от нарушение на правилото non bis in
idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи поради отсъствието на дублиращи се
процеси.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива.
Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно би била ангажирана и
административнонаказателна му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези
на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а
разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
9
епидемична обстановка по ал. 1. По делото е безспорно установено, че с
Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет в Република
България е била обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била
неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно
Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към
02.01.2021 година. Съдът би приел за установено, че на посочените време и
обществено място – град Свиленград, област Хасково, в заведение за бързо
хранене „Captain Food”, жалбоподателят не е изпълнил въведената от
Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, въведена с т. 7 на
Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година, която Заповед съгласно чл. 63, ал.
11 от ЗЗ е била публикувана на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването като общ административен акт. Следователно относимата
към казуса Заповед е била надлежно оповестена по предвидения от закона
начин, т.е. Съдът би приел, че посочената Заповед е породила правно
действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е
задължителна за адресатите, които са всички граждани, когато се намират в
закрити обществени места, каквото несъмнено е заведението за бързо хранене
съгласно т. 10 от цитираната Заповед. Ето защо наведеното от страна на
адвокат И. възражение, касаещо липсата на материалноправно основание за
издаване на процесното НП би било неоснователно.
Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление (в този смисъл
е Постановлението на Прокурор Милена Славова).
Деянието, извършено от М. Т. М. би било съставомерно и по
субективен признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл,
от тук би се разкрил и пряко целения резултат – настъпването на
общественоопасните последици – възможност за разпространение на COVID
- 19, съзнавайки естеството на въведената противоепидемична мярка, дадена
със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръко води постъпките си.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
10
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Обществените отношения,
които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими
и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
Съобразно изложените до тук правни съображения, не биха били налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би
приел преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона. Ето
защо наведеното в тази насока възражение от страна на адвокат И. в
пледоарията му пред настоящия Съдебен състав би било неоснователно.
Съдът би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай
АНО е наложил Глоба в минималния размер. Правна възможност за намаляне
размера на наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание
Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 351 А – 60 от 15.01.2021 година на Директора на
ОДМВР - Хасково, с което на М. Т. М. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.„Генерал Скобелев” № 10, вход „Б”, етаж 5, ап.№ 30, област Хасково, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание
11
„Глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12