Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София, 08.02.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в
публично заседание на шестнадесети
декември две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
при
секретаря Д.И. ,като разгледа
докладваното от съдия Данаилова т.д. №3438 по описа за 2014 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 66 018,30 лв., представляваща неплатена наемна цена за
периода 05.05.2010г. – 05.05.2014г. по
договор за строителство и наем на недвижим имот от 19.02.1993г., както и за
сумата от 12 754,96 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане
на наемната цена за периода 05.06.2010г. – 04.06.2014г.
Ищецът твърди, че по силата на
договор ох 19.02.1993г. , сключен с ответника, се задължил да учреди на
последния за срок от 25 години право на строеж върху недвижим имот за
построяване на магазин за хранителни стоки, като ответникът се задължил да
заплаща наемна цена за дворното място, в размер на 8435 лв., респективно 8,44
лв. деноминирани лева, като цената подлежи на корекция ежегодно съобразно
годишния инфлационен индекс. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като
с нотариален акт учредил право на ответника, но ответникът преустановил
плащането на наемната цена, като за предходен период бил осъден с влязло в сила
решение, поради което и ищецът претендира осъждането му за исковия период,
както и обезщетение за забавено плащане на наемната цена.
Ответникът не е депозирал отговор. В
съдебно заседание не оспорва съществуването на наемно правоотношение с ищеца,
но оспорва претенциите по размер с твърдения страните да са договорили много
по-ниска цена.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на
ищеца е да докаже сключването на договор за наем с ответника, изпълнението на
задълженията си за предаване на наетия имот, както и настъпването на фактите,
обуславящи изменение на наемната цена.
При установяване на горните
предпоставки, в тежест на ответника е да докаже плащането на наемната цена.
Няма спор, а се установява и от
представения рамков договор за строеж на мандра в с. Равно поле от
19.02.1993г., че между страните е постигнато съгласие, ищецът да учреди за срок
от 25 години в полза на ответника право на строеж върху собствения на ищеца имот- дворно място
с площ от 1300 кв.м., находящо се в с.Равно поле, община Е.п., представляваща
парцел VІІ, кв.27, а ответникът се задължава да заплати цената на учреденото
право за срок от 10 години, платима на равни части от по 8333 лв. месечно от
1-во до 5-то число на месеца , следващ този, за който се отнася наем. Със същия
договор страните уговорили ответникът да заплаща месечен наем за ползване на
незастроената част от мястото в размер
на 7 лв. на квадратен метър или 8435 лв. на месец, като сумата подлежи на корекция
съгласно инфлационния годишен индекс ежегодно, съгласно категорията на
населеното място, като наема се заплаща в същия срок като цената на правото на
строеж.
Няма спор между страните, а се
установява и от представените по делото нотариални актове - нотариален акт от 08.06.1993г. за
учредяване на право на строеж и нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот въз основа на отстъпено право на строеж от 22.12.2008г., че
ищецът е изпълнил задълженията си по рамковия договор и е учредил в нотариална
форма право на строеж в полза на ответника, който от своя страна е реализирал
учреденото му право, като е построел върху имота на ищеца уговорената сграда,
въз основа на което съдът приема да му е предадена и фактическата власт върху
поземлени имот, върху който е извършен строежа.
Срокът на договора от 1993г. не е
изтекъл, не се твърди действието му да е прекратено на друго основание, поради
което и съдът приема, че за исковия период
05.05.2010г. – 05.05.2014г. между страните е съществувало наемно
правоотношение по отношение на описаното в договора дворно място и ответникът
дължи заплащане на уговорената наемна цена.
В договора наемната цена е в размер
на 8435 лв., която сума след влизане в сила на Закона за деноминация на лева,
съответно е в размер на 8,44 лв. месечно.
Страните обаче са уговорили
изменение на наемната цена с годишния инфлационен индекс, за промяната на който
ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства. Приетата по делото
счетоводна експертиза също не е изследвала изменението на този статистически
показател, тъй като не е имала поставена такава задача.
Доколкото обаче се касае за
уговорка, препращат към конкретен показател, касаещ не основанието, а размера
на задължението, то и съдът в приложение на правилото на чл.162 ГПК е длъжен да
го съобрази, като въз основа на статистическите данни и калкулатори, поддържани
от Националния статистически институт, съдът определя инфлацията за периода от
сключване на договора до началото на исковия период на 23432.5 %. Приложението
на така определения процент на инфлацията към месечната наемна цена, уговорена
в договора и след приложение на Закона за деноминацията определя месечна наемна
цена към 05.05.2010г., сочи на месечна наемна цена от 1977 лв., която сума е
по-висока от претендираната от ищеца и
изчислената от приетата експертиза, която е извършила изчисленията въз основа
на посочена от ищеца месечна наемна цена към началото на периода от 1300 лв..
Съгласно заключението дължимата за
исковия период наемна цена е в общ размер на 66 018,30 лв., при
съобразяване на инфлацията за исковия период и начална наемна цена, която е
по-ниска от определената от съда по реда на чл.162 ГПК, поради което и с оглед
диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди именно претендираната от
него сума.
Съответно съобразно уговорките в
договора ответникът дължи заплащане на наемната цена в срок до 5-то число на
месеца следващ този, за който е дължима, поради което и ответникът дължи
обезщетение за забава на плащането, което обезщетение е в размер на
12 754,96 лв., съгласно приетото по делото заключение, поради което и акцесорния
иск е изцяло основателен.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, комуто следва да се присъди сумата от 6371,41 лв. за държавна
такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА С. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на РПК Р.,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, пл.********** на основание чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 66 018,30 лв.,
представляваща неплатена наемна цена за периода
05.05.2010г. – 05.05.2014г. по договор за строителство и наем на
недвижим имот от 19.02.1993г., ведно със законна лихва върху сумата от
04.08.2014г. до окончателното й заплащане,
сумата от 12 754,96 лв., представляваща обезщетение за забавеното
плащане на наемната цена за периода 05.06.2010г. – 04.06.2014г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
6371,41 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: