Решение по дело №950/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20202230200950
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                 

                                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  260103

 

Гр. Сливен,15.03.21 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети март през 2021 година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря В. М., като разгледа докладваното от председателя АНД № 950 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод жалба от Я.Х.М., ЕГН **********, против НП, издадено от Директора на РДГ-гр. Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ и въз основа на Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на МЗХ е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. чл. 12б ал.1 т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и спазването на горските територии.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично . Процесуалния му  представител, счита ,че НП е неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят М., в качеството си на лице по чл. 108 ал.2 от Закона за горите е получил позволително за сеч с № 0535276/05.01.2020 г. в отдел 40, подотдел „б”, землище с. Стара река, имот с кадастрален № 119002,собственост на физическо лице.Срокът на сечта определен с посоченото позволително е  с начало от 08.01.20г.до 31.12.20г.

При извършена на 10.01.20г.  в горепосочения обект проверка  контролните органи  констатирали отсечени 17 броя дървета от зимен дъб, 3бр.бук, 2 бр.  габър като са приели, че същите са немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

        Въз основа на тази констатация е съставен констативен протокол от същата дата,от който е видно ,че по време на проверката не е присъствувал нарушителя. Протокола не е връчен на лицето и липсва подпис като нарушителя не е вписан и като присъстващ .

         АНО е приел,че жалбоподателят в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ  не е изпълнил контролните си правомощия да следи за спазването на правилата за сеч и с бездействието си е допуснал   да бъдат отсечени  17  броя дървета  немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.

          Въз основа на това е съставен  акт за административно нарушение и на жалбоподателя е издадено обжалвано наказателно постановление, като е прието, че е  нарушил чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. чл. 12б ал.1 т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и спазването на горските територии и на  основание чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ и Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на МЗХ му е наложена глоба в размер на 300 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

 Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

         От фактическа страна по делото е безспорно установено, че към момента на проверката в района определен за сеч, по посоченото по - горе  позволително  заемащ площ от 5200 хектара   са установени общо 17 броя отсечени дървета, на които не е била видна контролна горска марка/КГМ/.  

        Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като въз основа на тях приема за установена посочената по – горе фактическа обстановка.  Дава вяра и на писмените доказателства приложени и приобщени по съответния ред .        

         Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.108,ал.3 от ЗГ във вр. с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 за КОГТ.  Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 за КОГТ лицата по чл.108, ал.2 ЗГ/в кръга на които безспорно попада и жалбоподателят/ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ -  глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролните си правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

     В НП е посочена датата на установяване на нарушението както и периода в който то е извършено , а именно за времето от началото на сечта, което по силата на  Позволителното за сеч е 08.01.20г. до 10.01.20г.- деня на извършване на проверката, поради което съдът не счита за основателно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за допуснато в тази връзка процесуално нарушение . 

     Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение ,но видно както от АУАН така и от НП е допусната грешка при определяне на правната квалификация на същото,доколкото АНО е приел, че е налице нарушение на чл. 108,ал.3 от ЗГ във вр чл. 12б ,ал.1т.2 от  НКОГТ,вместо по чл.257, ал.1, т.3, вр. чл.108, ал.3 от ЗГ и чл.12б, ал.1, т.5 от НКОГТ.Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лв. за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията и като такава се явява основна при определяне на обективните елементи от състава на нарушението.

 Разпоредбата на  чл.108, ал.3 от ЗГ посочва ,че лице, вписано в публичен регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволително за сеч, упражнява контрола и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейноствия по извършването на добив на дървесина, както и за транспортиране на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището. Нормата на чл.12б, ал.1, т.5 от НКОГТ задължава лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаване на позволителното за сеч, да следят за спазване на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.

Така посочените две разпоредби уреждат общите задължения на лицата по чл. 108,ал.2 от ЗГ,но квалифицирането на деянието без посочване на основния текст на чл. 257,ал.1 т.1 от ЗГ води до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил , още повече,че в сочената разпоредба са налице две приложения,уреждащи различни по характер и механизъм на извършване нарушения. Едното от тях е такова свързано с не изпълнение на задължения или контролни правомощия , а другото с   несвоевременно  неизпълнение на задължения или контролни правомощия, възложени на лицето по чл. 108,ал.2 от ЗГ по силата на същия закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

 В административнонаказателното производство НП е акта ,който  следва да съдържа ясно и прецизно описание на извършеното нарушение, описано чрез посочване на всички обстоятелства във връзка с извършването му . Коректното посочване на реквизитите на НП и в частност изпълнителното деяние има значение най-вече за правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административно-наказатена отговорност и да организира адекватно защитата си.  

          Съдът констатира и друго нарушение изразяващо се в липса на точно  описание на нарушението съгласно чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Посочено е напълно формално, че деянието е осъществено от жалбоподателят  чрез бездействие като е указано ,че не е изпълнил контролните правомощия  да следил за спазването на правилата за сеч, а именно” сечта да се извършва само на определените и отбелязани за сеч дървета”. Така използваното описание на нарушението обаче не съдържа в себе си изискуемите от закона обективни елементи ,при чието наличие следва да се приеме,че е налице извършено от обективна страна нарушение. АНО е следвало да посочи точните действия или в какво точно се изразява бездействието на жалбопадателя , т.е  какво е следвало да извърши , а не е извършил.При описване на обстоятелствата във връзка с нарушението е следвало да се посочи ,че жалбоподателят, в качеството си на лице по   чл.108,ал. 2 от ЗГ , по време на   осъществявания добив на дървесина е следвало да указва на работниците във всеки случай на  посещение на сечището  да секат само маркирани дървета, да препятства чрез забрани и други мерки, включително и чрез санкции в качеството му на контролъор (съставяне на АУАН) и т.н., сечта на немаркирани дървета.              

  Така установените нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

     Основателно и своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя   за присъждане на разноски във вид на възнаграждение по силата на договор за правна помощ и съдействие. Същото следва да се определи на основание в размер на 150,00 лева, съобразно посочения договор и при условията на нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН  .

              Предвид изложеното, съдът

 

Р         Е       Ш      И       :

 

       ОТМЕНЯ НП № **********/13.07.2020 г., издадено от Директора на РДГ-гр. Сливен, с което на Я.Х.М. с ЕГН **********, на основание чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ  е наложено „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. чл. 12б ал.1 т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и спазването на горските територии като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

     ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -гр. Сливен  да заплати в полза на Я.Х.М. с ЕГН **********  разноски в размер на 150 (сто и петдесет ) лева, представляващи заплатено възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие.

           Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: