Р Е Ш Е Н И Е №
1471
10.12.2019 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
въззивно гражданско дело № 2664 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№ 67579/21.10.2019 г. в регистратурата на ПРС
от С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Д.Д., допълнена
с жалба с вх.№ 68151/22.10.2019 г., против Решение № 3705/09.10.2019 г.
постановено по гр.д.№12946 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, I бр.с., с
което e отказано
да се издаде заповед за защита по молбата на С.В.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу А.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, както и е отменена издадената
заповед за незабавна защита от 02.08.2019г. и С.В.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата
от 25.00лв., представляваща държавна такса по производството.
С въззивната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като се
оспорват решаващите изводи на първостепенния съд, че не е извършен акт на
домашно насилие. Жалбоподателката поддържа, че уврежданията, които е получила
съответстват на изложените от нея факти за осъществено домашно насилие в
молбата за защита. Излага подробни обстоятелства за извършеното спрямо нея
домашно насилие и невъзможността й да се защити от ударите на брат си и на неговата
приятелка Ч., които настоява, че са я дърпали и бутали, брат й я е хванал за
едната ръка и е настъпвал крака й, в опит да се защити скъсала златното колие
на приятелката му, при което те заключили вратата и я унижили като я
съблекли.Оспорва изявленията на брат си пред районния съд и поддържа молбата си
за защита от домашно насилие, сочи, че и към момента е заплашвана. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата й за
защита от домашна насилие с издаването на заповед на защита, както и за
присъждането на разноските в първоинстанционното производство. Не претендира
присъждането на разноски във въззивната инстанция. Представя писмени
доказателства амбулаторни листове от 17.07.2019 г., 24.07.2019 г. и 15.11.2017
г.
В срок е
постъпило възражение от въззиваемата страна
А.В.Д., ЕГН:
********** с адрес: ***, с който се оспорва въззивната жалба. Посочва, че
молителката е негова сестра, с която притежават в съсобственост недвижим имот,
живеели на различни етажи от съсобствената сграда, в която живеели и техните родители, както и предишната му
съпруга и детето им. Излага обстоятелства, че родителите и сестра му се
намесвали в личния му живот, желае ли да възстанови отношенията си с бившата си
съпруга, но същият бил сгоден за украинката Н. Ч., с която желае да продължи
живота си. Оспорва акта на домашна насилие, намира, че на 30.09.2019 г. майка
му и сестра му са провокирали конфликта с приятелката му в желанието си да я
изгонят от помещенията, които той и приятелката му обитавали от съсобствената
сграда. При породения конфликт сестра му скъсала златното колие на приятелката
му, прибрала го и не го е върнала, както и се държала нагло.Поддържа, че не е
прилагал насилие спрямо сестра си и не е извършвал действия, които съставляват
акт на домашно насилие. Извел я е от апартамента, за да прекрати спречкването
между двете жени и да защити приятелката си от агресията на сестра си. Посочва,
че не е агресивен човек, от петнадесет години работил като начален учител, до
сега нямало оплаквания срещу него и имал отлична репутация. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждането на разноските по
делото.
С определение в съдебно заседние на 27.11.2019 г. съдът остави без уважение искането на жалбоподателката за приемане на представените с жалбата писмени доказателства. Въззивният съд прие представените в съдебното заседание писмени доказателства от въззиваемата страна амбулаторен лист № 001300/ 11.04.2019 г.; амбулаторен лист № 003459/ 26.11.2019 г., етапна епикриза за периода 08.04.2015 г. - 26.11.2019 г., издадени от д-р Л. Х., и трудова характеристика на въззиваемия, издадена на 25.11.2019 г. от НУ“***“ - Пловдив.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от С.В.Д., ЕГН **********, против А.В.Д., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за незабавна защита, а впоследствие и на заповед за защита на молителката, с която да се задължи А.В.Д. да се въздържа от извършването на домашно насилие срещу молителката и да бъде отстранен от адреса в гр.П., ул. „****, да му бъде забранено да приближава имота при условия и срок определени от съда.
В молбата за защита от домашно насилие се твърди, че страните са брат и сестра, които живеели в еднофамилна четириетажна къща на различни етажи, притежавана в съсобственост от тях. По отношение на втория етажа от сградата се сочи, че е бил извършен ремонт с цел отдаването му под наем, молителката имала вещи там, но в края на месец юли молителката и майка й констатирали, че не могат да влезнат на етажа, тъй като брат й се бил настанил да живее там с жена от ****. На 30.07.2019 г. привечер помолили с майка й да им бъде отворено, брат й им отворил и тримата отишли да разговарят в една от стаите, а в другата останала приятелката му. Брат й започнал да ги заплашва, изгонил майка й на площадката на стълбището, а молителката останала в помещението и се опитала да разговаря с украинката, брат й подбуден от украинката и заедно с нея, започнали да я дърпат, бутат, налагат. Скъсала се златната верижка с кръстче на приятелката на брат й, при което те я съблекли чисто гола от кръста надолу,биели я и блъскали докато са я избутали на площадката пред стълбището. Молителката и майка й отишли да се оплачат в Първо РУ. Извадила си медицинско свидетелство, тъй като била видимо пострадала.
Ответникът оспорва основателността на молбата за домашно насилие, с искане молбата да бъде отхвърлена. Твърди, че не е проявил насилие срещу сестра си реално, а това, което се е случило било между сестра му и неговата приятелка Н. Ч., за която е сгоден. Потвърждава, че от края на юли месец живее с приятелката си на втория етаж. Майката му и сестра му не одобрявали приятелката му, обиждали я и искали да я изгонят. Посочва, че между молителката и приятелката му възникнала свада, при която сестра му, нарочно или случайно, скъсала златното кръстче на приятелката му и го скрила, при което Ч. се опитала сама да си го вземе. Посочва, че с цел прекратяване на скандала е извел сестра си от етажа, оспорва да е извършил физическо насилие спрямо сестра си и твърди, че травмите, които е получила са вследствие боричкането й с неговата приятелка.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай подадената молба за защита от домашно насилие е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно легитимирано лице от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН и към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед на което молбата е процесуално допустима.
По делото от страните, за установяване на техните твърдения, са ангажирани писмени и гласни доказателства.
По делото е безспорно, че страните са брат и сестра, както и че всеки от тях живее на отделен етаж от съсобствената сграда в гр. Пловдив ул. „***. Не се оспорват обстоятелствата, че двамата са съсобственици на сградата, както и че в къщата живеят техните родители и бившата съпруга на ответника с малолетното им дете. Няма и спор, че в края на юли месец 2019 г. ответникът е започнал да живее на втория етаж от сградата заедно с приятелката си Н. Ч., за която ответникът твърди, че е сгоден. Не се и спори, че майката и сестрата на ответника не одобрявали посоченото съжителство, както и че на 30.07.2019 г. молителката и майката й са отишли при ответника на втория етажа, за да разговарят с него. Не се оспорва и обстоятелството, че на посочената среща е възникнал спор, в който е взел участие приятелката на ответника. Поставеният пред съда въпроса е дали при така възникналия спор от страна на ответника е бил осъществен акт на домашно насилие, изразяващ се в описаните в молбата действия на физическо и психическо насилие.
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие от брата на молителката.
С молбата за защита от домашно насилие е представено съдебно- медицинско удостоверение № 884/ 2019 г., издадено на 31.07.2019 г., от д-р И. Ц. – лекар в отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, в което е посочено, че при преглед на молителката и от представената медицинска документация са установени: контузия на дясно и ляво ходило с контузия на глезен, охлузвания и кръвонасядания по крайниците.
За опровергаване на изложените в молбата за защита обстоятелства и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ответникът е представил съдебно- медицинско удостоверение № 883/ 2019 г., издадено на 31.07.2019 г., от д-р И. Ц. – лекар в отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив за извършен преглед на Н. Ч., на 39 години от ****, при който са констатирани контузия на десен лакът, контузия на предмишница, контузия на дясното бедро, кръвонасядания по крайниците.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелка З. А. Д. (** на страните), която потвърждава, че в края на юли месец синът й е започнал да живее с неговата гостенка Ч. на втория етаж от къщата, което тя и дъщеря й не одобрявали. На 30.07.2019 г. заедно с дъщеря си влезли при сина й и неговата гостенка, за да изкажат несъгласието си, като разговорът започнал да се води с повишен тон, ответникът се ядосъл, изблъскал един сушилник към майката си, който не я ударил, дъщеря й се преместила в другата стая, свиделката я подканила да излезнат, но същата отказала, тъй като посочила, че също е съсобственик. Свидетелката заявява, че след това е излезнала на стълбите и си е тръгнала по следващите етажи на горе. След известно време дъщеря й се качила при нея, превъзбудена, разплакана и разтревожена като е заявиля, че гостенката /приятелката на ответника/ я е нападнала, станало е пререкание, при което се е скъсало колието на гостенката, което предизвикало у нея злоба, същата започнала да съблича дъщеря й, да търси кръстечето от колието, което унижило дъщеря й. Посочва, че не е присъствала и не знае точно какво е правил синът й /ответника/ по отношение на С., същият е взел позиция да защити гостенката си.
За да отхвърли молбата за издаване на заповед за защита първоинстанционния съд е приел, че по делото липсват достатъчно доказателства за осъществен от ответника акт на домашно насилие, не било установено да е извършил действия по отношение на сестра си, а че същата е пострадала от Ч., но е насочила молбата си срещу брат си, за да отстрани него и Ч. от съсобствения имот.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира първоинстанционното решение за неправилно, тъй като от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН.
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие от брата на молителката като се излагат конкретни факти. Посочва се, че при опит за разговор с него в съсобствено жилище, молителката е била нападната първо словестно, включително и със закани, че ако трябва ще я уби, но няма да говори с нея, а впоследствие била удряна и дърпана, бутана и физически и психически наранявана. При опит да се отбранява, посочва, че се скъсала златната верижка с кръстче. Тогава, за да я намерят, била насила съблякана чисто гола от кръста надолу до коленете, бита и издевателствата над нея продължили докато не била изблъскана на площадката пред вратата. Били като полудели, молителката се уплашила и се почувствала силно унизена. Декларираните от молителката обстоятелства за извършено спрямо нея насилие от страна на брат й съответстват на твърденията й в молбата за защита за извършено насилие от ответника на 30.07.2019 г.
Законът придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обвързваща съда доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за основателност на подадената молба за защита. ЗЗДН предвижда провеждането на спорно съдебно производство с възможност за събиране на доказателства от страните с оглед защитата интересите на ответната страна и опровергаване на доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН чрез представянето на съответни доказателства в тази насока. В случай на оспорване на твърденията в декларацията от ответната страна, в нейна тежест се възлага задължението да проведе доказване, оборващо доказателствената сила на декларацията и да докаже твърденията си. В настоящия случай съдът намира, че не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че е оборена доказателствената сила на представената декларация, а същевременно са представени доказателства в подкрепа на същата.
Декларираното от молителката се подкрепя от съдебно- медицинско удостоверение № 884/ 2019 г., в което са отразени констатациите на освидетелстващия лекар при снемането на обективни данни на молителката, че на крайниците в горния - външен квадрант на дясното седалище има петнисто кръвонасядане с размери 5.5/2см., със синкав цвят. Горната трета на лявата мишница, по задно-вътрешната повърхност е петнисто кръвонаседната със синкав цвят на площ с размери 3.5/2 см.В средна и долна трета лявата мишница, по задната повърхност има петнисто кръвонаседната област на площ с размери 10.5/1 см., със синкав цвят. В средна и долна трета на лявата предмишница, по предната повърхност на обща площ с размери 12/6 см. има три на брой охлузвания с размери от 0.7/0.1 см. до 0.1/0.2 см., с дискретни кафеникави корички под нивото на околната здрава кожа.По вътрешната повърхност на средна трета на лявата предмишница има петнисто кръвонасядане с размери 3/1.5 см., със синкав цвян. По задно – вътрешната повърхност на лявата гривнена става има кръвонасядане с овална форма с размери 2/1.5 см, което е със синкав цвят. В долната трета на дясната мишница, по вътрешната повърхност има овално кръвонасядане с размери 2/1 см, което е със синкав цвят. Кръвонасядане е установено и по вътрешната повърхност на дясната лакътна става на площ с размери 4/1,5 см., което е със синкав цвят.В долната трета на дясната предмишница, по предната й повърхност на обща площ с размери 7.5/2 см, същото така и три охлузвания с размери от 0.1/0.1 см. до 0.6/0.1 см, покрити с кафеникаво корички под нивото на околната здрава кожа. В средна трета на дясната предмишница, по външната повърхност са констатирани две охлузвания с размери от под 0.2/0.2 см., с корички под нивото на околната здрава кожа. По втори пръст на десния долен крайник, по гърба на крайната фаланга има охлузване с размери 0.2/0.1 см. Подобно охлузване е установено и по гръбната повърхност на четвърти пръст на същия крайник на областта на крайната фаланга с размери 0.3/0.4 см. И двете са покрити с кафеникави корички под нивото на околната здрава кожа. По предната повърхност на дясното коляно са установени две охлузвания с размери 0.5/0.6 см. и 0-5/0.4 см. с дискрети кафеникави корички под нивото околната здрава кожа. По вътрешната повърхност на лявата глезенна става има охлузване на площ с размери 2.5/1.5 см., с забелване на епидермиса. Охлузване се установява по гръбната повърхност на втори пръст в ляво на нивото на крайната фаланга. Същото е на площ с размери 0.5/0.6 см. със забелване на епидермиса. По пети пръст на лявото ходило, по въшната повърхност е установено охлузване с размери 0.5/0.6 см. със забелване на епидермиса. Според заключението на освидетелстващия лекар описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, и е възможно по начин и време да са получени както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения (нанесен побой посредством юмруци и ритници по тялото, дърпана и стискана за ръцете и краката, насилствена съблечена, на 30.07.2019 г., около 17.00 ч.).
Първостепенният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за извършения акт на домашно насилие от ответника, доколкото доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не е оборена и същата кореспондира със съдебно-медицинското удостоверение.
Доказателствената стойност на декларацията не се опровергава от представеното от ответника съдебно – медицинско удостоверение № 883/ 2019 г. за освидетелстването на Н. Ч., тъй като последната не е молител в настоящото производство и молбата за защита от домашно насилие не е насочена срещу нея. Получените от това лице наранявания не са предмет на настоящото производство, същите не изключват извършването на акта на домашно насилие от страна на ответника, съответно и не го опровергават.
От показанията на свидетелката Д. също не се опровергава доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В показанията си майката на страните свидетелства за конфликт между дъщеря й и Н.Ч., но не излага обстоятелства, от които може да се приеме, че ответникът не е осъществил акта на домашно насилие. Обстоятелството, че е имало конфликт между молителката и приятелката на ответника не изключва извършването на домашна насилие от страна на ответника. Свидетелката изрично заявява, че не е присъствала и не знае точно какво е правил синът й /ответника/ по отношение на С., поради което от показанията й не може да се мотивира извод, че ответникът не е извършил насилие спрямо молителката.
Настоящият съдебен
състав на ПОС намира молбата за защита от домашно насилие за основателна. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В случая
страните се намират във визираната от закона родствена връзка, като същите
живеят на различни етажи в съсобствената им жилищна сграда. Няма спор, че
отношенията между страните са обтегнати, поради съжителството на ответника с Н.
Ч. на втория етаж от сградата, както и че е имало пререкание между Ч. и
молителката. Последното обаче не означава, че ответникът не е извършил акта на
домашна насилие, удостоверен с декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, чиято
доказателствена сила не е оборена. Дори и спорът да е възникнал между Ч. и
молителката, не би могло да се приеме, че този спор изключва извършването на
домашно насилие от страна на ответника. Актът на домашно насилие не следва да
се толерира дори и същият да е осъществен в защита на Ч.. В случая предмет на
делото са точно посочените в молбата на С.Д. актове на домашно насилие –
физически и психически извършени от А.Д., които са описани и в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и които според съдебно – медицинското удостоверение водят
до установените увреждания. Същевременно медицинското удостоверение,
установяващо травмите на молителката, не е оспорено по надлежния ред и не е
открито производство по оспорване истиността на документа.
Съдът като съобрази характера и естеството на установеното по делото
домашно насилие намира, че спрямо извършителя А.В.Д. ще
следва да бъдат наложени следните мерки: да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С.В.Д. на осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН; да му се наложи глоба в размер на 200лв в полза на държавата на основание
чл.5 ал.4 от ЗЗДН с предупреждение към А.В.Д., че при неизпълнение на мярката, на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН ще бъде задържан от органите на МВР и ще
бъдат уведомени органите на прокуратурата. Въззивният съд приема за неподходяща мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за забрана
за доближаване на пострадалата и на жилището й, доколкото страните живеят в
съсобствена жилищна сграда, независимо, че обитават различни етажи, както и
поради факта, че осъщественото домашно насилие не се отличава с интензитет,
като по делото не се установява ответникът да е осъществил друг акт на домашно
насилие.
При този
изход на спора А.В.Д. ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.11 от ЗЗДН държавна такса в размер на 37, 50 по сметка
на бюджета на съдебната власт, от които 25 лв за образуване на
първоинстанционното производство и още 12, 50 лв за въззивното обжалване, а в
полза на С.Д. разноски за адвокатско възнаграждение направени в производството
пред Районния съд в размер на 400 лв.
По разноските
във въззивната инстанция: С оглед изхода на правния спор е неоснователно
искането на въззиваемата страна за присъждането на разноски, а жалбоподателят
не претендира разноски за въззивната инстанция, поради което съдът с решението
си не присъжда разноски за въззивното производство.
Водим от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3705/09.10.2019 г.
постановено по гр.д.№12946 по описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, I бр.с.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА А.В.Д., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С.В.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати глоба на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН в размер на 200
(двеста)лева, платима в полза на държавата.
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати държавна такса в размер на 37, 50 лв. /тридесет и седем лева и
петдесет стотинки/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - Пловдив.
ОСЪЖДА А.В.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, разноските за първата
инстанция в размер на 400 лева /четиристотин лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на
молителя С.В.Д.,
ЕГН **********.
Решението и заповедта се връчват
на страните, както и на Районното
полицейско управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.