№ 66
гр. П., 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20241720103990 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от К. Н. М. с адрес: гр.
****, ЕГН: ********** чрез адвокат Р. Б. - АК - П. със съдебен адрес: гр. *** против
ОБЩИНА - гр. П., гр. П., ул. “Св.Иван Рилски“ № 1А с искане да бъде осъден ответника
„ОБЩИНА П.” град П. да заплати на ищеца:
1. Сумата от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на спъване от неравност на тротоара и падане на 12.03.2024г. при движението на
ищцата по ул. „*****“ №4 в гр. П., непосредствено преди да влезе в *** за **** „****“, в
който работи, поради неравност на тротоара, преставляваща повдигната с около 4 см. от
нивото на тротоара шахта и неравности на тротоарните плочки, поради което ищцата е
получила счупвания на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането - 12.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата
2. Сумата от 1788,00 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение до момента, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заплащане на разходите - 14.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата,
както и да заплати направените от нея по настоящето дело разноски.
Съдът с протоколно определение от 23.01.2025г. е допуснал уточнение на исковата
претенция относно мястото на настъпване на увреждането, а именно: неравността на
тротоара представлява слягане около 6-7 см. на източния тротоар на ул. „****“ в гр. П., в
непосредствена близост до правоъгълна подземна шахта, покрита с бетонов капак, която
1
стои на 0.10 м. от стената на сграда с административен адрес: гр. П., ул. „****“ № 6.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва основанието и
размера на исковата претенция. Твърди, че не може да се ангажира отговорността на
Община П. , тъй-като посочената в исковата молба и представените медицински документи
не удостоверяват наличие на състояние описано в исковата молба, нито претърпените болки
и страдания. Липсват доказателства относно наличието на причинна връзка между
увреждането на ищеца и състоянието на тротоара. Прави възражение за съпричиняване.
В открито съдебно заседание ищцата редовно призована, чрез пълномощника си
подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат
присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва изцяло предявената
искова претенция при подробно изложени съображения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Видно от свидетелските показания на свидетелите Г. М. и С.В.М. ищцата работи
като ****, който се намира в гр. П., ул. „****“ № 4. На 12.03.2024 г. била на работа и около
11,00 часа отишла до близката сладкарница, която се намира на същата улица, за да вземе
закуска. На връщане, вървяла по тротоара, като когато била непосредствено пред **** ***
непосредствено преди да влезе в ***а имало правоъгълна шахта с бетонен капак, като
тротоара около нея бил пропаднал, предвид падналия дъжд предишния ден именно в този
участък имало събрала се пръст и вода. Свидетелките чули звук от падане и видели как
ищцата паднала на посоченото място при шахтата. Веднага излезли, ищцата изпитала силна
болка и не може да стане сама и да се изправи на ***а. Двете свидетелки успели,
прикрепяйки я от двете страни, да я въведат в ***а и да я сложат да седне, опитала се да
раздвижи ***а, но от силната болка изпаднала в шок и за кратко време изгубила съзнание.
Двете свидетелки я свестили като я пръскали с вода. ***ът й веднага се подул, посинял и
имала постоянна силна болка. Дъщеря й се обадила на съпруга си да дойде веднага в ***а, за
да закара майка й в болница. За да се качи в колата ищцата изпила болкоуспокояващо, но
въпреки това и въпреки, че ***а й бил изправен на задната седалка изпитвала изключително
силни болки особено при преминаване на автомобила през неравности. Била приета за
лечение в Университетска болница „СОФИЯМЕД“ – София по спешност за операция. Още
същия ден й била направена операция, която продължила два часа и половина. При
операцията на ищцата, в *** били поставени винтове, К-игла в медиален малеол и предно-
заден винт в тибия. На 18.03.2024 г. била изписана от болницата като й било предписано
движение с помощни средства /първоначално проходилка, а в последствие патерици/,
медикаментозно лечение и рехабилитация. Указано й било на 26.03.2024 г. да отиде да й
бъдат свалени конците. Ищцата се прибрала в къщи. Живее на третия етаж на жилищен блок
с тесно стълбище, който няма асансьор. Всяко слизане по стълбите за нея било
2
изключително затруднение, изпитвала притеснение от всяко слизане и качване. За да се
придвижва предвид характеристиките на стълбищната клетка била придържана, от
предложителите си, като не можела да слиза самостоятелно, нито с проходилката, нито с
патерици. Наложило се да направят преустройства в дома им, за да се улесни обслужването
на ищцата. Тя през дълъг период от време не можела да се обслужва сама. Постоянно била
подпомагана от съпруга си за период по дълъг от два месеца. След операцията ищцата в
продължение на 3 месеца можела да се придвижвала първоначално само с проходилка, а в
последствие и с патерици. Дълго време приемала болкоуспокояващи лекарства. След
приключване на периода на имобилизация, през който й било предписано да лежи и ***а й
да бъде винаги над нивото на сърцето рехабилитатор започнал да я посещава в дома й, тъй
като тя не можела да отиде на рехабилитация. Ищцата отключила паникатаки, не можела да
спи. При заледяване изпитвала панически страх да не падне отново. Ищцата и в момента
имала затруднения и болки при придвижване, ***ът й бързо се подува. Това нарушило
работния й ритъм, тъй като фризьор тя работи права. Не можела да работи както преди.
Нямала възможност да общува активно с хората, тъй като се налагало дълго да почива у
дома си. Станала асоциална.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза
при процесния инцидент, ищцата е получила ****, което е получено в резултат от „стъпване
накриво“ и падане в резултат от огъване, усукване и завъртане около надлъжната ос на
долния крайник. Това увреждане трайно и в значителна степен е отнело основните функции
на долния крайник, а именно опорната и ходенето и в този смисъл е причинило **** /***/,
като средностатистическият период на възстановяване при травма в този вид и в тази степен
и при нормално протичащ възстановителен процес е от порядъка на около 6-7 месеца. При
ищцата е проведено оперативно лечение - кръвна репозиция на многофрагментното
счупване на външния /****, изразяващо се в кюретиране на фрактурните ръбове, репозиция
на костните фрагменти и фиксирането им посредством плака и винтове. По отношение на
счупването на *** е извършена репозиция на костните фрагменти и задържането им с един
винт и един брой Киршнерова игла. С преден оперативен достъп е поставен предно-заден
винт за фиксация на задния ****. Осъществени са оперативно - лаваж, хемостаза и послойно
възстановяване на оперативните достъпи. В резултат от претърпяната травма ищцата е
търпяла значителни по интензитет физически болки и страдания в момента на получаване на
уврежданията и след травмата, в т.ч. и в следоперативния период, които са намалявали своя
интензитет по време на оздравителния период. При травма от този вид, в тази степен и с
тази характеристики пострадалата е изпитвала физически болки при движение, като е
нормално да изпитва такива и към момента при ходене, продължително стоене, физически
натоварвания и промяна на атмосферните условия. При ищцата са предписани
болкоуспокояващи лекарствени медикаменти в следоперативния период. Ищцата и към
момента приема при нужда такива медикаменти при поява на болезненост. Характерно при
травми, като получената от ищцата, се отнемат трайно и в значителна степен основни
функции на долния крайник в това число и самостоятелно придвижване за период от време
около 7 месеца, което се е случило и с ищцата и е видно от приложените по делото
3
медицински документи за временна нетрудоспособност и данните от клиничните прегледи,
отразени в етапна епикриза, сочещи за придвижване с помощни средства в този период от
време. Към момента на осъществения клиничен преглед на 14.01.2025г. са възстановени в
пълна степен обемите на движения в лява глезенна става и не се установява дефицит в обема
на движения в ставата. Към момента на осъществения клиничен преглед на 14.01.2025г.
опорната функция и походката е възстановена, като се отчита леко накуцваща и щадяща
походка, както е и наличен лекостепенно изразен мекотъканен оток в областта на външния и
на вътрешния глезени, без да са налице данни за нарушения в кръвообръщението на
травмираната зона. Конкретния възстановителен период при ищцата видно от приложените
медицински документи е бил с продължителност от около 7 месеца. Към момента все още
ищцата изпитва болезненост и дискомфорт при придвижване, което е нормално с оглед
възрастта на пострадалата, като прогнозата е благоприятна и не се очаква и не са налице
данни за настъпили неблагоприятни последствия. По принцип поставените метални
остеосинтезни материали биха могли да бъдат премахнати в бъдеще чрез последваща
оперативна интервенция, по преценка на специалистите в областта на ортопедията и
травматологията, като съществува и възможност и да не бъдат отстранявани по оперативен
път.
За лечението, видно от приложените по делото фактури, с приложени към тях
фискални бонове, са били направени разходи в размер на 1788,00 лева.
По делото е приложена съдебно-техническа експертиза, видно от която е налична
неравност, представляваща слягане (около 6,0 - 7,0 см.) на източния тротоар на ул. „****“ в
гр. П. в непосредствена близост до правоъгълна подземна шахта, покрита с бетонов капак.
Размерите на капака са 1,0/0,60 м. Шахтата отстои на 0,10 м. от стената на сграда с
административен № 6, на ул. „****“ в гр. П. и на 0,20 м. от източния край на входната врата
на *** за **** „****“. Тротоара е изпълнен с бетонови павета с правоъгълна форма - 10 на
20 см. Шахтата е с правоъгълна форма. Тя е с бетонов капак и през нея са прокарани
комуникационни кабели - най-вероятно на съобщенията и интернет доставчиците, видно и
от положените на бетоновия капак силно износени означения.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени
от лице/лица, на които ответната община е възложила някаква работа, вредите да са
причинени при или по повод тази работа и в тази връзка следва да установи, че пътният
участък, на който е настъпило увреждането, съставлява част от общинската пътна мрежа,
стопанисвана от Община П.. На следващо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е
причинено пряко деликтно увреждане. Когато вредоносните последици настъпват от деяние,
4
осъществено при или по повод извършването на възложена работа, правният субект, който е
възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като
не е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на ищцата, което е в причинна
връзка с резултата.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед направените възражения са: дали
нараняването е в резултат само на падането в дупка; отчетено ли е поведението на
пострадалия и дали той не е допринесъл за настъпилото увреждане; какъв е механизмът на
увреждането и налице ли е причинно – следствена връзка на получените травми с
увреждащото падане, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
посочената дата – 12.03.2024г. ищцата излязла от **** ***, в който работи, за да си купи
закуска, връщайки се, стъпила в неравност прикрита от пръст, находяща се на се тротоара
пред входа на **** ***, представляваща слягане около 6-7 см. на източния тротоар на ул.
„****“ в гр. П., в непосредствена близост до правоъгълна подземна шахта, покрита с
бетонов капак, която стои на 0.10 м. от стената на сграда с административен адрес: гр. П., ул.
„****“ № 6. В резултат на падането изпитала силна болка. При ренгенография е установено
****.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на настъпване на
травмата, нито соченото от него поведение на ищцата, което да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване.
По делото беше доказано, че към момента на настъпване на увреждането ищцата е
била пешеходец, като е вървяла по източния тротоар на ул. „****“ в гр. П., като
увреждането е настъпило пред сграда с административен № 6, на ул. „****“ в гр. П..
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане
в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти –
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата
и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗУТ не се допускат
улици без тротоари в населени места с население над 30000 жители. От изложеното следва,
че ул. „****“ и тротоара към нея е общинска собственост, който факт е и безспорен в
отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за
5
вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността
на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на
типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да
поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно
състояние означава, че ул. „****“ и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние
годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци,
включително и при пролетни условия – паднали валежи. Ирелевантно за предявения
първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще
изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта
чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено
поддържането на пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с
гаранционно – обезпечителна функция.
Съгласно разпоредбите на чл.30, ал.4 от Закона за пътищата "Изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от
съответната община". В този смисъл поддръжката на тротоарната настилка е вменена като
задължение на общините по силата на закон. Освен това в Закона за общинската
собственост е уредено, че "Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин". Доколкото общината, като юридическо лице осъществява правни действия,
респективно бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на тротоара в
състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от това тяхно виновно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на община П.. В този смисъл са и решение №
124/18.07.2019 г. по гр.дело № 3057/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 213/19.11.2019 г. по
гр.дело № 714/2019 г. на ВКС, III г.о. Общината е длъжна да управлява предоставената и
публична собственост /в това число тротоарите/ в рамките на населеното място, в интерес
на населението и с грижата на добър стопанин. Дължимата грижа в полза на териториалната
общност включва изграждане, ремонт и поддържане на тротоари, така че да се осигурява
безопасно придвижване на пешеходците.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, изпълнена
6
от лекар-травматолог, се установява, че ищцата е изпитвал силни болки в първите четири
месеца след инцидента, като и понастоящем при нужда взема болкоуспокояващи.
Възстановителният период е с продължителност от 7 месеца, като първите повече от два
месеца ищцата не е можела изобщо да се обслужва сама, да се придвижва сама, дори и в
дома си. В този период е отключила и паникатаки. Именно през този период тя е трябвало да
се придвижва с имобилизация на ***а и проходилка, а в последствие с патерици. Установява
се, че при студено време и натоварване ще се проявява болков синдром, който се очаква да
отшуми напълно. В периода на възстановяване ищцата е изпитвал битови неудобства
свързани с носенето на имобилицацията. Изводите на вещото лице относно състоянието на
ищцата непосредствено след инцидента и във възстановителния период се подкрепят от
показанията на свидетелите. В резултат на инцидента ищцата е претърпяла силни болки, не е
можела да се обслужва сама. В резултат на това притеснение се е наложило да приема
успокоителни, съобразени с състоятението й. Тревожността й и се е отразила и на съня й, не
е можела да спи. Променила е начина си на живот, станала е асоциална. Не може и към
настоящия момент да работи със същия ритъм, както преди инцидента.
Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата болки,
периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, както и
че не са ангажирани доказателства вследствие на инцидента на ищцата да са причинени
трайни увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата
негативни изживявания възлиза на 16000 лева, поради което и иска за неимуществени вреди
следва да бъде изцяло уважен.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите
са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо
веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното
задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.
86, ал.1 ЗЗД до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 12.03.2024г. до окончателно
изплащане на вземането.
По иска за имуществени вреди, съдът намира, че в случая е налице безспорно
доказателство за извършен разход във връзка с лечението на ищцата в размер на 1788,00
лв., която сума тя е заплатила за закупуване на медицински изделия и преглед пряко
свързани лечението й. Предвид на това и тази вреда се явява в пряка и непосредствена
връзка с настъпилото увреждане, поради което и ответника следва да обезщети и нея.
7
Относно разноските:
При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане на
разноски и представените доказателства за заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцата се поражда право на разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Видно от представените доказателства ищцата е направил разноски в общ размер от
3214.00 лева, от които 714.00 лв. – държавна такса, 500.00 лв. – депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00лв./
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. с адрес: гр. П., пл. „Свети Иван Рилски" №1А,
представлявана от Кмета на общината ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М. с адрес: гр. ****, ЕГН:
********** СУМАТА от 16000.00 /шестнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на спъване от неравност на тротоара и падане на 12.03.2024г. при движението на
ищцата по ул. „*****“ №4 в гр. П., непосредствено преди да влезе в *** за **** „****“, в
който работи, поради неравност на тротоара, представляваща слягане около 6-7 см. на
източния тротоар на ул. „****“ в гр. П., в непосредствена близост до правоъгълна подземна
шахта, покрита с бетонов капак, която стои на 0.10 м. от стената на сграда с
административен адрес: гр. П., ул. „****“ № 6, поради което ищцата е получила ****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 12.03.2024г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. с адрес: гр. П., пл. „Свети Иван Рилски" №1А,
представлявана от Кмета на общината ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. М. с адрес: гр. ****, ЕГН:
********** СУМАТА от 1788,00 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение до момента, в следствие на спъване от неравност на тротоара и падане на
12.03.2024г. при движението на ищцата по ул. „*****“ №4 в гр. П., непосредствено преди да
влезе в *** за **** „****“, в който работи, поради неравност на тротоара, представляваща
слягане около 6-7 см. на източния тротоар на ул. „****“ в гр. П., в непосредствена близост
до правоъгълна подземна шахта, покрита с бетонов капак, която стои на 0.10 м. от стената на
сграда с административен адрес: гр. П., ул. „****“ № 6, поради което ищцата е получила
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
14.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. с адрес: гр. П., пл. „Свети Иван Рилски" №1А,
представлявана от Кмета на общината да заплати на ***-*, с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. **** сумата от 3214.00 лв. /три хиляди двеста и четиринадесет лева/- разноски в
8
настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9