РЕШЕНИЕ
№ 1337
гр. Варна , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
Секретар:Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20203110203666 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.Н., ЕГН ********** срещу: Електронен
фиш за серия К № 3817201 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на
100.00 /сто/ лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречия с
материалноправните разпоредби. Твърди се, че при неговото издаване са
допуснати нарушения на чл.57 ЗАНН, съгласно който индивидуалният
административен акт. Не било отразено дали е нарушението е установено в
1
присъствието на контролен орган .
В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител, ангажира становище в писмени бележки. Моли
съда за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 3817201, е съставен от ОД на МВР-Варна,
против въззивника, затова че на 10.01.2019 г. в 21.40 часа, в гр.Варна по
бул.“Вл.Варненчик“ в посока бул. „Република“, срещу магазин „Lidl“, е
извършено нарушение за скорост с автомобил ”Шкода Фабия” с рег.№ С
87-51 РК установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH
CAM S1 като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 71 км./ч.–
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивника Н. Последният в законоустановеният 14 дневен срок от
връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор „ПП“ - Варна декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
2
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а
именно - гр.Варна по бул.“Вл.Варненчик“ в посока бул. „Република“, срещу
магазин „Lidl“. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде
определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено
местото в разпечатката от джпи пи ес системата на мобилната установка. При
така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД
на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да
се произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
3
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в
долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен
процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 71 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение определено от АНО от 21 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 100.00
/сто/ лева. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно
4
обсъждането на неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Съгласно ал.5 на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по
чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият
ел.фиш се анулира.
Електронният фиш се връчва по реда на ал.5 на чл.189 ЗДвП, а именно с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от
получаването му собственикът може да плати глобата или с писмена
декларация да посочи лицето, извършило нарушението.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
стационарна видеорадарна система, преминала метрологичен контрол на
26.10.2018 г.. Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4
от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. съдът не споделя възражението в
жалбата, че са допуснати нарушения на производствените правила, тъй като
на жалбоподателят не били представени доказателства за техническата
годност на автоматизираното техническо средство- удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и доказателства, от които да е видно, че камерата, с
която е заснето нарушението е сертифицирана от Българският институт по
метрология (БИМ) .
Административнонаказателното производство е проведено в рамките
5
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и
чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради
което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш
не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е
посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и
за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
Наказанието е наложено за нарушение по чл. 182 ал.1 от ЗДВП, които
предвижда, че не санкция за нарушение на правилата за движение в населено
място. В този смисъл е и посоченото място на което е установено
нарушението.
6
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС –
мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е
преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни
реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от материалите по АНП
безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството,
че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение
за одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система,
преминала метрологичен контрол.
Измерената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч. /видно от
приложената снимка от видеоклип/, допустимата грешка при измерването в
тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
71 км/ч.,след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице
процесуално нарушение, за което се твърди в жалбата.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 71 км./ч.
при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на
скоростта с 21 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено
в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и
в този аспект.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч. в населено
място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
По направеното възражение, че автомобила е собственост на заличен
7
търговец и собственика му не следва да носи отговорност за извършените
нарушения с имуществото му, съдът следва да посочи следното. ЕТ „Мими-
Мариян Неделчев“ е с прекратена търговска дейност съгласно § 5, ал. 2 от
ПЗР на ЗТР, тъй като не е било направено искане за пререгистрация в
установения от закона срок. ЕТ „Мими-Мариян Неделчев“ през 2007
г. е закупил автомобила с който е извършено нарушението, като за това
е уведомил службите на КАТ през 2017 г., като това обстоятелство е отразено
10 години след закупуването им.
По направеното възражение, че едноличния търговеца е заличен в
Търговския регистър и собственикът не може да бъде ангажиран с
последиците на извършваната от него дейност, следва да бъде посочено
следното: Безспорно прието в доктрината е, че признаването на търговско
качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, като
му дава възможност да бъде страна и по правоотношения и в търговското
право, но не води до възникване на нов правен субект. Едноличният търговец
продължава да бъде физическо лице, като за всички свои задължения,
независимо дали са възникнали от упражняване на търговската му дейност
или от други отношения, той отговаря с едно и също свое имущество. / В този
смисъл – „Коментар на ТЗ, О.Г, 1991 г., книга първа, с.184/.
Като израз на горепосоченото схващане константната съдебна практика
приема, че заличаването на едноличния търговец от Търговския регистър, вкл.
и като последица от непререгистрирането му в срока по § 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗТР, не е основание да се приме, че е престанало да съществува и да издири
правоприемника му, а като такъв следва да се счита физическото лице, без да
е необходимо изричното му конституиране. /опр.159/28.02.2013 г. на ВКС, ТК
по ч.т.д. № 1115/2013 г. по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК/. Затова и при заличаване на
ЕТ от търговския регистър не се извършва ликвидация по смисъла на чл.266 и
следващите ТЗ. – опр.38/15.01.2015 г. на ВКС, 4-то г.о. по ч.гр.д. № 7371/2014
г.
Безпротиворечиво в практиката е решен и въпросът за това, че всеки
един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на
граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое
имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на
търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в
които той влиза в частния си живот.- реш.80/26.07.2012 г. на ВКС, ТК, първо
т.о. по т.д. № 287/2011 г. по чл.290 ГПК. А в реш.437/17.01.2012 г. на ВКС,
8
3-то г.о. по гр.д. № 70/2011 г. по чл.290 ГПК, касационната инстанция
уточнява, че съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК
на ВКС, ЕТ като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи
отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е
част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество
СИО. Безспорно имуществото на ЕТ е преминало към физическото лице и то
отговаря за извършените с него нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, със собственик
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. ЕТ не са
юридически лица , макар законът да ги приравнява в някои случаи на такива.
Един от тези случаи е при извършени нарушения с автомобили собственост
на ЕТ. В тези случаи съобразно горната норма, представляващият ЕТ следва
да понесе наказание за нарушението извършено с превозното средство, ако не
посочи на кого е представил автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния
представител на АНО, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК,
съдът намира, че на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл.27е. от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е
предвидено възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото (в едно съдебно заседание) и
неговата невисока сложност, съдът присъди на ОД МВР - Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3817201, с който на М.
С. Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. на основание чл.
182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, да плати на ОД МВР- Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10