Определение по дело №2243/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260368

 

                                  26.10.2020г, гр.Пловдив                          

                          

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на  двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                        Членове: Фаня Рабчева

                                                                           К.Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.гр.д.№ 2243/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, представлявано от изп.директор Д. Б. Б., чрез пълномощник юриск. М.М.Р. против Определение № 260151/ 18.08.2020г. по гр.д.№ 15424/ 2019г.  постановено по гр.д.№ 15424/ 2019г. по описа на Районен съд Пловдив – VІ гр.с., с което е изменено постановено по делото решение № 2310/ 08.07.2020г. по гр.д.№ 15424/ 2019г. в частта на разноските, като е осъден жалбоподателя да заплати на адв.Д.Г.Б. сумата 269,22 лева разноски по 11062/ 2019г. по описа на  ПРС за 2019г., както и 1225,86 лв разноски по исковото производство съобразно отхвърлената част на исковите претенции.  По изложени доводи се иска отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ съобразно сбора от общите суми, претендирани с исковата молба, а не съобразно броя на предявените обективно съединени искове.

                        Постъпил е отговор по частната жалба от адв.Д.Б.,***, в който отговор се оспорва основателността на частната жалба, по подробно изложени съображения в нея относно съответствието на обжалваното определение на актуална съдебна практика на ОС-Пловдив.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        С обжалваното определение е мотивирано, че определянето на възнаграждението на пълномощника на ответната страна следва да се определи по чл.2, ал.5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения за всеки от предявените обективно съединени искове с отделно възнаграждение с оглед редакцията на съответните текстове към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 08.08.2019г.  С частната жалба се оспорва приетото от районния съд с довода, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ при определяне на дължимото адв.възнаграждение, доколкото с оглед систематичното място в Раздел І от общите разпоредби на наредбата същата намира приложение в случаите,  когато предявените с една искова молба искове са в защита на различни интереси , поради което не следва да се съобразява само броя на исковете.  Сочи се съдебна практика.

                        В конкретния случай претендираното от процесуалния представител на ответника адв.възнаграждение по чл.38 ЗА е за защита по предявена от настоящия жалбоподател искова молба, в която са предявени обективно съединени искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземания във връзка с неизпълнение на договорни задължения по сключен между страните договор за кредит, като процесуалното представителство е реализирано по ДПЗС от 08.08.2019г.

Към този момент е действаща разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ  / ред.Нова – ДВ, бр.84 от 2016г./, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Действително всички обективно съединени искове за неизпълнение на договорни задължения произтичат от общ юридически факт – сключен между страните договор за кредит, но предпоставките за ангажиране договорната отговорност по всеки от тези искове не са идентични. Унифицирана или задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба не е налице, с оглед на което доводите в тази насока от жалбоподателя не могат да обосноват различен от направения от районния съд извод за основателност на искането на проц.представител на ответната страна.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260151/ 18.08.2020г. по гр.д.№ 15424/ 2019г.  постановено по гр.д.№ 15424/ 2019г. по описа на Районен съд Пловдив – VІ гр.с.

                         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

            Председател:                                 Членове: