РЕШЕНИЕ
№ 1652
гр.Бургас, 11.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, първи състав, в открито
заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова,
като разгледа
докладваното от съдията Д.Гальов адм.д. № 1311
по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е по реда за обжалване на ревизионни актове, на основание чл.156 и
сл. от ДОПК, вр. с чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр.
чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на „АКЗ-БУРГАС“ ЕООД срещу АПВ №
П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., потвърден в обжалваната част с Решение №
86/23.05.2019г. по жалба срещу АПВ № П-02000219025450-004-001/05.03.2019г. на
Директора на Дирекция ОДОП-Бургас, а именно – отказ да се възстановят със
съответните лихви платените по отменения РА осигурителни вноски (главници),
както и отказа да се възстановят дължимите суми с лихви към датата на
ефективното им възстановяване, а не както е сторил органа по приходите – до
датата на издаване на АПВ.
В
съдебно заседание, дружеството, чрез упълномощен процесуален представител
поддържа жалбата и пледира за отмяна на АПВ в оспорената част, потвърдена с
решение на Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас.
Ответникът- Директор на Дирекция „ОДОП“- Бургас, чрез пълномощник –
юрисконсулт оспорва жалбата, като неоснователна. Иска се отхвърляне на
оспорването и присъждане на разноски. Представя се преписката по проведеното
пред органа производство.
Предмет
на оспорване е АПВ № П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., издаден по
инициатива на органа, с посочено правно основание чл.129 от ДОПК, във връзка с
подадено искане от 13.02.2019г. и Решение на ВАС № 1211 от 30.01.2019г. От
обстоятелствената част на акта се установява, че задълженията по Ревизионен акт
№ 02000216000517-091-001 от 30.01.2017г. е отменен в оспорената част,
потвърдена от „ОДОП“-Бургас, като с Решение № 1211 от 30.01.2019г. на ВАС на РБ
е оставено в сила отменителното решение на АдмС-Бургас.
По
делото обстоятелствата свързани с отмяна на визираните в ревизионния акт са
безспорни, като съобразно цитираните съдебни актове, задълженията на
дружеството са отменени. Размера на главниците, които следва да бъдат върнати
на жалбоподателя от приходната администрация също не е предмет на делото,
защото в тази част АПВ не е оспорен по административен ред, респективно в
жалбата до съда такива основания не се сочат. Няма спор и относно началната
дата, от която следва да бъдат начислени лихвите за забава досежно подлежащите
на връщане главници, а е спорно само дали следва да бъдат начислени лихвите
върху така определените суми до 05.03.2019г. или до датата на ефективното
възстановяване на сумите, както и дали внесените суми, съставляващи
задължителни осигурителни вноски /главници/ следва да бъдат върнати с лихва за
забава или не.
Актът за прихващане или възстановяване от 05.03.2019г. е
обжалван по административен ред от жалбоподателя, по повод на което е
постановено решение № 86 от 23.05.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. С решението оспорения акт
е потвърден в обжалваната част, с оглед изложените спорни обстоятелства,
посочени по-горе.
Съдът, като обсъди доводите и становищата на
страните и съобрази разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока за обжалване, от лице, което е адресат на акта, след решение
на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с което е потвърден оспорения по
административен ред АПВ, при което е налице правен интерес от оспорването и
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Производството по издаване на процесния АПВ е започнало
по искане от 13.02.2019г., основаващо се на влязло в сила съдебно решение на
ВАС на РБ, с което е оставено в сила първоинстанционното решение за отмяна на
предходно издаден РА, обективиращ данъчни
иосигурителни задължения. Проверката приключила с констатация на
данъчния орган, че по отменения ревизионен акт на задълженото лице
„АКЗ-Бургас“ЕООД следва да се възстановят платени задължения в общ размер на
431 290.97 лева, от които главница 337 831.99 лева и лихви за забава
в размер на 93 458.98 лева. За платените суми за данък върху доходите на
физическите лица по ЗДДФЛ следвало да бъде върната главница в размер на
73 214.75 лева и внесени лихви върху тази сума в размер на 20 136.89
лева, като началният момент на изчислената лихва била датата на внасянето им, а
крайният момент- датата на издаване АПВ- 05.03.2019г. Въз основа на
констатациите на органа по приходите, следвало да се платят лихви върху тези
суми в общ размер на 18 189.18 лева.
Сочи се, че за главниците внесени като задължения за ДОО,
ДЗПО в УнПФ, ДЗПО в ППФ и ЗО в НЗОК с обжалваният акт не са определени лихви за
възстановяване, на основание чл.129, ал.6 от ДОПК, а за внесените лихви за
просрочие по отменения РА на тези задължения са определени лихви от датата на
внасянето/прихващането до датата на издаване на АПВ и възлизат в общ размер на
12 863.09 лева.
Фактическите
констатации изложени в АПВ и потвърждаващото го решение се потвърждават от
събраните доказателства и като цяло са безспорни между страните по делото.
Спорни са произтичащите от фактите правни изводи.
При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:
Обжалваният АПВ е издаден от орган по приходите при ТД на
НАП Бургас, който е компетентен съобразно чл.129 от ДОПК. АПВ в оспорената част
по административен, респективно по съдебен ред е издаден в изискуемата от
закона писмена форма и е мотивиран, като са посочени фактическите основания за
издаването му и приетите за приложими правни норми. Обжалваният АПВ е издаден
при спазване на административнопроизводствените правила, като липсват
оплаквания в тази насока и съдът не установява служебно допуснати съществени
нарушения на производствените правила.
Основният спор по делото е относно крайната дата на
начисляване лихвите на забава, върху сумите подлежащи на връщане, както и
неначисляването въобще на сумите, съставляващи главници по внесени задължителни
осигурителни вноски.
Съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК недължимо внесените суми, с
изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва
за изтеклия период, когато са внесени въз основа на орган по приходите. След
като законодателят е указал, че законната лихва следва да обхваща периода,
който е изтекъл, неправилно органът указал лихвата да бъде начислена само до
05.03.2019г. Вярно е, че правоимащото лице би могло да отправи искане по реда
на чл.129 от ДОПК за ново произнасяне от страна на приходната администрация, но
целта на закона е да се върне недължимо платеното със законната лихва за
изтеклия период, като според съда в понятието изтеклия период следва да бъде
включено времето от датата на искането до реалното възстановяване на сумите.
При това тълкуване на законовата норма, следва органът да посочи в АПВ, че
дължимите лихви следва да бъдат определени до датата на окончателното изплащане
на посочените суми, а не да бъдат фиксирани само да посочената дата на издаване
на АПВ, най-малкото и за процесуална икономия.Следователно, в тази част АПВ
следва да бъде изменен, което изменение е допустимо, тъй като е в интерес на
жалбоподателя.
Другите аргументи на дружеството, а именно за дължимост
на лихви и относно недължимо внесените главници за задължителни осигурителни
вноски не могат да бъдат споделени. Уредбата, съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК е
императивна и указва, че лихви върху тези вноски не се дължат, като
законодателят изрично ги е изключил от кръга на сумите, върху които следва да
бъдат начислени такива лихви. Ето защо в тази част, жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
За
пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че съдебната практика и
цитираните решения на СЕС, на които се позовава жалбоподателят, не са относими
към казуса, тъй като обсъдените в тези актове правоотношения не са аналогични и
не засягат уредбата на дължими лихви за забава върху главници на недължимо
внесени задължителни осигурителни вноски. Това изключение от правилото следва
да се тълкува точно и не може да се прилагат актове по аналогия, свързани с
други задължения.
Обобщено, съдът прие, че обжалвания АПВ следва да бъде
изменен, с оглед контекста на изложеното относно крайният срок за начисляване
на лихвите за забава, а в останалата част е законосъобразен, съответно в тази
част оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ АПВ № П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., потвърден в
обжалваната част с Решение № 86/23.05.2019г. по жалба на „АКЗ- БУРГАС“ ЕООД
срещу АПВ № П-02000219025450-004-001/ 05.03.2019г. на Директора на Дирекция
ОДОП-Бургас, като лихвите за забава върху НЕДЪЛЖИМО платените суми за
данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ /главница в размер на
73 214.75 лева и внесени лихви върху тази сума в размер на 20 136.89
лева/ следва да бъдат начислени до датата на окончателното възстановяване на
сумите.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез
Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: