Решение по адм. дело №1689/2025 на Административен съд - Пловдив

Съдебното производство е по реда на чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ш. А. Е., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв. Д. К. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, против Решение № 1040-15-201 от 10.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалба против Разпореждане № 151-00-5094-3 от 30.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място], с което на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. с 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 11.05.2024 г. до 10.05.2025 г., в размер на 28.27 лв. дневно.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Оспорват се изводите на административния орган по приложение разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО (в ред. ДВ, 67/2024 г., в сила от 13.08.2024 г.) спрямо висящи правоотношения, при които правото на обезщетение за безработица е възникнало към момента на подаване на заявлението, а не към момента на издаване на разпореждането по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Регламент № 883/2004, вместо ал. 1 на същия текст, като независимо от настъпилото законодателно изменение, обезщетението следва да се изчисли на база последно трудово възнаграждение. Иска се отмяна на оспореното решение от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – [населено място], чрез процесуален представител гл. юриск.П., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното решение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателката заявление с вх. № 614-02-98/15.05.2024 г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ – Пловдив с рег. № 151-00-5094/15.05.2024 г., като в същото заявителят е посочил, че е упражнявал трудова дейност във Франция от 23.04.2024 г. до 10.05.2024 г.

Дадени са указания от ръководител на осигуряването за безработица за допълване на заявлението с писмо с изх. № У-151-00-5094-1/16.05.2024 г. на заявителката Е. да представи документи – заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС, декларация относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. В отговор на писмото са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС – Франция, със СЕД U002 и СЕД U004 и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., както и копия на документи за трудовата й дейност. Посочено е, че периодът на заетост във Франция е с продължителност от 23.04.2024г. до 10.05.2024 г. Декларирано е, че съпругът, и преобладаващата част от роднините й през периода на заетост, са живели в Република България. Лицето разполага с постоянен адрес и жилище в България, както и че през периода на последната заетост в чужбина не се е завръщала в България. Вписано е, че няма намерение за постоянно пребиваване в държавата по последна заетост, както и че нищо не я свързва с Франция.

Административният орган е приел, че се касае за възражение срещу отпуснатия размер на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61 - 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО.

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност обменят информация с институциите на други държави-членки за удостоверяване на данни и обстоятелства, свързани с изплащане на обезщетения, в това число и ПОБ. Информацията се обменя чрез Структурирани електронни документи (СЕД), като обезщетенията се отпускат и изплащат единствено въз основа на официално потвърдена информация от КИ на съответната държава -членка на ЕС. Поради това, че липсва необходимата информация за отпускане на ПОБ чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI), до КИ на Франция са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларираните от жалбоподателката Е. осигурителни периоди и доход.

С разпореждане № 151-00-5094-1 от 13.06.2024 г. е спряно образуваното производство до издаване на съответните надлежни документи за осигурителния стаж и доход от компетентната институция (КИ) на Франция. На 12.05.2025 г. в ТП на НОИ – [населено място], чрез EESSSI от компетентната институция на Франция са получени СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен работник с удостоверени краткотрайни перлиоди на заетост по законодателството на Франция от 23.04.2024г. до 30.04.2024г. и от 29.04.2025г. до 10.05.2025г., вкл. и СЕД U 004-информация за заплата за същите периоди от 23.04.2024г. до 30.04.2024г. доход в размер на 266,48 Евро и от 29.04.2025г. до 10.05.2025г. доход в размер на 1019,38 Евро. С разпореждане № 151-00-5094-2/22.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място] производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от АПК.

Административният орган установява по подаденото заявление, след преминаване на автоматичната проверка, представляваща проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО на НАП, АЗ и НОИ и преценка на наличните в административната преписка документи, че последното правоотношение на Ш. А. Е. с работодател е във Франция, което е прекратено, считано от 11.05.2024 г. с изтичане срока на договора, съответно регистрацията й в Агенцията по заетостта, като безработно лице, е от 15.05.2024 г. От това следва извод, че лицето отговаря на условията на чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и има право на ПОБ. Така, съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 и т. 4 от КСО за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се определя доход в размер на среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период и за времето, за което лицето не е осигурено за безработица - среднодневна минимална работна заплата за страната за съответния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО (обн., ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г.) „Когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, в която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1.доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.“.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО и прилагането й за определяне на ПОБ длъжностното лице в ТП на НОИ – [населено място] е взело предвид: 1. Доходите, получавани от нея по време на двата периода на работа във Франция от 23.04.2024г. до 30.04.2024г. и от 29.04.2024 г. до 10.05.2024 г вкл., удостоверени със СЕД U004 от 23.04.2024 г. до 30.04.2024 г. в размер на 266.48 евро и от 29.04.2025г. до 10.05.2024 г. в размер на 1019.38 евро. Доходът е разпределен съобразно броя на отработените дни за периода от 23.04.2024 г. до 30.04.2024 г., като за 6 работни дни е изчислен доход от 688.35 лв. и от 01.05.2024 г. до 10.05.2024 г. като за 5 работни дни е 986.84 лв., т.е, за 11 работни дни в удостоверените периоди е изчислен доход от 1675,19 лв. и среднодневното възнаграждение от 152,29 лв./ден., като доходът е ограничен до съответната пропорционална част от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за 2024г.2.За периода от 01.05.2022 г. до 29.02,2024 г. вкл., за лицето е взет осигурителния доход, който е деклариран от работодателя „К енд джи“ , [ЕИК].3.За период от 01.03.2024 г. до 22.04.2024 г. не е осъществявана трудова дейност и лицето не е осигурено за безработица и е приложима разпоредбата на чл.54 б, ал.7,т.4 от КСО.

За изчисляване на среднодневния размер сборът от сумите, представляващи общо 23 789,15лв., е разделен на броя на работните дни за периода от 01.05.2022 г. до 10.05.2024 г. - общо 505 работни дни, от което е получен среднодневния осигурителен доход в размер на 47,11лв., като 60% от него представляват 28,27лв. размер на ПОБ дневно.

С оглед изложеното, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане № 151-00-5094-3/30.05.2025 г., с което на Ш. А. Е. е отпуснато ПОБ за периода от 11.05.2024 г. до 10.05.2025 г., в размер от 28.28 лв. дневно (л. 18).

Така издаденото разпореждане е оспорено от Е. в частта на определения размер на ПОБ (л. 16).

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, с Решение № 1040-15-201/10.07.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – [населено място] е отхвърлил жалбата на Ш. А. Е. и е потвърдил Разпореждане № 151-00-5094-3/30.05.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място] (л. 7а-л.10). За да постанови този резултат, ответният административен орган е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, като допълнително е посочил, че последното правоотношение на Е. с работодател във Франция е прекратено, считано от 11.05.2024г., регистрацията й в Агенцията по заетостта като безработно лице е от 15.05.2024 г., т.е. лицето отговаря на условията на чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и има право на ПОБ. Мотивирано е, че в случая намира приложение и създадената нова ал. 8 на чл. 54б от КСО /обн., ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г./, която гласи, че при определяне размера на ПОБ се вземат предвид доходите, получени от лицата по време на последната им работа, както и всички доходи в 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването – доходите в Република България, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, доходите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите, получени в 24-месечния период, в който лицата са упражнявали трудова дейност в друга държава - членка на ЕС, ЕИП или Швейцария. Прието е, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага при преценка правото, определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизането й в сила липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на процесното парично обезщетение не са съобразени приложимите разпоредби на материалния закон, като съображенията за този извод са следните:

По делото няма спор, че жалбоподателката има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО за периода от 11.05.2024 г. до 10.05.2025 г., при зачитане на осигурителен стаж, придобит в Република България, както и в друга държава - членка на ЕС – Франция, в която е последната й трудова заетост. Безспорно е също, че Република България е държавата членка по пребиваване на безработното лице. Спорът в случая касае определения дневен размер на паричното обезщетение за безработица, както и приложението на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при определянето му.

В изложения контекст, по делото между страните липсва спор по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на нейната заетост в друга държава – членка. Спорът между страните е правен по същността си и се свежда до въпроса: коя е основата, върху която следва да се изчисли размера на ПОБ в следните хипотези: за полученото от жалбоподателя възнаграждение при последната му заетост или освен това възнаграждение и всички доходи в Република България, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, както предвижда новата разпоредба на чл. 54б ал. 8 КСО (обн., ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г.).

Според разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.), на който се позовава административният орган, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размер на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лице по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително доходите за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

От своя страна, с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, са определени общите правила и принципи, които следва да се съобразяват от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.

С оглед обстоятелството, че последната трудова заетост на жалбоподателката е във Франция, горните регламенти за координация на системите за социална сигурност намират пряко приложение и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. "з" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.).

Според чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка (чл. 62, § 2).

В разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е предвидено, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква "а", институцията по пребиваване да взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

При така очертаната правна рамка следва изводът, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален осигурителен период за определяне на трудово възнаграждение и осигурителен доход, въз основа на който се определя паричното обезщетение за безработица, и когато в рамките на този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение, получавано от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

По отношение на съображенията на административния орган, свързани с тълкуването и прилагането на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, следва да се отбележи, че последната разпоредба не изключва приложението на чл. 62, § 1 и § 2, а регламентира начина, по който следва да се определи обезщетение за безработица - съобразно § 1 и § 2 на чл. 62 от Регламента, по отношение на безработните лица, попадащи в обхвата на член 65, § 5, буква "а". Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

В случая е безспорно, че последната работа на жалбоподателката е в друга държава членка на ЕС – Франция /Френска република/. Компетентната институция на последната държава е удостоверила по надлежния ред, с документ U1, период на последната осигурена заетост от 23.04.2024г. до 10.05.2024 г., както и получено трудово възнаграждение – 1285,86 евро. При тези данни, размерът на ПОБ на жалбоподателката е следвало да се определи въз основа на осигурителния й доход, получаван при последната й работа във Франция, чието законодателство се е прилагало спрямо нея. В тази връзка, неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на въз основа на осигурителния й доход за периода от 01.05.2022г. до 22.04.2024 г., поради което възраженията за неправилно определен размер на обезщетението са основателни.

Съдът намира, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО /нова, обн. ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 13.08.2024 г./, при определяне размера на ПОБ на заявителя. Последната разпоредба е материалноправна и съобразно правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗНА има действие занапред, т.е. приложима е само по отношение на факти и обстоятелства, реализирани след влизането й в сила на 13.08.2024 г., тъй като законодателят не е придал обратно действие на тази разпоредба. Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено по надлежния ред на 15.05.2024 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение на заявителя, които да са настъпили след подаването на заявление до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган не може да се причисли към горните юридически факти.

В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 142 от АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, доколкото от юридическа гледна точка това не означава, че новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, следва да се прилага спрямо проявени вече фактически състави, по отношение на които все още не е издаден административен акт.

Юридически е фактът от действителността (природна или социална), предвиден в хипотезата на правна норма, която свързва с неговото проявление, настъпването на определени правни последици, предвидени в нейната диспозиция. Правните последици предвидени в диспозицията на правната норма, настъпват пряко и непосредствено от проявлението на юридическия факт или фактическия състав. В случая, проявлението на фактически състав, предвиден в хипотезите установени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год., има за последица възникване на право на парично обезщетение за безработица в патримониума на конкретно физическо лице – тоест, субективното публично право на обезщетение, възниква не въз основа на административния акт (разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица), а въз основа на кумулативната даденост на предпоставките, предвидени в хипотезата на материалноправната норма и то тази, която е в сила към момента на проявление на фактическия състав. Това е така, защото именно това е нормата, която придава качеството юридически на факта от действителността, като предвижда конкретни правни последици от неговото проявление. Това е нормата, която нейните адресати трябва да знаят и съответно, да имат легитимното очакване, при проявлението на предвидения в хипотезата на същата факт или състав, да се породят именно тези правни последици, който действащата към този момент правна норма, предвижда в диспозицията си. Ето защо, принципът за действие на материалноправната норма само за напред (ex nunc) и забраната за обратно действие на същата, гарантират предвидимост на правния ред и са елемент от правната сигурност. Така правото осъществява регулиращата си функция. Все в тази насока трябва да се посочи, че административният акт е волеизявление, тоест самият той е юридически факт и по-конкретно юридическо действие. Административният акт е юридически акт. Той се издава въз основа, в изпълнение и в рамките на закона. За да бъде правомерен този акт, той следва да е постановен при спазване на изискванията на чл. 146 от АПК, включително и да е съответен на материалния закон и то на този материален закон, който урежда правните последици от проявлението на конкретен факт или фактически състав, към момента на издаване на административния акт. Преценката за приложение на материалния закон към момента на издаване на административния акт, може да има за резултат прилагане на закона, който е действал към момента на проявление на фактите, от които се черпи правото или задължението, но може да има за резултат, приложение на последващ закон, при положение, че нему е придадено изрично обратно действие. Тази преценка, следва да бъде направена към момента на издаване на административния акт и това е смисъла на разпоредбата на чл. 142 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място] противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката да се изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите.

При този изход на спора и при своевременно направеното искане, на адвокат Д. К. Г. следва да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ш. А. Е., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв. Д. К. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, Решение № 1040-15-201 от 10.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – [населено място] и Разпореждане № 151-00-5094-3 от 30.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [населено място], с което на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. с 54а, ал.1, чл. 54б, ал.8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 11.05.2024 г. до 10.05.2025 г., в размер на 28.27 лв. дневно.

ВРЪЩА административната преписка на ТП на НОИ – [населено място] за ново произнасяне в законоустановения срок по заявление с вх. № 614-02-98/15.05.2024 г. за отпускане на ПОБ, регистрирано в ТП на НОИ – Пловдив с рег. № 151-00-5094/15.05.2024 г., подадено от Ш. А. Е., [ЕГН], [населено място], [улица] съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – [населено място] да заплати на адвокат Д. К. Г., член на АК –Благоевград, [ЛНЧ], със служебен адрес [населено място], [улица], ет.1 сумата от 500 лв. /петстотин / адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство по адм. дело № 1689/2025г. на Административен съд гр.Пловдив.

Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.