№ 12292
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110165067 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против С. П. Д.,ЕГН
**********,С. А. Д.,ЕГН **********,и К. А. Д.,ЕГН **********,всички
ответници с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответниците да заплатят
парични суми,както следва – ответницата С. Д. – 656,66 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.,168,10 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г.,0,35 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 17.10.2022 г. до
09.10.2024 г.,ответникът С. Д. – 164,17 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.,42,02 лева мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. до 09.10.2024 г.,0,09 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 17.10.2022 г. до 09.10.2024 г.,ответникът К. Д. -
164,17 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2022
г.,42,02 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г.,0,09
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
17.10.2022 г. до 09.10.2024 г.
В исковата молба се твърди,че ответниците като съсобственици на имот
в *****,са клиенти на топлинна енергия и се явяват задължени да изпълняват
задълженията си в срока,предвиден според общите условия. Твърди се,че за
процесния период м.05.2021 г. до м.04.2022 г. стойността на топлинна енергия
не е заплатена и възлиза общо на 985 лева. Предвид това,че стойността на
топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 252,14 лева,както и 0,53 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Ищецът твърди,че при съобразяване дяловете в
1
съсобствеността ответницата Д. отговаря за изпълнение на 2/3 от дълга,а
всеки от другите двама ответници – за по 1/6 от задължението. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за нередовност на исковата молба,защото не е конкретизирано дали ищецът
претендира топлинна енергия за отопление на имота или за битово горещо
водоснабдяване,което становище съдът счита за неоснователно,защото и за
отопление,и за битово горещо водоснабдяване се потребява топлинна
енергия,поради което липсва основание за задължаване на ищеца да
конкретизира за какви цели е потребявана топлинната енергия – само за
битово горещо водоснабдяване и/или и за отопление на имот. Сочи се,че
исковете са неоснователни,защото не е доказано да е потребена топлинна
енергия,съответна на претендираната парична стойност. Твърди се,че в
сградата не е ползвана топлинна енергия за отопление,а само за битово
горещо водоснабдяване. Твърди се,че договорът,сключен с „Т“ЕООД е с
изтекъл срок. Ответниците поддържат,че исковете са основани на частни
документи,изгодни за ищеца. Ответниците молят съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от договор № 4468/28.09.2002 г.,сключен етажните собственици в
*****,като възложители,и „Т“ЕООД,като изпълнител,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството
приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен въз основа на прието решение на общото събрание на
етажните собственици в *****.
Прието е по делото съобщение към фактура № **********,издадено от
„Т“ЕАД с получател А. Й. Д..
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т“ЕАД и
„Т“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т“ЕООД приема да извършва дялово
разпределение,за което „Т“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Установява се,че А. Й. Д. е починал на 25.12.2019 г. и е оставил като
наследници по закон съпругата си С. П. Д. и синовете си С. А. Д. и К. А. Д..
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че сградата,в която се намира имотът ползва
топлинна енергия само за битово горещо водоснабдяване,за процесния период
не е осигурен достъп за отчет,поради което е начислена топлинна енергия при
отчитане брой лица – за едно лице. Според заключението общият топломер се
отчита на първо число всеки месец по електронен път,след което се приспадат
технологичните разходи,топломерът е преминавал периодична метрологична
2
проверка със заключение за съответствие,при което макар проверките да са
извън законовия срок може да бъде възприето,че общият топломер е годно
средство за търговско измерване. От заключението се установява,че дяловото
разпределение е реализирано в съответствие с нормативната уредба,а
главницата за топлинна енергия,без да са включвани задължения извън
процесния период възлиза на 1084,40 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза към
11.03.2025 г. са заплатени изцяло сумите за дялово разпределение в размер от
18,08 лева,а са непогасени задължения за топлинна енергия в размер от 985
лева за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г.,а мораторната лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия възлиза на 249,74 лева.
Установява се от представен акт за граждански брак,че бракът между А.
Й. Д. и С. П. Сотирова е сключен на 05.10.1975 г.
Представена е заповед № РД-41-741/07.07.1988 г.,издадена на основание
чл.98 от ЗТСУ за определяне начин на обезщетение.
Приет е протокол за неосигурен достъп от „Т“ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде
доказано,че едната страна е изпълнила точно своите договорни задължения и
има правото да претендира от насрещната страна изпълнение на договорното
й задължение. С този иск страната по договора реализира правото си да
получи изпълнение на насрещно договорно задължение,когато липсва
доброволно изпълнение. Софийският районен съд приема,че от събраните в
хода на производството доказателства може да бъде възприето,че между
страните съществува договорно правоотношение – ответниците се явяват
съсобственици на имота,в която насока съдът взе предвид,че имотът е
предоставен в обезщетение за отчуждаване на друг имот,както и е придобит
по време на брака на първата ответница с А. Д.. В подкрепа на разбирането,че
договорно правоотношение съществува е и наличието на признание за
притежавано право на собственост – в представената в препис данъчна
декларация,подадена от първата ответница е декларирано,че тя притежава 2/3
от имота,а всеки от останалите двама ответници – по 1/6 идеална част.
Действително данъчната декларация няма доказателствено значение при
преценка правото на собственост,но в конкретния случай следва да бъде
отчетено,че ответниците признават,че са собственици на имота,поради което
изявлението за неблагоприятни за ответниците факти следва да бъде взето
предвид от съда. Така мотивиран,съдът счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и
продава топлинна енергия,а ответниците са клиенти на топлинна енергия като
собственици на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
върху имота,а за имоти,които са топлоснабдени към влизане в сила на
закона,не съществува изискване за наличието на писмена форма – договорното
правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право
3
на собственост или вещно право на ползване. Така мотивиран,съдът приема,че
ищецът е доказал съществуване на договорно правоотношение към процесния
период. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се
уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,поради което приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че
цената за доставена топлинна енергия е заплатена в предвидения според
общите условия срок. Провеждането на доказване факта на плащане на цената
за доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответниците,които
следва да докажат,че са платили топлинната енергия като довод,изключващ
основателността на предявените срещу тях искове. В хода на производството
ответниците не са провели доказване да са заплатили цената или част от
същата,поради което искът приема,че предявените искове за заплащане
главница за топлинна енергия се явяват доказани по основание,а и по размер
при съобразяване,че според приетото заключение по съдебно-техническата
експертиза главницата за доставена топлинна енергия е в размер,по-висок
спрямо размера на претендираната от ищеца парична сума с исковата молба.
Съдът приема,че искът е доказан по основание и по размер при съобразяване
липсата на реализиран отчет в имота,за което по делото е представен протокол
за неосигурен достъп и взе предвид,че в имота е начислена топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване на база едно лице потребител. Не може да
бъде споделен доводът на ответниците чрез процесуалния им представител,че
липсват доказателства за реално доставеното количество вода,съответно за
количеството топлинна енергия,необходима за подгряване на водата,в която
насока следва да бъде отчетено,че нормативната уредба предвижда,че при
липса на реален отчет количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване се определя на база брой живущи лица. Така мотивиран,съдът
намира,че исковете за главница за топлинна енергия са доказани по основание
и по размер. Изводът на съда за основателност на исковете не се променя
предвид довода на ответниците в писмения отговор,че срокът на договора с
дружеството „Т“ЕООД е изтекъл преди процесния период. Действително от
съдържанието на представения договор се установява,че е сключен за срок от
две години,но съгласно чл.2.4 договорът се продължава автоматично с още
една година,ако не бъде прекратен с писмено предизвестие поне един месец
преди изтичането на срока му. Наличието на договорна клауза,според която
договорът се продължава автоматично с една година,означава,че срокът би
могъл да бъде продълаван многократно,а в настоящия случай страните не
твърдят договорното правоотношение да е прекратено поради отправено
предизвестие,което означава,че договорът продължава своето действие.
Разбирането на съда,че исковете за главница са доказани по основание не се
променя предвид възражението,формулирано в писмения отговор,че исковете
са неоснователни,защото са основани на частни документи,изгодни за ищеца.
Частните документи нямат материална доказателствена сила,каквато имат
официалните свидетелстващи документи,но доказателственото им значение
не може да бъде пренебрегнато,а в настоящия случай съвкупният анализ на
доказателствата позволява да бъде възприето,че исковете са доказани по
основание. Така мотивиран,съдът намира,че исковете за главница за топлинна
енергия подлежат на уважаване за сумата от 656,66 лева спрямо ответницата
4
Д. и в размер на по 164,17 лева за всеки от другите двама ответници.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за обезщетение за забава. Ако
задължението за заплащане на парична сума има падеж или срок,то считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока длъжникът
изпада в забава,а ако няма уговорен падеж или срок,за да бъде поставен
длъжникът в забава е необходимо отправянето на покана. Съдът счита,че
исковете за заплащане мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
са доказани по основание. Задълженията за заплащане на топлинна енергия
възникват като срочни задължения – общите условия предвиждат срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставка,срок от 45 дни е предвиден и за
изпълнение на задължението по общата фактура. Липсата на плащане в срок
означава,че ответниците отговарят и за заплащане на мораторна
лихва,съответно за сумата от 166,49 лева спрямо ответницата Д. и в размер от
по 41,62 лева спрямо всеки от останалите двама ответници,а за разликата до
пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне. Софийският
районен съд счита,че исковете за заплащане мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне,защото общите условия на
дружеството доставчик не регламентират срок за изпълнение на задължението
за заплащане сума за дялово разпределение,а същевременно не се доказва
ищецът да е канил ответниците да изпълнят. По тази причина исковете за
заплащане на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно
за сумата от 0,35 лева за ответницата Д. и по 0,09 лева за всеки от другите
ответници подлежат на отхвърляне.
Изводите на съда за основателност на исковете за главница за топлинна
енергия и съответно за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
налагат разглеждането на формулираното в писмения отговор възражение за
давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да
се позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване
изискуемост на вземането,кредиторът бездейства. Приложимата погасителна
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В
настоящия случай исковете са предявени на 01.11.2024 г.,което означава,че не
са погасени по давност задълженията за м.09.2021 г.,платимо в периода
01.10.2021 г. до 15.11.2021 г.,както и всички по-нови задължения,а
възражението за давност се явява основателно за задълженията за м.05.2021 г.
до м.08.2021 г.,т.е. за сумата от 328,32 лева,определена по реда на чл.162 от
ГПК,което означава,че искът спрямо ответницата Д. подлежи на уважаване за
сумата от 437,78 лева,а спрямо всеки от останалите ответници – за сумата от
по 109,45 лева. Съдът,отчитайки частичното уважаване на възражението за
давност,както и като взе предвид,че с погасяване поради давност на
главницата се погасяват и акцесорните задължения върху
главницата,намира,че при съобразяване погасяването по давност на част от
главницата следва исковете за мораторна лихва да бъдат уважени до размера
от 99,89 лева спрямо ответницата Д. и до размера от по 24,97 лева спрямо
всеки от другите двама ответници.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
5
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 715 лева съобразно с уважената част от
исковете.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 437,78 лева
( четиристотин тридесет и седем лева седемдесет и осем стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г.,ведно със
законната лихва,считано от предявяване на иска – на 01.11.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,99,89 лева ( деветдесет и девет лева
осемдесет и девет стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2022 г. до 09.10.2024 г.,като отхвърля иска за
главница за разликата над 437,78 лева до пълния претендиран размер от
656,66 лева главница за топлинна енергия,за разликата над 99,89 лева до
пълния претендиран размер от 168,10 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия и за сумата от 0,35 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. А. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 109,45 лева
( сто и девет лева четиридесет и пет стотинки ) главница за топлинна енергия
за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска – на 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането,24,97 лева ( двадесет и четири лева деветдесет и седем стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.
до 09.10.2024 г.,като отхвърля иска за главница за разликата над 109,45 лева
до пълния претендиран размер от 164,17 лева главница за топлинна енергия,за
разликата над 24,97 лева до пълния претендиран размер от 42,02 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,09 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. А. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от 109,45 лева
( сто и девет лева четиридесет и пет стотинки ) главница за топлинна енергия
за периода м.09.2021 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска – на 01.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането,24,97 лева ( двадесет и четири лева деветдесет и седем стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г.
до 09.10.2024 г.,като отхвърля иска за главница за разликата над 109,45 лева
до пълния претендиран размер от 164,17 лева главница за топлинна енергия,за
разликата над 24,97 лева до пълния претендиран размер от 42,02 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия и за сумата от 0,09 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
6
ОСЪЖДА С. П. Д.,ЕГН **********,С. А. Д.,ЕГН **********,и К. А.
Д.,ЕГН **********,всички с адрес гр.С да заплатят на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от 715 ( седемстотин и
петнадесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7