№ 13740
гр. С., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110105451 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца П. С. Б., с която е предявен срещу ответника
„.“ ЕАД частичен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 лв., част от общо вземане в
размер на 493,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „.+” за вредите по застрахования лек автомобил „.“, с peг. № ., настъпили на
08.01.2023г. в гр. С., в района на гр. ., по бул. „.“, посока от автокъща „.“ към град С.,
вследствие на застрахователно събитие – ПТП, при което автомобилът бил увреден от
изхвръкнали от товарен автомобил камъчета при предприето изпреварване.
Ищецът П. С. Б. твърди, че 17.01.2022г. сключил с ответника „.” ЕАД Застраховка „.
+”, клауза „. .” за собствения си лек автомобил марка „.“, с peг. № . със срок на действие от
18.01.2022г. до 17.01.2023г, като автомобилът бил застрахован за 5795 лв., а
застрахователната премия била съответно заплатена. Твърди, че на 08.01.2023г., около 20.00
часа, управлявайки застрахования лек автомобил ищецът се движил по бул. „.“, с посока от
автокъща „.“ към град С.. Посочва, че малко след автокъща „.”, в района на гр. ., изпреварил
товарен автомобил, от който изхвърчали камъчета и увредили автомобила му. Ищецът сочи,
че на 12.01.2023г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-
заключение по щета № .г. В описа като увредени детайли били описани: капак преден и
калник преден десен. Посочва, че по образуваната щета ответникът му заплатил сумата от
127,54 лв. Твърди, че извършил справка в няколко сервира, от които получил информация, че
сумата, необходима за възстановяване на автомобила е 620,80 лв. С оглед гореизложеното
претендира сумата в размер на 10 лв., част от общо вземане в размер на 493,26 лв.,
представляващо неплатен остатък от дължимо обезщетение за възстановяването на вредите
по застрахования лек автомобил в резултат на ПТП от 08.01.2023г. Претендира и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба– 27.01.2023г. до изплащане на вземането,
както и разноските за производството.
Ответникът „.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Признава, че към датата на настъпване на ПТП между него и
ищеца е бил налице валидно сключен договор застраховка „. +”, клауза „. .” за собствения на
ищеца лек автомобил марка „.“, с peг. № .. Твърди, че е платил застрахователно обезщетение
в размер на 127,54 лв., с което е погасил задължението си в пълен размер, като поддържа, че
1
с посочената сума се репарират действителните вреди по преден десен калник на
автомобила, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното събитие. Твърди, че
преди датата на настъпване на събитието са съществували уврежданията в областта на
преден капак на л. а. марка „.“, модел „., рег. № ., поради което не е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя по отношение на този детайл, уврежданията
по който не са в резултат на процесното ПТП. Моли за отхвърлянето на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна страна:
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на предявения иск произтича от установяване на следните
обстоятелства: наличие на договор за имуществена застраховка „.“, настъпване на събитие,
което представлява покрит застрахователен риск в срока на действие на застраховката,
размерът на действителните вреди към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
С доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелства, че между страните е
бил сключен договор за имуществено застраховане за процесния лек автомобил „. +“, клауза
„. .“ със срок на действие от 18.01.2022г. до 17.01.2023г., че в срока на действие на
застраховката е настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и че ответникът е заплатил
на ищеца сумата в размер на 127,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинените в резултат на настъпилото на 08.01.2023г. ПТП щети по застрахования л.а.
марка „.“, модел „., рег. № ..
Не е спорно по делото и че в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ по застрахованият е изпълнил
задължението си да заяви щетата своевременно, като застрахователят е образувал преписка
по щета № . от 12.01.2023г., извършил е оглед и опис на щетите и е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 127,54 лв.
С оглед изложеното съдът приема за установени фактите, относими към основанието
на предявения иск, касаещи наличието на договор за имуществена застраховка и настъпване
в срока на действие по същата на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
същата, а именно ПТП от 08.01.2023г., реализирано по описания механизъм – при
изпреварване на товарен автомобил, при който от него са отхвръкнали камъчета, увредили
застрахования при ответника автомобил. Посоченият начин на настъпване на щетите се
потвърждава и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира и от което се установява, че щетите по автомобила могат да настъпят
по описания в исковата молба механизъм вследствие на съприкосновение с инертни
материали.
Страните спорят относно фактите дали всички твърдени вреди по преден капак и
преден десен калник се намират в причинноследствена връзка с процесното ПТП, както и по
отношение на размера на дължимото обезщетение.
В случая от представените писмени доказателства, снимков материал и заключение
на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на
вещото лице в съдебно заседание, следва еднозначният извод, че описаните вреди по преден
капак на автомобила са съществували към датата на сключване на процесната
застрахователна полица на 17.01.2022г., т.е. преди настъпване на застрахователното събитие
и следователно не са в причинна връзка с него. Основание за този извод е обстоятелството,
че заснетите увреждания по преден капак при сключване на договора и при оглед на щетите
съответстват на. по форма, големина и разположение, както и от обстоятелството, че това е
отбелязано от застрахователя в опис-заключението по щетата, който документ е подписан от
ищеца и подписът му не е оспорен в производството (л. 33 от делото). С оглед изложеното
съдът приема, че ищецът извънсъдебно е признал наличие на щета по предния капак на
автомобила, която е съществувала преди настъпване на процесното ПТП и която съвпада с
описаната в опис-заключението, поради което съдът приема, че същата не подлежи на
обезщетяване от ответника.
Уврежданията по предния десен калник, от друга страна, се намират в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие и тъй като се установяват и останалите
2
предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ – наличие на договор за
имуществено застраховане, в срока на действие на който е настъпило събитие, което
представлява покрит по застраховката риск, следва, че за ответника е възникнало
задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, причинени от
застрахователното събитие.
На обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума
(чл. 386 КЗ), т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а при частична увреда, както е в настоящия случай – стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ). По отношение размера на подлежащите на обезщетяване вреди
съдът кредитира заключението на неоспорената от страните допълнителна САТЕ, съгласно
която стойността на щетите по преден десен калник, които са в причинна връзка с
процесното ПТП към датата на събитието по средни пазарни цени се равнява на сумата от
327,84 лв. След изваждане на платената преди процеса сума в размер на 127,54 лв.,
ответникът е останал да дължи сумата от 200,30 лв. При това положение предявеният
частичен иск, който е за сума в рамките на установения за дължим остатък, е изцяло
основателен и при липса на доказателства за плащане следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023г. до изплащане на
вземането.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, който е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – платен депозит за
съдебно-автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС
по представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2024г. с отбелязване за
плащането му в брой. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендирания от ищеца адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за неоснователно предвид уговарянето на адвокатския хонорар в минимален размер
съгласно Наредба № 1/2004г. и представените доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото и ангажирането на по-
голям обем доказателства от обичайния за дела от този вид, включително чрез изслушване
на две експертизи.
С оглед изложеното на ищеца се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
размер на 830 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: . да заплати на П. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 10 лв., част
от общо вземане в размер на 493,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „.+” за вредите по застрахования лек автомобил „.“, с peг. № .,
настъпили на 08.01.2023г. в гр. С., в района на гр. ., по бул. „.“, посока от автокъща „.“ към
град С., вследствие на застрахователно събитие – ПТП, при което автомобилът бил увреден
от изхвръкнали от товарен автомобил камъчета при предприето изпреварване, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 830 лв., представляваща
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3