№ 6720
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110153922 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „А***” ЕООД срещу ЗД „БИ“ АД, ЕИК *** за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 143,53 лева - неизплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с per. № СВ
7932 КН, причинени вследствие реализирано на 02.02.2021 г. пътно транспортно
произшествие, ведно със законната лихва 16.09.2021 до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 12,71 лева мораторна лихва за забава, считана от 07.08.2021
г. до 15.092021. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Искът е оспорен по размер, като заявяват че със
заплатената сума са възстановени претърпените вреди. Претендират се разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва
следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на уврежданията по
собствения му лек автомобил, в претендирания размер.
1
От доказване по делото се установява по безспорен начин, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба застрахователна полица,
настъпването на описаното ПТП, както и че е заплатена от ищеца сума в размер на 1932,63
лв., но ответникът е заплатил сама сумата от 789, 10 лв. поради което е налице основание за
възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
От двстранния протокол по делото се установява, че виновен за процесното ПТП е
водача застрахован при ответника, което се потвърждава от заключение на вещото лице по
делото.
При застраховка "Гражданска отговорност" обемът на отговорността на
застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до
размера на застрахователната сума. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди /, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване.
Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, че към датата на ПТП
вредите, които са в следствие на процесното ПТП по средни пазарни цени възлиза на
2118,13 лв. Посочва се, че с оглед събраните по делото доказателства уврежданията по л. а.
Сеат е възможно да бъдат реализирани при така декларираното произшествие.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към
Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Също така обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
С оглед горното съдът приема, че дължимото от застрахователя обезщетение
възлиза на 1932,63 лв. Следва да бъде приспадната сумата от 789,10 лв. – платена от
застрахователят, като остатъкът дължим на ищеца възлиза на 1143, 53 лв.
2
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло
уважен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 16.09.2021 г. до погасяване на
задължението.
По отношение на иска за лихвата , съдът намира, че същият е основателен за
периода от 07.08.2021 г. до 15.09.2021 г. в размер на 12, 71 лв. В този период ответника е
изпаднал в забава, тъй като не е заплатил изцяло дължимите разходи, които са причинени от
застраховането при него лице.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 722 лева.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БИ“ АД, ЕИК *** да заплати на А***” ЕООД с ЕИК:*** сумата
от 1 143,53 лева - неизплатена част от дължимо застрахователно обезщетение за щети по лек
автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“, с per. № СВ 7932 КН, причинени вследствие реализирано
на 02.02.2021 г. пътно транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 16.09.2021
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 12,71 лв. мораторна
лихва за забава, считана от 07.08.2021 г. до 15.09.2021 г., както и сумата от 722 лв., разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3