№ 8191
гр. София, 22.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110104930 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.вл, Столична община, ул.«мл»
№ 29, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, ул.«ца» № 8, ет.1, ап.2, насочен срещу пр на
рб бл, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.София, бул.”вш” № 2, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение,
по което е било образувано н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен
съд, 6 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 07.07.2020 г.
Претендират се направените по делото разноски.
С искане за приемане като писмени доказателства са присъда от 01.04.2016 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на СПнС, присъда № 4/22.06.2020 г.,
постановена по в.н.о.х.д.№ 43/2017 г. по описа на АСпНС, съдебно удостоверение по
в.н.о.х.д.№ 43/2017 г. по описа на АспНС.
Прави се искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, да бъде назначена психологическа експертиза, както и да бъде изискано н.о.х.д.
№ 1306/2013 г. по описа на СпНС.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства се представят писмо от НСС до
СРП от 16.02.2024 г., ведно със справка за Г. М. Г., писмо от СДВР до СРП от 16.02.2024 г.,
окончателно решение № 50087/11.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 3431/2022 г. по описа
на ВКС, ІІІ ГО, справка от регистъра на лицата с неприключили наказателни производства,
електронна справка за съдимост на ищеца Г. М. Г..
Ответникът ПРБ се присъединява към направеното в исковата молба искане за
изискване на н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: следва
да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба и отговора към нея
документи предвид относимостта им към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се допуснат до разпит
поисканите от ищеца свидетели, както и да се изиска в цялост н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно с приложеното към него
досъдебно производство.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-психологическа експертиза следва да
се остави без уважение, доколкото ищецът за обстоятелствата, които се цели да бъдат
установени с това доказателствено средство, е посочил вече други доказателства. Отделно
от това, не се представят доказателства, а и не се твърди да са настъпили трайни последици
за психиката на ищеца, които да бъдат обект на изследване от лице със специални знания.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Г. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес с.вл, Столична община, ул.«мл» № 29, чрез адв.М., със съдебен
адрес гр.София, ул.«ца» № 8, ет.1, ап.2, насочен срещу пр на рб бл , представлявана от
главния прокурор, с адрес гр.София, бул.”вш” № 2, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано
н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.07.2020 г.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и предеден на
съда за престъпление по чл.321, ал.3 пр.1, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че на
10.02.2010 г. в гр.София, без надлежно разрешително е разпространил високорисково
наркотично вещество на публично място, като деянието е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група. Сочи се, че по време на досъдебното
производство срещу ищеца не е имало доказателства, обосноваващи вината му, както и че
неколкократно е изготвян и внасян обвинителен акт, връщан от съда за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. След изправяне на обвинението пред СпНС е
образувано н.о.х.д.№ 1306/2013 г., по което след повече от 3 години ищецът е признат за
невиновен по всички повдигнати му обвинения.
2
Ищецът обяснява, че има чисто съдебно минало и през време на течението на
наказателния процес е изпитвал страх и притеснение да не прекара в затвора 15 г. и да не
плати глоба от 100 000 лв.
Според ищеца, той е сред категория лица, за които ВКС приема, че с оглед
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите,
които са изключително завишени, незаконното им обвинение в извършване на престъпление
има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Поради това
обоснвава извод, че претендирания размер на обезщетението от 25000 лв. не е завишен.
Ищецът споделя, че не познава своите съпроцесници, но за него е било ужасяващо да
му бъде повдигнато обвинение заедно с тях, както и да преживее целия процес от повдигане
на обвинение и разследване, до приключване на процеса в съдебната фаза, още повече, че
първоинстанционната присъда и била протестирана от ответника.
Ищцата аргументира становище, че воденото срещу него накзателно производство му
е причинило сериозни емоционални проблеми, изразяващи се в силен стрес, безпричинна
агрессия, нетипична за него раздразнителност, депресия, самоизолиране. Тези негативни
преживявания допълнително са се засилили в съдебната фаза на процена, където всяка
седмица по един или два пъти е бил в съдебно заседание. Ищецът съобщава, че има и
здравословни проблеми, а именно няма далак и е с един бъбрек, които са се влошили в
резултат на изпитания стрес.
Ответникът пр на Р.бл оспорва иска като неоснователен. Позовава се на разпоредбата
на чл.4 от ЗОДОВ, според която отговорността на държавата се ограничава до вредите,
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Излагат се данни, че през
исковия период, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство – н.о.х.д.№
310/2015 г. по описа на СпНС, по което е присъдено обезщетение от 10 000.0 лв. В този
смисъл се аргументира становище, че претендираните по настоящето дело неимуществени
вреди не могат еднозначно да се свържат с незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 1306/2013 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, още повече, че от изготвени справки от
СДВР и НСС, се установява, че в процесния период са водени и други наказателни
производства срещу ищеца за кражба – ЗМ 358/2015 г. и ЗМ 1678/2015 г. и двете по описа
на 8 РУ при СДВР.
Освен това се твърди, че ищецът не е представил доказателства както за здравния си
статус преди процесното обвинение, така и за състоянието си по време на течение на
наказателния процес. Ето защо се иска съдът да приеме предявения иск за неоснователен.
В условията на евентуалност – ако все пак намери, че ищецът е търпял
неимуществени вреди, заявеният с исковата молба размер се определя като изключително
завишен.
В контекста на чл.52 от ЗЗД се обръща внимание, че макар и воденото срещу ищеца
наказателно производство да е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, не са
представени доказателства спрямо него да са прилагани мерки за процесуална принуда,
3
както и за интензивни процесуални действия с негово участие.
От съда се иска, вземайки предвид тези обстоятелства да приеме, че налице по-ниска
степен на увреждане на ищеца, което не може да обоснове присъждане на обезщетение от
25 000 лв. Отбелязва се и че оправдателната присъда сама по себе си дава морално
обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания.
С оглед на това се иска предявеният иска да бъде отхвърле като неоснователен, а в
условията на евентуалност – да се присъди обезщетение в значително по-нисък от
претендирания размер.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от водено срещу него наказателно производство за извършване на
престъпление;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДВ;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът трябва да докаже
противоправно поведение на ответниците, настъпилите за него вреди по вид и размер, както
и причинната връзка между поведението на ответниците и причинените му вреди;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: присъда от 01.04.2016 г., постановена по
н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на СПнС, присъда № 4/22.06.2020 г., постановена по
в.н.о.х.д.№ 43/2017 г. по описа на АСпНС, съдебно удостоверение по в.н.о.х.д.№ 43/2017 г.
по описа на АспНС, писмо от НСС до СРП от 16.02.2024 г., ведно със справка за Г. М. Г.,
писмо от СДВР до СРП от 16.02.2024 г., окончателно решение № 50087/11.07.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 3431/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, справка от регистъра на лицата
с неприключили наказателни производства, електронна справка за съдимост на ищеца Г. М.
Г..
ДА СЕ ИЗИСКА от СГС н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, 6 състав, ведно с приложеното към него досъдебно производство.
ДОПУСКА до разпит на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за първото
съдебно заседание, като определя същото за краен срок за събиране на това доказателствено
средство.
УКАЗВА на ищеца, че в случай, че не води допуснатите до разпит свидетели в
първото съдебно заседание, съдът ще отмени определението си в тази насока и ще приключи
делото без събиране на това доказателство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
психологическа експретиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от
4
11.15 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5