Р E Ш Е Н И
Е
№ 05.12.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2693
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК във вр.с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК във с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди,
че на 11.07.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 298696 от
19.10.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.М.Н. било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. В изпълнение на изискванията на
закона на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, съотв. с изх. № УПЦ-П-ДСК/
298696 от 26.07.2018 г. посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за
доставяне. Същото се върнало в цялост като неполучено с отбелязване, непознат
на адреса. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-ДСК/ 298696 от 09.05.2019 г., като към момента на изготвянето на исковата
молба обратната разписка не се била върнала.
Ищецът твърди още, че на 19.10.2017 г. между „БАНКА
ДСК“ ЕАД, като кредитор и Т.М.Н., като кредитополучател, бил сключен договор за
стоков кредит с № 298696, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1173,16 лв. за закупуване на стоки
от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, както следва:
• мобилен телефон
SAMSUNG S7 EDGE - 1 брой с цена 1099 лв.
• както и
за сключване на застраховка „Стандарт+“ за лица от 18 до 64 с еднократна
застрахователна премия в размер на 74,16 лв.
В т.3 от Договора кредитополучателят се е съгласил
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде
усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на
Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката
- да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на застрахователя. За
потвърждаването на покупката Търговецът бил издал на ответника Фактура с №
********** с дата 19.10.2017 г., в която бил посочен начин на плащане - с ДСК
кредит. А за сключването на застраховката - застрахователят бил издал
сертификат с № 298696/19.10.2017 г.
Ищецът твърди още, че уговорената договорна лихва по
горепосочения договор за кредит била в размер на 223.89 лв., а общата стойност
на плащанията по кредита били в размер на 1397.05 лв. Кредитополучателят се
задължил да върне сумата в срок до 19.10.2018 г., на 12 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
кредит, в който било посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като
първите 11 броя вноски били в размер на 118,88 лв. всяка, а последната
погасителна вноска била в размер на 89.37 лв. Крайният срок на договора бил
19.10.2018 г.
Ищецът твърди още, че поради забава в плащанията на
кредитополучателя била начислена лихва за забава за периода от 1.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, в размер на 142,35 лева.
Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем
към дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 104,12
лв., с която била погасена главница в размер на 104,12 лв.
С оглед изложеното ищецът претендира от длъжника Т.М.Н.,
като заемател по договор за паричен заем № 298696, да му заплати сума в общ
размер на 1435.28 лв. от които главница: 1069,04 лв., договорна лихва: 223.89
лв. и законна лихва за забава в размер на 142,35 лв.
За горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Т.М.Н. по ч.гр.д. № 659/2019 г. по описа на РС –
Стара Загора, като в като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответник Т.М.Н., че същият дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми:
- 1069,04 лв. - главница от непогасените 11 бр.
погасителни вноски за периода от 1.12.2017 г. до 19.10.2018 г.;
- 223.89 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 1.11.2017 г. до 19.10.2018 г.
- 142,35 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
от 1.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението;
ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските,
направени в хода на заповедното производство, както и разноските в настоящото
производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения за особен представител на ответника Т.М.Н. - адв. Е.Н.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е надлежно
съобщена на ответника извършената цесия, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не
изпраща представител, депозира по делото писмено становище, с което моли
исковете да бъдат уважени, като излага съображения за надлежно съобщаване на
извършената цесия на особения представител ан ответника.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника –адв. Н. оспорва исковете по
наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 659/2019г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу Т.М.Н.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1069,04 лв. - главница по договор за стоков кредит с № 298696 / 19.10.2017г.; 223.89
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 01.11.2017 г. до
19.10.2018 г.; 142,35 лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 01.12.2017
г. до 01.02.2019г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноските в заповедното производство – 100 лева. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
От представените по делото писмени доказателства: искане за стоков кредит
298696 / 19.10.2017г., договор
за стоков кредит № 298696 /
19.10.2017г.,погасителен план, Общи условия по договори за стоков
кредит, уведомително писмо до търговеца от кредитора, се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на Т.М.Н. сумата от 1173.16 лева за закупуване на мобилен апарат
от магазин на „Технополис България“ ЕАД на стойност 1099 лева (закупен, видно
от служебен бон от 19.10.2017 г.) и за сключване на застраховка, с еднократна
застрахователна премия от 74,16 лева (видно от съгласието и сертификата на
застрахованото лице по групово застрахователен договор за застраховка на
кредитополучатели по стокови кредити). От своя страна, Т.М.Н. се е задължил да
върне сумата на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва
съгласно погасителния план.
Видно от рамков договор за цесия от 11.04.2018 г.,
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и
Приложение 1 към него, горепосоченото вземане на Банката е било
прехвърлено на ищеца. Банката е упълномощила „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от
пълномощно, на л.31 от делото. Уведомление за извършената цесия не е било
връчено на ответника поради неоткриването му на посочения от него адрес, видно
от известие за доставяне и товарителница (33 и л. 35 от делото). В договора е посочен телефонен номер, като
няма данни лицето да е търсено на този
номер.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от
особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника. Налице е противоречива съдебна практика в страната по този въпрос – дали
може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението
е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса. Настоящият
съдебен състав доскоро приемаше за надлежно такова връчване, позовавайки се на
решение № 198 от 18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на ВКС. Това виждане обаче не
се споделя от съдебните състави на ОС – Стара Загора, които застъпват
противното становище, че в този случай не е надлежно съобщена цесията. Такава е
наложилата се съдебна практика понастоящем, съгласно която връчването на особен
представител не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен
от него адвокат поради невъзможността този особен представител да доведе до
знанието на длъжника узнатите факти и обстоятелства, релевантни за спорното
право. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като приложение
намират общите правила на чл.47, ал.6 ГПК, която се свързва с общото правило на
чл.29, ал.3 ГПК – ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т.6. Тази представителна власт е
ограничена – арг. чл.29, ал.5 ГПК, от което следва, че особеният представител
не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с
промяна в материалното правоотношение. Доколкото ОС – Стара Загора е по –
горестоящата съдебна инстанция на настоящия съд и с цел уеднаквяване на
съдебната практика по аналогични дела в съдебния район, то настоящият съдебен
състав следва да изостави досегашното си разбиране и да възприеме наложилата се
съдебна практика с аргументите посочени по - горе относно това, че връчването
на уведомлението за извършената цесия на особен представител не е надлежно
връчване, поради което цесията не е надлежно съобщена.
Гореизложеното води до неоснователност на предявените искове на
горепосоченото основание, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и се явява безпредметно обсъждането на останалите доводи и
възражения на страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Т.М.Н., ЕГН **********,***,
искове за установяване съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: 1069,04 лв. - главница по договор за стоков
кредит с № 298696 / 19.10.2017г.; 223,89 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 01.11.2017 г. до 19.10.2018 г.; 142,35 лв. - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 01.12.2017 г. до 01.02.2019г.; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 659/2019г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: