Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-16 11.03.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти граждански въззивен
състав,
На двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова
гр.д. № 58 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Решение № 2514/05.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3160/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на „БИ ЕЙЧ ЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД сумата от 556,13
лв., представляваща неоснователно заплатена от него стойност на недоставена и
неползвана електроенергия в размер на 3898 kWh за периода 14.07.2017 г. –
12.10.2017 г., представляваща корекция на сметка, начислена служебно по партида
с кл. № **********, ИТН 4033144, по фактура № **********/06.03.2018 г., както и
сумата от 350 лв., представляваща направените разноски по делото. Въззивното
дружество счита, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Твърди, че е имало валидно правно основание, въз основа на което да
извърши корекцията на
сметката - чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ,
вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, като същата е извършена в
предвидените за това в ПИКЕЕ срокове. Твърди също така, че в чл. 28, ал. 2 от общите
му условия изрично е указан редът, по който крайният снабдител уведомява
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, поради
което е неправилен изводът на районния съд в обратния смисъл. На следващо място
в жалбата се твърди, че процесната сума е реално дължима от клиента, тъй като е
безспорно установена извършена нерегламентирана външна намеса върху електромера,
вследствие на която той е отчитал по-малко от реално консумираната ел. енергия.
Изложени са и други доводи в подкрепа на жалбата. Моли се обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и на
въззивното дружество да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.
С въззивната жалба, както и с допълнителна молба въззивното дружество е
направило възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за прекомерност на платеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава
минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител на въззивника, но с нарочна писмена молба е
заявено поддържане на жалбата, не са ангажирани нови доказателства.
При проверката, извършена на
осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и
допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение.
Въззиваемото дружество „БИ ЕЙЧ
ЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е подало отговор, в който твърди, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Твърди, че в случая не е било доказано виновно поведение на абоната, чрез което
той да е осуетил правилното отчитане на електрическата енергия, поради което
липсва основание за извършване на едностранна корекция на сметката му. Твърди
също така, че по делото не са представени общи условия на въззивното дружество,
които да съдържат правила за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция на сметка, т.е. не е доказано осъществяването на фактическия състав на
законосъобразната едностранна корекция на сметка. Посочено е също така, че към
момента на проверката на СТИ – 12.10.2017 г., е липсвал приложим материален
закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, тъй като към този момента чл. 47
от ПИКЕЕ е бил отменен. Изложени са и други доводи в подкрепа на твърдяната
неоснователност на въззивната жалба. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, както и на въззиваемото дружество
да бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на въззиваемата страна, който
поддържа отговора, не са ангажирани нови доказателства пред настоящата
инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявен от „БИ
ЕЙЧ ЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 556,13 лв., платена без основание от
ищеца на ответника, с която сума е била извършена корекция на сметката на ищеца
за периода от 14.07.2017 г. до 12.10.2017 г., съгласно фактура № **********/06.03.2018
г. Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесната сума, тъй като за
доставчика не e съществувало
законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена ел. енергия през изминал период; не е доказано начисленото количество
енергия да е било доставено и реално потребено от ищеца; не е бил спазен реда
за извършване на корекцията, тъй като потребителят или негов упълномощен
представител не са присъствали при отваряне на ел. таблото, нито при извършване
на проверка на СТИ, нито при съставяне на констативния протокол; въпросното СТИ
не е от одобрен тип, както и не му е правена нито първоначална, нито последваща
проверка; СТИ е собственост на ЕВН и именно това дружество има задължение да
осигури правилно и коректно функциониране на електромера; не е установен
периодът на неточно измерване на електромера и не е ясно защо корекцията е
извършена за период от 90 дни; липсват доказателства дали лицата, които са
извършили проверката, имат необходимата квалификация за това и за боравене с
еталонен уред.
Ответното
дружество е оспорило иска, като твърди, че в случая е бил установен
нерегламентиран достъп до вътрешността на СТИ, водещ до изменение в
техническата му схема, като е без значение за настоящия спор кой е извършителят
на деянието. Твърди също така, че е налице законово основание за извършване на
едностранна корекция на сметката на потребителя, като в случая е била спазена и
предвидената в ПИКЕЕ процедура за това.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е приел,
че в общите условия на ответното дружество не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, както и правила за измерване на
количеството електрическа енергия, поради което то няма законово основание да
коригира едностранно сметката на клиента, съответно сумата не е дължима. Поради
това и тъй като ищецът е платил тази сума, съдът е уважил предявения иск като основателен
и доказан.
При
извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд
установи, че решението е валидно и допустимо.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло
изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът е
цитирал Решение № 118/ 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, II т.о., но
същото няма отношение към настоящия казус, тъй като е постановено по повод на
спор, възникнал в отношенията между потребител на ел. енергия и друг краен
снабдител и при действието на други общи условия, а освен това с цитираното решение
е даден отговор на ирелевантен за настоящия спор въпрос, а именно дали крайният
снабдител на ел. енергия следва да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 2013
г., като е прието, че такова доказване не следва да бъде провеждано. В случая
обаче Бургаският районен съд не е мотивирал решението си с недоказана вина на
потребителя, а е отхвърлил иска на друго основание, като правилно и
законосъобразно е приел, позовавайки се и на Решение № 111/17.07.2015 г. по
т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о., че в настоящия казус не е изпълнено
условието в ОУ на доставчика на ел. енергия да е предвиден ред за уведомяване
на клиента и правила за измерване, включително и за неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване на корекция, поради
което ответното дружество не е имало законово основание да извърши едностранна
корекция на сметката на ищеца.
За пълнота следва да се посочи, че в чл.
28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС е предвидено уведомяването на клиента, но за вече
начислените му суми, т.е. това уведомяване следва извършването на едностранната
корекция на сметката на клиента, поради което същото не може да бъде приравнено
на изискуемото от закона предвиждане в общите условия на изричен ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Предвид горното, въззивният съд намира, че
начисляването на процесната сума е извършено в нарушение на закона, поради
което същата е недължима от ищеца. Поради това и тъй като той е платил тази
сума, то ответникът дължи нейното връщане. Ето защо постановеното от Бургаския
районен съд решение в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната
жалба, въззивното дружество следва да заплати на въззиваемото дружество
направените разноски в настоящото производство, които са в размер на 300 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. Същото е в предвидения в наредбата минимум,
поради което възражението на въззивника за неговата прекомерност е
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2514/05.12.2018
г., постановено по гр.д. № 3160/2018 г. по описа на PC-Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на „БИ ЕЙЧ ЕЛ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“ бл. 38, вх. 2,
ет. 6, ап. 33, сумата от 300,00 (триста) лв., представляваща
направените разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.