РЕШЕНИЕ
№ 23267
гр. ..., 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.а Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Ц.а Ал. Костова Гражданско дело №
20211110167580 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
150, вр с чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 215 КТ и чл.269, ал. 2 КТ.
Ищецът С. С. С. твърди, че от 17.02.2021 г. бил в трудови правоотношения с .../ на
основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, във вр с чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 70, ал. 1 КТ,
като заемал ...та „...“, от 31.05.2021 г. същият бил описан на ... „....“. На 19.08.2021 г.
трудовият договор на ищеца бил прекратен. Същият посочва, че съгласно сключения
трудов договор, мястото на работата му било в гр. ..., а работното му време е с
нормална продължителност от 40 часа седмично. Твърди, че за периода от 08.03.2021
до 09.03.2021 г., както и 21.04.2021 г. до 22.04.2021 г. е полагал извънреден труд, както
и че е полагал такъв в съботни дни, а именно на 13.03.2021г., 10.03.2021г., 27.03.2021г.,
03.04.2021г., 10.04.2021г., 17.04.2021г., 08.05.2021г., 22.05.2021г., 05.06.2021г.,
12.06.2021г., 19.06.2021г., 26.06.2021г., 03.07.2021г., 10.07.2021г., 24.07.2021г.,
31.07.2021г., 07.08.2021г., 14.08.2021г., които не са му заплатени и за които претендира
сумата от 7 600 лв. Ищецът твърди, че за периода от 09.03.2021г. до 21.04.2021 г. е бил
командирован в .... от ответника, без да е сключено необходимото допълнително
споразумение и без да са му изплатени командировъчни пари и квартирни пари. По
същия начин посочва, че не са му изплащани парични средства и не е било сключвано
с него допълнително споразумение и за командироването му в ..я от 21.04.2021 г. до
05.06.2021г., в .... от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г., ... от 05.07.2021 г. до 23.07. 2021 г.
Претендира изплащане на обезщетение в размер на 9 280 лева. Ищецът претендира и
заплащане на сумата от 230 лв., представляващи направени от него разходи за
закупуване на билети във връзка с престоя му в ... за времето от 23.07.2021 г. до
18.08.2021 г. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът .../ е подал отговор на
1
исковата молба, в който моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като изцяло
неоснователни. В подадения отговор ответникът посочва, че трудовият договор,
сключен с ищеца, е на основание чл. 121а от КТ и в този смисъл не се е налагало
сключването на допълнително споразумение с ищеца за командироването му,
доколкото и в самия трудов договор е посочено, че ищецът ще изпълнява своите
функции на територията на държави членки на ЕС/ЕИП и ..., както и изплащането на
дневни и квартирни пари, поради което намира искът за изплащане на обезщетение в
размер на 9 280 лв. за изцяло неоснователен. По отношение на претенцията на ищеца
за заплащане на положен от него извънреден труд, ответникът посочва, че същият не
се дължи, доколкото съботните дни са били определени за работни такива на ищеца, а
за почивни са му били определени други дни. По отношение на претенцията за
заплащане на извънреден труд от 08.03.2021 до 09.03.2021 г., както и за 15.03.2021 г. и
от 21.04.2021 г. до 22.04.2021 г. ответникът посочва, че е изплатил на ищеца
дължимите суми. Ответникът твърди, че относно искът за заплащане на дължими
пътни разходи в размер на 230 лв., същият е неоснователен, доколкото не са
представени по надлежния ред доказателства за извършването на тези разходи.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По отношение на иска по чл.150, вр с 128, т.2 КТ:
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение, полагането на твърдяния извънреден
труд, както и претендирания размер на допълнително възнаграждение в тази връзка.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил положения извънреден труд.
В чл. 143, ал. 1 КТ е дадена легална дефиниция на понятието за "извънреден
труд", а именно това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 262, ал. 1
КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не по – малко от 50 на сто за работа през работните
дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на
официалните празници.
По делото е безспорно установено обстоятелството, че между ищеца С. С. С. и
ответното дружество е било налице валидно трудово правоотношение, което
произтича от сключения между страните при условията на чл.68, ал.1, т. 2 КТ трудов
договор № 110 от 17.02.2021 г. Видно от приложения по делото трудов договор,
работодателят изплаща в случай на извънреден труд или труд, полаган на национален
празник, допълнително възнаграждение, чиято часова ставка се съобразява с
минималното възнаграждение на приемащата държава, в което се предоставя услугата
от служителя.
В раздел VI, т. 6. 1. от трудовия договор е регламентирано работното време на
служителя, като е посочено, че същото е с нормална продължителност 40 часа
седмично или съобразно нормалната продължителност на работното време в
приемащата държава.
По делото е представен график, видно от който ищецът е полагал труд по 40 часа
2
седмично, като на същия са били определени и два почивни дни през работната
седмица. Относно изготвянето на графиците за работа и предоставянето на почивни
дни, а именно обстоятелството, че ищецът е полагал труд в събота, като му е бил
определен друг почивен ден през седмицата, съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетелката ..., които намира за добросъвестно депозирани, пълни,
логични и подкрепени от останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на
свидетелката .., която заявява, че ако се падне да работят в събота, задължително има
един почивен ден през седмицата. От всички събрани по делото доказателства се
установява, че организацията на работата в дружеството-ответник е била именно
такава, че ако се полага труд в събота, то съответният работник/служител почива друг
ден през седмицата.
Същото обстоятелство се потвърждава и от изготвената и приета по делото
съдебно - техническа експертиза, съставена въз основа на присъствените листове в
системата на ответника за м. 03. 2021 г. до м. 08. 2021 г. Съдът намира, че
заключението на вещото лице се явява обективно, компетентно изготвено и
отговарящо в пълнота на поставените му въпроси, поради което го кредитира изцяло с
доверие. Видно от същото, всички посочени от ищеца съботни дни са били
предвидени като работни за него по график, а за почивни са били определени други
дни от седмицата, респективно на работника са били осигурени по два почивни дни
седмично, съгласно установеното между страните работно време. Предвид това
съботните дни, за които се претендира заплащане, не се явяват извънреден труд по
смисъла на чл. 143 КТ и претенцията в тази насока се явява неоснователна.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд на дата
15.03.2021 г. като национален празник на ...., съдът намира същата отново за
неоснователна. Видно от събраните по делото гласни доказателства, в това число и
показанията на свидетелите ... и ..., които съдът кредитира с доверие, действително
ищецът е бил командирован на 15.03.2021 г. в .... , както и е полагал извънреден труд
по това време. Претенцията на ищеца обаче за заплащане на положения от него
извънреден труд се явява погасена чрез добросъвестното плащане от ответника. По
делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, видно от която на С. С. С. за м.
март 2021 г. е била изплатена сумата от 181,82 лв., която се явява дължимата му за
положения от него извънреден труд.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд положен от него
на дата 21.04-22.04.2021 г., съдът намира същата за неоснователна, доколкото е
погасена чрез плащане от страна на ответника. Безспорно установено е
обстоятелството, че ищецът е бил командирован в ... в посочения период, като същото
се потвърждава и от показанията на свидетеля ..., на които съдът се довери изцяло.
Установено се явява и обстоятелството, че ищецът е полагал извънреден труд в
посочения период, което не се оспорва и от ответника в подадения от него отговор на
искова молба. Видно обаче от приложените по делото писмени доказателства и
изготвената съдебно- счетоводна експертиза, възнаграждението на ищеца в размер на
190,48 лв. за положения от него 8 часов извънреден труд е било изплатено на същия
през месец 09.2021 г.
По направеното възражение, че системата, в която е бил въвеждан извънредния
труд на служителите на ответното дружество, би могла да бъде манипулирана, съдът
намира, че същото се явява изцяло голословно твърдение, доколкото по делото не бяха
събрани доказателства за некоректно попълване на данните в нея. Твърденията на
3
свидетелите, разпитани в съдебно заседание, че всеки би могъл да коригира
въведените в системата часове, се явяват неподкрепени от нито едно друго събрано по
делото доказателство.
От изложеното следва, че заявените с исковата молба претенции за
възнаграждение за положен извънреден труд за работа в съботни дни, официални
празници и извън установеното работно време следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 215 КТ:
Съгласно сключения между страните договор ищецът е заемал ...та „....“, като
било упоменато, че ищецът ще полага своя труд в предприятието - работодател при
условията на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. "а" КТ и съобразно регламентацията на Директива
(ЕС) 2018/957. Съдът намира, че процесното командироване попада в обхвата на чл.
121а и Директива 96/71/ЕО, тъй като .../ – дружество, установено в държава – членка, в
рамките на транснационалното предлагане на услуги, е командировало ищеца в други
държави – членки на Европейския съюз – чл. 1, § 1 от Директива 96/71/ЕО.
Предвид изложеното, командироването на ищеца се е осъществило при условията
на чл. 121а КТ, при което конкретните условия на командироването следва да се
уговарят между страните, а не се дължат по силата на КТ и Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. При тези случаи работодателят дължи
осигуряване на минималните условия на труд, които са приложими в държавата, в
която се полага труда. В този смисъл няма основание за начисляване на дневни пари,
без същото да е уговорено изрично между страните.
В случая с трудовия договор страните не са уговорили плащане на суми като
дневни командировъчни, а напротив, съгласно чл. 5. 3 от същия на служителя не се
заплащат командировъчни на дневна база, не се възстановяват лични пътни разходи и
разходи, които по естеството си са извън обсега на извършваната от служителя работа,
поради което и основание за плащане на такива по делото не е установено.
Във връзка с твърденията на ищеца за липса на допълнително писмено
споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на
командироването, съдът намира, че същото е ирелевантно относно претенцията на
ищеца, но и че също така сключването на такова споразумение не се дължи.
Необходимостта от сключване на споразумение се обуславя от обстоятелството, че при
командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е
допустимо да се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, и по-
специално - характерът на работа. Видно от приложения по делото трудов договор,
страните са се споразумели изначално ищецът да осъществява своите задължения в
страни членки на ЕС/ ЕИП и ..., като при пътуванията на последния до тези страни не е
било променяно естеството на работата, която същият е осъществявал, а напротив,
ищецът е изпълнявал задълженията си, вменени му по силата на сключения трудов
договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 215 КТ за
заплащане на обезщетение за дневни и квартирни пари на ищеца следва да бъде
отхвърлен като неоснователен такъв.
По иска с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 269, ал. 2 КТ допълнителни трудови възнаграждения или част от тях
могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор.
4
Ищецът претендира заплащане на пътни разходи в размер на 230 лв. във връзка
със закупуване на билети при пътуването си до .... Съгласно чл. 5. 4 от трудовия
договор разходите, направени от служителя във връзка с изпълнение на служебните
задължения, се предявяват към работодателя в писмен вид, съпътстващи
удостоверителни документи и след предварително одобрение от прекия ръководител.
По делото липсват доказателства за предявяването на направените разходи по
надлежния ред от ищеца и в този смисъл същите не се дължат от ответника, поради
което предявеният иск се явява неоснователен такъв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Ответникът претендира разноски в размер на 5 904,52 лв., включващи
адвокатско възнаграждение, разходи за извършен превод на документи и заплатен
депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира
за основателно. Съдът като взе предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид положените
процесуални усилия в производството от процесуалния представител на ответника,
справедливото адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от 1950 лв. без ДДС
или 2340 лв. с ДДС.
Ето защо, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 3644,40 лв.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
Предвид изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК,
разноските за държавна такса и за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза следва да
останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. С., ЕГН ...., срещу .../, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ..., район ..., осъдителни искове с правно основание чл. 150
КТ за заплащане на сумата от 7 600 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 08.03.2021 г. до 18.08.2021 г., с правно основание чл. 215
КТ за заплащане на сумата от 9280 лв., представляваща обезщетение при
командировка за периода от 08.03.2021 г. до 18.08.2021 г. и иск с правно основание чл.
269, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 230 лв. за извършени пътни разходи за времето
от 23.07.2021 г. до 18.08.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. С., ЕГН ...., да заплати на .../,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., район ..., сумата от 3644,40 лв. –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6