№ 20774
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110111451 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т С“
ЕАД, ЕИК ...., срещу Д. И. Д., ЕГН **********, за установяване
съществуването на вземания за цена по договор за продажба на топлинна
енергия и лихва за забава за погасяването на дълга, както следва: за сумата от
1345, 68 лв. – главница за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г.; за сумата от 104,
68 лв. – лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.11.2022 г.; за дялово
разпределение: 0,72 лв. – лихва за периода от 18.03.2021 г. до 31.07.2022 г.
върху платена главница за периода от 01.2021 г. до 04.2021 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 13.12.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
На 17.01.2023 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67802/2022 г., 69-ти състав на СРС,
за следните суми:
1 365, 48 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането;
1
104, 68 лв. – мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 25.12.2022 г.;
0, 72 лв. – мораторна лихва върху платена главница за дялово
разпределение за период от 18.03.2021 г. до 25.11.2022 г.;
29, 42 лв. – държавна такса;
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По така издадената заповед е възразено в срок от длъжника Д. Д. с
твърдения за извършено плащане на 19.06.2023 г., за което е представено
доказателство. На 06.11.2023 г. е постъпила молба от „Т С“ ЕАД, с която се
твърди, че непогасеният остатък от главниците възлиза на 31, 35 лв. Препис
от молбата на заявителя е връчена на длъжника, като същият не е взел
становище, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с Разпореждане №
17394/31.01.2024 г. е указано на заявителя, че може да предяви установителен
иск относно вземането си срещу длъжника в производството по ч. гр. д. №
67802/2022 г., 69-ти състав на СРС., за сумите по издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, които счита за непогасени. В срока по чл. 415, ал.
4 ГПК е предявен иск за съществуване на вземането, обективирано в
издадената Заповед за изпълнение.
С предявената искова молба се твърди, че ответникът, в качеството си на
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. адрес, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Твърди се, че спрямо ответника са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т С“ ЕАД, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. На осн. чл. 139
ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда в режим
на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Общото събрание на етажната собственост в сградата, в която се намира
апартаментът – собственост на ответника в настоящото производство – е взело
решение, с което е избрано „Б...“ ООД, ЕИК ........, за извършване на услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия“. Дружеството е извършвало
услугата на база отчет на уредите за дялово разпределение.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
2
С Определение № 38598/25.09.2024 г. и на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК на
страната на ищеца е конституирано трето лице-помагач – „Б...“ ООД, със
сегашно наименование „Д..“ ООД. Със същото е разпределена и
доказателствената тежест между страните.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че за процесния период е престирал топлинна
енергия, а за ответника е възникнало задължение да заплаща уговорената цена
в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на задължението в цялост. По иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главното задължение в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главния дълг и настъпването на
уговорения срок за плащане.
С писмена молба от 04.10.2024 г. ищецът е депозирал молба, в която
твърди, че от страна на ответника е извършено плащане, с което задължението
– предмет на настоящото исково производство – е заплатено в цялост. С оглед
последното, моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 /сто/ лева, както и разноски за заповедното
производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното на 15.10.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, че е постъпило плащане на търсената сума от
страна на ответника, което се е случило след образуване на настоящото исково
производство, и претендира сторените разноски.
На осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взима предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Такъв факт е
именно настъпилото плащане от страна на ответника в настоящото съдебно
производство, осъществено след датата на депозиране на исковата молба в
съда. При това положение, исковата претенция следва да се отхвърли като
погасена поради плащане в хода на процеса, поради което и предвид факта, че
ответникът е станал повод за образуване на настоящото съдебно
производство, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото исково производство и в
размер на 50 лв. за заповедното производство. Посочените разноски не са
били заплатени от ответника и подлежат на заплащане с оглед изхода на
настоящото дело.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр. адрес, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 3
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове
срещу Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. адрес, за признаване на
установено, че ответникът дължи цена по договор за продажба на топлинна
енергия и лихва за забава за погасяването на дълга за имот с аб. № 114131,
както следва: за сумата от 1345, 68 лв. – главница за периода от 05.2019 г. до
04.2021 г.; за сумата от 104, 68 лв. – лихва за забава за периода от 16.10.2020 г.
до 25.11.2022 г.; за дялово разпределение: 0,72 лв. – лихва за периода от
18.03.2021 г. до 31.07.2022 г. върху платена главница за периода от 01.2021 г.
до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 13.12.2022 г.
до окончателно изплащане на вземането / за които суми е издадена заповед за
изпълнение па парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 67802/22г. на
СРС, 69с-в/ , като ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. адрес, да заплати на
„Т С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. адрес, сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени от ищеца разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от
50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за производството по
ч. гр. д. № 67802/2022 г., по описа на СРС, 69-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Д..“
ООД, ЕИК ........, с предходно наименование „Б...“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. адрес
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 2-седмичен срок от връчването на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5