Решение по дело №70868/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13931
Дата: 14 август 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110170868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13931
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110170868 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на Определение № 12828/13.12.2022 г. по гр.
д. № 370/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което предявените с искова молба с вх.
№ 36835/13.06.2022 г. от Ю. Ц. А. срещу Б. В. К. насрещни искове не са приети за съвместно
разглеждане, а са отделени за разглеждане в отделно производство и са изпратени по
подсъдност на СРС.
Ю. Ц. А. е предявила срещу Б. В. К. осъдителни искове за заплащане на обезщетения
за лишаването й от ползване на съсобствени с ответницата недвижими имоти, както следва:
сумата от 520 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 1, намиращ се в
[**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № 68134.102.54.1.15, за
периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022
г. до окончателното плащане; сумата от 520 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
магазин № 2, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор
№ 68134.102.54.1.14, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва
за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 7 020 лв. – обезщетение за
лишаване от ползване на магазини /ресторант/, намиращи се в [**********],
представляващи имот с кадастрален идентификатор № 68134.1001.189.2.5, за периода от
26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 3 380 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент, намиращ се в [**********], за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно
със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е съсобственик на процесните четири недвижими имота заедно с
ответницата, като притежава следните дялове в съсобствеността: по 12/720 ид. ч. от
магазини № 1 и № 2 на [**********]; по 1/15 ид. ч. от магазини /ресторант/ и апартамент на
1
[**********]. Излага, че имотите се ползват лично от ответницата, с което тя я лишава от
възможността да ги ползва и да получава гражданските плодове от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че тя лично
ползва магазините на [**********] и магазина /ресторант/ на [**********], като посочва, че
те са отдадени под наем от нея в качеството й на собственик, притежаващ повече от 50 % от
собствеността. Оспорва твърдението, че само тя ползва таванския апартамент на
[**********] и че е лишила ищцата от ползването му. Излага, че през исковия период този
имот е бил негоден за обитаване и за отдаване под наем, поради което е извършила
необходим ремонт и подобрения в него, но без да ограничава достъпа на ищцата и
възможността й да го ползва. Оспорва началния момент на дължимост на обезщетенията,
като сочи, че такива се дължат от момента на поискването, а не от 26.03.2020 г. Оспорва
размера на иска за апартамента на [**********], защото пазарният наем за него е по-нисък
от претендираното заради състоянието му. Твърди, че през м. 12.2020 г. е започнала
необходим ремонт за привеждането му в годно за обитаване състояние и е извършила
подобрения в него на обща стойност 24 530 лв., но ищцата не й е заплатила съответната част
от разходите – сумата от 1 635.33 лв., поради което ако се установи задължение за
обезщетение за лишаване от ползване на апартамента на [**********], релевира възражение
за прихващане на това задължение с вземането й срещу ищцата за припадащата се част от
разходите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 06.07.2023 г. производството е частично прекратено
поради частичен отказ от исковете, както следва: по иска относно магазин № 1 на
[**********] – за разликата над 234.20 лв. до пълния предявен размер от 520 лв.; по иска
относно магазин № 2 на [**********] – за разликата над 276.78 лв. до пълния предявен
размер от 520 лв.; по иска за магазини /ресторант/ на [**********] – за разликата над 5
304.27 лв. до пълния предявен размер от 7 020 лв.; по иска относно апартамента на
[**********] – за разликата над 2 403.53 лв. до пълния предявен размер от 3 380 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, свеждащи се до това, че
ответницата ползва лично четири съсобствени с ищцата недвижими имота, съдът намира, че
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 31, ал. 2 ЗС – за заплащане на обезщетения за лишаване на ищцата от ползите от
използването на съсобствените имоти.
2
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с
вещта, като е предвидена заместваща престация на това право.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС, „Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове“. В мотивите е прието следното: „Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще
е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено
от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава
пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.“. „За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство,
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират“.
По предявените искове в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно, че:
процесните имоти са съсобствени между страните при твърдяните квоти; те се ползват през
исковия период лично само от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава
/чрез фактически или правни действия/ ползването им от ищцата съобразно
предназначението им; ищцата е поискала писмено от ответницата да й осигури достъп до
имотите за ползване съобразно правата й или да й заплаща обезщетение; размера на
дължимото обезщетение за всеки от имотите.
По исковете за обезщетения за лишаване от ползване на двата магазина в
[**********]:
С Определение № 6896/20.02.2023 г. е обявено за безспорно наличието на
съсобственост между страните върху магазин № 1, намиращ се в [**********],
представляващ имот с кадастрален идентификатор № 68134.102.54.1.15, и магазин № 2,
намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор №
68134.102.54.1.14, както и че квотата на ищцата в съсобствеността върху тях е 12/720 ид. ч.
Въпреки изричните указания до ищцата, дадени с Определение № 6896/20.02.2023 г.,
че следва да докаже, че имотите се ползват през исковия период само от ответницата по
начин, който възпрепятства или ограничава ползването им от ищцата съобразно
3
предназначението им, и че не сочи доказателства за това, тя е проявила пълна процесуална
пасивност, поради което намиращото се в нейна доказателствена тежест обстоятелство е
останало недоказано. Нещо повече – проведено е успешно насрещно доказване от
ответницата по въпроса за ползването на двата магазина на [**********] през исковия
период.
От показанията на свид. k., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и неопровергани от други доказателства по делото, се установява следното:
Собствеността върху двата магазина на [**********] е възстановена през 2000 г. на
фамилиите M. и Д.. k. е наследник на семейство k. – наследници на фамилия Д.. Ищцата и
ответницата също са наследници на фамилия Д.. След възстановяването на собствеността
между Г.Д. и „възрастния М.“ била постигната уговорка десният магазин /гледано от ул.
„[**********]“ към магазините/ да се ползва и отдава под наем от Д., а левият – от M., което
положение продължава и понастоящем. Г.Д. бил големият собственик сред наследниците на
фамилия Д., защото притежавал 1/2 ид. ч., семейство k. притежавали 2/3 от другата 1/2 ид.
ч., а 1/6 ид. ч. била за другите наследници на фамилия Д., сред които била и ищцата. Поради
това Г.Д. вземал наема за десния магазин и го разпределял между другите, а след смъртта му
ответницата започнала да получава наема от този магазин и да го разпределя между
останалите наследници от фамилията. Тя носела на k. парите с квитанция, след което
последната ги давала на другите наследници от семейство k.. В предоставяните на
свидетелката пари не се включвали парите за ищцата, защото тя имала права в останалата
1/6 ид. ч. от имота, като k. не знае по какъв начин ответницата дава парите на наследниците
на тази 1/6 ид. ч. Лицата от фамилия Д. никога не са получавали наем от магазина, който бил
даден на фамилия M..
Показанията на свид. k. – в частта относно отдаването под наем на предоставения на
фамилия Д. за ползване и управление магазин /„десния магазин“/, намират опора в Договор
за наем на недвижим имот от 08.02.2021 г. С него ответницата е отдала под наем на
[**********] магазин № 2, находящ се в [**********], с вход откъм у[**********], с площ
от 33 кв. м., за срок от 24 месеца, считано от 01.03.2021 г., срещу месечен наем в размер на
500 евро без ДДС.
Обстоятелството, че предоставеният за ползване и управление на фамилия Д. магазин
на [**********] е отдаден под наем през 2021 г. от К., се потвърждава и от изявленията на
ищцата, направени в Нотариална покана с рег. № 309, том 1, № 39/07.04.2021 г., с която тя е
поканила ответницата да й заплати полагащата се част от наема за отдадените под наем
имоти, сред които изрично е посочен и този имот.
В мотивите на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието
следното: „При разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се съобразят и
обстоятелствата дали съсобствениците са уговорили или е налице решение на мнозинството
или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение
съгласно чл. 32 ЗС.“. Предвид това и с оглед събраните доказателства съдът приема за
установено, че след възстановяване на собствеността върху двата магазина на [**********]
4
е взето решение от мнозинството от съсобствениците относно тяхното разпределение за
ползване, като единият магазин /десният, ако се застане с лице към магазините – магазин с
идентификатор № 68134.102.54.1.14, с площ от 33 кв. м./ е предоставен за ползване и
управление на наследниците от фамилия Д., а другият /левият – магазин с идентификатор №
68134.102.54.1.15, с площ от 39 кв. м./ – на наследниците от фамилия M.. Следователно
магазин с идентификатор № 68134.102.54.1.15 през исковия период е ползван не от К., а от
трети лица – наследниците на фамилия M. и/или техните наематели.
По отношение на магазин с идентификатор № 68134.102.54.1.14 ищцата не доказа
неговото лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС от ответницата през исковия период,
а дори се изясни по делото, че през част от процесния период – считано от 01.03.2021 г.
нататък, той е бил отдаден под наем от нея. Щом сделката, въз основа на която третото лице
е допуснато да ползва вещта, е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30,
ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели,
съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и
той не я приема, като в последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва
вещта /в този смисъл – Решение № 179/23.07.2015 г. по гр. д. № 3104/2014 г. на ВКС, IV ГО/.
По настоящото дело обаче в полза на ищцата не може да бъде присъдено вземане за
припадащата й се част от реално получените от ответницата плодове от съсобствените
имоти, доколкото не е навела такива твърдения в исковата молба, а е посочила само, че е
била лишена от възможността да ползва съсобствените имоти поради осъществено от
ответницата лично тяхно ползване, което води до квалифициране на спорното право по чл.
31, ал. 2 ЗС /в подобен смисъл – Решение № 115/04.12.2018 г. по гр. д. № 333/2018 г. на
ВКС, II ГО/.
След като не се установи ответницата през исковия период да е осъществявала лично
ползване на двата съсобствени магазина на [**********] по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС,
разяснен с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, предявените
искове за обезщетения за лишаването на ищцата от тяхното ползване през исковия период са
неоснователни. Предвид това е безпредметно обсъждането на другите елементи от
фактическия състав на спорните вземания и на събраните във връзка с тях доказателства.
По иска за обезщетение за лишаване от ползване на магазини /ресторант/, намиращи
се в [**********]:
С Определение № 6896/20.02.2023 г., изменено с протоколно определение от
30.03.2023 г., е обявено за безспорно наличието на съсобственост между страните върху
магазини /ресторант/, намиращи се в [**********], представляващи имот с кадастрален
идентификатор № 68134.1001.189.2.5.
При съвкупната преценка на неоспорените от ищцата писмени доказателства на л. 56,
л. 58 и л. 64 – 80 се установява, че самостоятелен обект, предназначен за търговска дейност,
заснет с идентификатор № 68134.1001.189.2.5 и находящ се в [**********], ет. 1 /партер/, е
образуван след обединяване на два самостоятелни имота – магазин № 1 с площ от 46.40 кв.
м. ведно с пристройка/кухня с площ от 14.30 кв. м., и магазин № 2 с площ от 45.60 кв. м.
5
ведно с 1/2 ид. ч. от антре и тоалетна, както и че ответницата е изключителен собственик на
магазин № 2 и притежава 12/15 ид. ч. от магазин № 1, а ищцата е собственик на 1/15 ид. ч. от
магазин № 1.
С Определение № 6896/20.02.2023 г. са дадени изрични указания на ищцата, че
следва да докаже личното ползване на имота от ответницата през исковия период, както и че
не сочи доказателства за това. Поради собственото й процесуално поведение, изразило се в
процесуално бездействие, това обстоятелство е останало недоказано.
Нещо повече дори – проведено е насрещно доказване от ответницата на
възражението й, че през процесния период имотът е бил отдаден под наем. От Договор за
наем на недвижими имоти от 01.04.2020 г. се изяснява, че К. е отдала под наем на
[**********] за срок от 01.04.2020 г. до 31.12.2024 г. търговски обект, намиращ се в сграда с
идентификатор № 68134.1001.189.2, построена в поземлен имот с идентификатор №
68134.1001.189 по КККР, с административен адрес: [**********], етаж първи /партерен/,
който търговски обект е образуван от два магазина в партерния етаж на сградата с лице към
бул. „[**********]“ и следва да се ползва за ресторант. Съгласно чл. 2 от договора
наемателят е в държане на имота по силата на предходен договор за наем. В чл. 9 е уговорен
месечен наем в размер на 1 600 евро без ДДС, като уговорката е била обект на изменения с
Анекс от 31.03.2021 г. и с Анекс от 31.03.2022 г. Обстоятелството, че ресторантът на
[**********] е отдаден под наем от К., се потвърждава и от изявленията на ищцата,
направени в Нотариална покана с рег. № 309, том 1, № 39/07.04.2021 г., с която тя е
поканила ответницата да й заплати полагащата се част от наема за отдадените под наем
имоти, сред които изрично е посочен и този имот.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано през исковия период ответницата
да е осъществила лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС на ресторанта /магазини/ на
[**********], вместо което е установено, че той е бил отдаден от нея под наем през целия
процесен период. Дължимата на ищцата в качеството й на съсобственик част от наема обаче
е предмет на друг иск – такъв с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 ЗС, какъвто в случая не
е предявен. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е неоснователен,
което прави ненуждо обсъждането на другите елементи от фактическия състав на спорното
материално право и на относимите към тях доказателства.
По иска за обезщетение за лишаване от ползване на апартамент, намиращ се в
[**********]:
С Определение № 6896/20.02.2023 г., изменено с протоколно определение от
30.03.2023 г., е обявено за безспорно наличието на съсобственост между страните върху
апартамент, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор
№ 68134.1001.189.2.7, както и че квотата на ищцата в съсобствеността е 1/15 ид. ч.
Въпреки изричните указания до ищцата, дадени от съда в изпълнение на
задълженията му по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, тя е проявила пълна процесуална
пасивност, поради което твърдяното от нея лично ползване от ответницата на процесния
имот през исковия период е останало недоказано.
6
Нещо повече – наличието на достъп до имота на всеки /следователно – и на ищцата/
се установява от показанията на свид. Илиев, които съдът кредитира като логични,
последователни и неопровергани от други доказателства по делото. Това е лицето, на което
К. е възложила извършването на ремонт на процесния имот. Именно в това си качество той
има лични и непосредствени възприятия относно състоянието на имота и достъпа до него.
Изяснява се от показанията му, че когато отишъл да види обекта за първи път, той не бил
годен за обитаване, защото имало течове в три от помещенията – в две от стаите и в хола,
поради което по време на ремонта апартаментът бил постоянно отключен.
При липса на доказателства през исковия период ответницата да е ползвала
процесния имот лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и при наличие на доказателства, че
достъпът на ищцата до него не е бил възпрепятстван, искът за обезщетение за лишаване от
ползване е неоснователен и подлежи на отхвърляне, без да е необходимо обсъждането на
другите елементи от правопораждащия спорното материално право фактически състав.
Предвид горното не подлежи на разглеждане релевираното от ответницата
възражение за прихващане, респ. не следва да се обсъждат събраните във връзка с него
доказателства.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК на К. се дължат всички сторени разноски за производството, възлизащи общо на
сумата от 2 400 лв., както следва: 400 лв. – депозит за вещо лице; 2 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[**********], срещу Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: [**********], осъдителни искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане от ответника на ищеца на следните суми:
сумата от 234.20 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 1, намиращ се в
[**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор № 68134.102.54.1.15, за
периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022
г. до окончателното плащане; сумата от 276.78 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
магазин № 2, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор
№ 68134.102.54.1.14, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва
за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 5 304.27 лв. – обезщетение
за лишаване от ползване на магазини /ресторант/, намиращи се в [**********],
представляващи имот с кадастрален идентификатор № 68134.1001.189.2.5, за периода от
26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2022 г. до
окончателното плащане; сумата от 2 403.53 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
7
апартамент, намиращ се в [**********], представляващ имот с кадастрален идентификатор
№ 68134.1001.189.2.7, за периода от 26.03.2020 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва
за периода от 13.06.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ю. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: [**********], да заплати на
Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: [**********], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2
400 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8