№ 746
гр. Варна, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20233100500726 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11194/13.02.2023 г. на “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, представлявано от Л.К.Д., действащо чрез юрисконсулт М.
против решение № 274/31.01.2023г., постановено по гр. дело № 4896/2021 г. на ВРС.
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че
давността относно изпълняемото право на жалбоподателя не е била прекъсвана в периода от
26.06.2015г. до 26.06.2020г. Този извод не е съобразен с предприетите действия по
изпълнително дело № 139/2020 по описа на ЧСИ рег. № 883 КСЧИ, образувано по молба на
взискателя от 17.02.2020г. Със същата молба взискателят е направил искане за налагане на
запори върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Въпреки
че поисканите мерки са наложени от съдебния изпълнител по-късно на 05.02.2021г., счита
че давността е прекъсната от молбата за налагането им. Предвид на изложеното от
17.02.2020г. до датата на подаване на въззивната жалба по настоящото дело не е изтекъл
давностния срок, след който вземането на въззивника би се погасило.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата Р. А. Д. чрез адв. А. депозира писмен отговор, с
което оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приложил ТР
2/2013г. на ОСГТК на ВКС относно основанията за прекъсване на давността в
изпълнителното производство. Акцентира, че прекъсването на давността по отношение на
един от солидарните длъжници няма отношение за останалите. Сочи, че след образуване на
изпълнителното производство през 2010г. спрямо длъжника не са предприемани
изпълнителни действия. Обстоятелството, че първото изпълнително дело е образувано при
действието на ППВС №3/18.11.1980 г. не се отразява върху извода, доколкото първото
1
изпълнително делото е прекратено поради перемпция. От дата на прекратяването му е
започнала да тече нова давност, която е изтекла. Настоява за потвърждаване на решението.
В съдебно заседание страните не се представляват. С нарочни молби страните
поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели настоящият състав на ВОС намира обжалваното решение за валидно
постановено, но недопустимо.
Производството по делото е образувано по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, чрез чието предявяване длъжникът е оспорил изпълнението на
вземане по влязла в сила заповед за изпълнение поради факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, в което е установено вземането.
Посредством иска длъжникът по изпълнението се домогва да осуети упражняване на
правото на принудително изпълнение. Предмет на иска са именно фактите, погасяващи
правото на принудително изпълнение, а не самото вземане, което е вече стабилизирано и
удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание. Тъй като относно
самото право е вече формирана сила на пресъдено нещо, съдът в производството по чл. 439,
ал. 1 от ГПК не разглежда материалноправните предпоставки за възникване и съществуване
на вземането. В съответствие с това разбиране за същността на производството, съдът не се
произнася по съществуването на отделните вземания, удостоверени в изпълнителния титул,
а преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение. При твърдения за изтекла
давност след стабилизиране на изпълнителното основание, доколкото за всички съдебно
установени вземания се прилага една и съща давност съгл. чл. 117, ал.2 от ЗЗД, съдът не
разглежда поотделно основанията за спиране и прекъсване на давността, а възможността
кредиторът да упражнява правото си на принудително изпълнение.
Следователно, когато ищецът се позовава, че правото на принудително изпълнение е
погасено поради новонастъпили след влизане в сила на основанието обстоятелства, съдът
не се явява сезиран с обективно кумулативно предявени множество искове за отричане на
отделните вземания по заповедта за изпълнение, с а един отрицателен установителен иск (в
този смисъл е определение N 262/09.07.2020г. по ч.г.р.д.N586/2020г. на ВКС, IV ГО). И тъй
като се касае за един иск, имащ за предмет отричане на общ правопогасяващ факт, цената на
иска е равна на сбора от вземанията по заповедта или в случая на сумата от 26 747,55
лева(24214,10+1513,69+1019,76).
На осн. чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лева, с изключение на исковете за подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция. При това положение, доколкото цената на предявения иск е над 25 000 лева,
районният съд се явява родово некомпетентен да разгледа спора. Родовата компетентност
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на сезирането.
Решението, постановено при отсъствието й, се явява недопустимо.
Ето защо и на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
обезсилено.
Отговорността разноски следва да се определи при решаване на спора по същество.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 274/31.01.2023г., постановено по гр. дело №4896/2021 г. на
ВРС, на осн. чл. 270, ал. 3 от ГПК.
След влизане на настоящото решение в сила делото да се докладва на зам.
председателя на Варненски окръжен съд, Търговско отделение за образуването му в
производство пред Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3