№ 2005
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100603287 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава XXII от НПК, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийската районна прокуратура
срещу определение на СРС, НО, 102-ри състав, от 26.05.2022г. по НОХД. № 2766/22 г., с
което, на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и ал.6, вр. чл. 249, ал. , т.1 вр. ал.1 от НПК е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване
на съществени процесуални нарушения, засегнали правото на защита на подс. М. А..
В протеста се иска атакуваното определение да бъде отменено, като са изложени
подробни съображения за неправилност на преценката на съда за наличие на съществени
нарушения на правото на защита на обвиняемия А., допуснати при изготвянето на
обвинителния акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния протест
и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7
от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице. Разгледан по същество, същият се явява
основателен, като първоинстанционното определение следва да бъде отменено, поради
следните съображения:
Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу
М. А. А. за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В проведеното
разпоредително заседание съдът е прекратил съдебното производство поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения. За да постанови определението си в
посочения по-горе смисъл, първият съд е приел, че диспозитивът на обвинителният акт не
съответства на обстоятелствената част, тъй като развилата се престъпна дейност е
приключила на фаза, различна от довършеност на престъплението; налице са „задружни и
съвместни действия“ на подсъдимия със св. Б.Т., които на свой ред не са получили
съответната правна оценка в ОА; не е отчетена предходната съдимост на подсъдимото лице,
влияеща на квалификацията на деянието; описанието и характеристиките на отнетите вещи,
посочени в обвинителния акт не съответства на изготвената съдебно-оценителна
експертиза. На база така констатираните факти, районният съд е заключил, че са налице
1
съществени процесуални нарушения, съответно – е върнал делото на СРП за отстраняването
им.
Недостатъците на внесения обвинителен акт могат да бъдат възприети като
съществено процесуално нарушение единствено и само когато те са довели до съществена
неяснота на обвинението и е било обективно невъзможно за привлеченото към наказателна
отговорност лице да разбере естеството на повдигнатото обвинение. Единодушна е
съдебната практика и теория, че главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Следователно
в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът задължително следва да посочи
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му.
Настоящият съдебен състав след запознаване с обвинителния акт приема, че в
обстоятелствената част на същия, както и в неговия диспозитив, с оглед престъплението за
което подс. А. е предаден на съд, са отразени всички факти, които обуславят обективните и
субективните признаци на същото и участието на последния в него, включително е изяснена
причината, поради която не е налице „съучастие“ по смисъла на чл. 20 от НК. Така
посоченото от първостепенния съд твърдение за липса на посочване на причината, поради
която на св. Т. не е повдигнато обвинение, е неоснователно. Още на първата страница на
обвинителния акт прокурорът е описал фактите, въз основа на които приема, че подс. А. е
единственото лице, чието поведение изпълва състава на кражбата – „Обвиняемият А. казал,
че иска да вземе строителни кофражни платна от обекта, защото преди е работил там и
собственикът на обекта му ги давал вместо заплащане“. Така предложената словесна
формулировка очертава по недвусмислен начин липсата на умисъл от страна на св. Т. за
извършване на престъплението, макар и да е участвал в изпълнителното деяние на същото.
Именно грешната представа на св. Т. досежно действителността на споделеното му от
подсъдимия е причината на Т. да не бъде търсена наказателна отговорност като съучастник
заедно с подс. А.. Не без значение е и обстоятелството, че към настоящия момент съгласно
Конституцията на РБ единствено в правомощията на прокуратурата е да преценява спрямо
кое лице и за какво престъпление да бъде повдигнато обвинение.
Касателно стадия на престъпната дейност, описана в обвинителния акт, въззивният
съд намира, че това е въпрос по същество и следва да намери пълноценен отговор едва с
крайния съдебен акт. От значение за годността на обвинителния акт, за да породи своите
процесуални последици, а именно – предаване обвиняемия на съд и поставяне рамките на
обвинението, е съответствието между обстоятелствената част и диспозитива, както и
липсата на неясноти относно обективите и субектите елементи на престъплението, за което
подсъдимия е обвинен. В случая прокурорът акуратно е описал момента и механизма на
извършване на изпълнителното деяние, неговия край, както и участвалите в него лица. Дали
реално се касае за опит за кражба или за довършена такава, съдията-докладчик в хода на
разпоредителното заседание не разполага с правомощието да проверява правилността и
издържаността на фактическите и правни изводи, залегнали във внесения за разглеждане
обвинителен акт, а това следва да реши едва след провеждане на съдебно следствие.
Същият извод е валиден и по отношение предходната съдимост на подс. А. и нейното
значение за процесното престъпно посегателство. Въпрос на преценка от страна на
прокуратурата е под какъв престъпен състав (основен, привилегирован, квалифициран) да
съотнесе поведението на дееца, като дали е налице или не някое квалифициращо
обстоятелство отново е въпрос по съществото на делото, който ще намери отговор с
окончателния съдебен акт. На следващо място по отношение описанието на откраднатите
вещи от значение е наличието на изписване в обвинителния акт на вида, броя и
2
индивидуализиращи белези на същите, което не затруднява по никакъв начин възможността
на подс. А. да разбере за какви и колко на брой вещи е обвинен да е откраднал, нито да
организира защитата си. По какъв начин прокурорът е решил да опише и посочи
инкриминираните вещи и ако този начин не е словесно тъждествен на експертното
заключение, определящо тяхната стойност, това не означава а приори наличие на
съществено процесуално нарушение.
В заключение може да се каже, че написан по този начин, обвинителният акт дава
достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно
подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита. Абсолютното изискване
е обвинението, формулирано с обвинителния акт да не поражда каквито и да било съмнения
относно действителната воля на държавното обвинение за фактическата и правната му
рамка. В хода на съдебния стадий на процеса правата на обвиненото лице се свързват само с
годността на обвинителния акт да формулира ясно и недвусмислено обвинение, чрез
посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на
неговите правни рамки. Само при липса на такава яснота или непълнота, правото на защита
не може да бъде компенсирано по друг начин, освен чрез изготвяне и внасяне в съда на нов
обвинителен акт. Въпросът за правилността на правната квалификация, предложена от
прокурора в обвинителния акт, не подлежи на обсъждане от съдията-докладчик в
разпоредително заседание, както това е очевидно от разпоредбата на чл. 248 от НПК. Тази
разпоредба лимитативно изброява въпросите, които се обсъждат от съдията-докладчик,
ограничавайки неговата компетентност до въпроси, които не засягат съществото на
обвинението. Вярно, че той може да решава дали е допуснато съществено процесуално
нарушение, ограничило процесуалните права на заинтересованите лица и да връща делото
на прокурора, но грешката в правната квалификация не е въпрос на процесуално нарушение,
а на нарушение на материалния закон, решаването на който въпрос е изключен от
компетентността на съдията-докладчик в този етап на съдебното производство. Освен това,
дори когато фактическите положения, приети за установени в обвинителния акт са
неправилни, това не може да ограничи правото на защита на подсъдимия.
С оглед гореизложените съображения въззивният съд не констатира допуснато
нарушение на правото на защита на подс. А. от категорията на тези, визирани в чл. 249, ал.
4 от НПК, то определението на първостепенния съд следва да бъде изцяло отменено като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2022г., по НОХД № 2766/2022 г. на СРС, НО, 102-
ри състав в частта, в която е прекратено съдебното производство поради допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4