Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
/……….................. г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. М.Иванова-Даскалова
2.Станислава Стоева
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия М. Иванова -
Даскалова КНАД №1653 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.М.Л. *** срещу Решение №720/31.05.2022г. постановено по НАХД № 4832/2021г.
по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 21-0819-004124/08.10.2021г.
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна с
което са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП и е осъден да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. В него липсвали мотиви. Съдът не разгледал множеството
оплаквания в жалбата срещу НП. Излагат се отново оплакванията за непълнота на
обстоятелствената част на НП и за несъответствието му с изискването на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се недоказаност на обвинението за извършено нарушение
на чл.58, т.3 от ЗДвП, като се поддържа, че навлизането в аварийната лента и
свързано с настъпила техническа неизправност на автомобила. Предприетото по
този повод от водача намаляване на скоростта и спиране в аварийната лента
съвпаднало с действията на полицейските служители по спиране на автомобила.
Поради това се претендира отмяна на решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде
отменено изцяло, тъй като било издадено за нарушение, което не било извършено
от обективна страна. Освен това потвърдените от РС наказания са прекомерно
тежки и несъобразени с чл.27 от ЗАНН, поради което се явявали несправедливи и
обосновавали отмяна на НП. За съдебното заседание упълномощения адвокат
депозира молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира
отмяна на Решението и на НП изцяло и присъждане на направените по делото разноски
за двете инстанции.
Ответникът – Началникът на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Варна чрез юрисконсулт депозира писмени бележки, в
които оспорва изцяло жалбата. Намира я за неоснователна, а решението на РС – за
правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния
и процесуалния закон. РС детайлно обсъдил доказателствата и изяснил пълно
и всестранно релевантните факти и
обстоятелства. В решението били обсъдени писмените и гласни доказателства и всички
доводи във въззивната жалба. Споделя
изводите в решението за законосъобразно проведено производство по издаване на
НП и за съответствие на съдържанието му с изискуемото, както и за правилна
квалификация на извършеното. Правилно случая не бил счетен и от съда за
маловажен и не е приложен чл.28,б.а“ от ЗАНН. Претендира отхвърляне на
касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора с искане
за намаляването му на минимума.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна предлага
касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на РС –
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и явна несправедливост на
наложените наказания.
РС е постановил валидно и допустимо решение.
Неоснователно в касационната жалба се твърди наличие
на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС. Съгласно
чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон бе извършена въз
основа на установеното от предходната инстанция, че на 26.09.2021г. в гр.Варна
на път А-2 Автомагистрала „Хемус“ около км.421 в посока Варна в лентата за
принудително спиране се е движел товарен автомобил с peг. № В ****ТС управляван
от С.М.Л., без основателна причина. РС установил, че за това нарушение на
водача е съставен AУAH от полицейските служители, които съпроводили автомобила
до летище Варна, а въз основа на акта на 08.10.2021г. Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна издал НП № 21-0819-004124, с което наложил
на Л. административни наказания „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП
на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка РС установил въз основа на
преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свид. Г. и свид. Д. и приложените материали съставляващи административно-наказателната
преписка.
РС отхвърлил оплакванията във въззивната жалба като
неоснователни и потвърдил НП, тъй като при служебната му проверка достигнал до
извода, че е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП
при ОД МВР-Варна, който е оправомощен със заповед №1-8121з -515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, НП и АУАН били издадени в сроковете предвидени в ЗАНН и със съдържание
отговарящо на изискванията в чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Въззивният съд направил
извода, че вмененото във вина на Л. нарушение в АУАН и в НП е индивидуализирано
в достатъчна степен, че да може да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава, поради което производството било проведено при спазване на
правилата, без да е било ограничено правото на защита на привлечения към
отговорност водач. РС намерил за правилно квалифицирано извършеното от Л. като нарушение
по чл.58 т.3 от ЗДвП, в която е разписана забрана при движение по
автомагистрала на водачите да се движат или да спират в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Именно
такова нарушение на забраната РС намерил за доказано, че Л. е извършил на
посочената дата и място в НП от обективна и субективна страна. Правилно съдът
отчел установеното от показанията на свидетелите в съдебната фаза, че товарния
автомобил се е движил в лентата за принудително спиране и е бързал за летището
на град Варна, тъй като пътник в него е бързал за полет. В преписката и в
съдебната фаза Л. не е ангажирал доказателства, които да свидетелстват за
настъпила конкретна повреда на автомобила, нито за настъпил здравословен
проблем у водача или у пътника. АУАН е редовно съставен и съгласно специалната
уредба в ЗДвП има доказателствена сила за описаните в него факти и
обстоятелства. Поради това в тежест на привлечения към отговорност е в случай,
че твърди, че са се осъществили други факти и обстоятелства, различни от
посочените в акта, да ги докаже. Поради това изцяло в съответствие с
разпределението на доказателствената тежест и при правилна преценка на
доказателствата РС направил извода, че по делото от Л. и представителят му не е
доказано да са били настъпили някои от обстоятелствата, при наличие на които в чл.58,
т.3 от ЗДвП в изключение от забраната е разрешено движението и спирането на
пътни превозни средства в лентата за принудително спиране на автомагистралата.
Основателно РС отхвърлил доводите за маловажност на
случая. Конкретното нарушение не се отличава от обичайните от този вид деяния
по степента на обществената му опасност.
В случая не се установяват факти и обстоятелства, които да обосновават извод за
липсата на обществена опасност на извършеното, нито за явна незначителност на
обществената му опасност. Поради това правилно наказващият орган при издаване
на НП и РС при постановяване на решението не са приложили в случая чл.28, б.а
от ЗДвП.
Касационният състав изцяло споделя изводите в
Решението на Рс, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК и няма да ги преповтаря.
В съответствие с чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП е извода
в Решението, че административните наказания са фиксирани от законодателя по вид
и размер, в който са наложени с НП, поради което съдът не може да ги намали. С
оглед изложеното правилно и законосъобразно в решението е заключено, че наказанията
са правилно определени, справедливи и съответни на обществената опасност на
този вид нарушения на забраната в чл.58, т.3 от ЗДвП и достатъчни за постигане
на целите на превенцията.
В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на
материалния закон от РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК. Такова има, когато той е
приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно
приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗДвП като
оставил жалбата без уважение и потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а
Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на
Решението на ВРС и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора пред касационната инстанция, своевременно
направеното искане от представителя на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.
Искането на
представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63д, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 720/31.05.2022г. постановено
по НАХД №4832/2021г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА С.М.Л. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.