№ 1132
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ на Р. В. Ф. срещу Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2252/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в
срок до 18.11.2018г., произтичащо от сключено между страните Споразумение от
05.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и на
основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност от него
срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над
899.32 лева до 5129.32 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди в жилището
на ищеца с идентификатор 10135.2554.119.1.1, находящ се в *** и на 50 % ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 10135.2554.1, вследствие извършени некачествени и
недовършени СМР в таванското помещение на ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи са в смисъл, че правилно в
1
решението съдът е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение, в което е уговорена валидна неустоечна клауза, която не е прекомерна.
Уговорката за заплащане на неустойка се съдържа в Протокола от ОС от 28.07.2017г., а
срокът за изпълнение е удължен до 18.11.2018г. със Споразумение от 05.10.2018г.
Неправилно обаче съдът е приел, че е налице поведение на ищеца, съставляващо забава на
кредитора – в случая не е налице неприемане на работата, нито неоказване на необходимото
съдействие на длъжника. В случая строително – ремонтните дейности в таванското
помещение се извършвали изцяло от ответника, който е възложител на строежа съгласно
издаденото му разрешение за строеж, поради което не е било необходимо оказване на
съдействие от страна на ищеца. Работата по строежа действително е била спряна по
предписание на служители на общината поради допуснати нарушения при извършването,
отговорността за които не може да се вмени на ищеца. Забавянето на строежа не се дължи на
поведение на ищеца, а е пряка последица от некачествено извършения ремонт, допуснати
нарушения на строителни правила довели до отказ от надзор над обекта от страна на автора
на проекта, за което отговорност носи именно ответника. Към настоящия момент ремонтът
на сградата все още не е довършен и за обекта няма Акт обр. 16, а по делото липсват данни
това забавяне да се дължи на поведение на ищеца. В този смисъл е налице виновно
неизпълнение, а предявеният иск е основателен.
По евентуалния иск от друга страна е установен фактическият състав на
непозволеното увреждане. Размерът на присъденото обезщетение обаче не обхваща вредите
нанесени на общите части на сградата, възлизащи съгласно заключение на СТЕ на 4230 лв.
Не е установено по делото, че същите са били отстранени от ответника, поради което
обезщетението следва да се присъди в пълен предявен размер. С оглед изложеното отправя
И.не за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на положително
решение по главния иск, а в условията на евентуалност – за уважаване на втория иск до
сумата от 5129.32 лв.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
2/ жалба на Б. Д. Б. срещу Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2242/2019г.
по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 45 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на Р. В. Ф. с ЕГН ********** сумата от 899.32 лева,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в повреди на
собствения му имот, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2554.119.1.1, находящ
се в ***, причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни
работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното плащане на
задължението, както и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Р. В. Ф. с ЕГН ********** насрещен иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 101.93 лева, представляваща припадаща
се стойност на направените от ищеца разходи в периода от м. 09.2018 г. до 01.04.2019г. за
2
обновяване на покрива на сградата, находяща се в *** представляващ обща част,
съразмерно с притежаваната от ответника част от 26.5788 % ид.ч. от общите части на
сградата в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на решението до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на решението,
постановяване в противоречие с доказателствата по делото и при съществено нарушение на
процесуални правила. Съдържа доводи, че решението по И. с правно основание чл. 45 от
ЗЗД е необосновано с оглед безспорно установените по делото факти, че вследствие
подадените от ищеца множество сигнали и жалби до различни институции няколко дни след
подписване на споразумението между страните от 05.10.2018г., работата по обекта е
спирана, което от своя страна довело до забава завършването на сградата. Именно тези
факти са обосновали изводите на съда при отхвърляне на И. по чл. 92 от ЗЗД, но същите не
са отчетени при анализа на доказателствата по И. по чл. 45 от ЗЗД. Същевременно е
установено, че в периода 04.10.2018г. до 10.01.2019г. не е имало превалявания, които да
доведат до наводнения в сградата, още по-малко такива, които да причинят вреди от покрива
на триетажната сграда до първия етаж и обекта на ищеца. По делото са събрани
доказателства за това, че по време на ремонта на таванския етаж, така и след завършването
му на 15.02.2019г. и към момента ищецът прави ремонт на жилището си. Съдът обосновал
изводите си за причинно-следствена връзка между ремонта на покрива и вредите по
жилището на ищеца със заключението на повторната СТЕ, въпреки че по делото липсват
доказателства за състоянието на жилището преди ремонта, а за част от щетите по
стълбището е приел, че са били налични преди започване на ремонта като резултат от
течащия покрив на сградата. Така формираните правни изводи са вътрешно противоречиви.
По насрещния иск и при правната му квалификация съдът не е съобразил взетото
решение на ОС на ЕС от 2017г., нито принципното положение, че всеки етажен собственик
участва в разноските за общите части съобразно дела му. Въпреки това приел, че такива на
ищеца не се следват, защото не е била налице неотложна нужда от спешен ремонт на
покрива. Установено е по делото, че сградата преди ремонта от Б. е била почти незавършена,
а покривът – в крайно лошо състояние, протекъл с изгнили и провиснали греди, с начупени
цигли и улуци, което довело до течове в сградата. Изрично в решението е прието, че по
източния калкан на сградата поради лошото качество на строителството и неотстранена фуга
между калкана на съседната сграда е имало продължителен теч. Най-засегнат от покрива е
етажът, разположен под него /този на Б.и/, но това не променя неотложността от ремонт и
подмяна в случая. Дори обаче да не е налице неотложен характер, то съгласно чл. 41 от ЗС
всеки собственик следва да участва в разноските съразмерно на дела си в съсобствеността,
отношенията между страните с оглед предварително даденото съгласие следва да се уредят
по реда на чл. 62 от ЗЗД. В тази връзка обстоятелството, че Б. се е съгласил да поеме част от
разходите не означава, че всички общи части са за негова сметка, а обстоятелството, че е
действал и в свой интерес не освобождава останалите собственици от задължението им за
участие в общите разходи. Отправил И.не в тази връзка за постановяване на решение, с
3
което да се отмени обжалваното, като евентуалният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД да
се отхвърли, а предявеният насрещен такъв – се уважи в цялост.
В отговор на жалбата Р.Ф. оспорва доводите в нея. Излага други, съобразно които
строителните дейности на таванския етаж са предприети от въззивника във връзка с
инвестиционните му намерения – обособяване на две тавански стаи и два склада в цял нов
етаж, състоящ се от два етажа, поради което не дължи исковата сума, в качеството му на
съсобственик. Отделно навел довод, че размерът на обогатяването не е доказан, като
самостоятелно основание за отхвърляне на И.. Отправил И.не решението в обжалваните част
да се потвърдИ.то правилно и законосъобразно.
С Определение от 14.05.2021г. ВОС е обявил на страните, че правната квалификация
на предявения от Б.Б. срещу Р.Ф. насрещен иск е чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Р. В. Ф. срещу Б. Д. Б.
съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на осъдителен
иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 10000 лева, представляваща неустойка, уговорена в сключено между страните
Споразумение от 05.10.2018г. като обезщетение за неизпълнение на задължението на
ответника за приключване на строително – ремонтни дейности на таванското помещение в
жилищна сграда, находяща се в *** в срок до 18.11.2018г., а в условията на евентуалност –
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати същата сума, като обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под
формата на повреди по собственото му жилище, разположено на първи етаж на сградата и
по общите части на сградата, от които притежава 50% ид.ч., причинени вследствие на
некачествените и недовършени СМР в таванското помещение на ответника, ведно със
законна лихва върху сумата.
Фактическите твърдения, на които е основан И. са в следния смисъл: ищецът е
собственик на жилище – апартамент, находящ се в жилищната сграда, в режим на етажна
собственост, в *** с ид. 10135.2554.119.1.1, както и на 50% ид.ч. от общите части на
сградата, в която е разположен обекта му. Правото на собственост е придобил на основание
Постановление за възлагане от 11.01.2017г. на ЧСИ С.Д., вписано в СВп на 16.02.2017г.
Ответникът е собственик на таванско помещение в същата жилищна сграда и трайно не
полага грижи за поддръжката на обекта си. Лошото стопанисване на помещението, което
обитава довело до нанасяне на значителни поражения по общите части на сградата, както и
4
на самостоятелните обекти в нея. С решение на ОС на ЕС, проведено на 28.07.2017г. е
възложено на Б.Б. да извърши ремонт и реконструкция на тавански жилищен етаж за своя
сметка в срок до 20.11.2017г. Поради неспазване на последния срок, на 05.10.2018г. между
ищеца и ответника е сключено Споразумение, в което уговорили удължаване на срока за
изпълнение и приключване на СМР в жилищната сграда до 18.11.2018г. Съгласно т. 1 от
Споразумението при неспазване на уговорения срок за изпълнение и за завършване на
строежа, ответникът се задължил да заплати на ищеца неустойка в исковия размер.
Неизпълнението – неприключването на СМР в уговорения срок е установено от комисия, в
състав от трима членове с протокол от 03.12.2018г. Неустойката е уговорена като
обезщетение за материалните щети в жилището на ищеца, както и в общите части на
жилищната сграда настъпили вследствие несвоевременното изпълнение на ремонтните
работи.
В условията на евентуалност, с оглед нанесените вследствие некачествените и
незавършени СМР на таванското помещение материални щети по жилището на ищеца и по
общите части на сградата, то исковата сума се дължИ.то обезщетение за имуществени вреди
под формата на средства, труд и време за необходимия ремонт на жилището му и за
привеждането му в състоянието, в което се е намирало същото преди започване на ремонта
на таванския етаж. Цената и видовете необходим ремонт са описани подробно по вид и цена
в 9 точки в исковата молба /л. 3 и 4/.
Отправил И.не поради всичко изложено за положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба ответникът оспорил исковете по основание и размер.
Оспорването обосновал с доводи, че като акцесорно задължение, неустойката предполага
наличието на главно задължение. В случая Споразумението от 05.10.2018г. не урежда
главно задължение между страните, а урежда единствено неустойката. Основанието за
подписване на споразумението от друга страна е препращане към решение на ОС на ЕС от
28.07.2017г. Решението на ОС обективира съгласие на мнозинството за цялостна подмяна на
покрива, която да се извърши единствено от Б.Б., след ремонта на неговия трети, тавански
етаж на сградата, по одобрени инвестиционни проекти за негова сметка. Т.е. в случая не е
налице насрещно главно задължение, което да е обезпечено с акцесорно задължение за
неустойка. Ето защо счита, че в случая не е налице уговорка за неустойка; ищецът няма
качеството кредитор, а ответникът – качеството длъжник, поради което споразумението е
нищожно. Извън соченото, възразил, че в случая не е налице виновно неизпълнение от
негова страна. Въз основа на решението на ОСЕС на Б. е възложено сам да изгради нов
покрив на сградата в срок до 20.11.2017г. и след получаване на разрешение от Община
Приморски – Варна. След подготовката на инвестиционен проект и внасянето му за
одобрение, разрешението за строеж е издадено на 11.04.2018г. – много след определения в
решението краен срок. След подписване на споразумението от 05.10.2018г. последвали
редица действия, осуетили срочното завършване на строежа в допълнителния срок по вина
на кредитора. След уговаряне на неустойката, ищецът подал многобройни жалби до всички
5
държавни институции имащи отношение към строителството, с цел да препятства
своевременното завършване на строителството на сградата. Вследствие на подадените от
него жалби строителството е спирано 15-16 пъти. Така строителството в груб строеж с Обр.
14 завършва едва през януари 2019г., а новият покрив на сградата е завършен на 15.02.2019г.
В този смисъл дори и да се приеме неизпълнение, то се дължи и на обстоятелства, за които
кредиторът е отговорен. Релевирал евентуално възражение за прекомерност на неустойката.
Оспорил по основание и предявения в условията на евентуалност иск с твърдения, че
покривът на сградата бил прогнил с огромни течове много преди ищецът да закупи
апартамента, което наложило подмяна на целия покрив. Оспорил наличието на твърдяните
вреди, пряката връзка между тях и ремонта на третия етаж и покрива на сградата, а И.нията
за подмяна на входна врата на възраст 35 години и изграждането на коминно тяло определил
като житейски несъстоятелни и прекомерни по размер. По претенцията за вреди по общите
части – посочил, че притежаваната от ищеца ид.ч. от ОЧ на сградата е 26.5788%, а
твърдяните вреди не са настъпили в пряка връзка от ремонта и реконструкцията на сградата.
Отправил И.не за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК предявил срещу Р. В. Ф. осъдителен иск с правно
основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС за осъждане на ответника да му заплати сумата от
10101.93 лева, съобразно допуснато изменение на И., представляваща припадащата му се
част, съобразно притежаваните идеални части от ОЧС от 26.5788%, от направените разходи
за обновяване на покрива на сградата, представляваща обща част, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане на решението в законна сила.
Насрещната искова молба е основана на твърдения, че страните са собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, находяща се в ***. Сградата е била
построена през 1978г. от К. и В. Д.. С решение на ОСЕС от 28.07.2017г. поради спешна
нужда от ремонт на покрива на сградата е прието да се извърши цялостна подмяна на
покрива на сградата. В изпълнение на същото, ищецът със свои средства изготвил
инвестиционен проект; на 11.04.2018г. получил Разрешение за строеж № 51 от Район
„Приморски“; започнал СМР, като на 15.02.2019г. получил акт Обр. 14 за приемане на
конструкцията на строежа. Ищецът подменил целия покрив на сградата. За целта извършил
и финансирал СМР описани подробно по вид, количество, стойност на труд и материали в
табличен вид в ИМ /л. 169-170/. Цената на всички възлиза общо на 38 008.87 лв., от които
съобразно притежаваната ид.ч. от ОЧ на сградата ответникът следва да понесе исковата
сума. Отправил И.не поради това за положително произнасяне по делото.
В отговор на насрещния иск Р.Ф. оспорил същия по основание. Възразил, че в случая
съществуващият покрив на сградата бил премахнат изцяло, вместо да бъде ремонтиран при
липса на обективна необходимост от премахване, като единствена причина за
отстраняването е извършване на надстройка на таванския етаж и задоволяване на лични на
ищеца строителни потребности. Обикновеният ремонт на покрива не налага цялостен
6
демонтаж на същия и извършване на описаните СМР. Оспорил твърдението за наличие на
спешна и неотложна нужда от ремонт на покрива. Такъв ремонт не е бил и необходим, а е
предприет единствено за задоволяване на инвестиционни намерения на ищеца.
Понастоящем таванското помещение е преобразувано в два самостоятелни обекта в сградата
с д. 10135.2554.119.1.5 и ид. 6, с предназначение жилище, апартамент. Именно с цел
надстройка на таванския етаж ответникът предприел действия по разрушаване на покрива
на сградата. Ето защо целта на СРД не е била поправка на покрив, нуждаещ се от ремонт, а
осъществяване на цялостно преустройство на тавански етаж, в т.ч. изграждане на по-високи
стени на таванския етаж, в резултат от което е променено предназначението на
притежаваните от ответника тавански стаи в два самостоятелни апартамента. Това е
причината в решението на ОСЕС да се приеме, че разходите на покрива в по-голямата част
се поемат от собственика на таванския етаж, защото другите собственици му разрешават
надстройката безвъзмездно. В този смисъл претенцията за припадащата се част от разходите
за ремонт, от който ищецът се е обогатил противоречи на принципа в правото „Комуто
ползите, нему и вредите“. Оспорил също действителното извършване на твърдяните СРД,
както и да са сторени разходите в претендирания размер. Отправил И.не предявеният
насрещен иск да се отхвърлИ.то неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от писмените документи за собственост се установява,
че на основание сделки от 14.12.2004г. и от 11.10.2006г., Б.Б. придобил правото на
собственост на тавански етаж от жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от:
таванска стая с площ от 10.25 кв.м., таванско складово помещение от 14 кв.м., таванско
подпокривно пространство от 19.76 кв.м., таванска стая № 2, таванско складово помещение
№ 2 с площ от 12.34 кв.м. и таванско подпокривно пространство с площ от 11.15 кв.м.
Р.Ф. от своя страна придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в
същата сграда с ид. 10135.2554.119.1.1 на основание постановление за възлагане, влязло в
сила на 08.02.2017г. на ЧСИ С.Д..
С Решение на ОС по Протокол от 28.07.2017г. собствениците в ЕС, находяща се в ***
приели ремонта и надстройката на таванския етаж, собственост на Б.Б. да се изгради по
плана на сградата, без странични изменения въз основа на разрешение от Община
Приморски /т. 2/. След изграждане на надстройката на таванския етаж в определения срок,
следва цялостна смяна на покрива без промяна по плана на сградата. Разходите по покрива
в по-голямата част се поемат от собственика на таванския етаж Б.Б., защото другите
собственици на сградата му разрешават надстройката на собствения му тавански етаж
безвъзмездно /т. 3/. Цялостното възстановяване на сградата следва да се извърши в срок до
20.11.2017г. Ако срока не бъде спазен Б.Б. ще трябва да заплати неустойка на собствениците
Р.Ф., И. и И. С. и др. Ползването на подпокривното пространство /каратаван/ се извършва от
7
всички собственици в сградата /т. 4/.
От Списък на собствениците на СО в жилищната сграда в режим на ЕС е видно, че те
са 5 на брой: ет. 1 – Р.Ф.; ет. 2 – И. и И. С.; тавански етаж – Б.Б.; Гараж – Х. Б. и Пекарна –
Н. К..
На 05.10.2018г. Р.Ф. и Б.Б. подписали Споразумение, видно от съдържанието на
което с оглед неспазване на срока по решение на ОСЕС по протокол от 28.07.2017г. поради
забава на разрешително № 51/2018г. за ремонт и реконструкция, Р.Ф. изразил съгласие
срокът за изпълнение на СМР да се удължи до 18.11.2018г., като при неспазване на този
срок, Б.Б. му дължи неустойка за забава в размер на 10000 лв. Изпълнението или
неизпълнението се установява от комисия в състав от 3 членове. С т. 2 от споразумението,
Б.Б. се съгласил при повреда на имуществото на Р.Ф., вкл. и общи части, климатична
техника, пукнатини по тавани, прозорци, ролетни щори, изолация да отстрани повредите в
тридневен срок или да заплати щетите.
Като писмени доказателства по делото са приети строителни книжа, инвестиционен
проект, заповедна книга на строежа от 16.07.2018г. за преустройство на тавански жилищен
етаж и ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-3299, кв.19. От
съдържанието на последната се установява, че със Заповед № 5 от 22.11.2018г. на
проектанта и технически контрол част „Конструктивна“ по повод подадени жалби от
живущи в сградата е установено, че плочата е мокра, има локви вследствие на падналия
дъжд. Строежа е спрян от Община Варна. Необходимо е да се хидроизолира плочата, да се
спре теча в помещенията отдолу. Със Заповед № 6 от 15.12.2018г. на длъжностните лица по
строителството, при огледа е констатирано, че възложителят не е изпълнил предписанията
по предходната заповед. Със Заповед № 7 от 21.12.2018г. е констатирано, че всички условия
са изпълнени и са отстранени всички недостатъци по кофража, като е разрешено
бетонирането на кофража на третия етаж.
С Протокол 03.12.2018г., съставен от Р.Ф., Т. Щ. и С. Д. е установено, че към този
момент СМД не са приключили и в резултат на строителството са нанесени значителни
щети по жилищната сграда.
Пред ВРС е проведена СТЕ от вещото лице С. П., както и тричленна такава, от
заключенията на които се установява, че е извършено преустройство на тавански етаж в
процесната сграда, с обособяване на две самостоятелни жилища. Конструкцията е
завършена, като са изпълнени довършителни работи – мазилки, замазки, монтирана дограма,
парапети по балкони, изпълнени ел. и ВиК инсталации. Изпълнен е ремонт на покрива, като
при това са извършени описаните видове СМР. Вещото лице установява, че в резултат на
осъществените от ответника СМР по жилището на първи етаж има следи от влага по
стените над входната врата в апартамента, по таван над входна врата, в ъгъла до прозореца в
детска стая, по стена в коридор; влага и мухъл по входната врата; напръскан стъклопакет на
фасадна дограма с бетон и битумен грунд; напръскана ПВЦ рамка на фасадна дограма с
8
битумен грунд и напръскан климатик пред детска спалня с циментово мляко. Възможно е
следите от влага в жилището на ищеца по тавана и стената в коридора над входната врата да
са от авария във ВиК инсталацията на банята на апартамента на втория етаж. В хода на
обясненията си експертите от състава на тричленната СТЕ установяват, че при огледа са
видими следите от ВиК авария от сервизното помещение на апартамента на втори етаж и
налични типични петна от ВиК авария. Според вещите лица не може тези следи да са от
липса на покрив, тъй като са се появили доста назад във времето и не биха могли да се
появяват за толкова кратък период от време и да са резултат от ремонта на покрива. Има
фуга с ширина около 10 см. Между процесната сграда и другата в съседния поземлен имот,
изградени на калкан. Процесната сграда откъм калкана е по-висока от съседната с 3 м.
Калканът не е бил измазан, откакто сградата е построена /38 години/. Вследствие на това
продължително навлажняване от отворената фуга между калканната стена на стълбищната
клетка и съседната сграда, отвътре по стената има следи от влага и изронена мазИ.. Тъй като
по тозИ.лканен зид не е имало по-висок борд, обработен с ламаринена шапка, която да спира
и отвежда водата, покривната конструкция и сградата са били навлажнявани дълго време,
което е довело и до увреждане на носещата дървена конструкция. При огледа експертът
констатирал, че ответникът обработил фугата – запълнена е с хидроизолационен материал,
покрита с ламарина, както и по калкана е положена топлоизолация и изпълнена мазИ..
Времето от построяване на сградата до момента на обработване на фугата от ответника е
достатъчно, за да настъпят съществени вреди по съществуващата дървена покривна
конструкция, проникване на вода в сградата, особено по калканния зид на стълбището и
жилищата на първи и втори етаж. Вътре в ЖС по общите части, както и по фасадата вещото
лице не е установило щети причинени от извършените от ответника СМР, като дори и да е
имало такива, те са отстранени. Към момента на изготвяне на заключението има съставен
Акт образец 14 за приемане на конструкцията, т.е. приключил е грубият строеж на
таванското помещение. Стойността на необходимите ремонти за отстраняване щетите по
апартамента на ищеца на база действителни пазарни цени възлиза на 905 лв. съгласно
първото заключение, съответно на 899.32 лв. според заключението на ТСТЕ. Стойността на
извършените от ответника СМР по общите части на сградата съгласно Таблица 3 възлиза на
9106 лв. съгласно заключението на единичната СТЕ, съответно на 8459.80 лв. съгласно
тричленната експертиза. Стойността на извършените СМР за подмяна покривната
конструкция на страната възлиза съгласно Таблица 5 на 41119 лв. по първото заключение и
на 40702.57 лв. – по второто.
По делото са приети писмени доказателства – жалби от 29.10.2018г., 07.11.2018г.,
29.11.2018г. и 30.11.2018г. от собствениците на ап. 1 и 2 в сградата до различни
административни органи, обективиращи оплакванията им за некачествено строителство в
имота на ***. В отговор на същите сезираните органи са отправяли препоръки и указания
до възложителя на строителството Б., както и са извършвани проверки от инспекция по
труда; постановено е спиране на строежа, както са правени констатации за състоянието му.
С уведомление от 07.03.2019г., Б.Б. отправил молба до собствениците на обекти в
9
сградата, в т.ч. до ищеца, в случай на заведени претенции поради извършените СМР да бъде
уведомен, за което да извърши отстраняване на уврежданията за негова сметка.
От писмо от НИМХ – филиал Варна от 12.02.2020г. /л. 282/ се установява, че в
периода 04.10.2018г. до 10.01.2019г. са паднали 109.3 мм /л/кв.м./ валежи, като общият брой
на дните с превалявания е 43.
По делото са ангажирани от ответника множество фактури И.сови бонове за
закупуване на строителни материали и разплащане на задължения към трети лица в
процесния период.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите
Д. Ж. и Т. Щ. /ангажирани от ищеца/ и Д. К. и М. С. /на ответника/.
Показанията на първата група свидетели са изложение на впечатления от състоянието
на апартамент 1 след придобИ.ето му от ищеца през 2017г. Впечатленията на свидетелите са
инцидентни, като първият излага такива по повод възложена му работа по подмяна на
дограми в жилището, а вторият е посещавал жилището около „10 пъти“. Установяват, че
преди да се нанесе през 2018г., Р.Ф. не е обитавал жилището, а при нанасянето на
семейството в жилището не е имало следи от влага, мухъл, теч, паднали тапети или мазилки.
Същевременно ремонт се извършвал и на жилището на втори етаж.
В показанията си втората група свидетели излагат впечатления за състоянието на
сградата и покрива преди започване на ремонта на същите от ответника. Свидетелят К.
установява, че при първия оглед на място покрива на сградата е бил в много лошо състояние
– виждали се течове, циглите били потрошени и лошо наредени поради усукване на
пропаднали греди; гредите били поизгнили от течовете между калкана и покрива, като даже
се виждало небето от стълбището поради наличие на отвор от над 10 см. За предотвратяване
на теча между циглите имало поставена пяна, която не е спирала същия. Плочата между
втори и тавански етаж била пукната, железата били оголени, като е имало пукнатини и
течове и по стените на втория етаж, както и по стените на стълбището. Ремонта бил спешен
и благодарение на Б. плочата била заздравена, чисто нова направена, с поставени много
железа. Направили нова армировката, като старата плоча ползвали за кофраж. Сградата не е
била наводнявана по време на строежа, тя е била вече наводнена, когато бригадата отишла
на място.Свидетелят участвал при демонтажа на покрива и в строителството до края на м.
декември. Другите собственици отправяли само забележки и поради тяхната намеса,
строителството било спирано около 15 пъти.
СЪДЪТ, в настоящия състав, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
По главния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
10
и служИ.то обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Съгласно приетото в мотивите към т. 3 от ТР 1/2010г. на ОСТК на ВКС автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът
следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Установено е по делото, че сградата, находяща се в *** е в режим на етажна
собственост, в която собствениците и самостоятелните обекти са 5 на брой. Страни по
делото са двама от етажните собственици в сградата. С Решение на ОСЕС по Протокол от
28.07.2017г., собствениците в ЕС приели да се извърши ремонт и преустройство на
таванския етаж, както и цялостна смяна на покрива от собственика Б.Б., като цялостното
възстановяване на сградата да се извърши в срок до 20.11.2017г. При неспазване на срока,
11
собствениците приели, че Б.Б. ще заплати неустойка на собствениците. Решението за
преустройство и изграждане на отделни обекти в таванския етаж на сградата е взето
съгласно т. 1 от ТР № 34 от 15.08.1983г. на ОСГК на ВКС по съгласие на всички етажни
собственици при спазване на законните изисквания за извършване на преустройството. С
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, протоколът от
ОСЕС се е стабилизирал и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила.
Установено е същевременно, че разрешението за строеж за преустройство на
тавански жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищната сграда е издадено в полза на Б.Б.
от Община „Приморски“ на 11.04.2018г.
Както съдът посочи, преценката за валидността на клаузата за неустойка се извършва
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент съгласно т. 3 от ТР №
1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на решенията на ОСЕС: формират се от успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена
цел. При решенията на ЕС няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на ОСЕС са по-широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували
против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които
вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те
са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел.
Задължението за заплащане на неустойка на собственика Р.Ф. е уговорено в
споразумение сключено между него и Б.Б. на 05.10.2018г., с което собственикът Р.Ф.
изразил съгласие срокът за изпълнение на СМР, определен в решението на ОСЕС да се
удължи до 18.11.2018г., като при неспазване на този срок, Б.Б. му дължи неустойка за забава
в размер на 10000 лв. Така уговорената неустойка не се твърди да обезпечава конкретно
задължение, различно от възложеното му с решение на ОСЕС, което Б.Б. е поел да изпълни
лично за собственика Р.Ф. и е уговорена в нарушение на чл. 9 от ЗЗД в противоречие с
добрите нрави. Изменението на взетите от ОСЕС решения, както по отношение на срока,
така и по отношение размера на конкретните задължения на етажния собственик са от
компетентността на ОС, доколкото управлението на ЕС, съгласно чл. 8 от ЗУЕС обхваща и
дейността по контрола за изпълнение задълженията на етажните собственици, ползватели и
обитатели, включително и тези по чл. 6 от ЗУЕС. Недопустимо е отделни собственици да
изземват правомощията на ОСЕС и да променят съдържанието и параметрите по
стабилизирани решения, взети по предвидения ред от компетентния орган на управление на
ЕС в личен интерес. Ето защо, съдебният състав приема, че по уговорената в допълнително
12
споразумение между двама етажни собственици неустойка в полза на един етажен
собственик по продължен по тяхна воля срок за изпълнение на задължения, възложени на
другия с решение на ОСЕС, първият етажен собственик ще получи имуществена облага от
етажен собственик в размер, какъвто би получил ако имаше взето валидно решение на
ОСЕС, без да е взето такова решение. Следователно уговорената по този начин неустойка
подменя волята на ОСЕС, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на етажен собственик и нарушава принципа за
справедливост. Ето защо е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.
26, ал. 1, пр. III от ЗЗД.
Предявеният главен иск е недоказан по основание, поради което следва да се
отхвърли. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да се потвърди.
По евентуалния иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното.
В разглеждания случай предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника не са налице: по делото не е доказано негово виновно и противоправно
поведение, което е в пряка причинна връзка с претърпените имуществени вреди – повреди
по стените и тавана на собствения на ищеца апартамент № 1 и собствените му общи части
на сградата, в т.ч. повреди по входна врата; напръскана външна част на дограма със смола и
бетон; повреди довели до неизползваемост на комин; проблем с вентилирането в жилището;
увредени фасадна изолация и минерална мазИ., както и в облицовката на стълбищната
клетка; разкъсани вертикални щрангове в сградата.
Установено е от съвкупността на всички събрани по делото доказателства, че
жилищната сграда находяща се в гр. Варна, *** е изградена преди 38-40 години. Р.Ф.
придобил апартамент № 1 на първи етаж на основание възлагане по публична продан с
Постановление на ЧСИ от 11.01.2017г. и до нанасянето му през 2018г. не е обитавал
жилището. Като собственик на тавански етаж в сградата, с решение на ОСЕС от
28.07.2017г. на ответника Б.Б. е възложено да извърши ремонт и преустройство на
таванския етаж, както и цялостна смяна на покрива на сградата. Разрешението за строеж за
преустройство на тавански жилищен етаж и ремонт на покрив на жилищната сграда е
издадено в полза на Б.Б. от Община „Приморски“ на 11.04.2018г. Към този момент
съобразно показанията на свидетелите К. и С. покрива на сградата е бил в много лошо
състояние – виждали се течове, циглите били потрошени и лошо наредени поради усукване
на пропаднали греди; гредите били поизгнили от течовете между калкана и покрива, като
даже се виждало небето от стълбището поради наличие на отвор от над 10 см. За
предотвратяване на теча между циглите имало поставена пяна, която не е спирала същия.
Плочата между втори и тавански етаж била пукната, железата били оголени, като е имало
13
пукнатини и течове и по стените на втория етаж, както и по стените на стълбището. Ремонта
бил спешен и благодарение на Б. плочата била заздравена, чисто нова направена, с
поставени много железа. Направили нова армировката, като старата плоча ползвали за
кофраж. Сградата не е била наводнявана по време на строежа, тя вече е била наводнена,
когато бригадата отишла на място. Свидетелят участвал при демонтажа на покрива и в
строителството до края на м. декември. Другите собственици отправяли само забележки и
поради тяхната намеса, строителството било спирано около 15 пъти. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели отчитайки същите като непосредствени, обективни, логични
и кореспондиращи с писмените доказателства, както и с експертните заключения по делото.
Относно състоянието на сградата към момента на започване на строителните работи по
тавански етаж показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на
свидетелите Ж. и Щ., доколкото последните излагат инцидентни и изолирани впечатления
единствено за състоянието на апартамент № 1 към момента на извършвания от ищеца
ремонт на жилището. Същевременно единодушно от двете заключения на СТЕ се
установява, че вероятна причина за следите от влага в жилището на ищеца по тавана и
стената в коридора над входната врата е авария във ВиК инсталацията на банята на
апартамента на втория етаж. При огледа са установени видими следи от ВиК авария от
сервизното помещение на апартамента на втори етаж и налични типични петна от ВиК
авария. Според вещите лица не може тези следи да са от липса на покрив, тъй като са се
появили доста назад във времето и не биха могли да се появяват за толкова кратък период от
време и да са резултат от ремонта на покрива. В същото време е констатирана фуга с
ширина около 10 см. между процесната сграда и другата в съседния поземлен имот,
изградени на калкан. Процесната сграда откъм калкана е по-висока от съседната с 3 м.
Калканът не е бил измазан, откакто сградата е построена /38 години/. Вследствие на това
продължително навлажняване от отворената фуга между калканната стена на стълбищната
клетка и съседната сграда, отвътре по стената има следи от влага и изронена мазИ.. Тъй като
по тозИ.лканен зид не е имало по-висок борд, обработен с ламаринена шапка, която да спира
и отвежда водата, покривната конструкция и сградата са били навлажнявани дълго време,
което е довело и до увреждане на носещата дървена конструкция. При огледа експертите
констатирали, че ответникът обработил фугата – запълнена е с хидроизолационен материал,
покрита с ламарина, както и по калкана е положена топлоизолация и изпълнена мазИ..
Времето от построяване на сградата до момента на обработване на фугата от ответника
обаче е достатъчно, за да настъпят съществени вреди по съществуващата дървена покривна
конструкция, проникване на вода в сградата, особено по калканния зид на стълбището и
жилищата на първи и втори етаж. Вътре в ЖС по общите части, както и по фасадата вещото
лице не е установило щети причинени от извършените от ответника СМР, като дори и да е
имало такива, те са отстранени. Т.е. по делото не е установена по категоричен начин, пълно
и главно пряката причинно-следствена връзка между действията на ответника по
извършване на разрешеното му преустройство на тавански етаж и ремонт на покрива на
сградата и настъпилите в жилището на първия етаж на сградата, както и по общите й части
вреди. Установените вероятни причини за появата на влага и теч в жилищата на първи и
14
втори етаж, както и по общите части на сградата, а именно възрастта на сградата;
състоянието на покрива към момента на започване на строителните дейности след издаване
на разрешението за строеж; вероятна стара авария във ВиК инсталацията на банята на втори
етаж, както и продължителен теч и проникване на вода в сградата от съществуващата фуга
между процесната и съседната калканна сграда, успешно оборват твърдението в исковата
молба, че описаните вреди са настъпили в пряка причинна връзка с действията на ответника,
предприети в изпълнение на решението на ОСЕС. Съдът не кредитира заключенията на
вещите лица по СТЕ в частите им, обвързващи констатираните по жилището на първи етаж
увреди с осъществените от ответника СМР. Формулировката, че вредите са констатиранИ.то
резултат на осъществените от ответника СМР съдът приема като форма за отговор на
поставения въпрос без да доказва непосредствена причинна връзка между дейността на
ответника и появилите се вреди в жилището на ищеца. Същевременно по делото не са
установени по категоричен начин конкретни некачествени и останали недовършени
строителни дейности, извършени от ответника. Дадените в хода на строителството
предписания и указания от проверяващите органи имат за цел осигуряване и охрана на
безопасността на строителството и изпълнение на изискванията за въвеждане на обекта в
експлоатация.
Следователно в конкретния случай не е установено конкретно поведение /действие
или бездействие/ на ответника, което да е противоправно и в пряка връзка, с което да са
възникнали описаните от ищеца в исковата молба вреди по собственото му жилище на
първи етаж в сградата в режим на ЕС, нито такива вреди са установени да са настъпили в
общите части на сградата. Следователно не са налице в кумулативност елементите от
фактическия състав на гражданския деликт като основание за ангажиране на отговорността
на Б.Б. за непозволено увреждане на имуществото на Р.Ф., като предявените на това
основание евентуални искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
Решението на ВРС по тези искове следва да се ревизира съобразно така формирания правен
извод.
По насрещния иск с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС:
В общите правила на Глава Четвърта от ЗУЕС, озаглавена „Поддържане, ремонт и
основно обновяване на общите части“ са уредени няколко хипотези за извършване на
ремонт на общите части: при първата, ремонта се извършва по решение на ОСС. За
извършване на необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови
средства незабавно с решение на управителния съвет, а ОС утвърждава направените
разходи, които са удостоверени с платежни документи /чл. 48, ал. 5 от ЗУЕС/. Необходим
ремонт на общите части на сградата на следващо място може да извърши и всеки
собственик със собствени средства, материали и/или труд и без решение на общото
събрание. Общото във всички случаи е, че когато разходите за извършване на ремонта са
направени от собственик за негова сметка, същите се възстановяват, независимо дали с
решение на ОС от фонд „Ремонт и обновяване“, при налични в него средства или по реда на
15
чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, като разходите се разпределят между собствениците на самостоятелни
обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата /чл.
48, ал. 4/.
Установено е по делото от съвкупната оценка на всички доказателства по делото –
писмени такива, експертни заключения и свидетелски показания, преценени във взаимна
връзка и по отделно, че в конкретния случай по отношение покрива на сградата, в режим на
ЕС като обща нейна част по смисъла на чл. 38 от ЗС, е била налице нужда от необходим с
оглед запазване цялостта на сградата ремонт. Несъстоятелни са доводите на Р.Ф., че
ремонта от покрива е последица единствено от реализиране на инвестиционните намерения
на ответника. Действително по решение на ОСЕС по общо съгласие на етажните
собственици на собственика на таванския етаж е разрешено преустройство и надстрояване
на етажа. Извън това обаче, следва да се отчете, че Р.Ф. е придобил собствеността на първи
етаж от сградата през 2017г. и няма впечатления от състоянието на покрива, съответно
жилищата в сградата за предхождащия придобИ.ето момент. От експертните заключения,
кредитиранИ.то обективни, взаимно допълващи се и обосновани е установено, че
жилищната сграда е на около 40 години, през които е била подложена на продължително
навлажняване вследствие наличието на фуга, с ширина около 10 см. между нея и съседната,
изградени на калкан, а състоянието на покрива към момента на започване на строителните
дейности от ответника съобразно показанията на свидетеля К. било много лошо, а ремонта –
наложителен /виждали се течове, циглите изпотрошени и лошо наредени, гредите били
поизгнили и т.н./. По общо съгласие на собствениците, ремонта е извършен от собственика
Б.Б. за негова сметка, а по общо правило останалите етажни собственици дължат
възстановяване на такава част от платените разходи за материали и труд, съразмерна на
притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата. Поначало при
разпределение на отговорността за разходите по общите части в ЕС е без значение дали
необходимият ремонт е извършен въз основа на взето решение на ОС на ЕС, в параметрите
на това решение или е излязъл извън пределите му, или е извършен при липса на решение
на ОС. Достатъчно е ремонта на общата част да е бил необходим, да е извършен със
средства на част от собствениците при липса на доказателства за наличие на натрупани
средства във фонд за ремонт, за да се ангажира отговорността на етажен собственик невзел
участие със средства в ремонта по заплащане на съразмерна на притежаваните от него
идеални части от общите части на сградата част от общо платените разходи от ищеца. В
конкретния случай обаче общото правило е дерогирано с решението на ОСЕС, с което е
прието цялостна смяна на покрива на сградата за сметка на разрешената безвъзмездно на
етажния собственик Б. надстройка на таванския етаж, като е прието разходите по покрива в
по-голямата част да се поемат именно от собственика Б.. Т.е. правилото за съразмерно
разпределение на разходите съобразно притежавани ид.ч. от ОЧ на ЕС е неприложимо в
случая. Доколкото в решението на ОСЕС не е уточнен конкретен размер на „по-голямата
част от разходите“, нито той е определяем с оглед така изразената воля на собствениците,
постановяване на решение за разпределение на разходите по общата част би било
16
произволно. Въпросът за разпределение на тези разходи следва да се реши с допълнително
решение на ОСЕС, с което да се определи по размер съотношението между по-голямата част
от разходите, които са за сметка на Б. и разликата, която следва да се разпредели между
останалите собственици съобразно притежаваните от всеки от тях ид.ч. от ОЧ на сградата.
Доколкото искът не е доказан по размер, искът следва да се отхвърли. Неправилната правна
квалификация на този иск дадена в решението, постановено от ВРС е порок, водещ до
неправилност на решението /постановяването му в нарушение на материалния закон/, но не
и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени
точната квалификация на И., произнасяйки се по съществото на делото. При условията на
чл. 271, ал. 1 от ГПК, при определяне на различна правна квалификация, решението на ВРС
следва да се отмени и при определяне на точната квалификация, ВОС следва да се произнесе
по съществото на предявения иск в изложения смисъл.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, решението на ВРС следва да се
отмени и в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявените искове и
по въззивната жалба на Р.Ф., въззивникът няма право на разноски. Страната има право на
разноски по отхвърления насрещен иск. Претендираните разноски, относими към защитата
му по този иск са под формата на 1700 лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото размерът
на платеното възнаграждение на адвокат не е конкретизиран по всеки от исковете, следва да
се приеме, че е уговорен равен размер по всеки от исковете. Възражението за прекомерност
на така заплатеното възнаграждение е неоснователно доколкото е в границите на
предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. Съразмерно с отхвърления
насрещен иск на страната следва да присъдят разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер 566.67 лв. /1700 : 3/ за всяка инстанция.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по въззивната си жалба Б.Б. има право на
реализирани разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявените срещу него искове,
съответно няма право на разноски по отхвърления насрещен иск. Претендираните разноски
съгласно списък са в размер на 231 лв. държавна такса и 1200 лв. адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част на исковете на страната следва да
присъдят разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /2 х 400
лв./ и такса по отхвърления евентуален иск в размер на 25 лв. Пред първата инстанция
съгласно списък претендираните разноски са в размер на 1400 лв. адвокатско
възнаграждение, 109.78 лв. държавна такса и депозит за вещи лица – 750 лв. От тях с оглед
отхвърлените главен и евентуален иск на страната следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1216.67 лв. /466.67 адв. Възнаграждение + 750 лв. депозит за вещи лица/.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2252/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен предявения от Р. В. Ф. с ЕГН ********** срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско
помещение в срок до 18.11.2018г., произтичащо от сключено между страните Споразумение
от 05.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и на
основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност от Р. В. Ф. с
ЕГН ********** срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата над 899.32 лева до 5129.32 лева, представляваща обезщетение за причинени
вреди в жилището на ищеца с идентификатор 10135.2554.119.1.1, находящ се в *** и на 50
% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.2554.1, вследствие извършени
некачествени и недовършени СМР в таванското помещение на ответника.
ОТМЕНЯ Решение № 260414 от 11.02.2021г. по гр.д. № 2242/2019г. по описа на
ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 45 от ЗЗД Б. Д. Б. с ЕГН
********** е осъден да заплати на Р. В. Ф. с ЕГН ********** сумата от 899.32 лева,
представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в повреди на
собствения му имот, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2554.119.1.1, находящ
се в ***, причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни
работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до окончателното плащане на
задължението, както и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС е
отхвърлен предявеният от Б. Д. Б. с ЕГН ********** срещу Р. В. Ф. с ЕГН **********
насрещен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 101.93 лева,
представляваща припадаща се стойност на направените от ищеца разходи в периода от м.
09.2018 г. до 01.04.2019г. за обновяване на покрива на сградата, находяща се в ***
представляващ обща част, съразмерно с притежаваната от ответника част от 26.5788 % ид.ч.
от общите части на сградата в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане на задължението, както и
в частите му, с които на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК са присъдени разноски И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 45 от ЗЗД предявения от Р. В. Ф. с ЕГН **********
срещу Б. Д. Б. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
899.32 лева, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи се в
повреди на собствения му имот, представляващ самостоятелен обект с ид.
10135.2554.119.1.1, находящ се в ***, причинени вследствие на некачествени и
недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.02.2019г. до
18
окончателното плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС предявения от Б. Д. Б. с
ЕГН ********** срещу Р. В. Ф. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 10 101.93 лева, представляваща припадаща се стойност на
направените от ищеца разходи в периода от м. 09.2018 г. до 01.04.2019г. за обновяване на
покрива на сградата, находяща се в *** представляващ обща част, съразмерно с
притежаваната от ответника част от 26.5788 % ид.ч. от общите части на сградата в режим
на етажна собственост, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението
до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. Д. Б. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. Ф. с ЕГН ********** сумата от 566.67 лева, представляваща съдебни
разноски пред първата инстанция и сумата от 566.67 лева, представляваща съдебни
разноски пред въззивната инстанция съразмерно с отхвърления насрещен иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. В. Ф. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б. с ЕГН ********** сумата от 1216.67 лева, представляваща съдебни
разноски пред първата инстанция и сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски
пред въззивната инстанция съразмерно с отхвърлените главен и евентуални искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да се връчат на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19