Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ……06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 429 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 405381 от 10.05.2018г.,
постановено по гр. д. № 23552/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124
състав, е уважен предявеният от Б.Н.Ц.– прехвърлител
/наследодател на В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б.,
Я.Л.Я.и А.Л.Р./ срещу Н. Г. И. – приобретател, иск с
правно основание по чл.87, ал.3 ЗЗД и е развален договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка, обективиран
в нотариален акт № 34, том рег.№ 8126, дело № 276/2014 година по описа на
нотариус М.И., вписан в Службата по вписвания с вх.рег.№ 38350/01.08.2014
година, акт № 163, том XCII, дело N 229319, стр. 327807, с който е прехвърлен
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ Апартамент 30 /тридесет/, с
идентификатор 68134.4089.603.1.101, с предназначение жилище, апартамент, находящ се в гр.София, СО район "***********, с площ
от 38,45 /тридесет и осем кв. м. и четиридесет и пет кв.см./кв.метра, с
разпределение: дневна, столова с кухня – бокс и обслужващи помещения, при
граници на апартамента по документ за собственост: стълбище, ап. 31, фасада, ап.29,
а съгласно схема на АГКК: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатори 68134.4089.603.1.100,
68134.4089.603.1.95, 68134.4089.603.1.107, заедно със зимнично
помещение № 33, с площ от 2,55 /две цяло и петдесет и пет стотни/ кв.метра, при
граници по документ за собственост: коридор, улица, калкан и мазе № 32, ведно с
1,28% /едно цяло и двадесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата с идентификатор 68134.4089.603, поради неизпълнение от
страна на ответника Н. Г. И..
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Н. Г.
И., посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва
решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния
закон. Поддържа, че в доказателствена тежест на ищеца
по делото е да докаже, че кредиторът е изправен, че у него не е налице виновно
поведение, както и обратното, че длъжникът е изпаднал в забава, че неговото
поведение е виновно, както и че отказът за приемането на предоставените грижи е
вследствие на виновното поведение на длъжника. Сочи, че в хода на
производството не са ангажирани доказателства за вина от страна на длъжника,
свързана с изпълнението на договора, напротив – събраните в производството
доказателства, поотделно и в съвкупност, навеждат на извода, че отказът на
ищцата да приеме предоставената й издръжка е нейно волево действие, мотивирано
от въздействие на трети лица. Навеждат се доводи, че първостепенният съд е
формирал едностранно своите изводи въз основа на съдебна практика, без да
отчете спецификата на настоящия случай, а именно – налице ли е виновно
поведение от страна на кредитора при отказа му да приеме предоставените му грижи.
Поддържа, че след сключването на процесния договор и
с оглед поетите задължение по него, въззивникът –
ответник е изпълнявала стриктно поетите задължения, като е осигурявала на
ищцата нужните грижи – предоставяне на топла храна (сутрин, обед и вечер),
дневен тоалет, пране, къпане два пъти седмично, предоставяне на нужните
медицински грижи и закупуване на нужните лекарства. Излага, че след 10.10.2014г. ищцата е отказала да приема предложеното
изпълнение на договора, поради появата на братовчедка й К.Г., като се е поддала на внушенията на последната, доколкото била
възрастен, немощен и самотен човек. Счита, че депозираните в производството
свидетелски показания, ангажирани от свидетел на ищцовата
страна, не следва да бъдат кредитирани в производството, доколкото не почиват
върху лични възприятия, а преразкават обвинения на
ищцата, намерили отражение и в сигнали до прокуратурата. На следващо място
поддържа, че за периода от 12.03.2015г. до 20.03.2015г. от депозитния влог на
ищцата е изтеглена и прехвърлена по разплащателна сметка сумата от 6 000 лева,
с което разпореждане с лични средства ищцата сама се е поставила в неизпълнение
на договора и е виновна за неизпълнението му като кредитор, а опитът й
едностранно да измени поетото по договора за издръжка и гледане задължение от
такова в натура в парично задължение, е неправомерно и противоречащо на закона.
По изложените съображения моли съда да отмени решението и да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият – ищец К. Л. Г. - конституирана в хода на
процеса по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Б.Н.Ц., е депозирала
писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва
изцяло. Конкретно се поддържа, че наследодателката й
е страдала от сериозни заболявания, нуждаела се е от ежедневни грижи и парични
средства, които не е получавала от въззивницата.
Сочи, че дори и последната да е изпълнявала задълженията си за издръжка и
гледане, то същите са били частични и са продължили два месеца – до месец
октомври 2014г., след което и до смъртта на прехвърлителя
по договора, изпълнение на задълженията по същия не е било налице. Отделно от
това излага, че дори и в някакъв момент прехвърлителят
да е отказал да приеме грижи от приобретателя, за
последната е съществувала възможността да трансформира грижите в издръжка,
което също не е сторено. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
В законоустановения
срок не са депозирани отговори на въззивната жалба от
конституираните в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК ищци на мястото на
починалата Б.Н.Ц.– В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б., Я.Л.Я.и
А.Л.Р..
С определение на въззивния
съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното
качество на въззивници – ищци в хода на процеса на
мястото на починалия В.А.Г., неговите наследници по закон, а именно – А.В.А. и П.В.А..
С определение на въззивния
съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното
качество на въззивници – ищци в хода на процеса на
мястото на починалия А.Б.Г.,
неговите наследници по закон, а именно – С.А.К. и Д.А.Р..
С определение на въззивния
съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното
качество на въззивници – ищци в хода на процеса на
мястото на починалия М.Б.Н.,
неговите наследници по закон, а именно – В.М.Б. и Б.М.Б..
С определение на въззивния
съд от 28.05.2020г. и на основание чл.227 ГПК са конституирани в процесуалното
качество на въззивници – ищци в хода на процеса на
мястото на починалата Н.П.Г., нейните наследници по закон, а именно – З.Г.М. и М.Г.М..
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, като по отношение на
допустимостта му, намира следното:
От представеното
удостоверение за наследници на прехвърлителя Б.Н.Ц.,
починала на 04.01.2016 г., е видно, че нейни наследници по закон са В.А.Г., Н.П.Г.,
А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р.. Съгласно
ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху неговите наследници
преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и
гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител,
до размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът приема, че
ищците като наследници по закон на прехвърлителя по
договора за издръжка и гледане, имат право при смъртта на своя наследодател да
търсят разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно
неизпълнение, до размера на наследствената им квота. В този смисъл Решение №
937 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2008 г., IV г. о., ГК, Решение №
11 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2009 г., на IV г. о., ГК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка, в производството пред първоинстанционната инстанция на мястото на починалия ищец
– прехвърлител по процесния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Б.Н.Ц.,
са конституирани нейните наследници по закон – В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т.
Л. Н., Ц. Л. И., К. Л. Г., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р., а в производството пред въззивната съдебна инстанция и на основание чл.227 ГПК са
конституирани А.В.А. и П.В.А., на мястото на починалия хода на процеса В.А.Г.,
съгласно удостоверение за наследници изх.№ 0-09-79 от 24.01.2020г., С.А.К. и Д.А.Р.,
на мястото на починалия А.Б.Г., съгласно удостоверение за наследници изх.№
06-09-990 от 10.10.2018г.; В.М.Б. и Б.М.Б. на мястото
на починалия М.Б.Н., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 06-09-136 от
05.02.2020г.; З.Г.М. и М.Г.М. на мястото на починалата въззиваема
страна Н.П.Г., съгласно удостоверение за наследници изх.№ 12 от 07.02.2020г.
На първо място и
по отношение процесуалната легитимация на страните в производството следва да
бъде посочено, че когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът
следва да конституира нейните правоприемници, определени по правилата на ЗН. Наследяването
по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато
починалата страна е оставила общо завещание /чл. 16, ал. 1 ЗН/, като страна по
делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества
наследниците по закон. С определението на съда за конституиране на
правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а
само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ
процесуално правоприемство. Когато съдът не може да
прецени кои правни субекти се явяват процесуални правоприемници на починала
страна, допустимо е да конституира всички, но при постановяване на решението
следва да е изяснил кой е правоприемник на първоначалния ищец и именно по
отношение на него да се произнесе по иска, с който е бил сезиран. Спрямо
другите страни, конституирани като процесуални правоприемници на първоначалния
ищец, производството се прекратява.
В тази връзка
следва да бъде посочено, че наред с наследниците по закон, в производството е
конституирана и К. Л. Г., която се легитимира и със саморъчно завещание от
15.10.2015г. на Б.Н.Ц., видно от което последната завещава на братовчедка си К.
Л. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава и което би
придобила, в това число и апартамент № 30, находящ се
в гр.София, ж.к.“*******вх.1, за който води съдебно производство срещу Н.Т. и в
случай, че спечели делото, последното обявено с протокол от 02.06.2016г. на
нотариус В.П., рег.№ 206 при Нотариалната камара, район на действие СРС.
Завещанието от 15.10.2015г. не е оспорено от страните в производството като
неавтентично, а по форма същото отговаря на изискванията за валидност на чл.
25, ал. 1 ЗН, поради което и съдът намира, че конституираният в производството
универсален наследник измества наследниците по закон, респективно
производството спрямо последните следва да бъде прекратено, а първоинстанционният съдебен акт – обезсилен в съответната
част. Същото следва и по отношение конституирания наследник Ц. Л. И., по
отношение на която е налице и отказ от наследство, вписан в специалната книга
на съда под № 838/19.07.2016г. В конкретния случай и по отношение
горепосочените лица, с изключение на легитимиращата се с универсално завещание
от 15.10.2015г. К. Л. Г., не е налице активна материалноправна
легитимация по закон, оттам и процесуалноправна такава, поради което в тази
част исковете са недопустими, респективно и първоинстанционният
съдебен акт в частта, в която предявеният иск е бил уважен по отношение на
конституираните в производството наследници на Б.Н.Ц., а именно – В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н., Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б.,
Я.Л.Я.и А.Л.Р. следва да бъде обезсилено.
Доколкото
правоприемник на първоначалния ищец, съобразно неоспореното от страните
завещание е К. Л. Г., то именно по отношение на него съдът следва да се
произнесе по иска, с който е сезиран, респективно производството спрямо останалите
страни, конституирани като процесуални правоприемници на първоначалния ищец,
включително и пред въззивната инстанция, следва да се
прекрати.
На следващо място
и по отношение на правилността на атакувания съдебен акт и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Установено е по
делото, че на 01.08.2014 г. между Б.Н.Ц.от една страна, и ответника Н.Т.И., от
друга страна, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № 34, том III, рег. № 816, нот. дело №
276/2014 г. по описа на М.И., нотариус с рег. № 260 на НК с район на действие
РС София. Договорът е ненаименован, но по правилото
на чл. 9 ЗЗД от него е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Договорът е двустранен и възмезден, който се сключва с оглед личността на съконтрахентите. По него престацията
на едната страна е еднократна – прехвърляне на недвижим имот, а на другата
страна – за постоянно изпълнение, осигуряване на гледане и издръжка на прехвърлителя, докато е жив.
Безспорно по
делото е установено, че прехвърлителят Б.Н.Ц.е
изпълнила задължението си по процесния договор,
прехвърляйки правото на собственост върху процесния недвижим
имот на въззивника – ответник в производството. С
несъмненото установяване на това обстоятелство по делото, ищецът е изпълнил
задължението си за доказване, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съответно в тежест на ответника е било да установи по несъмнен начин, какво е
изпълнено по договора, респективно и възраженията на въззивника
в този аспект са неоснователни.
Установява се в
производството, че между страните е налице сключен алеаторен
договор, обективиран в представения и неоспорен Нотариален
акт № 34, том III, рег. № 816, нот. дело № 276/2014
г. по описа на М.И., нотариус с рег. № 260 на НК с район на действие РС София.
Налице е и волеизявление на съдоговорителите досежно конкретния обем на уговореното задължение –
постигнато е съгласие приобретателят да осигурява
цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя,
съответно да й осигури спокоен и нормален живот докато е жива. Релевантно при
преценката изпълнявани ли са поетите от ответника задължения е и
обстоятелството какъв е бил обичайният живот на Б.Н.Ц.– от значение е стандартът
на живот на прехвърлителя към момента на сключване на
договора и налице ли е промяна в нуждите й след този момент.
Не се спори по
делото, че при и непосредствено след сключване на договора, прехвърлителката
е била в лошо здравословно състояние, като същото се установява и от приетите
по делото писмени медицински документи, а именно – Епикриза
от Второ вътрешно отделение на „Първа многопрофилна
болница за активно лечение – София“ ЕАД, Експертно решение № 6924 от 11.11.2003г.на ТЕЛК към МБАЛ – София, Епикриза
от Клиника по нервни болести към Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Александровска“, Епикриза от Клиника по нервни болести към Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД,
Епикриза от Специализирана болница за активно лечение по
неврология и психиатрия „Свети Наум“, компютърна томография № 1323, фишове за
спешна медицинска помощ.
От представените
по делото в първоинстанционното производство Договор
за услуга от 23.03.2015г., Анкетна карта към договор за услуга „Подкрепа на
възрастни хора“ от фирма „К.“ ООД, фактура № ********** от 23.03.2015г. и
фискален бон се установява, че на 23.03.2015г. между Б.Н.Ц., в качеството й на
възложител, и „К. – 1“ ООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор за
услуга, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя да поеме при
условията на многократно повторение почасово гледане и обгрижване
на възложителя, изразяващи се в осигуряване на надзор, гледане, обгрижване и подпомагане през определен времеви интервал от
денонощието. Видно от Договора, възложителят дължи на изпълнителя сумата в
размер на 790,00 лева за периода от 12:00ч. до 16:00ч. от денонощието за всеки
ден в продължение на един месец от 23.03.2015г. до 23.04.2015г., като всеки
допълнително заработен час се заплаща по 6,60 лева.
Приложена е по
делото нотариална покана от Б.Н.Ц., чрез нотариус Ивайло Николов, рег.№ 040 в
Нотариалната камара, адресирана до Н.Т.И., посредством която ищцата поради
неполагане на грижи, изразяващи се в предоставяне на необходимите храна и
лекарства, е уведомила ответницата в производството, че й дължи месечна
издръжка, необходима за посрещане на месечните й разходи, а именно сумата от
630,00 лева месечно, от които – 500,00 лева за фирма за гледане на стари хора и
130,00 лева за социален патрондаж. Видно от
направеното нотариално удостоверяване, нотариалната покана е връчена лично на Н.Т.И.
на 01.04.2015г.
Представени са по
делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 02.06.2016г. на нотариус
В.П., рег.№ 206 при Нотариалната камара, район на действие СРС и саморъчно
завещание от 15.10.2015г. на Б.Н.Ц., видно от което последната завещава на
братовчедка си К. Л. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, което
притежава и което би придобила, в това число и апартамент № 30, находящ се в гр.София, ж.к.“*******вх.1, за който води
съдебно производство срещу Н.Т. и в случай, че спечели делото.
Прието е в
производството пред първостепенния съд съдебно удостоверение вх.№ 8013885/2016г. от 28.06.2016г. по
гр.дело № 35224/2016г. по описа на СРС, 84 състав, издадено в полза на Ц. Л. И.
в уверение на това, че същата се отказва от наследството на покойния си
наследодател Б.Н.Ц., починала на 04.01.2016г., който отказ от наследство е
вписан в специалната книга на съда под №
838/19.07.2016г.
По делото са
ангажирани гласни доказателствени материали посредством
разпит в съответното процесуално качество на Е.Т. И.. Свидетелят е изложил, че познава
както Б.Ц., така и Н.Т., като от последната знае за сключения договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и че същата е
ходила при Ц.да й помага, да почисти, да напазарува. Сочи, че лично е
осъществила среща с Б.Ц., на която прехвърлителката й
споделила, че Н.Т. й помагала, била добър човек, поради което и тя искала да й
помогне. Посочила е, че на тази среща Ц.била на легло, не се чувствала добре,
не виждала с едното око, боляло я глава, не можела да излиза от апартамента,
тъй като била възрастна и болна жена. От показанията на свидетеля се установява
още, че по данни на Н.Т. прехвърлителката ограничила
достъпа й до апартамента, но същата няма представа защо и как се е стигнало до
това положение между двете.
Съдът отказа да
постави в основата на доказателствените си изводи
показанията на свидетеляЕ.Т. И., доколкото същите не
изясняват фактите, стоящи в основата на конкретния казус. Свидетелят
концентрира разказа си около познанството си с Б.Ц. и Н.Т., като заявява, че не
знае защо и поради какви причини се е стигнало до влошаване на отношенията им.
По делото е
разпитана в процесуалното качество на свидетел и Г.Ц. Г. – сътрудник на зам.-
кмета по социални дейности и интеграция на хора с увреждания при Столична
община. От показанията на свидетеля се установява, че същата познава Б.Ц. от
края на 2014г., когато последната се е свързала с общината във връзка с
осигуряване на личен асистент. Свидетелят е посочил, че тъй като по това време
на годината социалните програми вече са били стартирали и било невъзможно
включването по програма за личен асистент, предложили услугата „социален патрондаж“, който Ц.отказала, тъй като имала нужда от лице,
което да ходи в къщата й и да й помага. Излага, че Б.Ц. продължила да се обажда
многократно, като започнала да споделя, че има само една братовчедка К., която
се грижи за нея, което не било достатъчно, както и че нейна съседка я завела
при нотариус да прехвърлят апартамента срещу задължение за издръжка и гледане,
но същата в един момент преустановила грижите, започнала да не се държи добре с
нея, извивала й ръцете, не викала линейка, когато Ц.имала нужда. Сочи, че
посъветвала Б.Ц. да се обърне към полицията, тъй като тя не била компетентна да
вземе отношение по този въпрос. Отделно от това е изложила, че тъй като в едно
от обажданията си Ц.звучала по – зле от обикновено, плачела и казвала, че
умира, същата заедно с колеги посетили дома й, където била братовчедка й К.,
която звъннала на бърза помощ и впоследствие Ц.била настанена в болница.
Излага, че при посещенията си в дома на Цветкова, последната не е била в добро
здравословно състояние, както и че не е засичала ответницата Т. и не я познава,
а знае за нея единствено от Б.Ц..
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Г.Ц. Г.. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени материали, съпоставката им с останалия
събран по делото доказателствен материал, ценен
поотделно и в съвкупност, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с
оставалите доказателства, обуслови крайния извод за тяхната достоверност.
Спорът във въззивното производство, както и в първоинстанционното
такова, се концентрира единствено относно обстоятелството дали въззивникът – ответник е изпълнил, респективно в какъв
обем, задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителката
по процесния алеаторен
договор от 01.08.2014г.
За да възникне
предявеното потестативно право с едностранно
волеизявление ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния
имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната
действителност да са проявени следните материални предпоставки /юридически
факти/: 1). наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост
върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2). приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото
договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е
незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл.
87, ал. 4 ЗЗД/ и 3). кредиторът да е оказал необходимото съдействие на длъжника
за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния
ненаименован договор.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника в производството е установяването
по несъмнен и категоричен начин изпълнението по договора, респективно в какъв
обем е същото. Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да докаже наличието на прехвърлителна сделка, при която същият е прехвърлил
правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи.
Ако приобретателят твърди, че се е освободил от
задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение (така Решение № 82 от
5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК), поради което и
всички доводи на въззивника в противоположния аспект
са неоснователни.
Длъжникът по
договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно
поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на
прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е
продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато,
а не епизодично /в този смисъл Решение № 6ЗЗ/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. №
944/2001 г., на ІІ г. о., ГК, Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
491/2008 г., на I г. о., ГК, Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009
г., на III г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Задължението е
неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение №
412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г. о., ГК; Решение №
95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г. о., ГК, постановени
по реда на чл. 290 ГПК/. Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят
от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не
са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (в този смисъл Решение №
343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение №
26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение №
70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).
Ако в договора
задължението на приобретателя е описано като
"издръжка и гледане", издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя
/без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (в този смисъл Решение
№ 20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. IV г. о. на ВКС).
Освен това
длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора
непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в
натура. Натуралната престация на приобретателя
включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за
здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя,
както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание и други. Обемът на
задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя,
тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителят
разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях. И това е така,
тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не
се подчинява на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс.
Противоположен извод би противоречал на възмездния характер на алеаторния договор и би се стигнало до това приобретателят да получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна, поради което и възраженията,
наведени във въззивната жалба, че прехвърлителят
е имал парични средства и сам се е поставил в невъзможност да се издържа чрез
тях, настоящата инстанция намира за неоснователни.
Договорът за
прехвърляне на процесния имот от ищеца на ответника
срещу поето насрещно непарично задължение – за гледане и издръжка, е действителен
и е породил целените от страните правни последици. При прехвърлянето на правото
на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен
договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да
извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото
нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения –
1). за гледане и 2). за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и
взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в
качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият
наследник, може да упражни възникналото в неговия патримониум
преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез
предявяване на конститутивен иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Действително, изпълнението
на задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна
на кредитора. Когато последният не оказва съдействие за изпълнение на
задължението, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и
издръжка в паричен еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по
установения ред на съответна сума. Неоказването на съдействие от страна на
кредитора обаче не освобождава длъжника от поетите с договора задължения.
Издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари.
Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари без да чака решение за трансформация (така Решение № 178 от 20.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1542/2011 г., III г. о., ГК).
При възражение за
неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът при иск за разваляне на
договора ще бъде изправна страна, ако е поискал трансформация на задължението
си в парична равностойност или е предоставил парично изпълнение. Трансформацията
на задължението в парично се предпоставя от
неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението за издръжка и гледане в натура. При отказ или
неоказано съдействие от кредитора, длъжникът, за да бъде изправна страна, е
длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Ако
кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари,
без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото
нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане
неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи
трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а
последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на
договора. По предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане поради
неизпълнение от приобретателя, в доказателствена
тежест на ответника – приобретател е да установи, че
изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане (Решение № 363 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
756/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 165 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
71/2009 г., III г. о., ГК).
В конкретиката на настоящото производство липсва спор между
страните, че за период около два месеца след сключването на договора за
прехвърляне на процесния имот срещу задължение за
издръжка и гледане, приобретателят – ответник е
изпълнявал задълженията си по договора, което обстоятелство се установява и от
приетите по делото доказателствени материали, след
което изпълнението е било преустановено. Настоящият съдебен състав намира, че
доколкото в съществен период от време, през който, съобразно своето тежко
здравословно състояние, прехвърлителят е имал нужда
от издръжка и грижи, а ответникът не е доказал да е осъществил изпълнение,
отговарящо по обем и качество на уговореното в процесния
договор, както и при липсата на твърдения от негова страна, а и липса на
представени в подкрепа на това доказателства, че същият е продължил
изпълнението в пари, поради неоказано съдействие от страна на прехвърлителя, е налице неизпълнение на договорното
задължение от ответника, като неизпълнението не е незначително по смисъла на
чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което и е възникнало потестативното
право на изправния кредитор с едностранно волеизявление – чрез предявяване на конститутивен иск, да развали процесния
двустранен договор.
По изложените
съображения, релевираните във въззивната
жалба доводи, съдът намира за изцяло неоснователни, поради което и депозираната
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
На основание чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата
страна – ищец К. Л. Г. следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
за въззивното производство, представляващи уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 700,00 лв. за въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие от 26.05.2020 г., видно от който уговорената сума е заплатена изцяло
и в брой при подписване на договора. Своевременно релевираното
възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото е
съизмеримо с минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатскоте възнаграждение № 1 от 2004г.
По тези съображения съдът,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 405381 от 10.05.2018г., постановено по гр. д. № 23552/2015
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от В.А.Г., Н.П.Г., А.Б.Г., М.Б.Н.,
Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б., Я.Л.Я.и А.Л.Р., конституирани в хода на процеса на
мястото на починала Б.Н.Ц.– прехвърлител, срещу Н. Г.
И. – приобретател, иск с правно основание по чл.87,
ал.3 ЗЗД и е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка, обективиран в нотариален акт № 34, том
рег.№ 8126, дело № 276/2014 година по описа на нотариус М.И., вписан в Службата
по вписвания с вх.рег.№ 38350/01.08.2014 година, акт № 163, том XCII, дело N
229319, стр. 327807, с който е прехвърлен САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
представляващ Апартамент 30 /тридесет/, с идентификатор 68134.4089.603.1.101, с
предназначение жилище, апартамент, находящ се в
гр.София, СО район "***********, с площ от 38,45 /тридесет и осем кв. м. и
четиридесет и пет кв.см./кв.метра, с разпределение: дневна, столова с
кухня-бокс и обслужващи помещения, при граници на апартамента по документ за
собственост: стълбище, ап. 31, фасада, ап.29, а съгласно схема на АГКК: на
същия етаж – самостоятелен обект с идентификатори 68134.4089.603.1.100,
68134.4089.603.1.95, 68134.4089.603.1.107, заедно със зимнично
помещение № 33, с площ от 2,55 /две цяло и петдесет и пет стотни/ кв.метра, при
граници по документ за собственост: коридор, улица, калкан и мазе № 32, ведно с
1,28% /едно цяло и двадесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата с идентификатор 68134.4089.603, поради неизпълнение от
страна на ответника Н. Г. И..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на Т. Л. Н., Ц. Л. И., К.Л.Б., Я.Л. Я., А.Л.Р., А.В.А. (конституиран
като страна във въззивното производство на основание
чл.227 ГПК на мястото на починалия В.А.Г.), П.В.А. (конституирана като страна
във въззивното производство на основание чл.227 ГПК
на мястото на починалия В.А.Г.), С.А.К. (конституирана като страна във въззивното
производство на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия А.Б.Г.), Д.А.Р.
(конституирана като страна във въззивното
производство на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия А.Б.Г.), В.М.Б. (конституирана като страна във въззивното производство на основание чл.227 ГПК на мястото
на починалия М.Б.Н.), Б.М.Б. (конституиран като страна във въззивното
производство на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия А.Б.Г.), З.Г.М. (конституирана като страна във въззивното производство на основание чл.227 ГПК на мястото
на починалата Н.П.Г.) и М.Г.М. (конституиран като страна във въззивното производство на основание чл.227 ГПК на мястото
на починалата Н.П.Г.), всички конституирани на основание чл. 227 от ГПК на
мястото на починалата първоначална ищца Б.Н.Ц..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 405381 от 10.05.2018г., постановено по гр. д. № 23552/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 124 състав, в останалата обжалвана част, в която е
уважен предявеният от К. Л. Г. (наследник на прехвърлителя
Б.Н.Ц.) срещу Н. Г. И. – приобретател, иск с правно основание по чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г.
И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
К. Л. Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението в частта, в която е прекратено производството по делото
в частта, с която се иска връщане на нотариален акт № 34, том рег.№ 8126, д.№ 276/2014г.
по описа на нотариус М.И., както и в частта, в която е предявен иск за осъждане
на ответника да заплати сумата в размер на 55 000 лева, като необжалвано е
влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.