Р Е Ш Е Н И Е
Град Варна
Варненски окръжен съд Наказателно отделение
На тридесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН А.
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Секретар:Галя Иванова
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНЧХД №524 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от Г.Г. Г. срещу неправилността на присъда по НЧХД № 481/ 2017 год. на Провадийски районен съд.
С цитирания съдебен акт подсъдимият Г. е бил признат за виновен в това, че на 5 .11. 2017 г. в с.Бозвелийско, общ.Провадия уронил честта и достойнството на Я.Г.М., като му нанесъл обида, отправяйки му унизителни изрази“ боклук“ , „ще ти еба майката“, като обидата е била нанесена публично, поради което и на основание 148 ал. 1 т. 1 от НК му наложил наказание глоба в размер на 3000 лв., както и обществено порицание, изпълнимо чрез прочитане на присъдата по месторабота на осъдения.
Подсъдимият бил признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място причинил на Я.М. увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, поради което и на основание чл. 130 ал. 1 от НК бил наказан с пробация с отмерени по чл. 42а ал. 2 т. 1 и 2 пробационни мерки.
На основание чл. 23 от НК съдът присъединил към това наказание и присъдената глоба.
Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец М. и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликта по чл. 148 от НК и сумата от 2000 лв., за този по чл. 130 ал. 1 от НК.
Осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Жалбоподателят намерил този съдебен акт за необоснован, а направените изводи за незаконосъобразни. Изложените съображения са в подкрепа на теза за неправилност на присъдата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните вземат следните становища :
Жалбата се поддържа по подробните съображения, изложени с нея.
Повереникът на пострадалия намира присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея- оставена без уважение.
Изслушвайки становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивния съдебен състав констатира следното :
Събирайки и проверявайки относимите към производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за обосновано и напълно изяснена, въз основа анализ на наличните доказателствени източници, свързани с предмета на доказване.
Убеждението за съставомерността на извършените деяния, като условие за тясната наказуемост, е изведено от установените факти, а правният им анализ е даден чрез съдържанието на проверяваната присъда.
Неоснователен е упрека към първоинстанционния съд, че не обсъдил доказателствената съвкупност- напротив, той подробно е мотивирал съображенията си за взетото решение. Изтъкнал е пунктуални и убедителни съображения, защо е кредитирал едни доказателствени материали и в кои им части, както и с кои фактически данни те кореспондират. Ето защо и оплакването за извършено процесуално нарушение в тази връзка бе намерено за неоснователно.
Или, според преценката на настоящия въззивен състав, за да изгради убеждението си във връзка с главния подлежащ на доказване факт, съдът е събрал всички възможни доказателства.
Те позволяват да бъде безспорно прието, че процесните деяния консумират състав на престъпления по чл. 148 и 130 от НК.
На посочените в тъжбата време и място, подсъдимият, по време на футболен мач, в присъствието на множество от хора изрекъл унизителните за честта и достойнството на Я.М. думи- „ боклук“ и „ ще ти еба майката“. Вложеното значение на думата „боклук“ и откровената вулгарна псувня безспорно са обидили възприелия ги пострадал.
Едновременно с това му нанасял удари в областта на лицето, с които му причинил контузия на главата, кръвонасядяния и травматичен оток по клепачите на дясното око, линейни ожулвания в областта на дясното око и носа.
В съвкупността си уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Доказан е изискуемият за съставомерността на деянията умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си и е искал настъпването на предвижданите общественоопасните последици.
При решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия, съдът правилно е преценил, че броят на престъпните деяния поставя законова пречка пред възможността за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез административно санкциониране, въпреки наличието на останалите условия за приложение на чл. 78а от НК и индивидуализирал санкциите според собствената си преценка за справедливост, съобразена с правилата по чл. 36 и 54 от НК.
Поради приетата линия на защита, възражение срещу несправедливостта на наказанията не е правено, но въззивната инстанция, дължаща цялостна проверка на първоинстанционната присъда, отбелязва, че санкцията е в състояние да изпълни своите превенционни цели.
Наложените наказания са минимално възможните и не съществуват неотчетени многобройни или изключителни по характера си смекчаващи обстоятелства, които да послужат като основания за допълнителната им либерализация.
При цялостната проверка ни присъдата въззивната инстанция констатира, че деянията на подсъдимия в действителност осъществяват състав на престъпление от общ характер – действията му, макар и осъществени по лични подбуди, са грубо нарушаващи обществения ред и публично изразяващи явно неуважение към обществото.
Липсата на съответна жалба в тази насока обаче, пречи на въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 335 ал. 1 от НПК.
Въззивната проверка установи и че, след като законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение дължимото на пострадалия обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съдът не е определил размера му в съответствие с критерия, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Присъдените суми, към датата на деликтите, според въззивната преценка, не съответстват на причинените вреди и настъпилите в резултат на тях неблагоприятни за пострадалия последствия.
Тежестта на обидата в динамично развилата се ситуация и интензитета на причинените увреждания не предполагат присъждане на обезщетение в размера, отмерен от първоинстанционния съд.
Справедливостта изисква те да бъдат намалени наполовина, за да бъде предотвратен несправедлив резултат.
След като не намери други основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, настоящият въззивен състав на Варненски окръжен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 10 по НЧХД № 481/ 2017 год. на Провадийски районен съд в гражданската й част, като намалява размера на обезщетението за деликта по чл. 148 от НК от хиляда на петстотин лева и този на обезщението заради този по чл. 130 ал. 1 от НК от две хиляди, на хиляда лева.
Намалява държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 120 на 60 лв.
Потвърждава присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :