№ 11439
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110106651 по
описа за 2024 година
Ищцата М. А. Р. извежда субективните си права при твърдения, че между нея и П.та на
Р.Б. е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № РД- 08- 1199/
29.08.2022г., по силата на което заемала длъжността “съдебен деловодител” в
администрацията на Национална следствена служба. Трудовият договор бил прекратен по
взаимно съгласие, на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.11.2023г.
На 01.11.2023г. между страните възникнало трудово правоотношение, въз основа на
трудов договор № РД08- 4465/ 30.10.2023г., по силата на което заемала длъжността “съдебен
деловодител”.
В исковата молба се навеждат твърдения, че със заповед № РД- 02- 04- 4853/
29.11.2023г. на административния ръководител на С. Р. П. (СРП) е разпоредено на
работещите при ответника служители да бъде платено допълнително трудово
правоотношение за постигнати резултати по конкретни задачи, на основание чл. 7 вр. чл. 9
Правила за определяне и изплащане на средства (Правилата). Ищцата сочи, че на другите
служители, заемащи длъжността “съдебен деловодител” е платено допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати, като ответникът отказал да плати допълнително
трудово възнаграждение. Същата поддържа, че неоснователно е лишена от правото да
получи трудово възнаграждение. Ищцата сочи, че за периода 01.12.2022г.- 31.10.2023г. е
получила оценка “Много добра” 27 точки. В исковата молба са наведени твърдения, че
отказът на ответника да плати допълнително трудово възнаграждение не е мотивиран,
поради което представлява злоупотреба с право.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 2897,60 лева, представляваща допълнително
1
трудово възнаграждение за 2023г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р.
П., в който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се сочи, че
претендираното допълнително трудово възнаграждение за постигнати конкретни резултати
по съществото си представлява премиално възнаграждение (бонус). Когато заплащането на
допълнително трудово възнаграждение е регламентирано от правилата за работната заплата-
в случая Правилата и критерий за получаването е извършената работа, а не само времето,
през което работникът е предоставил работна сила, то се касае до възнаграждение над
основната работна заплата, то се касае до допълнително трудово възнаграждение по
системата за заплащане на труда според изработеното- чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. В т.см.
допълнителното трудово възнаграждение се дължи само доколкото работодателят е
определил условията и размера, в който ще се изплаща. Ответникът счита, че съдът няма
правомощия да контролира преценката на работодателя за определяне и изплащане на
средства за допълнително трудово възнаграждение.
В обобщение ответникът счита предявеният иск за неоснователен моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че между ищцата и П.та на Р.Б. е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов
договор № РД- 08- 1199/ 29.08.2022г., по силата на което ищцата е заемала длъжността
“съдебен деловодител” в администрацията на Национална следствена служба, отдел 03
“Стопански”.
Със заповед № РД- 08- 1497/ 20.10.2023г. трудовият договор е прекратен на основание
чл. 325, т. 1 КТ, по взаимно съгласие, считано от 01.11.2023г.
По делото не е спорно, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз
основа на трудов договор № РД- 08- 4465/ 30.10.2023г., по силата на което ищцата е заемала
длъжността “съдебен деловодител”, ранг 1. Страните са постигнали съгласие, че основното
трудово възнаграждение е в размер на сумата 1310 лева, допълнителните трудови
възнаграждения за I ранг е в размер на сумата 345 лева, за трудов стаж и професионален
опит- 430 лева и за начален процент- 82,75 лева.
Със заповед № РД- 04- 02- 4853/ 29.11.2023г. на Административния ръководител,
Районен прокурор на С. Р. П. е разпоредено на работещите в С. Р. П. да бъде платено
допълнително трудово възнаграждение по конкретни задачи, на основание чл. 7 вр. чл. 9
Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение,
съобразно утвърден списък с имена на служителите и конкретен размер на сумите.
С писмо, изх. № 1579/ 23 от 27.11.2023г. на Директора на Национална следствена
служба е изразено становище, че на ищцата не следва да бъде платено допълнително
трудово възнаграждение.
2
От представения атестационен формуляр се установява, че за периода 01.12.2022г.-
31.10.2023г. на ищцата е определена оценка за изпълнение на работата “Много добра”.
С решение по протокол № 34/ 23.11.2023г., т. 52 на Пленума на ВСС е дадено съгласие
административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят
правомощието си по чл. 7 вр. чл. 9 Правилата на ВСС за определяне и изплащане на
средства за допълнително трудово възнаграждение. Размерът на средствата за допълнително
трудово възнаграждение е определен с решение по протокол № 42/ 23.11.2023г., т. 2 на
Комисия “Бюджет и финанси” на ВСС- до 1,6 от основната заплата (с вкл. възнаграждение за
ранг).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай страните са обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор, поради което споровете във връзка с изпълнението на същия са
подсъдни на общите граждански съдилища.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата
е да установи съществуването на трудово правоотношение между страните; обстоятелството,
че ищцата е постигнала годишните резултати съобразно поставените цели от страна на
работодателя; твърдението за неравно третиране спрямо другите служители, заемащи
същата длъжност, които са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия,
респ. в един и същ обем.
В разпоредбата на чл. 2 Правилата са посочени лицата, които имат право на
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати- административните
ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т.ч. младшите магистрати, съдебните
и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията,
членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС,
служителите на Националния институт по правосъдие (НИП) и съдебните служители.
Размерът на допълнителното възнаграждение се определя от съответния административен
ръководител, но при строго спазване на изискванията на чл. 9, ал. 2 Правилата, съгласно
която конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3 се определя при
спазване на следните условия: отчитане на индивидуалния принос на съответното лице за
изпълнение на възложената задача, като се вземе предвид значението на задачата за
формиране на общите резултати от дейността на органа на съдебната власт; инициативност
и новаторство; постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно
значение и действия при рискови и извънредни обстоятелства. Хипотезите, при които
работодателят може да откаже да плати допълнително трудово възнаграждение са посочени
в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 Правилата, а именно влязла в сила присъда, с която е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за умишлено престъпление; влязло в сила решение за
налагане на дисциплинарно наказание; подаване на оставка от магистрат или молба за
освобождаване от съдебен служител, при образувано срещу тях дисциплинарно
производство с предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от
3
длъжност“; привличане към наказателна отговорност на магистрат или съдебен служител за
извършено умишлено престъпление от общ характер до приключване на наказателното
производство; получена от магистрата при последното му атестиране положителна
комплексна оценка „задоволителна“ или комплексна оценка „отрицателна“; получена от
съдебния служител при последното му годишно атестиране задоволителна или слаба оценка;
при висящо дисциплинарно производство – до приключване на производството;
командированите за повече от шест месеца през съответната календарна година в
институции, органи и мисии на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации,
на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на
Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или
международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Р.Б. е
страна. Следователно, противно на възражението на ответника, спорното допълнително
възнаграждение е част от трудовото възнаграждение на ищцата, като дължимостта му не е
предоставена на преценката и волята на работодателя, а то е дължимо при покриване на
определени критерии от ищцата и се определя по установен ред в Правилата.
Недължимостта му произтича само от обективни фактори, свързани с непостигнати
резултати от служителя, съобразно поставените цели от работодателя. В този смисъл-
определение № 289 от 27.03.2009г. по гр. дело № 4832/ 2008г. на ІV г.о. на ВКС.
С оглед изложеното, на ищцата е дължимо допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати.
Съдът приема, че в случая е нарушен и принципът за добросъвестност, установен с
императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 КТ. Работодателят вместо да определи и изплати
дължимият годишен бонус на служителя в годината, за който той се отнася, по своя
преценка е отказал да плати дължимото му допълнително възнаграждение за постигнати
резултати. Както се посочи, хипотезите, при които не се изплаща допълнително
възнаграждение на съдебен служител са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 5, ал. 2
Правилата. В процесния случай административния е отказал да плати допълнително
възнаграждение на ищцата без да е налице нито едно от посочените обстоятелства. На
следващо място, не става ясно по отношение на изследваните обстоятелства, посочени в
разпоредбите на чл. 9 Правилата, които именно предопределят конкретния размер на
допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 от същите, какъв е критерият разграничаващ
недостатъчния от достатъчния принос на ищцата към общите резултати и цялостната оценка
на работата на П.та.
Предвид изложеното, в случая няма неизпълнение на възложените на ищцата задачи.
В случая липсва съпоставяне на работата на ищцата с тази на останалите служители, на
които е определено допълнително възнаграждение .
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
определяне на допълнително трудово възнаграждение на ищцата, което обуславя извод за
основателност на предявения иск и неговото уважаване.
4
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства, че
действително е извършил разноски и е направил искане за присъждането им до приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Предвид посоченото, ответникът следва да
бъде осъден да плати в полза на съда държавна такса в размер на 115,90 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. П., с ЕИК ******************, да плати на М. А. Р., с ЕГН
**********, сумата 2897,60 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
2023г., съгласно чл. 3 Правилата на ВСС за определяне и изплащане на средства за
допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 06.02.2024г., до окончателното плащане на иска.
ОСЪЖДА С. Р. П., с ЕИК ******************, да плати на М. А. Р., с ЕГН
**********, сумата 540 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. Р. П., с ЕИК ******************, да плати по сметка на С. Р. П. сумата
115,90 лева, представляваща държавна такса върху предявения иск, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5