РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. К., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500206 по описа за 2023 година
С Решение № 220/02.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1372/2022 г. по
описа на Районен съд – К. е разрешено на детето И. М. да напуска пределите
на Република България многократно за срок от 3 години, считано от влизане
на решението в сила и да пътува многократно до държавите - членки на
Европейския съюз и до Република Турция, заедно с баща си С. С. М., без да е
необходимо за това съгласието на майката Е. И. Б., като пътуванията бъдат
съобразени с режима на лични отношения между бащата и детето, определени
с решение № 225/13.12.2021 г. по гр.д. № 1285/2021 г. по описа на Районен
съд - К., като предявеният иск по чл. 127а от СК е отхвърлен в останалата му
част. Заместено е съгласието на майката Е. И. Б. за издаването на документи
за самоличност по реда на ЗБЛД на детето И. М.. С решението Е. И. Б. е
осъдена да заплати по сметка на Районен съд - К. сумата от 25.00 лева -
държавна такса.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е.
И. Б., която чрез своя представител по пълномощие адв. С. М. го обжалва като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при
необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззиваемият ще
злоупотреби с дадените му права, като й вземе детето и не го върне в
страната. Поради което моли съда да отмени решението, вместо което да
постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия С. С. М..
В съдебно заседание жалбодателят Е. И. Б., чрез представителя си по
пълномощие адв. С. М., поддържа въззивната жалба по изложените
съображения.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба С. С. М., чрез
представителя си по пълномощие адв. Д. Х., оспорва същата като
неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Участникът Дирекция за социално подпомагане – гр. К. не се
представлява. Постъпил е социален доклад вх. № 3408/ 25.09.2023 г.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по подадена
молба по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК от С. С. М. за получаване на
разрешение дъщеря му И. М. да напуска пределите на Р България за
неограничен брой пътувания до Турция, Франция и Гърция и до други
държави-членки на Европейският съюз и обратно за период от 5 години,
придружавано от молителя, като неин баща, без да е необходимо за целта
съгласието на майката, като се даде заместващо на майката съгласие, считано
от влизане в сила на решението; за получаване на разрешение за издаване на
задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето И. М., чрез молителя
като негов баща и законен представител, без да е необходимо за тези
действия съгласието на майката.
Не е спорно по делото, че страните Е. И. Б. и С. С. М. са родители на
малолетното дете И. М., родено на ****** г. във Франция по време на брака
им, прекратен с влязло в сила на 13.12.2021 г. решение № 225/13.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1285/2021 г. по описа на Районен съд – К., съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на роденото по
време на брака дете И. М. са предоставени на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения, като му е дадена възможност да вижда
и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 ч. в
събота до 19.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето
да става от и в дома на майката.
Не е спорно и това, че молителят от около 14-15 години живее и работи
във Франция, където се е установил трайно, има собствен фризьорски салон.
Притежава българско и турско гражданство. В Турция има баща, който
посещава рядко. Прибира се в България периодично, на всеки 3 месеца.
Детето И. М. през учебната 2023/2024 г. е ученик в първи клас в СУ „Петко
Рачов Славейков“ – гр. К..
2
Установено е по делото, че когато е във Франция бащата контактува с
детето почти ежедневно по телефон, а когато се прибира в България вижда и
взема детето при себе си редовно, включително извън определения с
бракоразводното семейно решение режим на лични отношения, за което от
страна на майката не съществува проблем. Установено е, че връзката между
бащата и детето не е прекъсната, то е привързано към баща си, същият е
грижовен и отговорен родител. Желае детето да пътува с него до Франция, до
други държави в Европа, както и до Турция. Майката не дава съгласие за
пътуване на детето в чужбина поради опасение за отвличането му от бащата в
Турция.
Горните безспорни обстоятелства се установяват от приетите в
производството писмени доказателства: заверено копие на бракоразводно
решение № 225/13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 285/2021 г. по описа на
Районен съд – К.; заверено копие на удостоверение за раждане на детето И. М.
във Франция на ****** г.; извлечение от Акт за регистрация при търговския
регистър на Франция на молителя, с декларирана основна дейност
фризьорство; социални доклади от 23.01.2023 г. и 25.09.2023 г. на ДСП – К.,
изготвени за нуждите на първоинстанционното и въззивното производство и
от изслушването на социалния работник С. Й. и от личните обяснения на
бащата С. М.. От показанията на всички разпитани по делото свидетели, в т.ч.
на тези, допуснати до разпит по искане на майката на детето, се установява по
безпротиворечив начин, че молителят притежава безспорни родителски
качества, че съществува близост и привързаност между него и детето, че
бащата поддържа постоянни контакти с детето.
Спорният въпрос е дали съществува реален риск детето да бъде
отвлечено от баща си в Турция, каквито са опасенията на майката и
основният й мотив за отказ да даде разрешение детето да пътува в чужбина. В
тази връзка свидетелите А. Б. и И. Б. сочат в показанията си, че бащата казвал
на бившата си съпруга, че ще закара детето в Турция и тя няма повече да го
види, като това казвал и на детето. Тези показания съдът не кредитира, като
ги намира за нелогични и некореспондиращи с безспорно установените и
обсъдени отлични родителски качества на бащата, грижовността му към
детето и осъществявания при нормални и безконфликтни условия режим на
лични отношения. Не се установява по делото каквото и да е поведение на
бащата, внасящо съмнение в коректността на отношението към дъщеря му.
Или, изводът, който следва да се направи е, че не съществува риск детето да
бъде отвлечено от бащата в Турция още повече при условие, че същият
трайно живее във Франция, където е и бизнесът му, реализира трудови
доходи и пр. Установяването в Турция би било свързано със съществени
промени включително за бащата, като няма данни по делото, които да
обосновават извод, че той е предприел или е готов да предприеме такива
промени както в своя живот, така и в живота на детето.
Следва да се посочи, че производството по чл. 127а от СК е
производство по спорна администрация, в рамките на което съдът прави
преценка по целесъобразност, като интересите на детето за пътуване в
чужбина се преценяват конкретно за всеки отделен случай. Съгласно ТР №
3
1/2017 г., постановено по тълк.д. № 18/2016 г., ОСГК на ВКС "изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен
период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави". Възможните ограничения, при които
съдът дава разрешение по реда на чл. 127а от СК, само целят опазване и
гаранция за защита интересите на детето.
В тази връзка, обжалваното решение на първоинстанционния съд, с
което е разрешено детето да напуска пределите на Р България до държави -
членки на ЕС и Р Турция заедно с баща си, без да е необходимо писменото
съгласие на майката, многократно за срок от три години, като пътуванията са
съобразени с режима на лични отношения, определени с решение №
225/13.12.2021 г. на Районен съд – К., е в съответствие с конкретните факти и
обстоятелства, установени по делото и защитава в пълна степен интересите
на детето. Отговорността на родителя, включваща и спазване на съдебното
решение по чл. 127а, ал. 2 от СК и възможността българската държава да
осъществи контрол след сезирането й върху действията на съответния
родител, е регламентирана по реда на международната правна помощ. В
случай на неправомерно отвличане или задържане на дете е предвидена
процедура между държавите-членки на Европейския съюз, уредена в
Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. в полза на
упражняващия родителските права, който може да сезира съда по обичайното
местопребиваване на детето, а именно българския съд, с искане за връщане на
детето, отведено в чужбина извън периодите, за които е дадено разрешение,
като компетентността на съдилищата е относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност. По отношение на пътуванията до
държави извън Европейския съюз (Република Турция), следва да се отбележи,
че по делото не се установяват факти, които да поставят детето в по-голям
риск от този при пребиваването на детето в България (детето би посетило
роднини по бащина линия – дядо и др., с каквито роднини контактува и в
България). В този смисъл не съществува опасност детето да промени трайно
своето местопребиваване, нито съществува опасност майката на детето да
бъде лишена от упражняването на родителски права. Противопоставянето на
единия родител не може да се основава на негативните му нагласи към другия
родител и на хипотетични опасения от отвличане. Предвид посоченото
обжалваното решение само по себе си предполага възможността, ако бъде
констатирано неизпълнение, да бъдат сезирани компетентните органи, които
ще осъществят контрол върху действията на съответния родител по реда на
международната правна помощ, каквато опасност настоящият съдебен състав
счита, че не съществува в към настоящия момент.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват разноски
за настоящата инстанция в размер на 400 лв., представляващи платено в брой
4
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
от 14.09.2023 г.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220/02.06.2023 г., постановено по гр.д. №
1372/2022 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. К., с. М. №
* да заплати на С. С. М., с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.
М., ул. „Г." № *, адв. Д. Х. направените във въззивната инстанция разноски в
размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5