Чл.
96г. (Нов
Р
Е Ш Е Н
И Е №
Гр.В. 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в
публично заседание на 18.11.2019/осeмнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Ц.Ц.и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията НАХД №958 по описа за 2019г.на
Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА
ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 - 0000237 от 28.08.2019 год. на Началник ОО АА - В., с което на „ЦВЕТИНА МЕЗДРА“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. М.ул.“***“ ***, представлявано от управителя Ц.Г.Т.с
ЕГН: *********** за извършено нарушение на чл.7б, ал.1
изр.1 пр.2 от ЗАвПр./ЗАКОН ЗА
АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ/, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000/три хиляди/лв.,
на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
/четиринадесет/ дневен срок от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
„ЦВЕТИНА МЕЗДРА“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.М.ул.“***“ ***, представлявано от управителя Ц.Т.с
ЕГН: *********** е обжалвала НП№26 - 0000237 от 28.08.2019 год. на Началник
ОО „АА” В., с което на дружеството жалбоподател е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лв., на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за
извършено нарушение на чл.7б, ал.1
изр.1 пр.2 от ЗАвПр. В жалбата и чрез процесуален
представител адв.М.М. се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна
на наказателното постановление.
Ответника по делото Началник ОО „АА” В., в
придружителното писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 21.08.2019г. служителите на ДАИ – В.,
св.К.С.Г. и св.К.Д.К. *** извършили комплексна проверка в офиса на дружеството превозвач
за периода от 20.08.2018г. до 20.08.2019г. При проверката било констатирано, че
фирмата „ЦВЕТИНА – МЕЗДРА“ ЕООД, притежава
лиценз на Общността за превоз на пътници №0599.
Въз основа
на представляваната документация проверяващите констатирали, че за проверявания
период от 20.08.2018г. до 20.08.2019г.,
фирмата жалбоподател е извършила следното нарушение, а именно: превозвачът на дата 25.08.2019 г. и
26.08.2019 г. е осъществил случаен превоз на пътници с автобус марка „Мерцедес“
, Кат: M3 с per. №***по маршрут В. - С.- В., с водач Г.Ц.Г., с ЕГН:**********, видно от пътен лист №**********
от 25.08.2019 г., като същия не е притежавал валидна карта квалификация на водача, за времето, когато е извършил превоза. Била
извършена и проверка в информационната система на ИААА, при което се установило,
че на името на Г.Ц.Г. няма издадена валидна карта за квалификация на водача.За
констатираното нарушение свидетеля св.К.С.Г. в присъствието на свид.К.Д.К.
съставил Акт за административно
нарушение бланков №266759 от 21.08.2019г., като акта е предявен и връчен
срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения. Деянието
било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.7б, ал.1 от
ЗАвПр.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № 26-0000237 от 28.08.2019год. на Началник ОО „АА” В., в което дословно е пренесено
текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., за
извършено нарушение на чл.7б, ал.1
изр.1 пр.2 от ЗАвПр. на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.,
за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от АУАН № 266759/21.08.2019 г., НП № 26-0000237от 28.08.2019г.,показанията на свидетелите К.С.Г. и К.Д.К.,
както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща:жалба,
удостоверение за дейности, Заповед
РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на транспорта и ИТС – гр.С., АУАН и НП,
придружително писмо, становище, Разпечатка от дигитална карта на водача,
длъжностна характеристика. Пътен лист ********** – оригинал Тахографски листа от 25.08. и 26.08. 2019 г.,
Копие на констативен протокол от проверка, Копие на разпечатка от инф. система
на ИААА от 28.08.2019г.
Съдът намира жалбата за подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално
допустима и неоснователна по следните съображения:
АУАН и
наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на
определената им с чл.92 ал.3 и ал.2 от
ЗАПр. компетентност, но при извършената съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача.
За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5
години.“
От друга страна в
разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., е
предвидено, че: Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.
Следователно, за
да се понесе административно-наказателна отговорност по този текст е необходимо
да се установи по безспорен начин административно нарушение по закона, за което
не е предвидено друго наказание, да се индивидуализира правилно
административната отговорност и да се наложи предвиденото в закона наказание за
това.
В разглеждания
случай административно-наказващия орган е приел, че е извършено административно
нарушение по чл.7б,
ал.1 изр.1 пр.2 от ЗАвПр. изразяващо се в това, че превозвача е извършил
превоз от водач без нужната квалификация,
като въобще не е пояснено каква е била
тя. Съдът намира, че материалния закон не е приложен правилно. Както бе
споменато по-горе при допуснато административно нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАвПр., и прилагане на разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр, следва не само да се установи административното
нарушение, но правилно да се индивидуализира административната отговорност. В
тази връзка закона е предвидил, като административно наказание, освен "глоба" и "имуществена санкция".
Видно от
изложеното в наказателното постановление, извършител на нарушението, следва да
бъде конкретно установеното лице от дружеството, а не самото дружество, тъй като последното фактически
и на практика не може да допуска извършването на дадена дейност, която реално
се извършва от неговите ръководители или представляващи. Следователно при
допуснато административно нарушение по закона във тази връзка, а именно
допускането на водачи да извършва превоз, неотговарящи на изисквания по закон,
административното наказание, което следва да бъде наложено, е глоба, а не имуществена санкция, като в
тази връзка административно - наказателната отговорност се носи от управителя или представляващия дадено дружество, а не от самото дружеството, тъй
като не последното назначава водачите.
В разглеждания
случай, в разрез с разпоредбата на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, при описване на административното нарушение в обжалваното
наказателно постановление не е посочено конкретно - кой е нарушителя, което се явява съществено нарушение на
процесуалните правила и което е довело до неправилно приложение на материалния
закон при налагане на административното наказание.
От друга страна
така описаното като административно нарушение не може да се приеме, че
осъществява и състава на изпълнителното деяние заложено в чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр., тъй като липсва точното описание на нарушението от
към формата на изпълнителното деяние. Според съда до колкото нормата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвПр. съдържа и правната квалификация на нарушението, и до
колкото то се осъществява посредством две различни форми на изпълнителното
деяние:
– 1. назначи на работа и
– 2. допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове, то в
случая АНО не е посочил нито една от тези форми.
Липсва фактическо
твърдение, какво точно е извършил жалбоподателя, за да се приеме, че е осъществил твърдяното нарушение. Назначил е на работа Г.Ц.Г. или го е допуснал
до управление на процесното МПС без да притежава валидна карта за квалификация
на водача или и двете. Тоест липсва точното описание на нарушението от към
формата на изпълнителното деяние. Твърди се, само че жалбоподателят е извършил
превоз с автомобил на който водача няма валидна карта за квалификация на
водача. Действително по тълкувателен път може да се изведе, че жалбоподателят е
допуснал този водач до управление на това МПС, но при наказателното
производство било то и административно такова е недопустимо по тълкувателен път
да се извежда какво е искал да каже наказващият орган. Тоест в случая според
настоящият състав описаното в АУАН и НП нарушение не съответства на дадената му
правна квалификация, която според настоящият състав на съда е чл.96г, ал.1 пр.2 вр. чл.7б, ал.1 от ЗАвПр.
В случая липсва фактическо обвинение, което да отговаря на приложената
санкционна разпоредба, която както вече бе отбелязано включва в състава си и
самото нарушение, за което е предвидена санкция.Ето защо съдът намира,
че предвид неправилното приложение на материалния закон и допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000237 от 28.08.2019год. на Началник
ОО „АА” В., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
– съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: