Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3590
Гр.В., 02.08.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ
–ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на трети юли през
две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1380/2019 год. по описа на Районен съд гр. В., ХVІ-ти състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск , основан на
чл.86 , ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Ч.Л.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, съдебен адреса***, чрез адвокат Й.А. претендира от съда да постанови решение с
което да осъди З. „Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище:***, представлявано от С.
С. П. да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от сумата в общ размер на
247.24 лева, представляваща законна лихва за сумата в размер на 5 000 лева., с
която ответното дружество е изпаднало в забава за периода от 05.05.2017г. - настъпилото ПТП до 29.10.2017г.- ден преди
датата на депозиране на исковата молба на 30.10.2017г. по образуваното гр.д. №
16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно деловодни разноски
и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
На 05.05.2017г., около 12.30
часа, в ***, мотоциклетът ми Х. Ц. *** с peг. № ***,
е ударен от л.а. К. К. с per. № ***, управляван от Х.
Х..
ПТП настъпва при следните обстоятелства: Движи се по ул. О.
П. посока бул. В. В.. Преминавайки покрай „М.“, отдясно, от изхода на „М.“
излиза л.а. К. К. с рeг. № ***, управляван от Х. Х.,
като същият при наличие на пътен знак „Б-2" „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!" не го пропуска и го блъска.
За настъпилото ПТП уведомява компетентните органи.
Мястото на ПТП е посетено от контролните органи, които след изясняване на
водачите на МПС и механизмът на настъпване на ПТП, съставят Протокол за ПТП с
пострадали лица № ***. В протокола за ПТП, като виновен водач е посочен Х. Х.,
а като причина за настъпване на ПТП, че същият блъска мотоциклетът му.
Лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № *** от
застрахователна компания ЗК „Б. И.“ АД, със срок на действие 09.11.2016г. -
08.11.2017г., която полица е действаща към датата на ПТП.
В следствие на преживяното ПТП, претърпява болки и
страдания, поради което на 30.10.2017г. завежда иск срещу застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. По
образуваното гр. д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9 състав е постановено
Решение № 2863/18.06.2018г., с което ответното дружество е осъдено да му
заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес,
непълноценен сън и други негативни емоционални изживявания, причинени в
резултат на реализирано ПТП на 05.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба -
30.10.2017г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. На осн. чл. 84, ал.З от ЗЗД „При задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.", поради което ответникът е в
забава от датата на увреждането - 05.05.2017г., и
дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на увреждането до ден
преди депозиране на исковата молба на 30.10.2017г..
След направени изчисления с електронен калкулатор, за
сумата в размер на 5 000 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава
и следва да му заплати законната лихва за периода от 05.05.2017г:.
до 29.10.2017г. - ден преди депозиране на исковата молба на 30.10.2017г., която
е в размер на 247.24 лева.
С оглед изложеното счита, че за него се явява правен
интерес от завеждането на настоящия иск.
В срока за отговор
по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор. На първо място,
считам, че така предявеният иск е недопустим.
Видно от осъдителния диспозитив на предходния влязъл в
сила съдебен акт - Решение от 18.06.2018г. постановено по гр.д. № 16576/2017г.,
по описа на Районен съд В., 9 с-в, е налице произнасяне по предявения от ищеца
акцесорен иск за присъждане на лихва за периода от датата на исковата молба до
окончателното плащане на задължението, т.е. лихвата за забава е обхваната със
сила на присъдено нещо с посоченото решение и е налице погасителен ефект по
отношение на правото на иск, досежно спорното право в настоящия процес - по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При наличието на присъдена главница и наличие на влязъл в
сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, съществува
процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно
производство, включително предвид акцесорния й спрямо главния дълг, характер.
Присъждането на законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е самостоятелна претенция каквато е тази
за мораторната лихва и тази лихва не се присъжда в определен размер или за
отделни периоди до датата на подаване на исковата молба и след тази дата. При
тези лихви задължение на съда е да посочи само началния момент, от който се
дължи лихвата, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от
момента на плащане на главното задължение. Затова неоснователно и неправилно е
искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение
за неимуществени вреди, съобразно посочения от него период и размер.
С оглед горното в случай, че настоящия състав намери за
основателни направените възражения, приемайки така предявеният иск за
присъждане на законна лихва за недопустим, да остави същия без разглеждане и да
прекрати производството по делото, или да отхвърли иска като неоснователен.
Становище по основателността на иска
Въз основа на
изпълнителен лист издаден на 21.09.2018г. от PC В. на основание процесното
съдебно Решение от 18.06.2018г. постановено по гр.д. № 16576/2017г., по описа
на Районен съд В., 9 с-в е образувано
изпълнително дело No ***, по описа на ЧСИ Л. С., по
което е заплатил на 12.12.2018г. всички присъдени суми, като на 14.12.2018г. е
получил и съобщение за прекратяване на изпълнителното дело, поради погасяване
на дълга.
Настоящето дело е заведено на 30.01.2019г., т.е. преди
завеждането му, ответникът е заплатил всички дължими суми, главница, лихви,
разноски по процесното съдебно решение. Липсва главен дълг, който да обоснове
основателността на макар и отделния, акцесорен иск за забава.
Това е така, защото ищецът е имал възможност да защити
правото си в пълен обем още към датата на депозиране на първата искова молба.
Без правно значение са причините, поради които не го е направил (наличието на
такива не се и твърди с ИМ). Видно е и, че се касае за задължение, минимално по
размер, но ищецът е предпочел да предприеме съдебна зашита на накърненото си
право, заплащайки държавна такса и използвайки процесуалната възможност да
претендира разноски чиито минимален размер надхвърля няколкократно
претендираното вземане. Горното поведение на ищеца всъщност е порочна практика
която представлява
недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.З от ГПК,
чиято цел е събиране не на вземането предмет на делото, а на разноските които
генерира подобно производство.
В случай, че горното не бъде споделено в условията на
евентуалност твърди, че не е дало повод
за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да заплати
претендираната сума, представляваща лихва за забава, включително не му е дадена
възможност да определи и изплати обезщетението предмет на предходното дело,
върху която сума съответно се претендира лихва за забава. Ищецът е можел да
предяви иска си за присъждане на обезщетение за забава за посочения период в
приключилото гражданско производство, поради което забавата не е следствие от
виновно поведение на ответната страна.
Видно от постановеното Решение от 18.06.2018г.
постановено по гр.д. № 16576/2017г., по описа на Районен съд В., 9 с-в са
предявени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, като съответно за тях са относими
нормите на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016год., тъй като
отговорността на доверителя му се е претендирала на основание Договор за
застраховка - полица No ***, със срок на действие от 09.11.2016г.
до 08.11.2017г.
При действието на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016год., е предвидена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС,
уредена в нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.
Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя
с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази насока е определение
№29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело № 7479/2017год., определение №165 от
24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год. ТК, II Т.О. на ВКС/.
Ищецът е входирал на
20.07.2017г. Заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
ГО. В 3 месечни срок за произнасяне застрахователят е определил размер на
обезщетение, с което обаче увредения не е бил съгласен поради, което същият е
депозирал на 30.10.2017г. исковата молба по която е било образувано гр.д. №
16576/2017г., по описа на Районен съд В., 9 с-в, т.е. 10 дена след изтичане на
3 месечния срок за произнасяне от страна на доверителя ми.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. Именно поради горното във всеки случай, началната дата,
от която следва да се претендира лихва не е датата на увредата/на ПТП. /в тази
насока Решение № 728 от 11.10.2018 г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - В.;
Решение № 93 от 04.10.2018 г. по т. д. № 54/2018 г. на Окръжен съд - Хасково;
Решение № 812 от 26.10.2018 г. по т. д. № 414/2018 г. на Окръжен съд -В./.
Предвид, че лихва по предходното дело се е претендирала
от подаване на въпросната искова молба съвсем нормално е ответникът да не е
взел становище по иска за забава или събиране на конкретни доказателства в тази
връзка предвид безпредметността им на този етап, най-вече предполагайки едно
недобросъвестно поведение от страна на процесуалния представител на ищеца.
Горното е от значение за определяне на момента, от които
ищецът може да претендира законна лихва за забава върху определеното
обезщетение. Възразява и считам за неоснователно искането от страна на ищеца в
настоящото производство за присъждане на законна лихва от датата на
непозволеното увреждане.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията
предмет на влязлото в сила решение - като недопустим и неоснователен.
Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва върху
претендираната лихва по претенцията предмет на влязлото в сила решение - като
недопустим и неоснователен.Производството е образувано по предявен иск, основан
на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно
заседание ищецът, чрез проц.представител адв. А.,
поддържа иска.В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С.
и адв. А..Поддържат отговора на искова
молба. В хода по същество на делото адв. А. моли съда да отхвърли иска, като
недопустим, неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на разноски.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от приетото по делото решение, постановено по гр.дело №16576/2017год. на ВРС се установява, че Б. И.” АД, ЕИК*** е осъдено да плати на Ч.Л.А., ЕГН**********, сумата 5000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки, страдания, стрес, затруднено самообслужване, непълноценен сън и други негативни емоционални изживявания, свързани с получените от ищеца физически травми – непълно изкълчване на лява гръдно – ключична става на дясна ръка, контузия на дясна длан, ожулване на дясно коляно и други придружаващи травми по десните крайници и гръдния кош на ищеца, наложили терапия с обезболяващи и седативи, ведно със законната лихва върху сумата от предявявавне на иска – 30.10.2017г. до изплащането й, които вреди са последица от настъпило на 05.05.2017г., около 12.00часа ПТП, в гр.В., по улица „О. П.”, в посока към бул. „В. В.”, на кръстовище с улицата от изхода на „М.”, причинено по вина на Х. С. Х., който като водач на лек автомобил „К. К.”, ДК №***, нарушил правилата за движение, като навлязъл в кръстовището с ул. „О. П.” без да спази предписанията на пътен знак „Б-2” (стоп) и пътен знак „Г-2” (движение само надясно след знака), намиращи се на изхода от „М.”, поради което ударил движещия се по улицата с предимство мотоциклет „Х. Ц. ***”, ДК №***, управляван от ищеца Ч.Л.А., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000лв. до 10000лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявявавне на иска – 30.10.2017г. до изплащането й, на осн. чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.86 ЗЗД.
По искане на ответника към доказателствения материал по делото са приети следните документи: заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди „Гражданска отговорност“; уведомление за необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ №*** от 24.07.2017г.; застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № *** от 07.11.2016г.; покана за доброволно изпълнение вх.№*** от 04.10.2018г.; изпълнителен лист №7440 от 21.09.2018г. по гр.д.№16576/2017г. по описа на Районен съд – В., 9 състав; платежно нареждане от 12.12.2018г.; съобщение за приключване на изпълнително дело вх.№ОК-886964 от 19.12.2018г
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Претенцията за законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД е
вземане, което възниква в резултат на едно парично задължение. При неизпълнение
на едно парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД не е възнаграждение, а
служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата.
Обезщетението по чл. 86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на
закона и без да е договорено между страните, затова се нарича още законна
лихва, макар и неточно, при наличие на забавено изпълнение. Тя е акцесорно
вземане и предполага наличието на главно задължение - главница.
С оглед разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение законната лихва се дължи от деня на забавата, а съгласно
чл. 84, ал.1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането на определения за изпълнение
ден, ако такъв е определен, а ако този ден не е определен, след като бъде
поканен от кредитора.
В случая, ищецът претендира присъждане на мораторна лихва
в размер на 50 лева, представляваща
частичен иск от сумата в общ размер на 247.24 лева, представляваща законна
лихва за сумата в размер на 5 000 лева., с която ответното дружество е
изпаднало в забава за периода от 05.05.2017г. -
настъпилото ПТП до 29.10.2017г.- ден преди датата на депозиране на исковата
молба на 30.10.2017г. по образуваното гр.д. № 16576/2017г. по описа на ВРС, 9
състав.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло наведените от
страна на ответника доводи, че при действието на Кодекс за застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015г. в сила от 01.01.2016год., е предвидена допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск (чл. 432, ал. 1, чл. 493, вр чл. 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС,
уредена в нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител.
Касае се за рекламационен срок, въведен от
законодателя с новия КЗ с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. / В тази насока е
определение №29711 от 15.11.2017год. на СГС по гр.дело № 7479/2017год.,
определение №165 от 24.03.2017год. по ч.т.дело №306/2017год. ТК, II Т.О. на
ВКС/.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е
определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. Именно поради горното във всеки случай, началната дата,
от която следва да се претендира лихва не е датата на увредата/на ПТП. /в тази
насока Решение № 728 от 11.10.2018 г. по т. д. № 215/2018 г. на Окръжен съд - В.;
Решение № 93 от 04.10.2018 г. по т. д. № 54/2018 г. на Окръжен съд - Хасково;
Решение № 812 от 26.10.2018 г. по т. д. № 414/2018 г. на Окръжен съд -В./.
По настоящото дело
ищецът не претендира лихва за забава
от изтичането на срока ,
съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, нито ангажира доказателства в
тази насока. Предвид на това и претенцията за
лихва за забава от датата на ПТП – 05.05.2017год.
до деня, преди входиране на исковата молба
по гр.дело № 16576/2017год. на ВРС се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Искането за присъждане на законна лихва от датата на
входиране на исковата молба в съда-30.01.2019год. до окончателното изплащане се
явява недопустимо. Това искане представлява по същество законна последица от
уважаване на иска, но в случая такова е недопустимо , тъй като искът е за
лихва, а лихва върху лихва не се дължи.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно списък на разноските по делото. Претендираните от ответника разноски
са в размер на 360лв. и се изразяват в платено адв.възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
Ч.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адреса***, чрез адвокат Й.А. срещу З.
„Б.И." АД, ЕИК ***, със седалище:***, представлявано от С. С. П. , за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от
сумата в общ размер на 247.24 лева, представляваща законна лихва за сумата в
размер на 5 000 лева., с която ответното дружество е изпаднало в забава за
периода от 05.05.2017г. - настъпилото ПТП до
29.10.2017г.- ден, преди датата на депозиране на исковата молба на 30.10.2017г.
по образуваното гр.д. № 16576/2017г. , по описа на ВРС, 9 състав, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ч.Л.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адреса***, чрез адвокат Й.А. да
заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК ***,
със седалище:***, представлявано от С. С. П.,сумата от 360лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски,
изразяващи се в платено адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: