№ 35
гр. Стара Загора, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си
представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв.С.З. от САК, против разпореждане с
№ 1815/27.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 2527/2021 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу С.М. Д. за сумата от 96,00 лв. – разходите за
уведомяване. такси за периода от 20.03.2019 г. до 14.09.2020 г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално
нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на
разноски за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,Ю.Б.“ АД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу С.М. Д. от с.А.,
*** за сумата общо от 11542.34 лева от които 9 942,69 лв. - главница за
периода от 19.11.2020 г. до 25.07.2021 г.; 983,81 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 19.11.2020 г. до 19.05.2021 г., 463,93
лв. – мораторна лихва за периода от 19.11.2020 г. до 25.07.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до
изплащане на вземането, както и 90,92 лв. – такси за разходи по
1
уведомяването.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № FL996468/19.06.2019 г., сключен между банката и
длъжника, по силата на който банката е предоставила на С.М. Д. кредит в
размер на 11008,00 лв., а последната се е задължил да върне заетата й сума,
ведно с договорната лихва, съгласно погасителния план към договора за
кредит, в срок до 19.12.2026 г.
Кредитополучателят не е изпълнил точно задължението си по договора
за кредит, а на 19.11.2020 г. задължението му станало предсрочно изискуемо в
пълен размер поради обявяване на предсрочна изискуемост на кредита поради
неплащането на 7 дължими месечни вноски.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
претендираната сума от 90,92 лв. – заплатена нотариална такса /разходи/ за
уведомяването, като е приел, че уговорката за такси се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване
на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд
извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповед за
изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е
основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се
прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, т.к. съответства на
материалния закон.
Клаузата в договора за потребителски кредит, съгласно която
кредитополучателят дължи нотариална такса /разходи/ за уведомяването за
периода 19.11.2020 год. до 25.07.2021 год. по договора за потребителски
кредит № FL996468/19.06.2019 г., в размер на 90,92 лв. нарушава и забраната
по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Действия, свързани с управлението на кредита представляват и
2
действията по ограничаване на негативните последици и при просрочието на
кредита.
Заплащането на такса се претендира за извършването на фактически
действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят
до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си
представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване
на сметки на физически лица, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплаща такса при обслужване и извършване на
операции по сметката когато последната е блокирана, т.е. такса за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие, противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2
от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за
потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява такса за
фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на
вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника,
успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява и
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По всички изложени съображения въззивният съд намира, че
оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал. 4 от ГПК и чл.271,
ал.1 пр.І-во ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 1815/27.09.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 2527/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш.
и П.Н.Д., чрез адв.С.З., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу С.М. Д. от гр.С.З.
за сумата от 90,92 лв. – нотариална такса по уведомяването за периода от
19.11.2020 г. до 25.07.2021 г., като правилно и законосъобразно.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4