Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.08.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 1597 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, срещу отказ № 20190529101614-2/06.08.2019 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление Б7, вх. № 20190529101614 / 29.05.2019 г.,
с което е поискано вписване на данни за действителния собственик и лицата, чрез
които върху дружеството се упражнява пряк и непряк контрол, в изпълнение на
изискванията на чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като представената декларация по
чл. 63, ал. 4 ЗМИП била напълно достатъчна за извършване на вписването, а
разпоредбата на чл. 50а от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел не следвало да намира приложение. Изискването на чл. 50а Наредба
№ 1 противоречало на нормативен акт от по-висок ранг и не следвало да се
прилага. От друга страна дружеството-едноличен собственик на капитала на „К.Б.“
ЕООД - К.Г.Г.Л., ограничено отговорно дружество и лицето, чрез което непряко се
упражнява контрол върху същото – Д.П.Х.АД, публично дружество с акции, били
регистрирани в държава-членка на ЕС - Обединено кралство Великобритания и
поради това информацията за актуалното им правно състояние била публично достъпна
в системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените
регистри, въведена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на
Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление Б7, вх. №
20190529101614/29.05.2019 г., подадено от „К.Б.“
ЕООД, са заявени за вписване данни относно действителния собственик
на дружеството и лицата, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол върху
същото, с оглед изпълнение на изискването на чл. 63 ЗМИП.
Длъжностното лице при АВ,
като приело, че съгласно чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел следва да се представят документите, установяващи
съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон, за което на заявителя били дадени изрични
указания, които обаче останали неизпълнени. От друга страна, в разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ било предвидено, че заявлението и приложенията
към него се подават на български език. Документите могло да се представят и на
всеки от официалните езици на Европейския съюз, но в този случай се представяли
заедно със заверен превод на български език, съгласно Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, който изисквал
подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално
удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът
представял пред нотариуса и документ по чл. 18, ал. 2. По тези съображения
длъжностното лице постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗМИП учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания и физическите
лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са
длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон
случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. В случая „К.Б.“
ЕООД е юридическо лице, учредено на територията на Република България, като
едноличен собственик на капитала му е друго юридическо лице, но учредено на
територията на Обединеното кралство - К.Г.Г.Л.. Поради това за българското
юридическо лице е възникнало правното задължение по чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП да
заяви за вписване по партидата си в търговския регистър данните за юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху него, включително фирма, номер в национален регистър,
правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на
управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица. В закона
изрично е разписано, че в търговския регистър се вписват данните съгласно декларация, чиято форма
и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона.
Заявителят „К.Б.“ ЕООД е декларирало
подлежащите на вписване данни именно в декларация, представена в утвърдения с ППЗМИП
образец, която е и нотариално заверена. ЗМИП не изисква представяне на
допълнителни документи, удостоверяващи верността на декларираните за вписване
данни.
Разпоредбата
на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ пък е категорична, че длъжностното лице по
регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи,
съгласно изискванията на закон - този, който предвижда вписването, т. е.
терминът е използван в тесен смисъл. Данните по чл. 63 ЗМИП се вписват по
изричната разпоредба на този закон и затова вписването им следва да се извърши
въз основа на декларация по образец, защото точно това е документът, изискван
от чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Друг документ законът не изисква и затова допълнителните
изисквания, въведени с чл. 50а Наредба №1 противоречат на ЗМИП и не следва да
се прилагат, както предписва чл.
15, ал. 3 от Закона за нормативните актове: ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт.
Изложеното обуславя извод,
че със заявлението е представена
декларация по образец въз основа на която вписване на декларираните данни е
следвало да се извърши, без към заявителя да се поставят изисквания за
представяне на документи, които ЗМИП не изисква. Съвсем отделен е въпросът, че
съществуването и представителството на всяко юридическо лице, регистрирано в
държава-членка на ЕС може да се установи чрез служебна проверка в публично
достъпната система за взаимно свързване на
централните, търговските и дружествените регистри, въведена с Директива
(ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година
относно някои аспекти на дружественото право.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалбата на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, ОТКАЗ № 20190529101614-2/06.08.2019 г. на Агенция по
вписванията, постановен по заявление Б7, вх. № 20190529101614 / 29.05.2019 г.,
с което е поискано вписване на данни въз основа на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише
в търговския регистър по партидата на „К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, данните, съгласно заявление
Б7, вх. № 20190529101614/29.05.2019 г..
Решението не
подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: