РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Пловдив , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20205330205028 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 118/04.08.2020 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„Захарен Комбинат-Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 117,
представлявано от П. Г. С., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на
чл. 44, ал.1 от Закон за водите /ЗВ/ на основание чл.200, ал.1 т.2 от ЗВ.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез
процесуалния си предстАвител адв. Р., моли съда да отмени процесното
наказателно постановнеие като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна чрез упълномощения си процесуален представител
– юрк. Н. Г., прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
1
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 24.01.2020 г. служители на БД ИБР, сред които св. С. С. Г. – ****,
извършили проверка на обект „Захарен комбинат", разположен на бул.
„България“ № 117, район Северен, град Пловдив, община Пловдив, област
Пловдив, стопанисван от „Захарен комбипат-Пловдив” АД. ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул.
„България“ № 117, представлявано от П. Г. С.. В хода на проверката било
констатирано наличието на един брой изградено и оборудвано водовземно
съоръжение - тръбен кладенец (ТК), намиращо се в землището на обекта, в
близост до товарния портал. Устието на ТК се намирало в изградена подземна
тухлена шахта, затворена с метален капак. Видимата чат на
експлоатационната колона на ТК била от етернитова тръба Ф 500. В устието
на ТК била спусната смукателна метална тръба Ф 200. Посредством вакуумна
помпа подземната вода се довеждало до помпена станция, в която са
монтирани два броя хоризонтални центробежни помпи /работна и резервна/.
В момента на проверката се водовземало подземна вода посредством
хоризонтална центробежна помпа, тип VIPOM 25Е80АМ, с параметри Q=22
1/s и Н=73м за водоснабдяване на обекта. Нямало монтирано измервателно
устройство, за отчитане на добитото количество подземна вода. Обектът не
бил водоснабден с питейна вода от „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив.
Заснети били географските координати на ТК. както следва: N
42°09'17,3", Е 024°43'24,5".
Счетено било от контролните органи, че към момента на извършване на
проверката 24.01.2020г. дружеството „Захарен комбинат-Пловдив“ АД, ЕИК
*********, ползва водовземното съоръжение - тръбен кладенец ( ТК),
изграден в гр. Пловдив, бул. „България“ № 117, като се осъществява
водовземане от подземна вода, която се използва за водоснабдяване на обект
„Захарен комбинат“, без необходимото за това основание и без да притежава
разрешително, издадено в съответствие със Закона за Водите.
Установеното при проверката на 24.01.2020 г. било обобщено в
изготвен констативен протокол № ПВ3-9/24.01.2020 г.
С оглед направените констатации, свид. Г. съставила срещу
дружеството-жалбоподател АУАН № 20/05.02.2020 г., за прието за
извършено административно нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ. При
предявяването на акта на представляващия „Захарен комбинат-Пловдив“ АД
2
пълномощник и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени
по констатациите в АУАН.
Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното накзателно
постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените и събрани по делото писмени
доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на
свид. С. С. Г., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации.
Съдът кредитира показанията й като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така изложената въз основа на съвкупния анализ от доказателствата
по делото фактическа обстановка съдът прие, че наказаното юридическо
лице „Захарен комбинат-Пловдив“ АД е осъществило към 24.01.2020 г.
състав на административно нарушение по чл.44 ал.1 от ЗВ, тъй като към
същата дата дружеството е ползвало водовземно съоръжение /тръбен
кладенец/ за извършване на водовземане, без необходимото за това
основание, а именно без да притежава издадено за целта разрешително за
водовземане от подземни води. В случая е осъществявано водовземане по
смисъла на §.1 т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗВ чрез изградено и
оборудвано водовземно съоръжение, в работен режим към момента на
проверката и без съответното разрешително, което безспорно представлява
нарушение на изискуемото по силата на чл.44 ал.1 от ЗВ разрешително за
водовземане. По делото няма и не са и ангажирани доказателства конкретния
случай да попада в изключенията, предвидени от законодателя в т.т.1-3 на
нарушената законова разпоредба. Установените обстоятелства се
потвърждават и от свидетелските показания на актосъставителя, като в хода
на настоящото производство жалбоподателят не представи доказателства,
оборващи констатациите в АУАН и НП.
Нарушението според съда е правилно подведено под нормата на чл.44
ал.1 от ЗВ, която норма именно въвежда като задължително условие за
осъществяване на водовземането наличието на съответното разрешително.
При излагане на обстоятелствата на нарушението са описани всички от
значение за правилната правна и фактическа преценка, а и по начин да не
ограничават субектът на административната отговорност във възможността
3
от разбиране на вмененото нарушение и неговите елементи.
Наведеното в жалбата възражение за непълното описание в НП на
нарушението относно датата на извършването му, съдът определя като
неоснователно. Проверката на стопанисваното от дружеството нарушител
място и ползването на водовземно съоръжение за водовземане без
съответното разрешително е установено на 24.01.2020 г., като тази дата е
отбелязано ясно и изрично в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, което е достатъчно, за да разбере наказания субект, кога АНО е
приел, че е извършено нарушението.
Що се отнася до твърдението на съда, че според дадения в §41, ал.1 от
ПЗР към ЗИД на Закон за опазване на околната среда /обн. ДВ бр.98 от 2018г.,
в сила от 27.11.2018г. и дадена възможност за вписване на водовземни
съоръжения чрез подаване на заявление в регистъра до 27.11.2020г., то съдът
също не го споделя, доколкото, нито предоставения срок за това, нито
предприети действия във връзка с това, не оправдават извършване на
водовземане чрез изградено водоземно съоръжение без разрешение от
дружеството-жалбоподател през времето до евентуално регламентиране на
подобна дейност.
НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Спазени са според съда и всички срокове от значение за законосъобразното
ангажиране на административната отговорност, в частност по чл.34 от ЗАНН,
доколкото нарушението е установено на 24.01.2020г., АУАН е издаден на
05.02.2020г. в 3-месечен срок от установяване на нарушението и откриване на
нарушителя, а НП от 04.08.2020г. в 6-месечния срок от съставяне на акта.
Правилно е определена и санкционната разпоредба по чл.200 ал.1 т.2 от
ЗВ, като наложеното наказание по вид съответства на субекта на
административната отговорност – имуществена санкция. Размерът на
наложеното наказание е минимално предвидения от законодателя размер,
съответен на обществената опасност на нарушението и нарушителя, а и
целесъобразен.
Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат и на
маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
4
други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
В процесния случай констатираното нарушение е формално, при което
законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Липсват
доказателства за наличие на каквито и да било други факти, в това число и
смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката,
дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса
или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид, което сочи, че процесното деяние не
представлява и не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Нещо повече, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото се касае не само за просто
обикновено битово водоползване, а за ползване на подземни води за
производствени нужди в комбинат. За целта е била изградена цяла система –
тръбен кладенец в подземна тухлена шахта, в устието на самата тръба се
намирала смукателна тръба Ф 200, като посредством вакуумна помпа
подземната вода се довеждала до помпена станция, в която били монтирани 2
бр. хоризонтални центробежни помпи. Сочените от жалбоподателя твърдения
за притежавани по-голям брой подобни кладенци, работещи на същия
принцип и много време преди установяването на конкретния само отегчаващо
би рефлектирало върху положението на жалбоподателя, но не и да го
освободят от отговорност на формално основание.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчна
степен на конкретика и яснота с посочване на всички елементи от визирания
състав на нарушената административна разпоредба. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността
на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
Ето защо съдът счете, че процесното накзателно постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а сочените от
жалбоподателя възражения не са засегнали правото му на защита.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
5
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 118/04.08.2020 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„Захарен Комбинат-Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. „България“ № 117,
представлявано от П.Г.С., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв. за нарушение на
чл. 44, ал.1 от Закон за водите /ЗВ/ на основание чл.200, ал.1 т.2 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6